Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  145                                     23.04.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На единадесети март                                                                                    2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1073 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Н. срещу решение № 559 от 26.11.2013 год., постановено по гр. д. № 1180/2013 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която са уважени установителните искове за сумата от 260,52 лв. главница и обезщетение за забава в размер на 10,62 лв. за периода от 26.09.2012 г. до 18.02.2013 г.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна И.И.Т., чрез адв. П. ***, оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност. По изложените в отговора съображения моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.И.Т., с която са предявени срещу Г.И.Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззиваемата твърди в исковата молба, че с оглед извънсъдебно уреждане на спора между нея и длъжника по записите на заповед е отпаднало основанието за изпълнение на договора за правна защита и съдействие, сключен с въззивника, с оглед на което с нотариална покана от 03.09.2012 г., получена от въззивника на 19.09.2012 г., го е поканила да й върне дадената му от нея сума в размер на 560 лв., поради неосъществено основание. В този смисъл въззиваемата се позовава на разваляне на договора за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно поради забава на адвоката и осъществено извънсъдебно уреждане на спора. Поради развалянето на договора претендира връщане на отпаднало основание на дадената на адвоката сума в размер на 560 лв. за изпълнение на поръчката.

Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 363/21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 507/2013 г. по описа на К. районен съд, с която е разпоредено длъжникът Г.И.Н. да заплати на кредитора И.И.Т. сумата от 560 лв. главница, сумата от 22,98 лв. лихва за периода от 26.09.2012 г. до 18.02.2013 г. и законна лихва от 10.02.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 225 лв. разноски по производството. Видно от приложената разписка към съобщението за връчване, въззивникът е получил препис от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.03.2013 г. Възражението срещу заповедта за парично задължение е депозирано в районния съд на 20.03.2013 г., т.е. в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заявителят е предявил исковата молба за установяване на вземането си в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С исковата молба се претендира установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу възразилия длъжник, поради което съдът намира, че така предявените искове са допустими.

         От приложеното ч.гр.д. № 448/2011 г. по описа на К. районен съд се установява, че същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 1890/21.02.2011 г., подадено от името на кредитора И.И.Т., чрез пълномощник адвокат Г.И.Н.. В заповедното производство е приложен в оригинал договор за правна защита и съдействие № 25295 от 07.02.2011 г. и пълномощно от 07.02.2011 г. Установява се, че с посочения договор за правна защита и съдействие № 25295 от 07.02.2011 г. И.Т. е възложила на Г.Н. да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на осем записа на заповед срещу възнаграждение от 180 лв. /адвокатско възнаграждение/. С оглед на това се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за поръчка за осъществяване на правна защита от адвокат.

След уговорка между страните за осъществяване на задълженията от адвоката въззиваемата Т. с вносна бележка от 16.02.2011 г. е превела по банков път на въззивника Г.Н. сумата от 560 лв. В изпълнение на поръчката въззивникът Н. е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд – гр. К., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 448/2011 г. по описа на същия съд. Към заявлението са приложени осем броя записи на заповед, платежно нареждане за платена по сметка на районния съд държавна такса в размер на 374,35 лв., договор за правна защита и съдействие № 25295 от 07.02.2011 г. и пълномощно от 07.02.2011 г. С разпореждане № 382 от 22.02.2011 г. районният съд е отхвърлил заявлението, което разпореждане не е обжалвано и влязло в законна сила. Преведената от въззиваемата на въззивника сума от 560 лв. е включвала уговореното адвокатско възнаграждение и изчислена от адвоката сума за държавна такса за заповедното производство в размер на 374,35 лв.

Съдът намира, че не са налице основанията за разваляне на договора за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като в изпълнение на договора от 07.02.2011 г. и след получаване на 16.02.2011 г. от въззиваемата на сумата от 560 лв., адвокатът е подал своевременно заявление до районния съд на 21.02.2011 г. С извършване на работата от адвоката договорът за правна защита и съдействие поради изчерпване на своя предмет по силата на закона е прекратил действието си. Отхвърлянето на заявлението от заповедния съд е резултат, който не дава право на страната да развали договора. В този смисъл не е възможно страната да развали договора за поръчка след изпълнение на поръчката от довереника. В случая въззивникът е получил нотариалната покана за разваляне на 19.09.2012г., т.е. година и половина след възлагането и изпълнението на договора за поръчка, което води до извод за неоснователност на твърдението за разваляне на договора поради неосъществено основание.

Както се посочи по-горе, с исковата молба въззиваемата претендира връщане на сумата поради неосъществено основание, а не поради оттегляне на поръчката, поради което съдът следва да разгледа и да се произнесе по въведения с исковата молба предмет и обем (чл. 6, ал. 2 ГПК), а именно относно разваляне на договора за поръчка. За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай не са налице и предпоставките за оттегляне на поръчката по смисъла на чл. 287 ЗЗД. По въпросите за развалянето на договора за поръчка и оттеглянето на поръчката е постановена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1211/2009 г. на ВКС, ІV ГО, при сключен договор за поръчка, чието изпълнение е започнало, но по-късно не е прието поръчаното, налице е не разваляне на договора, а оттегляне на поръчката по смисъла на чл. 287 ЗЗД. В самото начало на исковата молба въззиваемата прави признание на факта, че през месец април 2011 г. се е усъмнила за изпълнението на задълженията на въззивника и е направила справка в Районен съд – К., като е установила, че е образувано ч.гр.д. № 488/2011 г., по което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Видно е, че още към месец април 2011 г. въззиваемата е узнала за изпълнение на договорните задължения на въззивника за образуване на заповедно производство, с което е изчерпан предмета на договора за поръчка и същият е прекратил действието си по силата на закона. Съгласно посочената съдебна практика оттеглянето на поръчката е възможно след започване на изпълнението, но не е възможно поръчката да се оттегли след като довереникът е изпълнил задълженията си по договора. Изложените съображения водят до извод, че въззиваемата не е оттеглила поръчката по смисъла на чл. 287 ЗЗД. Въпреки изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 288, ал. 1 ЗЗД при оттегляне на поръчката довереникът има право на възнаграждение и разноски по изпълнението на договора за поръчка.

         Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/ възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес, т. е. възнаграждението трябва да е определено или определяемо като стойност върху защитения интерес. От договора за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено между страните за осъществяването на адвокатската услуга да се заплати абсолютна сума в размер на 180 лв., дължима независимо от изхода на делото, възложено на адвоката. Поради тази причина и с оглед на обстоятелството, че поръчката е изпълнена, то уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. се дължи на адвоката от въззиваемата. Няма основание за връщане на адвокатското възнаграждение на въззиваемата.

         Видно от платежното нареждане от 18.02.2011 г., приложено към заявлението по ч.гр.д. № 448/2011 г. по описа на К. районен съд, въззивникът Н., като наредител по платежа, е заплатил от името на въззиваемата Т. държавна такса за заповедното производство в размер на 374,35 лв. Действително, дължимата по заповедното производство държавна такса съгласно чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед на материалния интерес е в размер на 299,48 лв., а не платената от въззивника сума в размер на 374,35 лв. В случая се касае до надвнасяне на държавна такса, по отношение на който въпрос е налична законодателна уредба. Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В този смисъл въззиваемата Т. като заинтересовано лице може да поиска от заповедния съд връщане на недължимо платената държавна такса над дължимия размер от 299,48 лв. до внесените 374,35 лв. По заповедното дело не са налични данни да е поискано връщане на недължимо платената държавна такса в размер на 74,87 лв. Осъждането на въззивникът да върне на въззиваемата сумата от 74,87 лв., представляваща надвнесена държавна такса по заповедното производство, би довело до евентуално неоснователно обогатяване на въззиваемата Т., пред която е наличен посочения правен механизъм за възстановяване на тази сума по чл. 4б от ЗДТ.

Поради установената липса на разваляне на договора за поръчка предявеният установителен иск за сумата от 560 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

         Неоснователността на главния иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД води до неоснователност и на обусловения от него иск за обезщетение за забава с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважени установителните искове за сумата от 260,52 лв. главница и обезщетение за забава в размер на 10,62 лв. за периода от 26.09.2012 г. до 18.02.2013 г. следва да се отмени като неправилно и да се отхвърлят исковете за същите суми. При този изход на спора следва да се отмени обжалваното решение и в частта за присъдените разноски в полза на въззиваемата в размер на 82,32 лв.

         Съдебното решение в останалата част, с която са отхвърлени установителните искове за сумата над 260,52 лв. до 560 лв. и за обезщетение за забава над сумата от 10,62 лв. до 22,98 лв. като необжалвано е влязло в законна сила.

 

         По разноските и държавната такса:

         При този изход на спора въззивникът има право на разноски. Същият не е претендирал такива, поради което не следва да му се присъждат.

         За въззивното производство е заплатена държавна такса в размер на 25 лв. Производството пред въззивната инстанция се е развило по два обективно съединени установителни иска – по чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за таксите по ГПК държавната такса пред въззивната инстанция е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В тази връзка дължимата държавна такса за въззивното производство е в размер на 50 лв. – по 25 лв. за всеки от двата иска. Тъй като въззивникът Г.Н. не е поискал присъждане на разноски, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – С. държавна такса в размер на 25 лв.

 

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 559 от 26.11.2013 год., постановено по гр. д. № 1180/2013 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която са уважени установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 260,52 лв. главница и обезщетение за забава в размер на 10,62 лв. за периода от 26.09.2012 г. до 18.02.2013 г., както и в частта за присъдените разноски в размер на 82,32 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И.И.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., община К., ул. “Г.” № ., ет. ., срещу Г.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., община К., ул. “Х.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 260,52 лв. и иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,62 лв. за периода от 26.09.2012 г. до 18.02.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 363/21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 507/2013 г. по описа на К. районен съд

 

Решението, в отхвърлителната му част по установителните искове, за сумата над 260,52 лв. до 560 лв. и за обезщетението за забава над сумата от 10,62 лв. до 22,98 лв. като необжалвано е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА Г.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., община К., ул. “Х.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., да заплати по сметка на Окръжен съд – С. сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса за въззивното производство.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.