Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 172……..……………16.05.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На 16 април ………………………….………………………………….Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:

                                             

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА ……. 

въззивно гражданско дело номер 1115….по описа за 2014……………...година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.М.Т. и Н.П.М. чрез адв. М.С. против решение № 709 от 06.06.2013 г., постановено по гр.дело № 3878/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд. Против това решение е постъпила и въззивна жалба от Г.М.Т. чрез адв. К.А..

 

Въззивниците Т.М.Т. и Н.П.М. чрез адв. М.С. обжалват решението в частта, с която на построената в северозападната част на дворното място, цялото от 1230 м масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и разгърната застроена площ 120 кв. м. е допусната делба с квоти за Г.М.Т. 2/4 ид. части и по 1/4   ид.част за тях. Считат, че в тази му част обжалваното  решение е незаконосъобразно и необосновано. Молят същото да бъде отменено в тази част и бъде допусната делбата на този имот при посочените от тях квоти. В останалата му част считат решението за правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. Претендират за разноските по делото. Подробните съображения са изложени във въззивната жалба и в писмен отговор, докладвани в с.з. Представена е и писмена защита.

 

Втората въззивна жалба, подадена от Г.М.Т. чрез адв. К.А. е против същото решение на Старозагорски районен съд, в частта, в която са намалени завещателните разпореждания на М.Т.М., починал на 21.03.2012 година, бивш жител ***, извършени със Саморъчно завещание от 13.10.2000 година, депозирано за съхранение при нотариус С.Ч., в частта му, с която наследодателят М.Т.М. е завещал на сина си Г.М.Т. собствените си недвижими имоти и е възстановена запазената част на Н.П.М. и Т.М.Т. в размер на по 1/4 идеална част за всеки от тях от оставените в наследство имоти. С така извършеното възстановяване на запазени части била допусната и съдебна делба между Н.П.М., Т.М.Т. и Г.М.Т., съответно преживяла съпруга и двама синове на четири броя недвижими имоти, подробно описани в жалбата, при квоти: 2/8 идеални части за Г.М.Т.; 1/8 идеална част за Т.М.Т. и 5/8 идеални части за Н.П.М..

            Поради това моли да бъде обезсилено постановеното решение в частта му за намаляване завещателни разпореждания, направени в полза на Г.М.Т. от баща му М.Т.М. и възстановяване на запазени части по 1/4 идеална част за всеки един от тях за ищците Т.М.Т. и Н.П.М. поради недопустимост на постановеното решение и се прекрати производството в тази му част или въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд. Във връзка с това да се обезсили постановеното решение и в частта му по допускане на делбата по отношение на ищеца Т.М.Т. поради липса на съсобственост.

Прави се и искане ако съдът приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, то същото да бъде отменено изцяло като неправилно, поради наличие на нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и бъде отхвърлен иска за делба по отношение на Т.М.Т. предвид липсата на съсобственост и се допусне извършването на съдебна делба единствено между Г.М.Т. и съсобственика Н.П.М. при квоти по 1/2 идеална част за всеки един от тях на следните недвижими имоти: Апартамент, находящ се в град Стара Загора, ул. "Иван Вазов" № 7, вх."Б", ет.1, ап.З, както и гараж, находящ се в с. Средец, Община Опан, като бъде отхвърлен иска за делба по отношение на останалите, описани в исковата молба недвижими имоти като неоснователен, заедно със законните последици. Подробните съображения, излага във въззивната си жалба, а по отношение жалбата на другата страна взема становище в писмения си отговор по чл.263, ал.1 ГПК, които са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита. Претендира за разноските по делото.

 Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е постановил своето решение и се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Видно от депозираната искова молба в съда на 05.07.2012г. в същата има подробно описание на обстоятелства, на които страната се позовава, но в същата липсва какъвто и да е петитум. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 т. 5 от ГПК освен изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, ищецът следва да посочи и в какво се състои искането. В конкретната искова молба липсва посочено искане от страната до съда. Въпреки това първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение с два диспозитива – с единия е намалил завещателни разпореждания, а с втория е допуснал до делба няколко имота /дори липсва произнасяне по отношение на всички имоти, описани в исковата молба/.

Въззивният съд намира, че в случая е налице основанието на чл.270 ал.3 предл. последно от ГПК, тъй като съдът е разгледал непредявен иск, т.е. в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото, а не от съда /чл.6 ал.2 от ГПК/. Позоваването е чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито правомощието на въззивният съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него, обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания каквито ищецът не е заявил и не поддържа. Фактите и обстоятелствата, които ищецът е изложил в исковата си молба действително навеждат на евентуален иск за делба, но в същата са изброени няколко недвижими имота, без да е посочено какво се иска от съда по отношение на тях, дали се претендира делба за всички или само за някои от тях, между кои страни и при какви квоти. Още повече, че в хода на делото е представено и завещание от другата страна, по отношение на което отново липсва конкретно формулирано искане освен, че ищците са заявили общо, че го оспорват.

Всички изложени обстоятелства в исковата молба съдът обсъжда в рамките на повдигнатия спор, а не отговаря с диспозитив на тези твърдения, считайки ги за иск. Затова ищецът е този, които формулира своето искане – петитум и в рамките на исканото от страната, съдът постановява своето решение. За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува правото на иск, а е нужно то да бъде надлежно упражнено, като бъде предявен с редовна искова молба, в която да е индивидуализиран спорният предмет, което става с посочване на основанието и петитумът /искането/ на иска. За да се индивидуализира конкретното спорно право, трябва да се посочи неговото съдържание: в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна защита. Съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на исковата молба заедно с вида на търсената защита. Затова петитумът е извънредно важен белег на исковата молба. Той определя границите на решаващата дейност на съда. Липсата му води до едно недопустимо решение, тъй като е постановено по непредявен пред съда иск. С това първоинстанционният съд е допуснал двойна грешка: нарушил е диспозитивното начало и се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран.

Ето защо въззивният съд намира, че следва да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да върне делото на първоинстанционният съд, за да постанови дължимото решение по иска, с който е сезиран. Съобразяването иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовният иск, е от групата на положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на предявения иск, поради което въззивният съд намира, че следва да обезсили обжалваното решение като недопустимо и се върне делото на първоинстанционния съд, за да изясни какъв иск е предявен пред него и се произнесе по предявения иск – чл.270 ал.3 предл.3 от ГПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, тъй като липсва изначално петитум в исковата молба, поради което разглеждането на делото от въззивната инстанция като първа  би довело до нарушаване правото на защита на страните по делото.

        По изложените съображения въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.270, ал.3 предл.3 ГПК- обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда след формулиране на надлежно искане.

        По отношение на въпроса за разноските по делото първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

        ОБЕЗСИЛВА решение № 709 от 06.06.2013г., постановено по гр.дело № 3878/2012 г. на Старозагорския  районен съд като недопустимо.

 

        ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване разпоредбите на чл.76 ал. 6 от Правилника за администрацията на съдилищата.

 

        Решението е окончателно.

 

                                         

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.