Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 140   …………………17.04.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и шести март ……………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             М. МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1098…по описа за 2014………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 18 от 10.01.2014 г., постановено по гр.дело № 2520/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са уважени предявените от П.Н.К. против Исторически музей „Искра” гр.Казанлък искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е уважен за сумата … лв. и отхвърлен до …лв. поради извършено прихващане, а над …лв. до … лв.- отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът П.Н.К., чрез пълномощника си по делото адв.Т.Д., счита, че решението в отхвърлителната му част за сумата над …лв. до … лв. и в частта за разноските, е неправилно. Моли в тази му част да бъде отменено и решено по същество като бъдат уважени изцяло обективно съединените искове и му се присъдят направените пред първата и въззивна инстанция разноски по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззивникът Исторически музей „Искра” гр.Казанлък, чрез пълномощника си по делото адв.М.С., счита, че решението е неправилно.Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обективно съединените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за разноските пред настоящата инстанция. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна П.Н.К., чрез пълномощника си адв.Т.Д., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробните съображения, изложени в отговора, са докладвани в с.з.     

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

                               

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1- 3 КТ. Ищецът П.Н.К. твърди в исковата молба, че работил по трудов договор от 12.11.2008 г., сключен за неопределено време, на длъжността „ел.монтьор, поддръжка на сгради”. С допълнително споразумение от същата дата към трудовия му договор били включени и други условия: да извършва дейностите шофьор, уредник сгради и охрана на труда по чл.110 КТ. На 01.10.2013 г. в края на работния ден - 15.30 ч., работодателят му връчил предизвестие, че щатът „ел.монтьор, поддръжка”, който заемал, се преобразува в „екскурзовод”. На същата дата му била връчена и заповед № 65/01.10.2013 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, в която като причина на прекратяване на трудовото правоотношение било посочено: ”несъответствие на професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”. Не било посочено за каква точно квалификация се отнася, не била представена и нова длъжностна характеристика. Счита, че е налице злоупотреба с право и дискриминационен подход от страна на работодателя, за които съдът бил компетентен да се произнесе. Промяната на щата и назначаването на още един екскурзовод в края на активния туристически сезон сочело за произволни промени, които не били  свързани с характера на работата и нуждите на производството, поради което били недопустими. Твърди, че само той имал необходимото техническо образование и професионална квалификация да извършва инструктаж на служителите в ИМ „Искра” за работа с машини и съоръжения. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като мотивите и правното основание били в противоречие с фактическите обстоятелства и не отговаряли на действителността- осъществено било реално съкращаване на щата на длъжността „електромонтьор”, а не преобразуване на същата в „екскурзовод” и действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение била съкращаване на щата. Позовава се на нарушаване на чл.11, ал.1 от КТД. Претендирал е съдът да признае уволнението му със заповед № 65/01.10.2013 г. за незаконно и да го отмени, да бъде възстановен на предишната работа-“ел.монтьор, поддръжка” и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на …лв., представляващо 6 месечни брутни заплати.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Исторически музей /ИМ/„Искра”- Казанлък е оспорил исковете и твърдението на ищеца за злоупотреба с право и дискриминационен подход. Промените в щатното разписание били в правомощията на работодателя и не подлежали на съдебен контрол причините, довели до такова решение. Туристическият сезон бил целогодишен и на ИМ „Искра” били предоставени за стопанисване безвъзмездно отстьпените на Община Казанлък обекти- паметници на културата от МС с Решение № 535/ 10.09.2013 г., за обслужването на които били необходими допълнителен брой екскурзоводи, а музеят нямал необходимите средства за издръжка на отделен работник, изпълняващ длъжността „ел.монтьор; поддръжка”. Неотносими за спора били всички твърдения, свързани с длъжността „Охрана на труда” и  твърдяно нарушение на чл.11, ал. 1 от КТД. В заповедта било обективирано решението да не бъде спазен срокът на предизвестие с изплащането на обезщетение, което било изплатено и то за срок от два месеца. Оспорил е иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, тъй като длъжността не съществувала в новото щатно разписание и съответно не бил предвиден фонд РЗ. Искът за изплащане на обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения бил също неоснователен. Твърди, че изплатил на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение за неспазено предизвестие в размер на две брутни трудови възнаграждения- …лв., и прави възражение за прихващане на тази сума с евентуално присъдено обезщетение за оставане без работа за срок до 6 месеца.

 

        Не е спорно по делото, а се установява и от приложените писмени доказателства, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ИМ „Искра”- Казанлък на длъжността „ел.монтьор, поддръжка на сгради”.  От представената длъжностна характеристика на „електромонтьор, поддръжка на сгради” от 04.01.2010 г. е видно, че за заемане на длъжността се изисква образование-средно специално, с придобита квалификация и специални умения- правоспособност за работа със специализирана техника и работа с измервателна техника. На 01.10.2013 г.  на ищеца било връчено предизвестие № 54/01.10.2013 г., с което е уведомен, че „щатът „ел.монтьор, поддръжка” се преобразува в „екскурзовод” и трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. На същата дата му е връчена и заповед № 65, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, считано от 01.10.2013 г., поради „несъответствие на професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”.

 

        Установено е по делото, че с Решение № 535 от 10.09.2013 г. Министерски съвет е предоставил на Община Казанлък за безвъзмездно управление имоти- публична държавна собственост за срок от 10 години за осъществяване на дейности, свързани с опазване и предоставянето на културна ценност, както и за други научни, културни, образователни и туристически дейности, които да се извършват в съответствие с изискванията на ЗКН от ИМ-Казанлък.  От поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на служителите в ИМ „Искра” към 01.04.2013 г. е видно, че съществуват 23 щатни бройки: 1 бр. за длъжността директор, 1 бр. за длъжността гл.счетоводител, 5бр.- гл.уредник, 3 бр.- уредник, 11 бр.- екскурзовод, 1 бр. касиер и домакин и 1 бр. „ел.монтьор, поддръжка”, заета от П.Н.К. с посочено средно образование. От поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на служителите към 01.10.2013 г., утвърдено от Кмета на Община Казанлък се установява, че 23- те щатни бройки са за длъжности, както следва: 1 бр.- директор, 1 бр.- гл.счетоводител, 5бр.- гл.уредник, 3 бр.- уредник, 1 бр.- касиер и домакин и 12 бр.- екскурзовод.

            

        По делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца и последният е получил след прекратяване на трудовото правоотношение сумата … лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от два месеца /с.з. от 12.12.2013 г./. От удостоверение № 65/14.12.2013 г. е видно, че последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца при отработен пълен месец- за м.08.2013 г., е в размер на …лв. Съгласно служебна бележка № 2075/10.12.2013 г. на АЗ и удостоверение от 10.12.2013 г. на НОИ ищецът е регистриран в БТ- Казанлък на 04.10.2013 г. като търсещо работа лице.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:                       Осъществяването на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ е обусловено от наличието на промени в изискванията за образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря. Тези изисквания могат да бъдат установени в закони, подзаконови нормативни актове, а също така в щатното разписание или длъжностната характеристика, съответно и с тези актове или документи да бъдат променяни. Посоченото основание за уволнение предпоставя несъответствието между изискуемото образование и притежаваното от служителя да е възникнало след сключването на трудовия договор и да е налице към момента на уволнението. Действително, промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. При всички случаи обаче когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока /Р 8-2010- ІІІ г.о., ГК, ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

        В конкретния случай ищецът възразява, че не е била налице обективна необходимост от въвеждане на ново изискване във връзка с образованието за длъжността „ел.монтьор, поддръжка” и че всъщност се касае до съкращение на щата, а не до промяна в изискването за професионална квалификация за заеманата от него длъжност. От друга страна, ответникът не е навел доводи за нормативно въведена промяна в изискванията за професионална квалификация за длъжността „ел.монтьор, поддръжка”, не е представил, въпреки че е негова доказателствена тежест, доказателства, че след сключването на трудовия договор с ищеца, по своя преценка и съобразно нуждите на музея е въвел с нова длъжностна характеристика по-високи изисквания за професионална квалификация за длъжността „електромонтьор, поддръжка”, относими към тази трудова функция и които ищецът да не притежава. Прекратяването на трудовото правоотношение работодателят мотивира с „несъответствие на професионалната квалификация”, която ищецът притежава с „професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”. Във връченото предизвестие за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ обаче се позовава на преобразуване на щата „ел.монтьор, поддръжка” в „екскурзовод”. От представените поименни щатни разписания на длъжностите от 01.10.2013 г. и към 01.04.2013 г. се установява, че съществуващите по старото щатно разписание 11 бройки за длъжността „екскурзовод” са се увеличили с новото щатно разписание на 12 бройки, а единствената бройка на „ел.монтьор, поддръжка” по щатно разписание към 01.04.2013 г. не съществува в това от 01.10.2013 г., т.е. същата е премахната. Изменението на изискванията за образование или професионална квалификация по смисъла на чл.328, ал.1, т.6 КТ са налице при запазване на длъжността, но когато се променя самата длъжност и се създава нова, е налице друго основание- съкращение в щата. Приложеното от работодателя фактическо основание за уволнение не съответства на действителното фактическо основание и поради това уволнението е извършено незаконосъобразно. Налице е несъответствие между правното и фактическото основание за уволнение, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със заповед № 65/01.10.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно и следва да бъде отменено.  Предвид доказателствата и установените обстоятелства съдът счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е проявил дискриминационно отношение,  злоупотреба или друго противоправно поведение спрямо ищеца. Презумпцията за добросъвестност на работодателя съобразно чл.8, ал.2 КТ не е оборена, поради което възражението по чл.8, ал.1 КТ е неоснователно. Ищецът не е обжалвал решението в тази му част.

 

        Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му поражда в полза на ищеца право на възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ е основателен и следва да бъде уважен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа „ел.монтьор, поддръжка”. Незаконно уволненият работник или служител се възстановява само на заеманата до уволнението работа /длъжност/, независимо дали тя съществува или е била премахната от щатното разписание преди или след уволнението /в този смисъл Р 327-2013- ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 332- 2013- ІV г.. на ВКС/. Поради това доводите на въззивника ИМ „Искра” в тази насока са неоснователни.

 

       Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 КТ е основателен. Не е оспорено, а и от доказателствата се установи, че след прекратяване на трудовия договор на 01.10.2013 г. и към последното с.з. ищецът не е работил при друг работодател. Последното получено от ищеца брутното трудово възнаграждение при пълен отработен месец е това за м.08.2013 г. в размер на …лв. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане три месеца без работа поради уволнението в брутен размер …лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Основателно при това положение е направеното от ответника- работодател възражение за прихващане с изплатеното на работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на … лв., както правилно е приел и районният съд по съображения, изложени в мотивите на решението, които въззивният съд възприема и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Прихващането е допустимо, тъй като се касае до вземания, обезщетяващи една и съща по естеството си вреда. След извършване на прихващането, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ следва да бъде уважeн в размер на  …лв.  При иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ тежестта за доказване е възложена на ищеца. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Вредите съставляват загубеното поради уволнението трудово възнаграждение, а техният размер е равен на изгубеното трудовото възнаграждение или разликата между това възнаграждение и възнаграждението, получавано при новия работодател, когато то е по- ниско. Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се установява, тъй като тя се предполага. Не е необходимо доказването и на обстоятелството, че ищецът е търсил активно работа- той е регистриран в БТ като търсещо работа лице. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства- напр. сл.бележка или удостоверение от съответното БТ или представяне на трудовата книжка, от която да се констатира обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение за определен период от време. Установяването на тези обстоятелства прави основателен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. В настоящия случай ищецът е доказал, че в резултат на уволнението с процесната заповед е останал без работа за периода от 01.10.2013 г. до 26.02.2014 г./датата на последното по делото с.з. в настоящата инстанция/, т.е. за период от 6 месеца. Представени са служебни бележки от АЗ- Д „БТ”- Казанлък №№ 364/23.01.2014 г.  и  693/24.03.2014 г., от които е видно, че след уволнението ищецът не е започнал друга работа по трудово правоотношение. Следва на същия да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за още три месеца, тъй като районният съд му е присъдил обезщетение за 3 месеца. На ищеца следва да се присъдят още … лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Неоснователно е искането за отмяна на решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебни разноски на ответника в размер на 75 лв., тъй като те са присъдени съразмерно с отхвърлената част от иска- чл.78, ал.3 ГПК.

 

        По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че решението в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за сумата над … лв. до …лв. следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде поставено друго, с което на ищеца се присъдят още … лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение. С оглед този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца … лв. разноски за въззивната инстанция.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И  :

 

        ОТМЕНЯ  решение № 18 от 10.01.2014 г., постановено по гр.дело № 2520/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от П.Н.К. против Исторически музей „Искра” гр.Казанлък иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата над … лв. до …лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОСЪЖДА Исторически музей ”Искра”, ЕИК 00080404097 със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Славейков” № 8, да заплати на П.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от още …лв. /…стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

        ОСЪЖДА Исторически музей „Искра” гр.Казанлък, с посочен адрес, да заплати на П.Н.К., с посочен адрес, направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на … лв. /…лева/.

 

        ОСЪЖДА Исторически музей ”Искра”, ЕИК 00080404097 със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Славейков” № 8, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора държавна такса в размер на …лв./…стотинки/.

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 10.01.2014 г., постановено по гр.дело № 2520/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, в останалата му част.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.