Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер 131                                 03.04.2014 година                      град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На трети април                                                                                           2014 година

В закрито заседание, в следния състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1149 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба от Национална агенция по приходите – взискател по изпълнително дело № 266/2006 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, против постановлението на държавния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно, тъй като е постановено в хода на спряно изпълнително производство и въпреки направеното от взискателя искане да бъде възобновено същото. Навежда довод, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата, на която е подадена молбата за възобновяване на изпълнителното производство, поради което към момента на издаване на постановлението за прекратяване двугодишният срок не е изтекъл. С оглед на твърденията моли съдът да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и да се постанови продължаване на изпълнителното производство. Претендира разноски за производството.

Длъжникът по изпълнителното дело Х.В.С. в депозирано възражение е взел становище по жалбата, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Държавният съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство, като счита жалбата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

 

Окръжният съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, тъй като по изпълнителното дело няма данни постановлението от 27.01.2014 г. за прекратяване на изпълнителното производство (написано на ръка върху молбата на взискателя за възобновяване на делото от 24.01.2014 г.) да е връчвано на взискателя. В този смисъл следва да се приеме, че жалбата е постъпила в законоустановения срок. Същата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.  

Изпълнително дело № 266/2006 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, е образувано по молба вх. № 4085/11.07.2006 г. на Агенция за държавни вземания, чийто правоприемник на основание §.36, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК от 01.01.2010 г. е Националната агенция за приходите, с приложен изпълнителен лист от 13.04.2001 г., издаден въз основа на решение по гр.д. № 1969/2001 г. на С. районен съд. С изпълнителния лист е осъден Х.В.С. да заплати на Държавен фонд “Земеделие” сумата от 3010 лв. главница и мораторна лихва от 175 лв., съгласно Договор № 29 от 17.03.2000 г. за предоставяне на целева финансова линия – изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, ориз, картофи, царевица за зърно и слънчоглед, реколта 2000 г., заедно със законната лихва годишно върху главницата, считано от 16.03.2001 г. до изплащането. На длъжника е връчена лично на 25.07.2006 г. призовка за доброволно изпълнение.

По искане на взискателя съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е насрочил опис на ½ ид.част от дворно място и гараж за 20.07.2010 г. от 10,30 ч., за което е уведомил вещото лице П.Р. на 12.07.2010 г. (видно от разписката към призовката за принудително изпълнение на л. 145) и длъжника Х.В. С. и неговата съпруга Е. К. С. на 13.07.2010 г. (видно от разписката към призовката за принудително изпълнение на л. 146). Няма данни по изпълнителното дело взискателят да е бил уведомяван за описа. Видно от протокол от 20.07.2010 г. за опис на движимо имущество (л. 148) съдебният изпълнител не е извършил описа, тъй като взискателят не се е явил. На същата дата 20.07.2010 г. длъжникът е подал до съдебния изпълнител молба с искане на основание чл. 454, ал. 1 ГПК да бъде спряно изпълнителното производство, като е приложил вносна бележка от 20.07.2010 г. за внесена по сметка на РС – Казанлък сума от 1000 лв., които е посочил, че представляват 30 % предявения изпълнителен лист и е заявил, че се задължава да заплаща ежемесечно на съдебния изпълнител по 10 % от сумата по изпълнителния лист. Съдебният изпълнител е предоставил възможност на взискателя да вземе становище по молбата, тъй като не било налице основание за спиране на изпълнителното производство по чл. 454, ал. 1 ГПК - внесената сума не представлявала 30 % от вземането по делото. Взискателят с писмо вх. № 2536/05.08.2010 г. (л. 151) е уведомил съдебният изпълнител, че изразява съгласие молбата на длъжника за спиране на делото да бъде уважена при условие, че длъжникът довнесе минимум още 140 лв., с които да бъде осъществена хипотезата на чл. 454, ал. 1 ГПК, като изрично е посочил, че в случай на невнасяне на посочената сума или неизпълнение на поетото задължение за ежемесечни вноски, моли съдебният изпълнител да насрочи опис на недвижимото имущество на длъжника. Тъй като длъжникът не е внесъл сумата от 140 лв. съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е насрочил нов опис на ½ ид.част от дворно място и гараж за 08.09.2010 г. от 10,30 ч., за което е уведомил вещото лице П.Р. на 12.08.2010 г. (видно от разписката към призовката за принудително изпълнение на л. 152) и длъжника Х.В. С. и неговата съпруга Е. К. С. на 12.08.2010 г. (видно от разписката към призовката за принудително изпълнение на л. 153). Няма данни по изпълнителното дело взискателят да е бил уведомяван и за този опис. Видно от протокол от 08.09.2010 г. за опис на движимо имущество (л. 154) съдебният изпълнител не е извършил описа, тъй като взискателят не се е явил. С втора молба вх. № 2104/13.09.2010 г. длъжникът повторно е поискал да бъде спряно изпълнителното производство, към която е приложил вносна бележка от 13.09.2010 г. за внесени по сметка на РС – К. още 120 лв. С молба от 07.01.2014 г. съдебният изпълнител поискал НАП – С. да представят информация за размера на дължимите от длъжника С. суми в полза на държавата, както и за наложените обезпечителни мерки върху имуществото му. С молба вх. № 361 от 24.01.2014 г. взискателят НАП е поискал да бъде възобновено изпълнителното дело, спряно на основание чл. 454 ГПК, с оглед на това, че длъжникът не е извършвал ежемесечни плащания и не били налице условията на цитираната разпоредба, и е поискал насрочване на нов опис на недвижимия имот на длъжника. С обжалваното постановление от 27.01.2014 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Разпоредбата е приложима към разглежданото изпълнително производство, тъй като негов предмет не е принудителното събиране на суми, дължими за издръжка.

Спорен по делото въпрос е дали производството по делото е било спряно и съответно дали е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 432, т. 6 ГПК /в редакцията към 20.07.2010 г. и 13.09.2010 г., а понастоящем чл. 432, т. 7 ГПК/ предвижда, че изпълнителното производство се спира в случаите, предвидени в закон. Такава разпоредба е тази на чл. 454, ал. 1 ГПК, според която съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Действително, разпоредба на чл. 454, ал. 1 ГПК е императивна процесуална норма и не дава възможност на съдебния изпълнител да преценява дали да спре или не изпълнението, ако са налице предпоставките, указани в посочената разпоредба, и правната същност на спирането се изразява именно в преустановяване на всякакви изпълнителни действия, извън посочените в чл. 454, ал. 1 ГПК. В настоящия случай обаче се установява, че не са били налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е внесъл 30 % от предявените с изпълнителния лист вземания към момента на искането за спиране. В този смисъл е и становището на взискателя, изразено в писмо вх. № 2536/05.08.2010 г. (л. 151). Не са били налице предпоставките и към момента на подаване на втората молба за спиране от длъжника, тъй като същият не е внесъл 140 лв., а само 120 лв. Установява се, че не е била налице хипотезата на чл. 454, ал. 1 ГПК за спиране, поради което правилно съдебният изпълнител е процедирал като след първата молба за спиране е насрочил опис на недвижимия имот на длъжника (в този смисъл е било и искането на взискателя), а след втората молба не е извършвал изпълнителни действия, поради липсата на искане от страна на взискателя. Посоченото от взискателя в жалбата становище, че същият е считал изпълнителното производство за спряно, е обстоятелство от субективно естество и не би могло да рефлектира върху обективно установеното, че изпълнителното производство не е било спряно.

Установява се по делото, че съдебният изпълнител не е уведомил взискателя за насрочения за 08.09.2010 г. от 10,30 ч. опис, но следва да се отчете и обстоятелството, че съдебният изпълнител не е уведомявал взискателя, че изпълнителното производство е спряно. Предвиденият от законодателя двугодишен срок в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за цел дисциплиниране на взискателите при воденето на изпълнително производство с оглед стабилността на гражданския оборот. Поради това в изпълнителното производството се очаква активно процесуално поведение от страна на взискателя, като с неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя в срок от две години, законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение. Тъй като изпълнителното производство не е било спряно, то не е имало процесуална пречка за започване и изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия датира от 05.08.2010 г. (писмо вх. № 2536/05.08.2010 г. на л. 151). До 24.01.2014 г. взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, т.е. изтекъл е срок повече от три години. Следва да се посочи, че молбата на взискателя от 24.01.2014 г. е постъпила не вследствие на активно процесуално поведение на взискателя, а вследствие на запитване от съдебния изпълнител до взискателя за размера на дължимите от длъжника суми в полза на държавата. Предвид изложеното са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, които в съответствие и с неотпадналите задължителни указания на ТР № 47/01.04.1965 год. по гр. д. № 23/65 год. на ОСГК на ВС, в което се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение, то правилно в съответствие с процесуалния закон съдебният изпълнител е постановил обжалваното постановление от 27.01.2014 г. за констатиране, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното дело на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си не е пречка за започване на нов изпълнителен процес, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.

Предвид изложеното подадената жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Национална агенция за приходите, ЕИК ……, с адрес гр. С., бул. “К.” № ., представлявана от изпълнителния директор Бойко Атанасов, срещу постановлението от 27.01.2014 г. на държавния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 266/2006 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при К. районен съд, като неоснователна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.