Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  156                                   08.05.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На седемнадесети април                                                                              2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

    2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1112 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Т.С.С., чрез процесуалния си пълномощник адв. Г. ***, срещу решение № 6 от 06.01.2014 год., постановено по гр. д. № 2241/2013 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят иска да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Н.Г.П., чрез процесуалния си пълномощник адв. А. ***, оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност. Счита, че въззивният съд следва да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.Г.П., с която са предявени срещу Т.С.С. искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.

         Първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС като необжалвано е влязло в законна сила, като предмет на настоящото производство е въззивна проверка на решението по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

         Не е спорно между страните, че са съсобственици на следния недвижим имот: УПИ VІІІ-., с площ 1067 кв.м. в кв. 63 по плана на с. В., общ. М., при граници: улица, УПИ ІХ-., УПИ VІІ-. и УПИ ХХ-., както и на построените в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска постройка и други паянтови стопански постройки, при дялове 1/3 идеална част за Н.Г.П. и 2/3 идеални части за Т.С.С.. Съсобствеността в посочените квоти между страните се доказва и от събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове.

         От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установява, че въззиваемата Н.П. не е живяла в спорния имот и не живее в него понастоящем, същата няма ключ за входната врата на имота, че вратата е била заключена и въззиваемата не е могла да ползва имота. От показанията на свидетелите се установява, че в имота живее Р. Я. - баба на въззивницата и сестра на въззиваемата, като същата се е установила в него през 1994 г. със съгласието на двете страни. От показанията на свидетелите И. и М., преценени с оглед тяхната възможна заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК и съобразно другите събрани доказателства, се установява, че въззиваемата е искала да има една стая в имота, където да държи свои вещи и да има спомен от родителите си. От показанията на св. И., св. Я. и св. М. се установява, че през 2003 г. въззиваемата е отказала на въззивницата да й изплати нейния дял в съсобствеността, тъй като е искала да притежава своя дял в съсобствеността като спомен от родителите си. От показанията на св. С. М. се установява, че преди да се заведе настоящото дело се е свързала с въззивницата Т.С. за подялба на имота, но последната е отказала да изплати дела на въззиваемата, тъй като не искала да влага средства в имота. Установява се, че първоначално въззивницата е искала да закупи дела на въззиваемата, а последната е отказвала, като в последващ момент въззиваемата е искала въззивницата да й изкупи дела, но пък в същия момент въззивницата е отказала, поради липса на интерес.

         От показанията на свидетелите се установява, че въззиваемата Н.П. не е в добри отношения с ползвателката на имота Р. Я. и въззивницата Т.С..

         От показанията на св. Я. и св. И. се установява, че въззивницата Т.С. живее в А., има жилище в гр. В., като в процесния имот идвала веднъж годишно.

         От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните (виж протокола от съдебно заседание на 27.12.2013 г.), което съдът намира за компетентно и изчерпателно, се установява, че е наличен единствен възможен вариант на разпределение ползването на имота, при условие въззиваемата да не живее в него постоянно и е само приходяща, тъй като разположението на имота и сградите в него не позволяват в него да живеят две домакинства. Съгласно заключението на СТЕ предоставянето на западната стая на въззиваемата няма да наруши обитаването на имота от страна на бабата на въззивницата (Р. Я.). Към заключението е приложена схема на разпределението с обозначени в цветове части за ползване от всеки от съсобствениците и общи части за ползване от всички съсобственици.

 

         От правна страна съдът намира следното:

         Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. По правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС начинът на разпределение на ползването се решава от самите съсобственици или на мнозинството от съсобствениците. Съдът може да се намеси в отношенията между съсобствениците и да разпредели ползването само в три хипотези: ако не може да се образува мнозинство (при двама съсобственици с равни дялове); при разногласие между съсобствениците или когато взетото от мнозинството решение е вредно за вещта. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 31, ал. 1 ЗС и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗС налагат извод, че когато правото на някой от съсобствениците за лично ползване на общата вещ е накърнено от липсата на решение на мнозинството за разпределение на ползването, същият може да се брани спрямо другите съсобственици с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, както е в настоящия случай (виж Решение № 774 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 643/2009 г., IV г.о.). В случая се установява наличието на разногласие между съсобствениците – страни в настоящото производство относно ползването на процесния недвижим имот (въззиваемата не е ползвала имота дълго време и понастоящем не може да се уреди въпроса за личното ползване от нейна страна), поради което съдът следва да се намеси в техните отношения като разпредели ползването, преценявайки целесъобразността на разпределението.

         Обстоятелството, че обитаването на имота от Р. Я. е станало със съгласието на въззиваемата П. в миналото, не води до извод, че понастоящем въззиваемата може да ползва имота спрямо правата си. Извод в такава насока противоречи на установеното по делото, че въззивницата С. полага грижи за обитаващата имота и съответно нейна баба Р. Я..

         Не може да се сподели становището на въззивницата, че въззиваемата е следвало да поиска допълнителна или повторна експертиза за установяване на възможността за ползване на самостоятелни части от процесния имот. Изслушаното по делото заключение на СТЕ дава отговор на тези въпроси и няма данни по делото, които да водят до извод за недостоверност на заключението. Както се посочи по-горе заключението на СТЕ не е оспорено от страните, а съдът го намира за компетентно и изчерпателно.

         Установи се по делото, че въззиваемата не ползва имота за жилищни нужди, а единствено иска разпределение на ползването с цел да има една стая за спомен от родителите си, където да оставя свои вещи, поради което не се налага изследване на въпроса за реалното и едновременно използване на процесния имот от двете страни за жилищни нужди. Поради това не е налице хипотезата за предоставяне ползването на имота на въззивницата срещу заплащане на съответно обезщетение за въззиваемата съгласно постановките на Тълкувателно решение № 67 от 25.XI.1969 г. по гр. д. № 67/69 г., ОСГК, а е необходимо да се изследва възможността за едновременно ползване на имота от двете страни.

Видно от заключението на СТЕ предложеният единствен вариант за разпределение на ползването е такъв, че живеещата със съгласието на въззивницата в имота Р. Я. да продължи да живее в него спрямо настоящото фактическо състояние, като въззиваемата ще използва имота именно по начин, който в най-пълна степен отговаря на нейното желание за лично ползване. С оглед принципа на целесъобразността настоящият въззивен съдебен състав намира, че даденото разпределение в заключението на СТЕ ще удовлетвори правото на двете страни за лично ползване на имота при запазване на настоящото му фактическо състояние – използването му от Р. Я. - баба на въззивницата.

За пълнота следва да се отбележи, че видно от първоинстанционното дело предявен е насрещен иск за делба, отделен в отделно производство, като настоящото разпределение на ползването е временно положение до приключване на делбеното производството, в което ще се ликвидира окончателно състоянието на съсобственост.

Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно с първоинстанционното решение е разпределено ползването на процесния недвижим имот съгласно единственото възможно разпределение, дадено в приложената схема към заключението на вещото лице.

 

По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважен искът с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, като правилно следва да се потвърди.

 

         При този изход на спора въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото същата не е претендирала такива, то не следва да й се присъждат.

        

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 06.01.2014 год., постановено по гр. д. № 2241/2013 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

 

Решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС като необжалвано е влязло в законна сила.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.