Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  170                 15.05.2014 г.                                     Град Стара Загора

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На дванадесет и четвърти април                                          Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                  Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         Членове: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

                                         2. АСЕН ЦВЕТАНОВ          

                

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик МИНЧЕВ

въззивно гражданско дело № 1120 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Настоящото дело е образувано по постъпила жалба с вх. № 196019.02.2014г. от адв. М.К. в качеството й на особен представител на въззивника М.В.П. ***,   против решение № 64/04.02.2014г., постановено по гр.дело № 2788/2013г., по описа на РС-К.. С подадената в срок жалба обжалват решението на районния съд, като считат същото за  неправилно и молят да бъде отменено. Считат решението за неправилно и молят да бъде постановено ново решение, с което издръжката да бъде изменена с увеличение не повече от 20 лева / от 40 лева – на 60 лева/, считано от 01.12.2013г.  Считат, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като не е взел предвид доходите на Р.Н.Т. – баща на другите две непълнолетни деца – Л. роден на ***г. и Д. роден на ***г. Твърдят, че са събрани данни относно доходите на бащата на детето Р.Т., както и че е в трудово правоотношение с чатна фирма и получава месечен доход в размер на 500 лева, които обстоятелства били игнорирани от районния съд.

 

    Счита постановеното решение за незаконосъобразно поради това, че съдът не бил извършил разпределение на средствата необходими за издръжката на другите две непълнолетни деца на бащата на въззивника, давани от майката П.Т.П., които ответникът и баща на въззивника М.В.П. е заплащал редовно  месечна издръжка на двете си деца – за непълнолетната Т.  40 лева и вече пълнолетната В. – 60 лева, за двете общо в размер на 100 лева. Считат, че съдът не отчел точно възможностите и материалното състояние на родителите, като не е направил разпределение на средствата необходими за издръжката на другите им деца. Твърдят, че не бил взет предвид реално получаваният доход от бащата Р.Н.Т. и по този начин не били правилно разпределени възможностите на майката П.Т.П. в издръжката на децата.

 

Молят да бъде уважена подадената жалба и отменено постановеното първоинстанционно решение от РС-К. като незаконосъобразно в обжалваната му част, като бъде намален размера на присъдената от първоинстанционният съд издръжка.

 

Не претендират за присъждане на направени по делото разноски.   

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановеният срок не е постъпил писмен отговор на жалбата.

 

Въззивникът М.В.П. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява особеният представител адв. М.К., която моли съда да уважи въззивната жалба и отмени отчасти решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли предявеният иск над размера от 60 лева с правно основание чл.150 от СК, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемата П.Т.П., като майка и законен представител на детето Т.М.В. - редовно и своевременно призована, не се явява се лично, като вместо нея се явява адв. Д., като моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150, ал. 1, предл. 1 от СК.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Въззивникът М.В.П. е баща на въззиваемата Т.М.В., която към момента на завеждане на иска и постановяване на първоинстанционното решение е малолетно лице, родена на ***г. /видно от удостоверение за раждане № 7-238/30.03.2005г./.

 

От представения и приет като доказателство от първоинстанционния съд социален доклад и представеното удостоверение под № 620/05.11.2013 год., е видно, че към момента на завеждането на иска, въззиваемата Т.М.В. е редовна ученичка в VІ клас, редовно обучение на ОУ „К.” в с.К. и не получава стипендия.

 

Представена е декларация от за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние на майката на ищцата П.Т.П., от която е видно, че същата има родени още две деца - Д.Р.Т. на 4 г. и Л.Р.Т. на 11 месеца.

 

Майката на въззиваемата П.Т.П. получава социална помощ за оглеждане на дете до 1 година в размер на 100 лв. и по чл.7 от ЗСПД в размер на 140 лв. Няма събрани данни за трудови доходи на Р.Н.Т., както и няма доказателства, че той е нетрудоспособен. Доказателства за доходите на ответника не са представени, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК. Първостепенния съд правилно е приел, че по отношение на Трифонов и ответника-въззивник, същите могат да заработват поне минималната за страната работна заплата в размер на 340 лв. Този размер доход следва да се приеме и по отношение и на майката на детето Т.М..

 

Въззивният съд следва да отбележи, че основателността на предявеният иск с правно основание чл.150 от СК, се обуславя от наличието на следните предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно от определянето на предходната издръжка до настоящият момент да са настъпили обстоятелства, които да обуславят увеличаването на издръжката, а именно: увеличаване от една страна нуждите на детето, а от друга страна, увеличаването и доходите на съответния родител дължащ издръжката. В тази насока първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че от определянето на последната издръжка с решение по гр.дело № 1690/2008г. са изминали повече от пет години, през което време са се променили както икономическите условия в страната, така се е увеличила и възрастта на детето, а с това и неговите нужди и потребности. Освен това се е увеличила и минималната работна заплата за страната, като същата е увеличена от 310 лева на 340 лева, считано от 01.01.2014 год. съгласно ПМС под 249/31.10.2013 год. за определянето на нов размер на МРЗ /обн.ДВ бр.97/08.11.2013 год./. Също така първоинстанционният съд мотивирано и обосновано е взел предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, която гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  

 

 В този смисъл първостепенният съд правилно и обосновано е преценил, че във възможностите на въззивника – баща на въззиваемата Т.М., е да заплаща определената месечна издръжка в размер на 100 лева, като този размер е съобразен както с необходимите потребности на въззиваемата за нормалното й житейско съществуване като човешки индивид и същевременно с това с факта на обучението й в ОУ „К.” в с.К.. В тази насока РС-К. правилно е преценил, че за задоволяване на нуждите на детето Т., родено на ***г. е необходима месечна издръжка в размер на 160 лева, от които въззивникът следва да поеме сумата от 100 лева, а останалата част от издръжката, ведно с грижите по отглеждане и възпитание на детето, следва да се поемат от майката. Въззивният съд следва да отбележи, че майката полага грижи и същевременно с това дава издръжка и на другите си две деца, които бяха упоменати по-горе в настоящите мотиви.   

 

Изцяло в същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката, отразена в ППВС № 5/70 г. на ВС на РБ е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. По делото е установено, че въззивника е в активна трудоспособна възраст, макар и да не са налице преките доказателства за съответните доходи на въззивника. Също така при определянето на размера на издръжката следва да се вземе пред вид и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, която гласи, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ /една четвърт/ от размера на минималната работна заплата за страната, което се равнява на 85 лева минимален размер на издръжката.

 

Предвид изложеното и въззивният съд намира, както правилно и законосъобразно е приел и първостепенният съд, че въззивникът може да заплаща издръжка на детето си Т.М., в размер на 100 лв. месечно.

 

Възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника М.В., подадена, чрез адв. М.К. касаещи размерът на определената от първостепенният съд издръжка, че същият бил завишен, се явяват необосновани и немотивирани, тъй като на първо място въззивника дължи издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си, а от друга страна и нуждите на детето с оглед на неговата възраст изискват това и значително са нараснали.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал и взел предвид всички законови предпоставки за уважаваното на иска по чл.150, ал. 1, предл.1 от СК, като правилно и точно е определил и размера на дължимата издръжка от въззивника на въззиваемата.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

 По отношение на заявеното искане от особения представител на въззивника адв. К., за присъждане на съответното възнаграждение пред въззивната инстанция, последната намира, че действително следва да бъде определено такова възнаграждение в съответствие с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Същото обаче не следва да бъде заплащано от бюджета на съда, а следва ответникът да бъде осъден да го заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса и от разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК. В заключение въззивния съд счита, че сумата на особения представител следва да бъде заплатена от ответника по делото М.В.П. в размер на 300 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като същият се явява осъдено лице и следва да заплати всички дължащи се такси и разноски.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата, направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени по делото от въззиваемата, то и такива не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно – 3 600 лева, съобразно претендираната от въззиваемата-ищца издръжка от 100 лева месечно, умноножена по тригодишните платежи.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/04.02.2014г., по гр.д. № 2788/2013г., по описа на С. районен съд, като правилно и законосъобразно.

               ОСЪЖДА М.В.П., с ЕГН **********,***, да заплати на адв. М.К. с адрес на кантората: гр. К., ул. “Ш.” № ., вх. ., ап. ., в качеството й на особен представител по в.гр.дело № 1120/2014г. по описа на ОС-Стара Загора, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция.

 

              

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.