Р Е Ш Е Н И Е

 

153 /30.04.2014 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април                                                             2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1148 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 125/30.01.2014г., постановено по гр. дело № 4923/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът М.Г.М. моли да се отмени изцяло постановеното решението и отхвърли предявеният иск. Развива подробни съображения във въззивната жалба.

 

Въззиваемият Г.Д.Л. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което да се потвърди решението. От събраните доказателства се установило, че майката има възможност да дава издръжка за детето. Не е представила декларация за имотно състояние и е била предупредена за последствията, ако не представи поисканите от съда доказателства. 

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за присъждане на издръжка на пълнолетно лице,

с правно основание чл. 144 СК.

 

   От представеното по делото удостоверение за раждане е установено, че ищецът е роден през 1994г. и е навършил пълнолетие на 25.06.2012г. Същият е син на ответницата по делото М. Л.. Бракът между родителите на ищеца е прекратен през 2005г. Ответницата е осъдена да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 60 лева, която се е прекратила с навършването на пълнолетна възраст на ищеца, по силата на закона.

 

Видно от представеното уверение № 30517/09.10.2013г. на Национална спортна академия “В.” – гр. С., ищецът е записан като студент І курс, редовно обучение за учебната 2013/2014г.

 

От представената декларация за семейно и материално положение е видно, че ищецът не получава доходи и не притежава имущество, от което да се издържа.

 

От показанията на свидетелите Д. Л. и Е. Л. се установява, че след като ищецът бил приет за студент почти цялата заплата на бащата отивала за издръжката на ищеца. Ищецът поддържал връзки с ответницата и тя му казала, че работи като гледачка на стари хора.

 

По делото няма представени доказателства във връзка с материалните възможности на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

 

Видно от разпореждане от 16.12.2013г. първоинстанционният съд е приел, че следва на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи удостоверение за доходите си за последните дванадесет месеца и декларация за СИС, като в противен случай съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК. Разпоредено е препис от разпореждането да се връчи на страните. Видно обаче от призовка за страна до ответницата чрез особения представител адв. Г. данни, че разпореждането е приложено към призовката липсват. В същата няма такова записване. Доказателства за това е и изявлението на адв. Г. в съдебно заседание на 27.01., че е предложил на ответницата да подпише декларация за СИС, но не му била представена такава. Следователно, указанията на съда не са стигнали до особения представител, а той по своя инициатива е предложил на  ответницата да извърши посоченото действие.

 

В същото разпореждане съдът е приел, че доказателствената тежест за доказване на правно релевантните факти лежи върху ищеца. И съдът е посочил, че ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответницата има възможност да му дава претендираната издръжка без особени затруднения.

 

С писмена молба от 27.12.2013г. процесуалният представител на ищеца, във връзка с указанията в посоченото разпореждане е поискал да се изиска справка от НОИ, дали ответницата има подадени уведомления и регистрации на трудови договори. За целта са издадени два броя удостоверение, които страната не е получила по нейни причини. В съдебното заседание на 06.01. адв. В. е заявил, че поддържа доказателствените си искания и съдът е уважил искането, като е разпоредил да бъдат издадени два броя съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с други такива от ТП на НАП и НОИ. В последното съдебно заседание процесуалният представител е заявил, че се отказва от удостоверенията, счита делото за изяснено и без тези доказателства. 

 

Въпреки установеното, съдът е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и е приел за доказано, че ответницата реализира доходи поне в размер на МРЗ за страната. Въззивният съд счита, че не може въз основа на предположението, че след като ответницата е жена в трудоспособна възраст да се приеме, че същата реализира доходи. Ищецът не е изпълнил собственото си искане да представи удостоверение от НАП за доходите на ответницата. Поради това е останало неустановено по делото какви доходи реализира ответницата. Дори и да се приеме, че ответницата има доходи в размер на МРЗ за страната, това не е достатъчно предвид разпоредбата на чл. 144 СК, която не задължава при всякакви обстоятелства родителите да дължат издръжка на пълнолетните си деца – учащи, а само ако могат да дават такава без особени затруднения. Между впрочем в мотивите на съда липсва извода, че приетия от него доход би бил достатъчен за ответницата и за даване на издръжка в хипотезата на посочената разпоредба от СК.  Нещо повече – районният съд е подходил като при случаи за даване издръжка на малолетно или непълнолетно лице, а само е заявил, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, което е повеля на закона, но едната с другата констатация не са във връзка.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че като е уважил предявеният иск макар и частично районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 125/30.01.2014г., постановено по гр. дело № 4923/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                        2.

 

                                 2.