Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 173                                16.05.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 16 април                                                                                      2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1123   по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Й.И.Й. против решение № 29 от 09.01.2014 г., постановено по гр.дело №  4406/2013 г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 Въззивникът обжалва решението изцяло. Твърди, че за да постанови решението си, съдът е изходил от един единствен документ, наречен Споразумение от 02.09.2011г. Нито едно от останалите събрани писмени доказателства не било обсъдено в мотивите на решението. Счита, че решението било постановено не по предявения иск, а по иск за осъждане на лице само на база на споразумение за заплащане на суми. Моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде отменено постановеното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Въззиваемият О.М.М. чрез адв. П.П. намира въззивна жалба за неоснователна. По делото били събрани убедителни писмени доказателства, установяващи по безспорен начин исковите претенции, както по основание, така и по размер, които не били оспорени от ответника. Излага подробни съображения по жалбата, с оглед на които заявява, че счита претенциите на насрещната страна за недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а решението на  първоинстанционния съд потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Старозагорския районен съд е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Видно от ч.гр.д. № 1244/2013 г. по описа на  Старозагорския районен съд ищецът О.М.М. е подал на 12.03.2013 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като на 13.03.2013 г. е издадена  заповед № 716 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено ответникът Й.И.Й. да му заплати сумата от … лева главница от неизпълнено задължение по споразумение от 02.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите и законна лихва върху главницата от 12.03.2013 г. до изплащането й, както и 1603 лева разноски по делото. Въз основа на тази заповед е издаден на 13.03.2013 г. и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На 31.07.2013 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, Й.И.Й. е подал по възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. С оглед на това съдът е дал указания на заявителя О.М.М., че може да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК същия е предявил настоящия иск.

По делото е установено, че на 02.09.2011г. страните по делото са сключили споразумение с нотариална заверка на подписите им от 03.09.2011 г. на нотариус Петранка Куцарова, което е представеното от въззиваемия О.М.М. и не е оспорено от въззивника Й.И.Й.. С него въззивникът се е задължил да плати на въззиваемия сумата от …лева, за която отразили, че е дължима във връзка с осъществявана съвместна земеделска дейност, в срокове, както следва: … лева в срок до 31.12.2011 г. и …лева в срок до 31.03.2012 г., по посочената в споразумението банкова сметка ***, като в случай, че въззивникът забави плащането й, страните са уговорили, че същия дължи на въззиваемия и неустойка от 1 % за всеки ден забава до изплащането й.

Няма представени доказателства от въззивника, че е заплатил дължимата сума на въззиваемия. Няма и такива твърдения. Въззивника счита, че вярната правна квалификация е, че между страните има договор за съвместна дейност, по отношение, на който се прилагат разпоредбите на чл.357-364 ЗЗД и затова съдът е следвало да провери действителността на уговорките от гледна точка на императивните законови текстове.

В производството по чл.422 ал.1 от ГПК, който е иск за съществуване на вземането, следва да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В случая въззиваемия е установил по делото, че вземането му от … лева произтича от представеното от същия и неоспорено от въззивника споразумение, сключеното от страните на 02.09.2011 г., с нотариална заверка на подписите им от 03.09.2011 г., с което те са уредили отношенията си от осъществяваната от тях съвместна земеделска дейност, като се спогодили, че от същата въззивникът остава да дължи на въззиваемия сумата от 15 100 лева. При това положение въззивникът носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил изцяло и без забава това изискуемо парично задължение по начина, уговорен от страните в същото споразумение от 02.09.2011г., което обаче не е сторил. Неплащането му от въззивника е виновно, защото по делото няма данни то да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина. С оглед на гореизложеното правилно районният съд е приел, че  претендираното от въззиваемия вземане за тази неплатена му от въззивника сума в размер на  … лева по споразумението на страните от 02.09.2011 г. и законната лихва върху същата от подаване на 12.03.2013 г. на заявлението му за издаване на заповедта за незабавното му изпълнение до изплащането му, са възникнали и съществуват.

 При така установените обстоятелства по делото правилни са изводите на районният съд, че страните са сключили процесното споразумение, което   представлява по същество извънсъдебна спогодба между тях, с която те са уредили отношенията си по определен начин, като се съгласили, че по силата на същата въззивникът дължи на въззиваемия исковата сума. Това споразумение -спогодба е валидно и несъмнено е от значение за спорното право, тъй като се отнася именно до него. Ето защо правилно съдът е взел предвид това споразумение при решаване на настоящото дело и го е решил съобразно същото, като е приел за установено, че страните по делото са осъществявали сочената в него съвместна земеделска дейност, а предвид преобразуващото му действие спрямо съществуващите правоотношения между тях по същата дейност, без всякакво правно значение за изхода на делото е какви са били взаимните им права и задължения по тази дейност, налице ли е и била и каква печалба или загуба от нея, респективно какви разходи те са сторили за осъществяването й, защото основателността на предявения по делото иск за съществуване на процесното вземане от … лева зависи единствено и само от изпълнението на уговорките им по това споразумение. Поради това правилно съдът не е обсъждал представени по делото от въззиваемия за доказване на съвместната земеделска дейност на страните - договори за наем и аренда на земеделски земи, сключени от същия с посочените в тях трети лица, и справки за подадени до ДФЗ заявления за подпомагане по различни програми, защото са ирелевантни за спора по делото. В тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно тези доказателства.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен е доказан и го е уважил, като е признал за установено по отношение на въззивника, че дължи на въззиваемия исковата сума от …лева за главница от неизпълнено задължение по споразумението на страните от 02.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите им от 03.09.2011 г. на нотариус П.К. и законна лихва върху тази сума от 12.03.2013 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения са издадени посочените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по приложеното ч.гр.д. № 1244/2013 г. на СтРС.

          При така събраните доказателства по делото въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни и законосъобразни, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Правилно съдът е взел предвид споразумението и не е обсъждал останалите събрани по делото доказателства, тъй като те са неотносими към предмета на делото. В това производство страната следва да установи съществуването на вземането си и това, от което произтича. Именно процесното споразумение е послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, поради което и правилно съдът е разгледал същото в настоящото производство.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони

Пред въззивната инстанция е направено искане за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция  от въззиваемият. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото за въззивната инстанция, които са в размер на … лв.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 09.01.2014 г., постановено по гр.дело №  4406/2013 г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

ОСЪЖДА ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН **********, с адрес ***. да заплати на О.М.М. с ЕГН **********,***, сумата …лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 


                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: