Р Е Ш Е Н И Е

 

149                                     25.04.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести март                             две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА – ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

      

                                                                    АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар ……………….П.В.……………………………………..

Прокурор………………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от  зам.председателя     ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…..

въззивно гражданско дело N 1085  по описа за 2014 година.

         

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение № 1317 от 14.11.2013 г., постановено по гр.дело № 6285/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Първата е от Л.Н.М. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез адв. Б.П.. Въззивникът Л.Н.М. обжалва решение в частта, в която са отхвърлени като неоснователни  предявените от него искове: за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения; за заплащане на мораторна лихва върху тях; за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ съответно над уважената им част, както и за  претендираната  лихва  за  забава  в  плащането  на обезщетението и присъдените разноски, като счита че е неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з. Моли да бъдат уважени исковете му изцяло и да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, за които представя списък с разноските.

Въззиваемият „Ай Би Джи” ЕООД – гр. Стара Загора е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита, че мотивите на съда са правилни и законосъобразни, с оглед на което възраженията във въззивната жалба били неоснователни. Моли да бъде оставена без уважение подадената от Л.М. въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в отговора, докладвани в  с.з.

Втората въззивна жалба е подадена от „Ай Би Джи” ЕООД – гр. Стара Загора /ответник в първоинстанционното производство/ чрез адвокат Л.Ц.. Обжалва се решението, в частта, в която е осъден  "АЙ БИ ДЖИ” ЕООД да заплати на Л.Н.М. сумата от …евро, представляваща обезщетение по чл. 215 от КТ - неполучени дневни пари при командировка в Германия за периода от 05.06.2012 год. до 04.09.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2012 год. до окончателното изплащане, както и сумата от … лв., представляваща разноски по делото. Счита, че в тази част съдебният акт бил постановен при нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми. Подробни съображения излага в жалбата, докладвани в с.з. Моли да се постанови решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната от тях част като неправилно и необосновано и бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове на Л.Н.М. за сумата от … евро, представляваща обезщетение по чл. 215 от КТ - неполучени дневни пари при командировка в Германия за периода от 05.06.2012 год. до 04.09.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2012 год. до окончателното изплащане, както и сумата от …лв., представляваща разноски по делото, като неоснователни и недоказани и бъде уважено искането им за заплащане на разноски в пълен размер. Молят да им бъдат присъдени и съдебно - деловодни разноски и за настоящата инстанция.

Въззиваемият по жалбата на „Ай Би Джи” ЕООД – гр. Стара Загора Л.Н.М. оспорва същата.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Пред Старозагорския районен съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ,  чл. 215 от КТ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно от представения по делото трудов договор №58 от 04.06.2012 г. страните са сключили в писмена форма трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с 6-месечен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ, уговорен в полза на работодателя, с който ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „електромонтьор”, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от …лева и 0.6 % допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за всяка година. Този договор ответникът е прекратил без предизвестие на 03.10.2012 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - в срока за изпитване, с връчването на същата дата на представената по делото заповед № 59/03.10.2012 г.

Със заповед № 45 от 05.06.2012г. ищецът е бил командирован в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност през период 05.06.2012г. до 03.08.2012г.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКОВЕТЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ЧЛ.245 АЛ.1 ОТ КТ ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД НАМИРА СЛЕДНОТО:

Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. Правилно е прието за установено по делото, че  ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражения и не е представил доказателства за противното. Нещо повече – в отговора на исковата молба ответникът признава дължимостта на претендираните трудови възнаграждения. С оглед на това въззивният съд намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение,  уговорено между страните по трудовия договор.

Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени, поради което решението в тази част е правилно и законосъобразно. В жалбата си ищецът твърди, че неправилно съда отхвърлил претенцията за заплащане на трудово възнаграждение макар, че било установено от доказателствата по делото, а и не се оспорвало от ответната страна, че размера на договореното трудово възнаграждение е …лв. на месец като е присъдил нетно трудово възнаграждение. Въззивникът развива съображения, че факта, че при изплащане на трудово възнаграждение се дължат данъци и осигуровки не променяло размера на възнаграждението, а такива се заплащали при изплащането му, предвид което претенцията за заплащане на брутно трудово възнаграждение не се явявала частично неоснователна и неправилно  била   отхвърлена   от   съда.

          Действително неизплатените трудови възнаграждения следва да бъдат присъждани като брутно трудово възнаграждение така, както сочи закона – КТ. В случая обаче първоинстанционният съд е присъдил нетно трудово възнаграждение, като е извършил приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки. Настоящия съдебен състав намира, че може да се присъди брутно трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. С оглед на това намира, че в тази част решението е правилно и законосъобразно. В тази смисъл е и трайната съдебна практика. /реш.№166 от 25.02.2010г. на ВКС по гр.д.№220/2009г., ІІІ ГО/ 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛИХВА ПО ЧЛ.245 АЛ.2 КТ, въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема  и се изплаща допълнително заедно със законната лихва, поради което правилно е присъдена на ищеца. 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.215 КТ

Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в чужбина е определен в чл.5-35 НСКСЧ. Съгласно чл.5 от посочената наредба командироването се извършва с писмена заповед, с определено съдържание, а съгласно чл.9 изменението на условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед. В разглеждания случай по делото е представена заповед № 45/05.06.2012 г. на ръководителя на ищцовото дружество, с която ищецът е командирован в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност през периода 05.06.2012 г. – 03.08.2012 г. По делото обаче се спори относно това дали командировката на ищеца е продължила до 05.09.2012 г., както твърди ищецът. По делото са представени Работни листове,  от които е видно, че ответникът е продължил да работи в Германия до 03.09.2012 г. включително. Този факт се установява и от показанията на свидетеля Ж.И.Н., който сочи, че е работил заедно с ищеца в Германия до 03.09.2012 г. Според свидетеля отчитането на извършената работа се извършвало ежеседмично именно с представените по делото работни листове. При тези обстоятелства съдът приема, че макар работодателят да не е издал нарочна заповед по реда на НСКСЧ, ищецът е бил фактически командирован в Германия и за периода 04.08.2012 – 04.09.2012 г. Нарушаването на нормативно установените изисквания за командироване от работодателя има за единствена последица липсата на задължение за работника да изпълни разпореждането, но при изпълнение, възниква задължение за работодателя за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да компенсират неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Като не е издал командировъчна заповед на ищеца за времето от 04.08.2012г. до 04.09.2012г., в което ищецът е продължил да работи в Германия, работодателят е нарушил разпоредби на закона и затова не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл има задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК -  решение № 123/14.03.2011 г., по гр.д.№ 1167/2010 г., IV г.о. и решение № 736/21.01.2011 г., по гр.д.№ 278/2010 г., IІ г.о.

Неоснователни са оплакванията на въззивника- ответника по делото “Ай Би Джи” ЕООД гр.Стара Загора, че по делото липсвали доказателства,  установяващи по категоричен начин фактическия престой на ищеца в Германия за процесния период. В случая, относимите доказателства са представените в превод работни листове, попълвани от ищеца и приети от съответната фирма в Германия.  Във връзка с оспорването на работните листи от ответника, са събрани гласни доказателства – св. Ж.И.Н., който установява, че работата им в Германия се отчита с представените по делото работни листи и че същите са попълвани от българската фирма, а се подписвали от немската фирма. Установява също, че през целия период на работа в Германия той и ищецът попълвали тези форми.  Ето защо, съдът намира, че оспорването от ответника е неуспешно проведено и оспорените доказателства следва да се ценят наред с останалите, събрани по делото такива.

          В подкрепа на оспорените обстоятелства са налице показания и на свидетелката С.В.И.. Св. В., заявява, че не знае кога точно се е върнал Л., но мисли, че до август или септември 2012г. е бил техен служител. Имало заповед за освобождаването му на 03.10.2012г.

Убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си в тази посока, ответника не е представил по делото.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода на командировката на ищеца в Германия от 05.06.2012 г. до 04.09.2012 г. включително, дължимите му се дневни пари са в размер на … евро.

Районният съд правилно е възприел новото заключение на съдебно-икономическата експертиза, тъй като то не противоречи на останалите доказателства по делото, за разлика от предходното заключение, за което е изложил подробни съображения, които въззивният съд напълно споделя. От заключението, депозирано на 07.10.2013г. в съда е видно, че по банковата сметка на ищеца са получени на 24.07.2012 г. и на 24.08.2012 г. два парични превода за командировъчни в размер общо на …евро, извършени от „Интерпро СА” ЕООД, а на 10.08.2012 г. и на 26.09.2012 г. по същата сметка на ищеца са били внесени общо още … евро от С.Д.В. /служител на “Интерпро СА” ЕООДгр.Стара Загора/, а с представения РКО в брой на ищеца са били платени на 04.06.2012 г. още … евро аванс за командировка от „Европул СА” ООД, или общо същия е получил от тези трети лица сумата от … евро. В командировъчната му заповед е отразено, че необходимите средства са командировката му са за сметка на третото лице „Евро пул СА” ООД, което нормата на чл. 4, ал. 1 от НСКСЧ допуска и което кореспондира с представения по делото под изпълнителски договор за СМР от 20.12.2011 г. между последното и ответника. По делото е представено и споразумение от 13.06.2012 г. между последния и третото лице „Интерпро СА” ЕООД, с което то се задължило да плаща командировъчните на ищеца. Представен е и под изпълнителски договор за СМР между ответника и „Интерпро СА” ЕООД от 13.06.2012 г. Наличието на тези облигационни съгласувания между тези две дружества и ответния работодател обаче, не е създало трудови правоотношения между ищеца и същите трети лица, защото командироването му в чужбина е като работник на ответника.  Поради това същият му дължи заплащане на обезщетението по чл. 215 от КТ при командироване (Р 570-2010-IV г.о., Р 489-2010-IV г.о., Р 251-2010-IV г.о на ВКС).

 Предвид събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е получил плащания в размер на 3885 евро, представляващи плащания за дневни командировъчни пари. След като последните се приспаднат от дължимите се на ищеца в случая общо …евро, ответникът остава да му дължи командировъчни/обезщетение по чл. 215 от КТ в размер на … евро. Поради това съдът правилно е приел, че предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ е доказан в своето основание, а по размер до сумата от … евро, до която следва и да се уважи, като основателен ведно с акцесорното искане за присъждане и на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й, а в останалата му част, над същата до претендирания размер от … евро, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на искането за мораторна лихва върху обезщетението по чл.215 КТ въззивният съд намира, че изводите на РС са правилни и законосъобразни. Действително изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.215 от КТ настъпва с изтичане на периода от време, за който се дължи обезщетението. Тъй като срокът за изпълнение на това задължение не е определен в закона е необходимо длъжникът да бъде поканен, с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок от кредитора. Тъй като ищецът не е  поканил ответника, последният не е изпаднал в забава до предявяване на иска. Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл. 215 от КТ, е неоснователен и правилно е отхвърлен.

По направеното искане във въззивната жалба на ищеца Л.Н.М. за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд намира, че същото е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е определил разноските, които си дължат страните по делото съразмерно уважената, съответно отхвърлената част от исковете. Макар, че производството по делото е по реда на КТ, в този случай работникът е освободен от заплащане на ДТ и разноски на вещи лица, но не и от заплащане на адвокатско възнаграждение на другата страна, поради което въззивният съд намира това възражение за неоснователно.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения както и нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

        С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1317 от 14.11.2013г., постановено по гр.д.№ 6285/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.                                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: