Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

номер 152                                     30.04.2014 година                        град Стара Загора

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На двадесет и четвърти април                                                                     2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1127 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.В.Д., чрез процесуалния си пълномощник адв. С. ***, срещу решение № 33/10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3357/2013 г. по описа на С. районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли същото да бъде отменено и да бъде отхвърлена предявената молба за изменение на определения режим на лични отношения между детето Х.Д. и бащата С.Д.. Жалбоподателят твърди, че не са налице изменения в обстоятелствата, налагащи промяна на определения преди това режим на лични отношения. Посочва, че в нарушение на съдопроизводствените правила първостепенният съд не е отчел правилно събраните доказателства при постановяването на първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

         Въззиваемата Р.Х.Л., чрез процесуалния си пълномощник адв. А. ***, в депозиран отговор оспорва въззивната жалба. Счита, че изменението на определения преди това режим на лични отношения между детето и бащата е изцяло в интерес на детето, за което излага аргументи, че детето било стресирано от посещенията на бащата в присъствието на свидетели в дните за осъществяване на личните отношения и липсата на интерес у бащата да вижда детето след 05.10.2013 г. Посочва, че не желае да се ограничат контактите на бащата с детето, а искат контактите да се осъществяват по начин да не пречат на нормалното психо-емоционално развитие на детето. Намира че жалбата е неоснователна и иска да се потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

Производството пред районния съд е образувано по молба на Р.Х.Л. срещу С.В.Д., с която се иска съдебна намеса по чл. 59, ал. 9 във вр. с ал. 3 СК за изменение на определения с решение № 115 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3257/2012 г. по описа на РС – С., режим на лични контакти на бащата С.Д. с малолетното дете Х.С.Д..

Не са спорни между страните обстоятелствата, че са родители на детето Х.С.Д., родено на *** г. в гр.С. през време на брака. Макар и безспорни, тези обстоятелства се доказват от представеното удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 1055 от 16.06.2009 г.

С влязло в законна сила решение № 115 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3257/2012 г. по описа на РС – С., е прекратен сключеният на 20.07.2003 г. между страните граждански брак, като са предоставени упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Х.Д. на нейната майка Р.Д., определен е режим на лични отношения на бащата Р.Д. с детето Х.Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, предоставено е семейното жилище на майката и детето и е осъден бащата С.Д. да изплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 15.06.2011 г.

От заключението на приложения социален доклад на ДСП-С. е видно, че специализираната институция е установила, че за детето полага адекватни грижи майка, на която е предоставено упражняването на родителските права и с която детето има изградена силна емоционална и доверителна връзка. От доклада е видно, че вследствие на дългия период от време, през който детето Х. не е осъществявала срещи с баща си, връзката между двамата е нарушена. Посочва се, че е в интерес на детето да се възстанови връзката с баща му като детето бъде подготвяно от майката по подходящ начин за срещите с него, а бащата да следва ритъма на детето и да го предразположи към тръгване, като прекара малко време с него в обичайната му среда. Предвид възрастта на детето (4 години) и продължителния период от време, през който контактите между бащата и детето са били възпрепятствани, в интерес на детето е за определен период от време контактът й с бащата да се осъществява поетапно и първоначално в присъствието на майката, с която то се чувства сигурно и закриляно. Особено внимание е отделено в доклада за родителската отговорност, а именно че родителите е необходимо да проявяват разбиране помежду си и да постигнат единодействие в грижите и възпитанието на детето, следва да поддържат коректни взаимоотношения помежду си, без да нарушават взаимно авторитета си пред детето, тъй като това внася объркване и раздвоение у детето и оказва негативно влияние върху психоемоционалното му състояние.

От представената епикриза № 1306 и четири болнични листа, се установява, че въззивникът е претърпял хирургическа интервенция на 13.07.2012 г. и бил в законоустановен отпуск за временна неработоспособност за периода от 12.07.2012 г. до 02.10.2012 г. при режим на лечение домашен – амбулаторен и за периода от 03.10.2012 г. до 31.03.2013 г. при режим на лечение свободен – с право да напуска населеното място в границите на РБ. Същите обстоятелства, преценени с оглед показанията на свидетелите и приетата като писмено доказателство по делото молба от въззивника до съдебния изпълнител (л. 53 от първоинстанционното дело) е видно, че за периода от месец юли 2012 г. до месец февруари 2013 г. бащата Д. не е ходил в дома на майката и детето да взема детето съгласно определения режим на лични контакти. Тези обстоятелства косвено се потвърждават от множеството съставени от въззивника декларации, първата от които датира от 02.03.2013 г. и насетне. От това се установява, че въззивникът за периода от определяне с решение № 115 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3257/2012 г. по описа на РС – С., на режима на лични контакти до февруари месец 2013 г. не е осъществявал контакт с детето по причина, стояща в него – същият не е ходил да взема детето.

От съвкупния анализ на свидетелските показания се установява, че неколкократно въззивникът Д. в определения режим на лични контакти след месец март 2013 г. е посещавал жилището на майката и детето, където в присъствието на няколко свидетели е искал да вземе детето за осъществяване на правото му на личен контакт. В резултат обаче на дългата липса на контакт между детето и бащата, детето не е искало да отиде при баща си и се е криело при майка си, с която е свикнало и при която се е чувствало сигурно и защитено. От приложеното към делото изпълнително дело е видно, че въззивникът първоначално, през месец март 2013 г., е искал предаване на детето в кафене “В.” на ул. “Д.К.” №., намиращо се на 20 метра от жилището на майката и детето, като държавният съдебен изпълнител с нарочно писмо е уведомил същия, че предаването на детето следва да се осъществява в дома на майката и детето, а не на други места, определени от него. Установява се, че майката е искала контактът да се осъществява в нейно присъствие, тъй като детето е било отчуждено от баща си от дългата липса на контакт между тях. От показанията на свидетелите и от данните по приложеното изпълнително дело се установява, че определеният режим на лични контакти и след месец март 2013 г. до настоящия момент не е бил осъществяван.   

Разногласието между показанията на свидетелите по въпроса дали външната решетъчна врата е била отворена или не при посещенията на бащата със свидетелите не е съществен и релевантен за спора, тъй като в настоящото производство следва да прецени дали има промяна в обстоятелствата по определения преди това режим на лични отношения и съответно при наличие на промяна да се определи друг, който защитава в най-голяма степен интересите на детето.

От показанията на свидетелите се установява, че бащата се е грижел добре за детето в периодите, когато е живял заедно с майката и детето в едно жилище. Не се установява по делото липса на родителски капацитет у бащата. От показанията на свидетелите се установява, че бащата е ходил в посещаваната от детето детска градина, където е питал детските учители и директора на градината за състоянието на детето и му е оставял различни подаръци чрез тях.

Представените от въззивника с отговора на исковата молба декларации са частни свидетелстващи документи, които не са подписани от въззиваемата, и същите не могат да и бъдат противопоставени. Поради това със същите не биха могли да се установят неизгодните за въззиваемата страна факти, а именно че същата не е предала детето на посочените в тях дати съгласно определения от съда режим на лични отношения.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, респ. чл. 51, ал. 4 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените по-рано мерки по смисъла на разпоредбата включват определения режим на лични отношения между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по чл. 127, ал. 2 СК или развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл. 51 СК. Настоящият случай е именно такъв, тъй като по-рано постановеният режим на лични отношения е в производство по иск за развод с правно основание чл. 49 СК. Поради това искането е допустимо и следва да се разгледа по същество.

         Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под “изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване на въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК.

         Съдът намира, че определеният с решение № 115 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3257/2012 г. по описа на РС – С., режим на лични отношения между детето и бащата, включващ преспиване на детето при бащата, е претърпял изменение на обстоятелствата, при които е постановен, с оглед установените в настоящото производството нови обстоятелства, настъпили след постановяване на посоченото съдебно решение. Установи се, че бащата не е осъществявал продължителен период от време контакт с детето, вследствие на което е прекъсната емоционалната връзка между бащата и детето. Детето е било стресирано от факта да е с баща си без присъствието на майка си, в която е намирало опора и защита. Наистина по делото се установи, че бащата е полагал адекватни грижи за детето в периода на съвместното им живее в едно жилище, но липсата на контакт между тях е допринесъл до отчуждение на детето. Посочените обстоятелства, с оглед интереса на детето, налагат нуждата от изменение на определения режим на лични отношение в посока да се осигури поетапно и адекватно на психоемоционалното състояние на детето възстановяване на връзката му с бащата. Следва да се определи такъв режим на лични отношения, който да спомогне за постигане възстановяването на тази връзка като се отчете водещият принцип за защита интереса на детето, което към настоящия момент е в ранна детска възраст - на 4 години и 10 месеца.

По принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. Основната цел на уредбата за определяне на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Именно в тази връзка са изразените препоръки в доклада на ДСП – С.. Предвид данните по делото, следва изрично да се обърне внимание, че е необходимо и двамата родители да спазват установения решение № 115 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3257/2012 г. по описа на РС – С., и с настоящото решение, режим на личните отношения на детето с бащата. При разногласия в тази насока, страните следва да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция “Социално подпомагане”.

При преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че определеният по-рано режим на лични контакти, включващ преспиване на детето при бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, не е адекватен към настоящия момент. Следва да се определи такъв режим, който да спомогне за постепенното изграждане на връзка на доверие между бащата и детето. В интерес на детето е режимът да се осъществява без преспиване на детето при бащата, като към настоящия момент най-пригоден спрямо установените обстоятелствата и в интерес на детето се явява поисканият от майката в молбата режим, а именно всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч. до 17,00 часа без преспиване и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че режимът на лични отношения в посочения период всяка първа и трета събота не следва да се осъществява в присъствието на майката поради влошените отношения между родителите, което може да укаже негативно отношение върху детето и изграждането на емоционалната връзка между него и бащата.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно.

         С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски. Такива са доказани в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2014 г., които въззивната страна следва да й заплати.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр.С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 3357/2013 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.Х.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул. “И.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. 

                    

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.