Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 159/ 09.05.2014 г.                                         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ВТОРИ  Граждански състав

На двадесет и четвърти април                                              Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                Членове: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик МИНЧЕВ

въззивно гражданско дело № 1121 по описа за 2014 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Д.Д. ***, като пълномощник на ВЗК “Н.” гр. Ч., представлявано от Председателя И. Р. Ч., с която обжалват решение № 1/21.01.2014г., постановено по гр. дело № 285/2013г., по описа на РС-Ч., с което съдът е признал за незаконно уволнението на К.П.И. и е отменил заповед № 2/22.04.2013г. на Председателя на ВЗК “Н.” гр. Ч., с която на въззиваемия К.П.И. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като незаконосъобразна; като въззиваемият К. И. е възстановен на заеманата преди уволнението работа  като тракторист в дружеството-работодател; с което решение е осъден въззивника-работодател ВЗК “Н.” гр. Ч. да заплати на въззиваемия обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на 3 345.30 лева, както и е осъдена ВЗК да заплати на въззиваемия К.И. направените съдебни и деловодни разноски, в размер на 350 лева, изплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство; не са доволни от постановеното решение и поради факта, че въззивникът –работодател е осъден да заплати по сметка на РС-Ч. държавна такса от 234 лева , а така също и изплатено възнаграждение на вещи лица в размер на 205 лева.

 

Не са доволни от постановеното първоинстанционното решение и считат същото за незаконосъобразно, неправилно и порочно, постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства, за което излагат следните доводи: Подали са в срок писмен отговор на исковата молба, с приложени писмени доказателства и искания, както и с мотиви към обжалваното решение на РС, отново първоинстанционният съд е посочил, че в срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от ответника и до първото съдебно заседание не бил се произнесъл по направените от въззиваемия искания.

 

Относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ считат, че аргументите на първоинстанционният съд са незаконосъобразни във връзка с наложеното дисциплинарно наказание, наложено въз основа на писмен документ-становище на “И.” ООД-С., което е прието като доказателство пред първоинстанционният съд. Считат, че районният съд е игнорирал събраните доказателства в подкрепа твърденията на въззиваемия К. И., като се е позовал на показанията на двама разпитани свидетели. Освен това съдът се бил позовал и на допълнителната съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че е възможно джи пи ес системата да даде грешка при отчитане в резултата на налично гориво, но и той е посочил, че липса на гориво от 977 литра е прекомерно. Считат неправилни твърденията на районния съд, че въззиваемия не уплътнявал работното си време от осем работни часа, а е работил средно по пет часа на ден, тъй като не са събрани доказателства, които да установяват, че не полага труд въззиваемия през целия работен ден.

 

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ , с който съдът е възстановил въззиваемия И. на преди заеманата работа – тракторист във ВЗК “Н.” гр. Ч., считат, че решението с което е уважен предявения иск е незаконосъобразно и неправилно и молят в тази част решението да бъде отменено.

 

По отношение на предявените искове от въззиваемия К.И. – да му бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 345.30 лева въззивника-работодател счита, че иска е недоказан по отношение и тежестта на доказване на този иск е изцяло възложено на ищеца, който следва да докаже оставането си без работа, претърпените от него вреди и техния размер.

 

          Въззивникът моли, да бъде уважена подадената въззивна жалба,  като бъде отменено изцяло постановеното първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства и вместо него въззивната инстанция да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2, и т. 3 от КТ.

 

          Претендират за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

 

          Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Х.Ю. ***, като процесуален представител на въззиваемия К.П.И., с който считат подадената въззивна жалба за незаконосъобразна, а постановеното решение на РС-Ч. за законосъобразно и правилно, а изложените мотиви на съда са изцяло задълбочени и решението е правилно постановено след преценка на събраните по делото доказателства. Считат постановеното решение на РС-Ч. за правилно и законосъобразно и молят да бъде изцяло потвърдено. Считат предявените искове за основателни и доказани и правилно е определено обезщетението по размер, което следва да заплати на въззиваемия дружеството-работодател в размер на 3 345.30 лева.

 

          Въззивникът ВЗК “Н.” гр. Ч. редовно и своевременно призован, явява се адв. Д.Д. и заема становище, че въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна и доказана и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд и да се постанови друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. 

 

        Въззиваемият К.П.И. редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява адв. Х.Ю., който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.  

 

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,

т. 2 и т. 3 от КТ.   

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от представеното по делото трудово досие на въззиваемия, съдържащо – трудов договор и допълнителни споразумения, сключени между въззиваемия и въззивника ВЗК „Н.” гр.Ч. се установява, че ищеца е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор под № 65 от 18.05.1994 год. до 22.04.2013 год. на длъжност „тракторист”. Също така, считано от последната дата, трудовото му правоотношение e било прекратено със Заповед № 2/22.04.2013 год., издадена от работодателя, като на въззиваемия е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ.

 

В приложената Заповед под № 2/22.04.2013 год. е видно, че като мотиви за налагане на наказанието са посочени - установена през периода от 01.11.2012 до 16.11.2012 год. в работно време липса на 1091 (хиляда деветдесет и един) литра дизелово гориво от резервоара на превозното средство трактор MASSEY FERGUSON с регистрационен номер СТ2794ЕХ, установена с писмен документ - Становище от „И. ООД – С. от 07.03.2013 год. за извършен анализ на отчетените от системата EuroGPS SmartTracker за превозно средство трактор MASSEY FERGUSON с регистрационен номер СТ2794ЕХ, както и извличане на неправомерна облага, чрез използване на служебното положение от страна на работника, което е довело до умишлено накърняване и увреждане интереса на работодателя.

 

Съгласно императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението (с неговите субективни и обективни признаци), времето на извършването му,  вида на наказанието и правното му основание (законовия текст). Мотивите са фактическите твърдения на работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното наличие е да гарантират на работника или служителя възможността им да изградят защитата си против дисциплинарната санкция, ако я считат за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, които счита за осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл.190 от КТ. Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното нарушение като фактология и времето на извършването му (В този смисъл Решения №№ 4-02-III г.о., 49-03-III г.о., 69-01-III г.о. на ВКС). Липсата дори на един от изрично посочените в закона реквизити, води до незаконосъобразност на тази заповед, тъй като нормата, с която е предвидено изискването за съдържание е императивна и за съдържанието й съдът следи служебно (В този смисъл Решения №№ 4-02-III г.о., 49-03-III г.о., 69-01-III г.о. на ВКС). В същия смисъл се явява и най-новата практика на Върховните съдилища на Републиката, обективирана съответно в решение № 201/17.03.2010г. по гр. дело № 38/2009г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 363/10.01.2012г. на ВКС, постановено по гр. дело № 354/2011г. на ВКС ІІІ ГО, решение № 393/07.10.2011г. по гр. дело № 1670/2010г. на ВКС ІV ГО, както и решение № 377/26.10.2011г. по гр. дело № 1962/2010г. на ВКС ІV ГО.

 

 Горепосочената правна норма се явява императивна по своя правен характер и липсата на някой от изброените реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушава правото на защита работника, а същевременно и прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Само при конкретното описание на дисциплинарното нарушение, съдът може да извърши проверка за това спазени ли са изискванията  на закона, свързани с процедурата по налагане на наказанието, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието.

 

В конкретния случай първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил, че процесната Заповед № 2/22.04.2013 год. за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа всички изискуеми реквизити на чл.195, ал.1 от КТ и не е мотивирана. Както беше посочено по-горе, задължение на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание е да опише конкретните действия на работника или служителя, които действия той счита, че съставляват нарушения на трудовата дисциплина. В конкретния случай не е описано нито едно действие на ищеца, с което последният е извлякъл неправомерна облага, чрез използване на служебното си положение и по този начин умишлено е накърнил и увредил интереса на работодателя, а заповедта съдържа само общи формулировки, от които обаче не могат да се направят изводи за конкретно дисциплинарно нарушение с неговите обективни и субективни признаци. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ, съобразно която нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Пресъздаването обаче на съдържанието на посочената разпоредба не е равнозначно на мотивиране на заповедта. До същите правилни и обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към обжалваното Решение.

 

Като доказателство по делото е представено заверено копие от Становище от „И.” ООД – С. от 07.03.2013 год. за извършен анализ на отчетените от системата EuroGPS Smart Tracker данни за превозно средство трактор MASSEY FERGUSON с регистрационен номер СТ2794ЕХ. По правило няма пречка заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да препраща към друг документ, съдържащ описание за извършеното дисциплинарно нарушение, в какъвто смисъл се явява и горецитираната практика. Видно обаче от Становището от „И.” ООД – С. от 07.03.2013 год. за извършения анализ на отчетените от системата EuroGPS SmartTracker данни за превозно средство трактор MASSEY FERGUSON с регистрационен номер СТ2794ЕХ е, че в него не се съдържат констатации за неизпълнение на служебните задължения от страна на ищеца предвид на което и следва, че само препращането към протокола не е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. От съдържанието на същата, както и от протокола не може да се направи извод за вида на нарушението, което е извършил работника, каквото е изискването на чл.195, ал.1 от КТ.

 

 В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че обсъжданата Заповед за дисциплинарното уволнение на въззиваемия се явява немотивирана, а оттам и неправилна и необоснована.

 

С оглед на съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото въззивният съд счита, че и пред двете съдебни инстанции не се установиха и доказаха визираните във въззивната жалба оплаквания, че извършеното дисциплинарно уволнение е правилно и законосъобразно и че същото е съобразено с императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 194 от КТ.

 

Посочените нарушения на установената законова процедура при ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника е съществено, изцяло опорочава дисциплинарното производство и предопределя процесуалноправната му незаконосъобразност. Съдът не следва да обсъжда има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, защото тези въпроси се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на дисциплинарно наказване, а не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

 

В тази насока настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е следвало да разглежда допълнително и отделни доводи по съществото на спора, а е следвало да отмени атакуваната Заповед само на горецитираните основания и въз основа на практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за всички съдилища в Републиката.

 

Тъй като уволнението на въззиваемия се явява незаконосъобразно  и следва да бъде отменено като такова, с отмяната на дисциплинарното наказание „уволнение” следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като въззиваемия бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист” при ответника.

 

          Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр.чл.225, ал.1 от КТ не е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно. За основателността му е необходимо ищеца да не е реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на обезщетение в размер, определен съгл. чл.228 от КТ. Иска следва да бъде доказан по основание и размер. До същите правилни и обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите си към обжалваното Решение.

 

          От констатацията, извършена от първостепенния съд в откритото съдебно заседание на 10.09.2013 год. в оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява, че след датата 22.04.2013 год. същия не е работил по трудово правоотношение, с което иска е доказан по основание.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

          На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото и пред въззивната инстанция, но тъй като съдът намира, че не са направени разноски пред настоящата въззивна инстанция от въззиваемия и не са налице доказателства в тази насока, то такива не следва да бъдат присъждани от настоящия въззивен съд.

 

          На основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ подлежат на касационно обжалване, то и настоящото въззивно съдебно Решение подлежи на касационно обжалване.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/21.01.2014г., постановено по гр.д. № 285/2013г., по описа на Районен съд - гр. Ч., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд – С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                        2.