Р Е Ш Е Н И Е

 

  143 /23.04.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети април                                                                     2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1130 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 56/29.01.2014г., постановено по гр. дело № 2780/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът С.И.Д.  моли да се отмени решението, уважат предявените искове и присъди направените съдебни разноски пред двете инстанции.

 

Въззиваемият “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С. е подал писмена защита, в която моли да бъде потвърдено решението и претендира за направените съдебни и деловодни разноски, за което е представил списък. В хода по същество поддържа същите съображения.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно - съединени искове по чл. 344, ал. 1,

т. 1-3 от КТ

 

По делото е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност “охранител на обект – соларен парк” село Ч.  - трудов договор № 11211-А/16.04.2012г.

 

Със заповед № З-11219-А/23.09.2013г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.  Изложени са причини за прекратяването и те са следните: При изпълнение на възложената му работа ищецът е допуснал извършването на други тежки нарушения на трудовата дисциплина през периода от 01.08. до 08.08.2013г. и в частност дати 02.08., 03.08., 06.08. и 07.08.2013г. Допуснато е разрушение на оградата на охранявания обект, както и създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и не уведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, като със своето поведение служителят е подронил доверието в качеството на предоставените охранителни услуги. Допуснато е и неправомерно използване на външни електронни носители /флашки/. Наложено е дисциплинарно наказание уволнение.

 

Видно от заповед № 92/17.09.2013г. на управителя на дружеството поискано е писмено обяснение на ищеца за описаните нарушения. Ищецът е представил писмени обяснения, в които възразява, че не е съгласен с описаните в заповедта обстоятелства и не се счита за виновен.

 

Със заповед № 069/07.08.2013г. работодателят е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая, във връзка с уведомително писмо за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08. - 07.08.2013г. След проверките е установено, че са налице нарушения в установения охранителен режим на обекта – допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до пост № 2 и разрушена цялост на оградата, като е установено, че мрежата на обекта е откачена и вдигната. Използването на външен носител е довело до заразяване на компютъра с вируси и е било нарушено видео-наблюдението на част на монтираните на обекта камери.

 

По делото са изслушани свидетели. Свидетелите А.А. и Д.Ю. – посочени от ищеца, също са заемали длъжността “охранители” в обекта и които са били уволнени, поради наложено наказание уволнение за същите нарушения. Установено е, че на територията на обекта е имало засята градина, създадена с разрешението на ръководството – свидетелите П.П. и П.Н.. По отношение на нарушената цялост на оградата свидетелите заявяват, че е  имало такова вдигане на ограда, тъй като на два метра от нея има канал, от който вземали вода за миене. И двамата свидетели заявяват, че са компютърно неграмотни и никой от тях не знае какво е флашка.

 

От показанието на свидетеля П. П. се установява, че същият не е давал съгласие за създаването на зеленчуковата градина, а за констатираните нарушения научил чрез телефонно обаждане от изпълнителния директор. Свидетелят заявява, че ищецът е работил на пост № 1 и при съвестен оглед при обходите е следвало да констатира нарушенията. Свидетелят П.С. заявява, че никой от охранителите не го е уведомявал, че има нарушение на оградата. От показанията на свидетеля Л. Л. се установява, че е получил информация, че в соларния парк е нарушена работата на камерите, по повод на което се е свързал с техник. Свидетелят Г. Г. – техник, констатирал незадоволителна работа на монтираните камери, което според него се дължало на инсталирани на компютъра посредством флашки - игри, музика и филми.

 

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се установи незаконосъобразност на издадената заповед за наложеното дисциплинарно наказание.

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства процесната заповед отговаря на изискванията на закона. Същата е издадена от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочен е нарушителя, периода на откриване на нарушението, наказанието и текста въз основа на който се налага. Изпълнени са разпоредбите на чл. 193 от КТ – взети обяснения на служителя и чл. 194 от КТ – дисциплинарното наказание е наложено в срока, който е преклузивен.

 

Във връзка с посоченото основание за дисциплинарно наказание трябва да се установи, че работникът не е изпълнил възложената му работа, отклонил се е от предписанието за изпълнение на трудовата функция, подронил е доверието на работодателя пред трети лица и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

 

Въззивният съд приема  от съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, че не са установени такива, от които да се направи извод, че ищецът не е изпълнил задължението си по спазване на трудовата дисциплина. Няма доказателства, че ищецът е създал зеленчуковата градина в обекта или е разрушил целостта на оградата на същия. Не е било извършено разследване, за да се установи кой е извършителят на посочените действия. Не би могло да се допусне, че при липса на такова разследване отговорност за това следва да носят всички работници на обекта. Още повече, че издадената заповед не е конкретна в това отношение. В нея не е посочено, че ищецът е виновен, а са използвани общи фрази като “допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект”, както и “допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта”. Отговорността е лична и следва да бъде доказана. Ищецът няма задължение нито по длъжностна характеристика, нито по друг акт издаден от работодателя да съобщава на същия за такива извършени нарушения. Това би довело до нарушаване на колегиалните отношения между служителите, а следва да се има предвид, че от събраните гласни доказателства е видно, че ръководителите – разпитаните свидетели, посочени от ответника са знаели за създадената зеленчукова градина.

 

Поради това следва да се направи извод, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Изложените по-горе съображения се отнасят и до констатираното нарушение “допуснато вмешателство на външен електронен носител /флашка/ в системата за видео-наблюдение”. Не е установено кой от работниците е извършил това действие, а има данни, че един от работниците, най-младия между тях е имал необходимите компютърни знания за това.

 

Въззивният съд приема, че наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” не съответства на тежестта на евентуално извършени нарушения, даже да се приеме, че са налице такива, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ.

 

По изложените съображения предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

С оглед уважаването на главния иск, основателни са и предявените обуславящи искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за периода от време, през който ищецът е останал без работа, поради уволнението.

 

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза размерът на обезщетението за периода от 25.09.2013г. до 17.01.2014г. е - 1 231.53 лева и за периода от 25.09.2013г. до 24.03.2014г., той е за шест месеца – 1 844.50 лева. Въззивният съд счита, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от четири месеца, в размер на 1 231.53 лева, поради липса на достатъчно писмени доказателства за оставането на ищеца без работа, поради уволнението. В първоинстанционния съд е представено единствено извлечение от трудовата книжка, от която се установява, че след прекратяване на трудовия договор ищецът не е сключил нов трудов договор. Не са представени декларация за оставането без работа, както и регистриране в Бюрото по труда, което вероятно е направено. Такива доказателства не са представени и във въззивната инстанция. Би следвало най-малко да бъде представен оригинала на трудовата книжка за да бъде направена констатация за посоченото обстоятелство.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят направени разноски по делото в двете инстанции в размер на 448 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. На ответника следва да се присъдят направени разноски във втората инстанция в размер на 216 лева, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на бюджета сумата 120 лева – възнаграждение за вещото лице и държавна такса в размер на сумата 150.08 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

    

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 56/29.01.2014г., постановено по гр. дело № 2780/2013г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението С.И.Д.,***, с ЕГН **********, и отменя заповед № З112119А/23.09.2013г. на Управителя на “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и е наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.   

 

ВЪЗСТАНОВЯВА лицето С.И.Д.,***, с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк - с. Ч., община К..

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., с ЕИК ………, от гр. С., район “Л.”, ул. “К.” № 1-А, представлявано от Управителя Васил Панчев Панчев с ЕГН **********, да заплати на С.И.Д.  с посочените по-горе данни, сумата 1 231.53 лева /хиляда двеста тридесет и един лева и 53 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на настоящите искове 25.11.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата над уважения, до предявения размер от 1 860 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., да заплати на С.И.Д.  с посочените по-горе данни, сумата 448 лева – направени разноски по делото в двете инстанции, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.И.Д.  с посочените по-горе данни, да заплати на”Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., с посочени по-горе данни, сумата 216 лева – разноски във въззивното производство, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С.  с посочени по-горе данни, да заплати на бюджета по сметка на Окръжен съд-гр. С., сумата 150.08 лева, представляваща държавна такса и сумата 120 лева –  възнаграждение за вещото лице.

 

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.