Р Е Ш Е Н И Е

 

154 /30.04.2014 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април                                                             2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1132 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 89/22.10.2013г., постановено по гр. дело № 254/2013г., по описа на Г. районен съд.

 

Въззивникът Б.И.И. моли да бъде отменено решението в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лева, като прекомерно висок и недоказан. Да се постанови ново решение, съобразно принципа за справедливост, вида и характера на причиненото увреждане.  Претендира за заплащане на направените разноски по делото в нов размер, съобразно уважената част на главния иск.

 

Въззиваемият С.С.М. чрез адв. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който заявява, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Развива подробни съображения за това.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.

 

Към настоящото производство е приложено нохд № 92/2012г. на РС-Г., от което е видно, че ответникът И. е признат за виновен за това, че на 12.08.2013г. по хулигански подбуди, чрез два удара с нож в областта на гърба и кръста е причинил на С.М. телесна повреда и е осъден на девет месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим.

 

Следва да се приложи разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Относно обстоятелствата посочени в същата разпоредба, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо и законът изключва свободата на преценка на доказателствата.

 

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебномедицинска експертиза, съгласно която при нападението на ответника срещу ищеца, последният е получил две непроникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и кръста. Засегнати са мускулни тъкани, които не се възстановяват и след зарастването на раните ищецът можел да продължи да спортува, но е възможно да има оплаквания.

 

Допуснати са гласни доказателства. От показанията на свидетелите К. К.– майка на ищеца и П. И.- очевидец на произшествието се установява, че след инцидента ищецът е бил в болница около една седмица, а около един месец е бил на болкоуспокояващи медикаменти. Ищецът се занимавал активно със спорт, като същата година е станал втори на републиканското първенство. Това му класиране е дало право да участва в международно състезание, но не е могъл да се подготви поради случилото се. Той изобщо не можел да шофира лек автомобил или мотор, поради което съдът не възприема показанията на свидетеля Т. Г., че три – четири дни след случилото се е видял ищеца да управлява мотор. Това не отговаря на данните по делото. През този период ищецът е бил на лечение в болницата, видно от мед.документи. Кредитира с доверие показанията на първите двама свидетели, тъй като техните показания са последователни и безпротиворечиви. Не без значение е фактът, че ответникът е нанесъл на ищеца два удара с нож в областта на гърба и като по случайност не е засегнал жизненоважен орган. Единствено намесата на свидетеля П. И. е предотвратила нанасянето на трета прободна рана, която е могла да бъде смъртоносна. Свидетелят П. И. е заявил пред съда, че ищецът се е възстановявал около три месеца след инцидента. Освен причинените му болки и страдания – физически и психически, нападението е довело до застой и забава на спортната му кариера.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. На обезщетяване подлежат болките, страданията и неудобствата причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, както и самото понасяне на увреденото състояние. Понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено и причинените му морални страдания. Така например, нападението над ищеца се отличава с изключителна наглост, като само намесата на свидетеля П. И. е предотвратило нанасянето на ищеца на трета порезна рана, което е можело да доведе до фатален край. Освен това, при превозването на ищеца до болницата, от страна на ответника и неговите “приятели” се е пречело да бъде осигурена кола, която в случая е била на свидетеля и при случайно преминаване на кола на полицейските органи, същата е ползвана за превоз до болницата.

 

Поради това въззивният съд счита, че определеният от първоинстанционния съд на обезщетение е справедлив, съобразен с принципа на справедливост, посочен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС.

 

Поради изложеното съдът счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

 

В полза на въззиваемия, ищец по първоинстанционното дело следва да бъде присъдена сумата 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в производството пред въззивната инстанция.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/22.10.2013г., постановено по гр. дело № 254/2013г., по описа на Г. районен съд в обжалваната част, относно размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА Б.И.И. ***, да заплати на С.С.М. с ЕГН **********, сумата 450 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на подлежи в едномесечен срок от връчване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                         2.