Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 171   …………………16.05.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шестнадесети април………………………….……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1117……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 69 от 09.12.2013 г., постановено по гр.дело № 77/2013 г. на Чирпанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т.Н.С. и М.Н.Д. против Д.Н.Х. и И.К.Х. искове за признаване на нищожност поради заобикаляне на закона и като накърняващи добрите нрави на сключения с нотариален акт № …от …г., т…., рег. № …, дело № …от …г. и нотариален акт № …от …г., т…., регистрационен № …, дело № …от …г., двата по описа на нотариус Л.И. с № …по списъка на Нотариалната камара, договор за покупко-продажба на земеделски имоти и договор за дарение на същите имоти.

 

        Въззивниците Т.Н.С. и М.Н.Д., чрез пълномощника си адв. П.В., считат, че решението е неправилно и необосновано. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде провъзгласена нищожността на процесните договори като сключени при заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави и ответниците да бъдат осъдени да им заплатят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени в жалбата, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемите Д.Н.Х., чрез пълномощника си адв.С.С. и И.К.Х., чрез пълномощника си адв.Е.З., считат, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и им се присъдят разноските за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора им по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за обявяване на нищожност на два договора поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави- чл.26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД. Ищците Т.Н.С. и М.Н.Д. твърдят в исковата молба, че с решение № 83 от 28.01.1998 г. на ПК- Чирпан в полза на баща им Н.Д.С. била възстановена собствеността върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Златна ливада, община Чирпан: нива от 3.000 дка, пета категория, местност „Баяма”, имот № 014004; овощна градина от 1.000 дка, пета категория, местност „Овощна градина, имот № 046046; нива от 3.000 дка, пета категория, местност „Напоително поле”, имот № 081004 и нива от 5.600 дка, местност „Бяла вода”, имот № 089002. В последните години от живота му баща им не бил в добри отношения със съпругата си С.К.С. - майка на ответницата Д.Х., която виждайки, че той е в напреднала възраст, боледувал често и не бил в добро здраве, го тормозела и искала той да й прехвърли собствеността върху възстановените му земеделски земи, като му обещавала, че всичко ще се оправи между тях, тя ще се отнася добре с него и ще полага грижи, когато има нужда от това. Ищците твърдят, че баща им не искал да прави това- да се лиши сам от собствеността си, както и да лиши децата си от наследство, но притиснат от обстоятелствата нямал какво друго да направи. Твърдят също, че по това време /в края на 1999 г./ баща им не бил в добро здраве, което се влошавало с течение на времето и като чувствал, че не бива да е сам и се нуждае и ще се нуждае и в бъдеще от непосредствена помощ и грижи, най- накрая склонил да удовлетвори желанието на съпругата си. Така с нотариален акт за продажба на земеделска земя № … от …г., том , рег. № …, дело № …г. баща им прехвърлил своето право на собственост върху процесиите ниви на ответниците. Веднага след това купувачите с нотариален акт за дарение № … от …г., том …, рег. № …, дело № …г. дарили майка си С.К.С. със същите имоти. Ищците твърдят, че баща им никога не е имал намерение да продава и не е продал възстановеното му право на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти на ответниците. Самите ответници също никога не са имали намерение да купят от него за себе си земеделска земя, тъй като непосредствено след изповядване на тази сделка пред нотариуса са дарили на майка си същите имоти. Ищците твърдят, че описаните продажба и дарение се явяват недействителни /нищожни/, поради заобикаляне на закона и като договори, които накърняват добрите нрави. Навеждат се твърдения, че със сключването на двете поредни сделки /продажба и дарение/ се е целяло единствено баща им да бъде склонен да прехвърли правото на собственост срещу обещано му добро отношение от страна на съпругата му С.К.С. към него и евентуални грижи и то така, че сам след това да не може да направи нищо в своя полза, а неговите наследници да не могат да претендират за тези земеделски земи, тъй като тогавашното му здравословно състояние еднозначно им е показвало, че няма още дълго да живее, като се има предвид и настъпилите след това събития и това, че той е починал след две години- на 25.12.2001 г.

 

В писмените си отговори по реда на чл.131 ГПК ответниците Д.Н.Х. и И.К.Х. вземат становище, че предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

        От фактическа страна по делото е установено, че бащата на ищците НД.С. и майката на ответницата Д.Х.- С.К.С., са били съпрузи от 1973 г. Н.Д.С. е починал на 25.12.2001 г. в гр.Хасково, а С.К.С.- на 26.07.2010 г. в гр.Казанлък. С решение № 83 от 28.01.1998 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, издадено от ПК- Чирпан, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Златна ливада, община Чирпан на Н.С. е било възстановено правото на собственост върху описаните по-горе имоти- земеделски земи. С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № … от …г., т…., рег. № …, дело № …г. на нотариус Л.И., Н.С. е продал на ответниците тези земеделски земи. На същия ден- 20.12.1999 г., купувачите дарили земите на С.К.С., като сделката била оформена с нотариален акт за дарение № …от …г., т…., рег. № …, дело № …г. на същия нотариус. Освен тези факти, по делото е установено още, че Н.С. е боледувал- имал е болно сърце, за което е бил лекуван многократно в болницата в Първомай, в т.ч. и през м.май 2001 г. През същата година наследодателят на ищците е бил лекуван и в болницата в гр.Хасково, където е престоял от 2-ри до 10-ти август. Според твърдението на свид. Р.Ч. там имали познат лекар. До смъртта си той живял в жилището на дъщеря си в гр.Хасково. От представеното решение № 226 от 22.04.2002 г. по гр.дело № 1271/2001 г. по описа на Районен съд гр.Хасково се установява, че през 2001 г. Н.С. подал молба за развод. Решението по делото е постановено след неговата смърт- на 22.04.2002 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че съпрузите Н. и С.С. са живеели в кв.Дебър на гр.Първомай, където купили къща. Посещавала ги дъщерята на Станка- ответницата Д.. Свидетелите Р.Ч. и В.З. /съседи на С./ заявяват, че не познават ищците, тъй като не са ги виждали да посещават семейството на баща си. Н. и С. имали хубав живот- свид.Р.С.Ч.. Ищците и посочените от тях свидетели твърдят, че отношенията в семейството се влошили, тъй като съпругата С. поискала Н. да й прехвърли възстановените му земеделски земи, като му обещавала да се грижи за него и да се отнася добре с него. Свид.Н.Д.Г. твърди, че Н. се оплаквал, че въпреки че прехвърлил земите си, не го гледали, а дъщеря му Т. го гледала много хубаво. Свид.Д.Б.В. твърди, че Н. е живял последната година при дъщеря си. Той й се бил обадил по телефона, че е много зле и тя отишла и го прибрала в своя дом. В същото време твърди, че съпругата С. е настоявала дъщерята да прибере баща си, след като разбрала, че къщата в с.Златна ливада е „преписана” на нея. Тези обстоятелства свидетелката научила, когато Т. и баща й, които на път за село минавали през Димитровград, където тя живеела, и се виждали. Той й казал, че непрекъснато са го тормозили за земите и „в тази безизходица бил принуден, за да го гледат, да ги прехвърли”.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД- за прогласяване на нищожност на процесните договори за продажба на недвижими имоти и за последващото им дарение поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, са неоснователни. За да е налице твърдяното основание за нищожност „заобикаляне на закона”, е необходимо страните по сделката да целят забранен от закона резултат, който постигат посредством позволени съглашения. В исковата молба е поддържано, че чрез покупко-продажбата се е целяло да се прекъсне връзката между продавача и неговите наследници, които евентуално биха имали претенции към имотите. Никъде в законодателството не е предвидена забрана за разпореждане с имот в полза на трето лице с оглед на охрана на интересите на наследниците. Напротив, всяко лице може чрез различни възмездни прави способи да се разпореди с имуществото си и по този начин лиши от наследство наследниците си и това е израз на договорната свобода, прокламирана в текста на чл.9 ЗЗД. Същото се отнася и до безвъзмездното разпореждане, когато правото на собственост върху недвижим имот се придобие чрез завещание или дарение в нарушение на правилото на чл.28, ал.1 ЗН. Такава сделка не е нищожна, а само би породила правото на наследниците да искат възстановяване на запазена част, но не създава правно задължение. При извършване на продажба в полза на лице, което не е наследник, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато това лице впоследствие подари имота на друго лице, било то и наследник, резултатът е придобиване на право на собственост върху недвижим имот. Този резултат също не е забранен или непозволен от закона и би могъл да се постигне и направо чрез осъществяване на една сделка. При заобикалянето на закона участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.

        В исковата молба се твърди, че покупко-продажбата и извършеното на същата дата дарение са нищожни поради това, че се накърняват добрите нрави. По естеството си добрите нрави представляват общи принципи или морални категории, които са възприети в обществото и значителна част от хората по вътрешно убеждение и необходимост ги приемат и се съобразяват с тях. Нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила. Не се накърняват добрите нрави обаче, когато се дава нещо, за да извърши другата страна нещо, което е и морално задължена. Затова не е в противоречие с добрите нрави съпругата на наследодателят на ищците да иска той да й прехвърли имот, за да го гледа и да се грижи за него при болест. Освен това, всяко лице може чрез различни възмездни прави способи да се разпореди с имуществото си и по този начин лиши от наследство наследниците си и това е израз на договорната свобода, прокламирана в текста на чл.9 ЗЗД.

        Пред вид гореизложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и районният съд.

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемите следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски по делото- по …лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                  Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 09.12.2013 г., постановено по гр.дело № 77/2013 г. на Чирпанския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Т.Н.С., ЕГН ********** *** и М.Н.Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.В. от САК, с адрес на адвокатската кантора: 1113 София, ж.к.Изток, ул.„Тинтява” № 13Б, ет.6, да заплатят на Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Първомай, ул.„Княз Борис I № 16, чрез адвокат С.С. ***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на … лв./…лева/ и на И.К.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Първомай, ул.„Зорница” № 1, чрез адвокат Е.З. ***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на …лв./…лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.