Р Е Ш Е Н И Е

 

 132/08.04.2014 година                                                       Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  двадесет и пети март                                                                     2014година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1109 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1314/14.11.2013г. постановено по гр. дело № 219/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Дружество “С.”АД - гр. С. счита, че изводите на съда са в разрез с нормите на материалния и процесуалния закон. Съдът не бил обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти, а е презюмирал причинно-следствената връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт. Моли да бъде отменено решението изцяло като неправилно, а в частност като недопустимо и присъдят разноските по делото пред двете инстанции.

 

Въззиваемите П.П.М., Ж.Д.К. и П.Д.К. чрез адв. Й. са представили писмена защита, в която и в хода по същество на делото заявяват, че решението е валидно, допустимо и по същество правилно. Молят да бъде потвърдено същото и присъдят разноските съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

 

Третото лице-помагач ЗАД “Б.” АД гр. С. – не вземат становище и не изпращат представител в съдебното заседание.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

 

 Ищците по делото са наследници на Д.К.М., като П.М. е негова съпруга, а втория и третия ищец – негови синове. По делото няма спор, че наследодателят на ищците е работил при ответника по трудов договор като общ работник. Със заповед от 01.08.2012г. той бил определен за период от един месец да балира метални отпадъци с балир преса. На 22.08. същата година двама от работниците намерили трупа на Д.М. до балир пресата. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че причина за настъпилата смърт била получената в резултат на падане черепно-мозъчна и гръбначномозъчна травма.

 

С разпореждане № 14871/24.09.2012г. на Столично управление “Социално осигуряване” към НОИ злополуката е била приета за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

 

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно обезпечителна.

 

Успешното провеждане на иска за обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ предполага установяване на вредоносния резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа.

 

Заключението на съдебномедицинската експертиза е категорично, смъртта на пострадалия е настъпила вследствие на получена при падане травма.

 

От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че пострадалият е проявил груба небрежност. Установено е, че при настъпването на трудовата злополука няма свидетели. Съпричиняване на резултата не е доказано. Не е проява на груба небрежност, че пострадалият работник не е уведомил работодателя си за прекаран инсулт и за хипертонични проблеми. По делото няма данни пострадалият да е знаел, че е претърпял инсулт. От заключението на вещото лице заедно с писмото от МБАЛ “П.” – гр. С. се установява, че лицето не е било лекувано в Неврологично отделение през месец септември 2008г., като инсултът е протекъл в домашни условия. Той не е бил свързан с хипертоничната болест, защото е исхемичен – получен при спазъм или запушване на кръвоносен съд. Вещото лице дава заключение, че няма остър болестен процес, който категорично да се свързва със загубата на равновесие. Същото дава заключение, че от медицинска гледна точка загубата на равновесие може да се дължи и на високата температура през деня даже и при здрав човек.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД – обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективни конкретни обстоятелства – необходимо е да се отчете действителния размер на моралните вреди. При определяне на сумата, която следва да обезщети всеки от наследодателите следва да се отчетат редица фактори – съвместно живеене, емоционална близост, социална обвързаност и прочие. От показанията на свидетелите К. и Н. се установява, че пострадалият и съпругата му са били женени от 35 години. Свидетелката заявява, че съпружеският им живот е протекъл добре и в разбирателство и случилото се било тежко преживяно от съпругата, която била много разстроена. От данните по делото се установява, че към момента на настъпването на трудовата злополука ищцата е живеела и работила в чужбина. Свидетелките заявяват, че поради това обстоятелство съпругата не е присъствала на погребението на съпруга си, което намират за извинително.

 

От материалите на проведеното досъдебно производство въззивният съд установява противоречие в обстоятелството каква е причината съпругата да не присъства на погребението. Съпругата е заявила, че като са и съобщили за смъртта на съпруга й тя се е върнала веднага. Това не отговаря на истината. Ищцата се е върнала в България през месец декември, когато е дала показания пред органите на предварителното производство. Освен това, свидетелите на ищцата нямат преки впечатления от състоянието й. Дори свидетелката Н. – сестра на ищцата заявява, че между съпрузите е имало неразбирателство. Поради това въззивният съд счита, че ищцата не е претърпяла морални вреди от смъртта на съпруга си. Поведението й сочи на незаинтересованост  към смъртта му. Нещо повече, свидетелката А. Г. заявява, че от пострадалия знае, че не живее със съпругата си. Казал, че са разделени. Той не е говорел с нея, нито за съпругата си, нито за синовете си, единствено за внучето си говорел. Свидетелката работела с него. Относно синовете се установи следното: По-големият син Ж.К. имал собствено семейство и дом, а другият син П. живеел и работел в друго населено място. Ж. бил близък с баща си като го посещавал всяка седмица. Заедно ходили на село и обработвали двора. От свидетелските показания се установява, че големият син получил нервно разстройство – свидетелката Н.. Големият син постоянно поддържал връзка с баща си, а другия син П. си идвал веднъж в месеца и отсядал при баща си. Същите показания дава и свидетелката К., като съдът отчита обстоятелството, че свидетелката Н. е роднина на първата ищца, нейна сестра. Други факти по делото от свидетелите не са установени. Прави впечатление отговорите на въпросите дадени от синовете на пострадалия в досъдебното производство, което е приложено към настоящото дело.  Ищецът Ж. заявява, че не знае баща му да е имал хронични заболявания, не му се е оплаквал. Страните живеят отделно, но се виждали често. Ищецът П. – другият син заявява, че майката П. работила в П. от около три години и не може да се върне в България. Синът също не знае дали баща му е имал хронични заболявания, защото не се е оплаквал. Показанията в тази част съвпадат изцяло с показанията на другия брат.

 

От анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че следва да се присъди обезщетение единствено на сина Ж., тъй като приема, че същият е преживял тежко смъртта на баща си – свидетелката Н.. Приема, че обезщетение не следва да се присъди на третия ищец – П., тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същият не е бил в близки емоционални отношения с баща си, живеели са разделено и няма данни да е имало близост между тях. Не се дължи обезщетение и на съпругата на починалия, поради изложените по-горе съображения. Определя размер на обезщетението за ищеца Ж.К. в размер на 5 000 лева. Сумата за присъденото обезщетение се дължи считано от деня на злополуката – 22.08.2012г.

 

По отношение на обратния иск:

 

Въззивният съд намира, че искът е допустим, но неоснователен.

 

В рамките на груповата застраховка “Злополука” работодателят сключва договора и е носител на задължението за плащане на застрахователната премия. Работниците в случаите на намалена работоспособност или техните наследници в случаите на смърт имат право да получат застрахователната сума, при което имат положението на застраховани. Работодателят няма качеството на застрахован, а на застраховащ и затова законодателят не е предвидил за него право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В случая няма данни за плащане по застрахователния договор. Ако в бъдеще настъпи такова, то би било основание за възникване на право на работодателя да търси от ищците платеното в повече преди приспадане на получената сума от застраховката.

 

Въззивният съд констатира, че няма данни за платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция на адвокат Й., видно от представения договор за правна защита и съдействие с пълномощно. В същия е отбелязано само договорено възнаграждение и в графата начин и срок на плащане няма отбелязано плащане на договореното възнаграждение.   Поради изложеното, въззивният съд следва да отмени частично решението в частта, в която е осъден ответника да заплати на първия и третия ищец обезщетение в размер на 20 000 лева и на ищеца Ж.К. над сумата 5 000 лева до претендираните 20 000 лева, в частта на присъдените разноски и държавната такса.

 

В полза на ищеца следва да се заплати сумата 276 лева - направени разноски по делото в двете инстанции, съобразно уважената част на исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът дължи заплащане на ответника сумата 1 426 лева – направени разноски в двете инстанции, съобразно отхвърлената част на исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 200 лева и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1314/14.11.2013г. постановено по гр. дело № 219/2013г., по описа на С. районен съд в частта, в която е осъден ответника да заплати на П.П.М. и П.Д.К. обезщетение в размер на 20 000 лева и на Ж.Д.К. на сумата 5 000 лева до 20 000 лева, в частта на присъдените разноски и държавната такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА “С.”АД - гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “К.”, ЕИК ...., представлявано от И. Т.М., да заплати на Ж.Д.К. *** – сумата 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.К.М., починал при трудова злополука на 22.08.2012г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 22.08.2012г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до размера на 20 000 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на основание чл. 200, ал. 1 КТ от П.П.М. с ЕГН **********,***,  против “С.”АД - гр. С. за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Д.К.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на основание чл. 200, ал. 1 КТ от П.Д.К. ***, против “С.” гр. С. за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Д.К.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА “С.”АД - гр. С. със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “К.”, ЕИК ...., представлявано от И. Т.М., да заплати на Ж.Д.К. *** – сумата 276 /двеста седемдесет и шест/ лева направени разноски в двете инстанции, съобразно уважената част на исковете.

 

ОСЪЖДА Ж.Д.К. с ЕГН **********, П.П.М.  ЕГН ********** и П.Д. К. ЕГН ********** и тримата от гр. С.,  кв. “Ж.”, ул. “С.” блок ., вх. ., ет. ., ап. . да заплати на “С.”АД - гр. С. със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “К.”, ЕИК ...., представлявано от И. Т.М., сумата 1 426 /хиляда четиристотин двадесет и шест/ лева, разноски в двете инстанции, съобразно отхвърлената част на исковете.

 

ОСЪЖДА “С.”АД - гр. С. със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “К.”, ЕИК ...., представлявано от И. Т.М., да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 200 лева /двеста лева/ и 200 лева – възнаграждение за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението от страна на ищците, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.