Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№169                                         15.05.2013 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети април                                                                          2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 149 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е на основание чл. 240 от ЗЗД.

 

Ищцата в ИМ твърди, че се познава с ответницата, която я убедила да закупи имот и че ще и помогне да получи банков заем при добри условия. На 24.11.2008 г. сключила Договор за ипотечен кредит за сумата 34 000 евро. На същата дата закупила от ответницата договорения имот. На 26.11.2008 г. след учредяването на обезпечението парите по кредита били усвоени, като цената на имота 23 192 лв. била преведена от банката директно на продавача, а остатък бил преведен по нейна сметка. По молба на ответницата да и даде в заем останала сума по кредита, на 26.11.2008 г. наредила по сметка на ответницата сумата в размер на 21 780 евро. Поради обстоятелството , че вече наближавали 5 годни откакто е дала заема на ответницата и тя все още не и е върнала сумата, моли съда да постанови решение с което да осъди ответницата да и заплати сумата от 21 780,06 евро, главница по отпуснатия с банков превод договор за заем от 24.11.2008 г. и изпълнен на 26.11.2008 г., ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, ведно със направените разноски.

 

Ответникът твърди, че между страните не съществува договор за заем, а  извършените преводи на името на ответницата са във връзка с прехвърлянето на недвижимия имот на името на ищцата, като отразяването на продажната цена в размер на 23 192 лв. е по нейно желание с оглед заплащане на по – малко такси. Сочи, че продажната цена по сделката е в размер на 55 775 евро, като в подкрепа на това твърдение свидетелства издадения ЗЗ от 24.11.2008 г. за сумата 19 257 евро с издател В.Т.. Освен това твърди, че между страните е подписан нот. акт за учредяване на договорна ипотека, при което ако ищцата е предоставила в заем на ответницата сумата 21 780 евро не е имало нужда да получи в заем от ответницата сумата 17 225 евро, а можело да поиска връщането на дадената от нея сума. Не оспорва, че сумата от 21 780,06 евро е преведена по банковата й сметка.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    

Не е спорно обстоятелството, че между страните е подписан предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.10.2008 г., подробно описан в същия договор, за сумата 55 775 евро, като съгласно т. 4 от същия, договорената продажна цена ще се заплати както следва: в деня на сключване на настоящия договор се заплаща капаро в размер на 500 евро; до 30.10.2008 г. още 1000 евро; сумата от 33 500 евро ще се заплати след отпускане на кредит до дата 10.11.2008 г.; до 30.12.2008 г. още 1000 евро; остатъкът от 19 775 евро до дата 30.04.2009 г..

 

Видно от Нот. акт за продажба на недвижим имот №155, том V, рег. № 9228, дело № 955/2008 г. на 24.11.2008 г., между страните е сключен договор за покупко- продажба на апартамент, подробно описан в същия нотариален акт, за сумата 23 192 лева, която сума продавачът по сделката ще получи изцяло и по сметка в Банка ДСК, чрез отпуснат кредит от купувача от същата банка.

 

С Нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 156, том V, рег. № 9229, дело № 956/2008 г. на 28.11.2008 г. Банка ДСК е предоставила на ищцата ипотечен кредит в размер на 34 000 евро, като за обезпечаването му е учредена договорна ипотека върху същия апартамент.   

 

Видно от писмото на кредитния инспектор /Е.К./ до страните по делото /, находящо се в приложено кредитно досие на ищцата от Банка ДСК, се установява, че на основание сключен договор за  жилищен ипотечен кредит с ищцата е поет ангажимент за кредит в размер на 34 000 евро. Средствата от кредита в размер а 11 879 евро /23 233 лева/ ще бъдат преведени по сметка на Н.Х.П. след представяне от кредитополучателя на нот. акт за собственост на процесния апартамент и учредяване на ипотека в полза на Банка ДСК. След изпълнение на посочените условия, сумата от 22 121 евро ще бъде преведена по разплащателната сметка на ищцата. Ищцата е подписала съгласие за директен дебит към ответницата в размер на 22 121 евро, с дата 24.11.2008 г..

 

Видно от Удостоверение изх. №1541/17.05.2012 г. на Банка ДСК ФЦ Казанлък, с приложени към него извлечение от сметки, сумата от 21 780,06 евро е преведена по банковата сметка на ответницата.

 

От показанията на разпитаният свидетел Й.И.Т. /майка на ищцата/ се установява, че дъщеря и закупила жилище. През 2008г. го видяла - било в незавършен вид, нямало врати, шпакловка, в груб строеж. Последно ходила преди делото  - всичко било във същия вид. Дъщеря и теглила заем от Банка ДСК с които трябвало да закупи апартамента и да  направи подобрения на апартамента, за да можела да се нанесе вътре. Сочи, че изтеглила по-голяма сума, за да могат да останат пари и за подобрения. Имало предварителен договор, в който се посочва много по-голяма цена от последващия нот. акт.

 

От показанията на свидетеля И.И.Х. се установява, че В. закупила през м.10.2008г. апартамент. Тъй като нямала пари, трябвало да изтегли от банката. Н.Х. й помогнала да изтегли пари от ДСК. В предварителния договор пишело една сума, а в нот. акт друга. През м.11, извършили покупко-продажбата на имота, на по-малка сума, защото не бил довършен самият апартамент. Трябвало да го шпакловат, да му направят замазка, нямало вътрешни врати. Внучката и учила и работила в Австрия.

 

От показанията на свидетеля А.В.А. се установява, че познава Н., като колеги. Майката на Н. имала Агенция за недвижими имоти, а Н. работила при майка си. Н. притежавала апартамент в новострояща се нова сграда и по стечение на обстоятелствата се появила В. с нейната баба търсели жилище ново строителство. Били заведени, видели го и го харесали. В офиса уточнили клаузите, с оглед на цена, степен на завършеност, квадрати, начин на плащане и бил оформен предварителен договор. Била дадена част от капаро 500 евро и било уточнено другата част да бъде внесена от 1000 евро, за да се допълни капарото. В самия договор било упоменато, че ще кандидатства за ипотечен кредит 33 500 евро. Имало и допълнителни суми, които трябвало да плати на по-късен етап. ДСК не отпускала кредит с недоказан доход, а В. работила в чужбина. На В. й бил отпуснат кредит в размер на 34 000 евро, което отговаряло на сумата, която трябвало да заплати при придобиване на жилището. Преди сделката помолила самата сделка да бъде изповядана на дан. оценка, за да се спестят таксите по прехвърлянето и Н. се съгласила. На 24.11. била изповядана сделката, след което сумата, която трябвало да бъде дължима в размер на 19 700 и няколко лева бил направен запис на заповед и майката на Н. ги предоставила на В., като длъжник. Парите били усвоени до два дни, след вписване на ипотека от ДСК и сумата постъпила по сметка на продавача и другата сума била приведена по нейна сметка.

 

От показанията на свидетеля Р.Х.М. се установява, че обслужва по граждански договор Банка ДСК в Казанлък на длъжност юрисконсулт и познава страните по делото. Сочи, че Госпожа Х. имала кантора за недвижими имоти и по тази сделка също участвала. Целият кредит бил теглен за покупка на недвижими имоти. Предпочитал се кредит, който с цел спестяване на разходи се избира без отчитане цената на сделката и продажбата да се извърши на дан. оценка, като за обезпечение се учредява договорна ипотека върху имота. Сочи, че й било известно, че уговорката между страните е за различна цена от дан. оценка. В деня на изповядване на покупко-продажбата присъствала на сделката. Горницата, която е над дан. оценка по искането в молбата, въз основа на която се разрешава кредита, се превеждала по сметка на кредитовзискателя, а сумата по нот. акт се прехвърляла по сметка на продавача. Кредитовзискателят подписвал документ - съгласие за незабавно инкасо по тази остатъчна цена по сделката. Веднага след изповядване на сделката и след представено удостоверение за тежести, тази сума се нарежда по сметка на продавача. Този документ се подписвал предварително. Твърди, че банката е обвързана с цената по предварителния договор и по-голяма сума не предоставят като кредит. Това го имало регламентирано във вътрешните правила на банката, които са действали към датата на разрешаването на кредита.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

 

Основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.

 

В конкретния случай съдът намира, че ищецът, който съгласно доклада по делото носи доказателствена тежест за това, следваше да докаже, че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответника и тя ги е приела като заем.

 

Единственото доказателство по делото, представено от ищцата, за да установи твърденията си за сключен договор за заем  с ответника, е банковото удостоверение за превод на процесната сума на ответницата. Нещо повече, разпитаните свидетели на страната на ищцата сочат, че процесната сума по тяхно убеждение била предадена за довършването на апартамента, което сочи на извод за неизпълнение на сключен договор за поръчка между страните, каквито твърдения обаче липсват направени в ИМ от ищцата и какъвто иск не е предявен. Освен това тези показания противоречат с твърденията на ищцата в ИМ, че понеже ищцата учила и работила в Австрия, закупила имота с цел инвестиция, а не да живее в него.  

 

Същевременно ответникът е ангажирал доказателства относно твърдението си, че между страните не съществува договор за заем, а  извършените преводи на името на ответницата са във връзка с прехвърлянето на недвижимия имот на името на ищцата, като отразяването на продажната цена в размер на 23 192 лв. е по нейно желание с оглед заплащане на по – малко такси.

 

Тези обстоятелства се установяват както от приложените писмени доказателства – предварителен договор, нот. акт за учредяване на договорна ипотека и кредитното досие на ищцата в Банка ДСК, така и от свидетелските показания. Видно от предварителния договор, ищцата е договорила с ответницата част от продажната цена, а именно сумата от 33 500 евро да се заплати след отпускане на кредит. С Нот. акт за учредяване на договорна ипотека Банка ДСК е предоставила на ищцата ипотечен кредит в размер на 34 000 евро. Средствата от кредита в размер на 11 879 евро са преведени по сметка на Н.Х.П. при подписване нот. акт за собственост на процесния апартамент. След изпълнение на другите условия към банката, сумата от 22 121 евро е преведена по разплащателната сметка на ищцата, при което ищцата е подписала съгласие за директен дебит към ответницата в размер на 22 121 евро, с дата 24.11.2008 г..

 

Свидетелката Р.Х.М., без родство със страните, чийто показания съдът кредитира, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото сочи, че й било известно, че уговорката между страните е за различна цена от дан. оценка - горницата, която е над дан. оценка по искането в молбата, въз основа на която се разрешава кредита, се превела по сметка на кредитовзискателя, а сумата по нот. акт се прехвърлила по сметка на продавача. Кредитовзискателят подписал документ - съгласие за незабавно инкасо по тази остатъчна цена по сделката. Веднага след изповядване на сделката и след представено удостоверение за тежести, тази сума се наредила по сметка на продавача. Този документ се подписвал предварително.

 

Предвид горното съдът намира, че предявения от ищцата против ответницата иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

          

При този изход на делото, на ищцата следва да заплати на ответницата  направените от нея разноски в размер на 1800 лв., представляващи адвокатски хонорар.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

             ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.Т., ЕГН **********, ***, против Н.Х.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, да се осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 21 780,06 евро, /двадесет и една хиляди седемстотин и осемдесет евро и 06 евро цента/, главница по отпуснатия с банков превод договор за заем от 24.11.2008 г. и изпълнен на 26.11.2008 г., ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН **********, ***, да заплати на Н.Х.П., ЕГН **********,***, сумата от 1 800 лева,/хиляда и осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :