Р Е Ш Е Н И Е

 

   144/23.04.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети април                                                                     2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1129 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 34/10.01.2014г., постановено по гр. дело № 2467/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът В.Х.Х. моли да бъде отменено решението. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е възприета адекватно фактическата обстановка по делото.

 

Въззиваемата П.С.И.  чрез адвокат Р. е подала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението и присъдят направените  разноски пред настоящата инстанция за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен към настоящия отговор.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

 

  От приетото като писмено доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № 2172/03.11.2009г. се установява, че детето С.В.Х. е родено на ***г. с родители П.С. Х. и В.Х.Х..

С влязло в сила решение постановено по гр. дело № 1903/2012г. по описа на РС-К., съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, като упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Свиждането ще се осъществява в дома на бащата В.Х. ***.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката И. И. – майка на ответницата заявява, че от развода до момента ищецът се е обаждал на детето два – три пъти. Разбрали, че бащата е в Г., като през лятото на 2013г. той дошъл да види детето, но същото започнало да плаче. Свидетелката Р. Д. заявява същото.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като са близки на семейството.

 

Искът по чл. 127а, ал. 2 от СК се предявява, за да замести липсващото съгласие на майката малолетното дете да напуска страната, придружено от баща си или от упълномощено от него лице.

 

В случая са налице разногласия между родителите за пътуването на детето в чужбина. Въззивният съд счита, че такова разрешение не може да бъде дадено, тъй като искането е за разрешаване на един неограничен режим на пътуване, който не дава гаранции за изпълнение на споразумението между страните, относно упражняване на родителските права. Следва да се отбележи и обстоятелството, че само четири месеца преди предявяване на този иск ищецът се е съгласил с условията на постигнатото между страните споразумение и по делото не са събрани доказателства, че от постановяване на решението до настоящия момент ищецът е осъществявал определения режим на свиждане. Обжалваното решение е постановено при спазване на съществуващата задължителна практика на ВКС, където е застъпено становището, че разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или за неограничен брой пътувания през определен период от време. Искането на ищеца е да се разреши детето да пътува с него или с упълномощено от него лице зад граница, като напуска територията на Република Б. и се завръща в нея, неограничено във времето, до навършване на пълнолетие.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че детето е на  ниска възраст, връзката между детето и ищеца е прекъсната като през целия период на раздялата между страните, бащата е виждал детето си само няколко пъти, за кратки периоди от време.

 

Предвид изложеното въззивният съд счита, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, като е отхвърлил предявения иск, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъди сумата 300 лева – за платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/10.01.2014г., постановено по гр. дело № 2467/2013г., по описа на С. районен съд.

 

 ОСЪЖДА В.Х.Х. с ЕГН **********,***, да заплати  на П.С.И. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева - представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.