Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 157                                          08.05.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

На осми април                                                                                    2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.Г.,

Прокурор:………………………..,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 26 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание 74 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД.

 

            Постъпила е Искова молба от Д.П.П. *** в която твърди, че през 2003г. е сключил граждански брак с В.Б. К., дъщеря на двамата ответници. Установили се със съпругата си да живеят в гр. П., в жилище под наем. През 2004 г. се родил синът им С., а през 2006 г. във връзка с предстоящото раждане на второто им дете, ответниците споделили, че са решили да купят на свое име апартамент в гр.П., върху който ще им отстъпят безвъзмездно ползването, а след време ще им го прехвърлят. Те не разполагали с необходимите средства за покупка на жилище, но били решили да предложат като обезпечение и апартамента, който притежават в гр. Ч.. Тъй като към този момент ищецът единствен имал висок и доказан доход от трудово възнаграждение, предложили му да тегли кредит и да им предостави в заем сумата. Те от своя страна обещали, че или ще му върнат тези пари или след време ще им прехвърлят собствеността върху закупеното жилище, както били се договорили. Поради настойчивостта на съпругата му и близките родствени отношения, ищеца се съгласил. На 10.11.2006 г. ищецът, като кредитополучател и В. К., като солидарен длъжник, подписали с тогавашната Банка "Хеброс"- АД /чийто правоприемник е към този момент “Уникредит Булбанк” –АД/, Договор за ипотечен кредит в размер на 31 200 евро, като предмет и цел на договора, за сумата от 27 600 евро е "за закупуване на жилище". За обезпечаването му била учредена договорна ипотека върху недвижим имоти, - апартамент в гр. П., ****, находящ се в гр. Ч., Така описаният като обезпечение апартамент в гр. П., бил закупен от ответниците, като за да платят по ниски такси и разноски в документа била посочена друга продажна цена, а не действителната. Със следващ нот. акт Банка "Хеброс"-АД учредила договорна ипотека за обезпечаване на отпуснатия му кредит, съответно ответниците придобили качеството на ипотекарни длъжници. За обезпечаване на същия кредит, била учредена и договорна ипотека върху апартамента в гр. Ч.. На 22.11.2006 г. по-голямата част от сумата, получена от кредита, в размер на 27 600  евро, била преведена по банков път от сметката на ищеца Д.П. на продавача Н.Т.М. за заплащане на продажната цена. През 2009 г. се разделили с В. К., а през 2010 г. с Решение на ПРС, бракът им бил прекратен. През последните две години, ищецът се опитвал да разговаря с ответниците, като претендирал връщане на дадената в заем сума, или прехвърляне на собствеността, каквото задължение били поели ответниците. Те отказвали да разговарят с него и той продължавал да е длъжник по изплащане на кредит, използван за покупка на жилище, собственост на ответниците. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Б.Ж.К. и С.Д.К. да му върнат предоставената им в заем сума в размер 53 958 лв., съставляваща левовата равностойност на 27 600 евро. При условията на евентуалност, в случай, че се оспори предоставянето на процесната сума в заем, претендира нейното връщане, като дадена с оглед на неосъществено основание, респ. поради неоснователно обогатяване на ответниците със същата.

 

С допълнителна молба ищецът заявява,че не е платил процесната сума на ответниците. С плащането на сумата на трето лице, той е изпълнил тяхно задължение към това лице, произтичащо от договор за продажба на апартамент, по който ответниците били купувачи. Плащането е станало по искане, със съгласието и без противопоставянето на ответниците. Обуславя правният си интерес от плащането с обещанието на ответниците да прехвърлят собствеността върху апартамента на него и съпругата му. С писмена молба поддържа предявените при условие на евентуалност искове.

 

Ответниците правят възражение върху всичко изложено в ИМ. Заявяват, че през 2003 г. дъщеря им В. К. действително сключила граждански брак с ищеца, живеели в гр. П. в жилище под наем. През 2006 г. собствениците на жилището ги уведомили, че в срок от 3 месеца трябва да се изнесат. Решили да теглят кредит, намерили жилище в гр. П. но ипотеката нямало да покрие изцяло сумата, която искали да им отпусне банката. По молба на ищеца, ответниците се съгласили да ипотекират собствения си апартамент. След като се уредил въпроса за двете ипотеки за отпуснатия кредит, ищецът отново дошъл в гр.Ч. и предложил жилището в гр. П. да бъде записано на тяхно име, за да използва квартирна ежемесечна сума, изплащана от МО за семейства без жилище. При тези обстоятелства се съгласили, след което ищецът поискал да го упълномощят, за да ги представлява пред институциите, където е необходимо. Заявяват, че никога не са получавали пари назаем от ищеца и никога между тях не е съществувала уговорка за заем и връщане на сума. Уговорката им била да бъдат вписани като купувачи на апартамента, но действителните собственици да са те, и трябвало да им го прехвърлят в бъдеще, когато поискат това от тях. В края на 2008г. и началото на 2009г. започнали проблемите между тях. През м. Август 2009г. ищецът  вече почти не се прибирал в дома си и спрял да погасява заема, а през м. Ноември 2009г. подал молба за развод. Правят и възражение за изтекла погасителна давност спрямо претенцията за връщане на сумата 27600 евро. Заявяват, че са имали уговорка да прехвърлят жилището на ищеца и дъщеря им, но след фактическия развод това е вече немислимо. Считат също така, че няма неоснователно обогатяване от тяхна страна - касае се за ситуация, при която те са придобили собствеността върху процесния имот само докато я прехвърлят на ответника и дъщеря им. Самият ищец не се е обеднил неоснователно- като родител той е длъжен да осигури подслон за децата си. Кредитът за покупката на жилището се изплаща от дъщеря им, ищецът е участвувал в заплащането на кредита ограничено време, докато е живял в жилището. Задължението му произтича от сключения договор с банката, независимо, че доброволно е напуснал закупения от него имот. В договора не е посочено, че кредитът му се дава за закупуване на жилище на негово име, а просто за закупуване на жилище. Затова молят исковете на ищеца срещу тях да бъдат отхвърлени, а на тях да бъдат заплатени направените разноски по делото.

 

Делото е след решение № 660/19.12.2013 г. по гр. дело № 555/2013 г. на ПАС с което е обезсилено решение № 102 от 26.11.12 г., постановено по гр. д. № 1135/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд като недопустимо е върнато делото в за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд по предявените искове.

 

         Между страните не се спори, че през 2003 г. ищецът Д.П.П. е сключил граждански брак с В.Б. К., дъщеря на двамата ответници Б.Ж.К. и С. Д. К., а с Решение на ПРС, постановено по гр.д. № 14530/2009 г. бракът им бил прекратен.

 

На 10.11.2006г. между Банка "ХЕБРОС"- АД от една страна, и Д.П.П. като кредитополучател и В.Б. П., като солидарен длъжник от друга страна, е сключен договор за ипотечен кредит № I 60021/10.11.2006г. в размерна 31 200 евро със срок на плащане до 15.11.2031 г. за лично и семейно ползване.

 

С нот.акт № 70 т.5 рег.№ 8051 дело № 808/2006г. на Нотариус Теодора Кашилска с рег.№ 227 и район РС П., ответниците са закупили недвижим имот-апартамент с площ от 65 кв.м, находящ се в гр. П., ***, на първи жилищен етаж, за сумата от 41 576.80 лева, която сума продавачът по сделката Н.М. е "получил изцяло от купувачите, преди подписването на нотариалния акт".

 

На същата дата, с нот.акт № 71 том 5 рег.№ 8054 дело № 809/2006г. на Нотариус Теодора Кашилска с рег.№ 227 и район РС П. ответниците са учредили в полза на тогавашната БАНКА "ХЕБРОС"- АД/сега “Уникредит Булбанк- АД”/ договорна ипотека върху посочения недвижим имот за обезпечаване вземането на банката, произтичащо от предоставен на ищеца Д.П.П., като кредитополучател, със солидарен длъжник В.Б. П., ипотечен кредит в размер на 31 200 евро съгласно договор за кредит № I 6000 21/10.11.2006г.

 

На 15.11.2006 г. с нот.акт № 126 т.1Х рег.№ 7171, дело № 1680/2006г. на Нотариус Люсиен Иванов с рег.№ 90 и район РС- Ч. ответниците са учредили в полза на тогавашната БАНКА “ХЕБРОС"- АД договорна ипотека върху следния свой недвижим имот- апартамент № 41, находящ се в *** с площ от 84.65 кв.м за обезпечаване вземането на банката, произтичащо от предоставен от банката
на ищеца Д.П.П., със солидарен длъжник В.Б. П., ипотечен кредит в размер на 31200 евро съгласно договор за кредит №
I 6000 21/10.11.2006г.     .

 

Безспорно е по делото, че от  придобиването на имота в гр.П. от ответниците, до настъпване на раздялата между ищеца и В.Б. К. през 2009г. те, като съпрузи, заедно с децата си, са живели в описания по-горе апартамент в гр.П., ***, без да заплащат какъвто и да било наем за ползването на имота на собствениците - двамата ответници по делото.

 

Видно от банково удостоверение № 222/24.04.2012г., изд. от Уникредит Булбанк АД, съгласно което "На 22.11.2006г. е преведена сумата от 27 600 евро по сметката на Н.Т.М. по нареждане на Д.П.П., като основанието е " прехв.сума вип от продж"

 

Установява се по делото, че за периода от 10.11.2006г. до 14.09.2009г. ищецът е получавал и компенсационни суми/квартирни пари/ в размер на общо 2 705 лв.

 

            От показанията на разпитания като свидетел Н.Т.М. се установява, че познава ищеца, когато дошли със съпругата му, когато той е предлагал апартамента си за продан през есента на 2006 г..  Капарото платил ищеца П. в размер на 3000 евро. Остатъкът от сумата до крайната цена пак ищецът е платил по банков път от своята в неговата сметка в Уникредит Булбанк към 31 000 евро.

 

Свидетелят П.И. П. /баща на ищеца/ заявява, че синът му със семейството си преди развода най-напред е живеел на квартира близо до поделението, където работел в гр.П.. След това си купили жилище на ***., това което е предмет на делото. Ищецът е теглил кредит- най-напред ипотечен кредит и след това за жилището. Много по-късно разбрали, че жилището е на името на бившата му снаха В. и били много изненадани. Оправданието им било, че жилището го вземат за по-голяма сигурност на В., но след една – две години жилището ще бъде прехвърлено на младото семейство през пролетта. Свидетелства, че синът му е получавал квартирни пари, когато е бил на квартира.

 

Свидетелката Л.Б.Ж. /дъщеря на първия ответник Б.Ж./ заявява, че познава ищеца, откакто е с нейната сестра от 6 години. Сестра й живее в П., в момента е разведена. Преди развода е била женена за ищеца. Преди развода те били на квартира и искали да си купят самостоятелно жилище, намерили и изтеглили голям заем, който е бил непосилен за тях и за това направили две ипотеки на имотите в гр.П. и гр.Ч.. Закупено е било жилището с цел те да живеят в жилището, а не нейнте родители, макар че то е на тяхно име, за да може ищецът да продължи да получава квартирни от поделението в П.. Сочи, че не са плащали наем на собствениците. Като били заедно, си плащали нормално и след три години нейната  сестра сама го изплащала заедно с лихвите. С каквото можели, нейните родители помагали при изплащането на кредита. Нейните  родители не искали да го запазят за себе си, тъй като имат свое жилище, на възраст са- пенсионери, и не им е нужно това жилище.  За изплащането – докато им вървял развода, те си го плащали. След развода сестра й си поела изплащането на апартамента, искала за децата й да остане, тъй като ако се продаде, тя оставала на улицата. До сега не е пропускала да изплаща заема, даже и 1 месец. Помагали й родителите им колкото могат. Знае, че има ипотека на жилището, с идеята апартамента да се прехвърли на внучетата може би за в бъдеще.

 

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

            С оглед твърденията в ИМ и задължителните указания на ПАС, съдът намира, че са предявени от ищеца против ответниците искове с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЗД и евентуално по чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца претендираните от него суми, заедно със законната лихва върху тях от завеждане на исковата молба, както и присъждане на направените по делото разноски.

 

Съгласно чл. 74 от ЗЗД Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

 

В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е доказал нито едно от предпоставките на предявения иск.

 

На първо място същия не е изпълнил чуждо задължение – видно от договора за банков кредит ищеца е страна по него, като факта, че имота е закупен на името на ответниците е станало по негово настояване, тъй като е получавал квартирни пари. В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните е имало уговорка за прехвърляне на имота от ответниците в полза на ищеца и съпругата му, което е още едно доказателство, че същност ищеца не е изпълнявал чуждо задължение. В обратния случай, ищецът щеше да бъде собственик на ипотекирания апартамент или извода който се налага, че същия не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

 

На следващо място съдът намира, че не е налице и другата изискуема се от закона предпоставка – правен интерес. Неизплащането на дълга по никакъв начин не би с отразило в неговата правна сфера, тъй като в случая ипотекарни длъжници са двамата ответници, учредили договорни ипотеки върху два имота за обезпечаване на кредита, при което, последните биха понесли всички негативни последици от неизпълнението по договора за кредит.

 

И на последно място следва да се отбележи, че дългът не е погасен изцяло, за да може ищецът да се суброгира в правата на кредитора. По делото е безспорно установено, че ищецът е абдикирал изцяло от задължението си за погасяване на заема, считано от 01.08.2009 г.. От представените писмени доказателства е видно, че дължимите месечни вноски се изплащали от дъщерята на ответниците. Нещо повече - три от месечните вноски /м. юни, юли, август 2011/ са изплатени лично от втората ответница. Към настоящия момент имотът на ответниците продължава да бъде ипотекиран.

 

Поради което предявения иск по чл. 74 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на възражението на ответниците, че исковете са погасени по давност, същото е неоснователно, тъй като чуждото задължение за което се твърди, че е изпълнено е извършено на 22.11.2006 г., а исковата молба е заведена в съда на 21.10.2011 г., т.е. преди изтичане на пет години.

 

С оглед неоснователността на иска по чл.  74 от ЗЗД следва да бъде разгледан и предявения евентуално иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Правото на иск по чл.59 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва следните следните елементи -обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице, и наличие на връзка между обогатяването и обедняването при липса на валидно основание за това имуществено разместване. При тази хипотеза неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се по -малката сума между обедняването и обогатяването. От събраните писмени и гласни доказателства по делото не може да бъде направен извод за обогатяване на ответниците за сметка на ищеца.

 

Това е така защото въпреки, че са станали собственици на имота, ответниците първо – никога не са го ползвали и второ, приели са да бъде записан на тяхно име, по желание на ищеца и с уговорката да бъде прехвърлен на ищеца и бившата му съпруга преди развода, а след развода – на техните деца, като това е следвало да стане след погасяването на ипотеката по него.

 

Следва да се отбележи, че претендираната сума не представлява лични средства на ищеца, а има семеен характер, тъй като се касае за заем, получен по време на брака за закупуване на семейно жилище/СИО/. След прекратяване на брака му с дъщерята на ответниците, липсва правна възможност за него да претендира чужди права, отнасящи се до половината от тази сума. Което означава, че ищецът въпреки, че не участва в погасяването на семейния заем, претендира да получи самостоятелно целия размер на този заем. По делото е установено, че от закупуването на апартамента от ответниците, в него живее единствено и само семейството на ищеца. Не се спори, че ползването на този имот е абсолютно безвъзмездно.

 

Или извода който се налага е, че всъщност ищеца е изпълнявал един свой нравствен дълг – този да осигури дом на семейството си.

 

Следователно и двата облигационни иска по делото- и основния иск по чл.74 от ЗЗД и евентуалния по чл.59, ал.1 от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят изцяло, поради което и акцесорните искове за лихви по чл. 86 от ЗЗД също се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.

 

            С оглед изхода на делото на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 3 490 лв.. Пред ПАС е представен Договор за защита и съдействие № 87052/23.10.2013 г. по който обаче липсват доказателства за платена сума.

 

            Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес- гр.П., бул.”Шести септември” № 159, ет.1, ап.2 против Б.Ж.К.- ЕГН ********** и С.Д.К.- ЕГН ********** и двамата съпрузи, и двамата от ***, иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, да се осъдят ответниците да му заплатят всеки от тях сумата по 26 979 лв./двадесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и девет лева/, левовата равностойност на 13 800 евро /тринадесет хиляди и осемстотин евро/,  представляваща изплатеното от ищеца задължение на ответниците за покупка на недвижим имот - апартамент в гр.П., ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда на 21.11.2011 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес- гр.П., бул.”Шести септември” № 159, ет.1, ап.2 против Б.Ж.К., ЕГН ********** и С.Д.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, да се осъдят ответниците да му заплатят всеки от тях сумата по 26 979 лв./двадесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и девет лева/, левовата равностойност на 13 800 евро лв./тринадесет хиляди и осемстотин евро/,  представляваща сумата с която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на иска в съда на 21.11.2011 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.П., бул.”Шести септември” № 159, ет.1, ап.2 да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** ***, сумата 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.П., бул.”Шести септември” № 159, ет.1, ап.2 да заплати на Б.Ж.К., ЕГН **********, сумата 1 820 лв. /хиляда осемстотин и двадесет лева/, разноски по делото.

           

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.П..

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :