Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 180  …………………22.05.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и трети април……...……………….……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             АСЕН  ЦВЕТАНОВ                                                                                           

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1124……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 41 от 10.01.2014 г., постановено по гр.дело № 2844/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от "Пътстрой" ООД- Стара Загора срещу М.З.Й. иск по чл.422 ГПК- за установяване на вземане в размер на …лв., представляващо даден с РКО от 26.03.2012 г. служебен аванс; на мораторно обезщетение в размер на …лв. за периода от 27.03.2012 г. до 15.04.2013 г.; за установяване на вземане в размер на … лв., представляващо даден аванс за м. февруари 2012 г.- …лв.; за м. март 2012 г.- …лв. и за м. април 2012 г.- …лв. и за установяване на мораторно обезщетение в размер на …лв. за периода 01.04.2012 г. до 15.04.2013 г. за забавено плащане на сумата от …лв.; на …лв. за периода 01.05.2012 г. до 15.04.2013 г. за забавено плащане на сумата от …лв. и на сумата от …лв. за периода 01.06.2012 г. до 15.04.2013 г. за забавено плащане на сумата … лв.

 

        Въззивникът „Пътстрой” ООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.И.И., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо постановено друго, с което искът да бъде уважен по основание и размер. Претендира за съдебни разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата М.З.Й., чрез пълномощника си адв.Н.Я., моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендира за разноските пред въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен е иск за установяване на вземане с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „Пътстрой” ООД- Стара Загора твърди в исковата молба, че с трудов договор № 11 от 24.02.2012 г. ответницата била назначена като специалист TP3/ЛC. Трудовото й правоотношение било прекратено на 03.09.2012 г. След прекратяването му били изплатени всички задължения от работодателя. Твърди, че на ответницата бил даден с РКО от 26.03.2012 г. служебен аванс в размер на …лева. Сумата била отразена счетоводно по сметка 422 и не била възстановена или отчетена. За тази сума претендира лихва от 27.03.2012 г. до 15.04.201З г. в размер на …лв. Ищецът твърди още, че ответницата получила като аванс …лв. за м. февруари 2012 г.; …лв. за м. март 2012 г. и …лв. за м. април 2012 г. Общата сума на предоставените аванси- …лв. не била прихваната от трудовите възнаграждения и не била възстановена от ответницата. За получените и невъзстановени суми претендира лихва, както следва: за получения аванс през м. февруари 2012 г.- в размер на 5.88 лв. за периода от 01.04.2012 г. до 15.04.2013 г.; за получения аванс през м. март 2012 г.- в размер на …лв. за периода от 01.05.2012 г. до 15.04.2013 г.; за получения аванс през м. април 2012 г.- в размер на …лв. за периода от 01.06.2012 г. до 15.04.2013 г. Твърди, че сумата не била възстановена, поради което подал заявление по чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.дело № 2014/2013 г. на РС- Стара Загора, по което ответницата подала възражение. Претендирал е съдът да постановите решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи общо сумата …лв., представляваща неотчетен аванс, както и законната лихва до 15.04.201З г. в размер на … лв., ведно със законната лихва от 15.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответницата М.З.Й. е оспорила изцяло предявеният иск с твърдението, че не е получавала сумата от … лв. от ищцовото дружество по РКО от 26.03.2012 г., а сумата от 260 лв. Изразът „….", както и цифрата 4 пред цифрата … лв. били дописани в РКО, както и че преди изготвянето и представянето на годишния счетоводен отчет за 2012 г. счетоводната система е била манипулирана, като по нея били коригирани суми по сметки 421, 422 и 501.Твърди, че към датата 04.09.2012 г., когато е напуснала ищцовото дружество, не е имала задължения към същото; че обходният лист бил подписан от касиерката Е.Д., която е подписала и процесния РКО на позицията „изплатил сумата”; че длъжността, която е изпълнявала, е „ТРЗ/ЛС” и няма основание да й бъде даден служебен аванс в толкова голям размер и не е получавала аванс за заплащане на нещо в полза на дружеството. По отношение претенцията на ищеца за връщане на суми под формата на аванс в общ размер на …лв., които не били прихванати от трудовите възнаграждения, счита, че искът е неоснователен. Твърди, че е предявила иск, по който било образувано гр.дело № 4872/2012 г. на PC- Стара Загора, и с влязло в сила решение по това дело, ищцовото дружество било осъдено да й заплати неизплатени брутни трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли и август 2012 г. С отговора по това дело дружеството не възразило, че има да изплаща неплатените на М.З. заплати и не е поискало да бъдат приспаднати платени аванси. Твърди, че практиката на ищцовото дружество било да сключва трудовите си договори с работниците и служителите с фиксирани трудови възнаграждения далеч по-ниски от тези, които устно са договаряли с управителя на фирмата. Затова в дружеството фигурирали списъци, които приличали на ведомости, макар и на тях да нямало подобно обозначение, в които от една страна било отразено, че заплатите са преведени по дебитни карти на работници, а от друга страна- срещу името на лицата, фигуриращи в представените списъци, бил отразен и аванс. Служителите, под страх, че няма да бъдат назначени на работа, се принуждавали да подписват трудовите си договори с много по- ниски възнаграждения от тези, които получавали. Това обстоятелство, обяснявало факта, че „Пътстрой” ООД не предявило претенции по гр.дело № 4872/2012 г. да бъдат приспаднати претендираните с настоящата искова молба „аванси”.

 

        По делото не е спорно, че ответницата е работила в ищцовото дружество по трудов договор от 24.02.2012 г. като специалист TP3/ЛC. Трудовото й правоотношение било прекратено на 03.09.2012 г. С решение от 28.11.2012 г., постановено по гр.дело № 4872/2012 г., Старозагорският районен съд осъдил ищеца „Пътстрой” ООД да заплати на ответницата брутния размер на неплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2012 г. в размер на по …лв. месечно, заедно с лихвата, на основание чл.245, ал.2 КТ и обезщетенията по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Ответницата признава, че е получила сумата от …лв., за което е подписала РКО от 26.03.2012 г.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- почеркова експертиза се установява, че в процесния РКО от 26.03.2012 г. са дописвани изразите „Пъстрой” ООД”, „...” и цифрата „4”, поставена пред сумата „…лв.” Вещото лице е установило, че думите „...” и сумата „…лв.” не са изписани от едно и също лице. Това се отнася и до изписаната цифра „4”. Дописаните изрази „...” и цифра „4” не са изписани от свидетелката Е.К.Д., подписала ордера като изплатила сумата, както и от ответницата М.З.Й.. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено и от страните по делото.

 

        По делото е назначена и изслушана съдебно- счетоводна и техническа експертиза относно изплатените на ответницата суми и относно възможността да се правят корекции в годишния счетоводен отчет за 2012 г. по отношение на осчетоводяването на процесния РКО. Разпитани са и свидетели за начина на изплащане на работните заплати в ищцовото дружество.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК и в негова тежест е да установи факта, от който произтича то, а ответникът- възраженията си. В конкретния случай ищецът твърди, че вземането произтича от РКО от 26.03.2012 г., с който според твърденията в исковата молба, на ответницата били дадени … лв. като служебен аванс. Както е посочил и районният съд, РКО е частен свидетелстващ документ и като такъв е доказателство срещу своя издател за удостоверените в него неизгодни факти, ако документът е истински. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила и съгласно чл.180 ГПК е доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неистински, документът е неистински като цяло. Възможно е подписът под документа да е автентичен, но въпреки това изявлението в него да не принадлежи на автора на подписа. Такъв е случаят, когато съдържанието на текста е било подправено след съставянето на документа. В тази хипотеза е налице неистинност на частния документ. Такъв документ е неавтентичен, а не неверен, тъй като автентичността се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството на подписаното изявление.         В случая безспорно се установи, че РКО от 26.03.2012 г. е с преправено съдържание. Налице е дописване, което не е изпълнено нито от лицето, което е посочено като изплатило сумата, нито от ответницата по делото, за която се твърди, че е получила сумата. При това положение, въпреки че подписът върху процесния РКО е автентичен- положен от ответницата, изявлението, че е получила сумата от …лв. не е нейно и по същество не може да бъде доказателство за основателността на претенцията за връщане на посочената в този РКО сума. Допълнително, с оглед на признанието на ответницата, че е получила сума от …лв., ищецът не доказа посоченото в исковата молба основание за претенцията си. Въззивният съд възприема изложените в тази насока мотиви на районния съд и намира, че не следва да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

 

        Претенцията за общо … лв., дадена като аванс за месеците февруари, март и април 2012 г., който не бил приспаднат от трудовите възнаграждения за следващите месеци, също е неоснователна.  Както бе посочено, между страните е имало друго дело- гр.дело № 4872/2012 г. на Старозагорския районен съд, с предмет- присъждане на трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли и август 2012 г. С отговора на исковата молба ответникът „Пътстрой” ООД не е предявил възражение за прихващане на платен аванс. Тъй като трудовият договор е прекратен на 03.09.2012 г., други месеци, извън посочените четири, от възнаграждението, за които би могло да се търси прихващане, няма. Съгласно чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по- късно. При това положение, след като с влязло в сила решение трудовите възнаграждения за последващите месеци са определени по размер и са присъдени, правопогасяващи възражения не могат да бъдат основание за присъждане на суми във връзка със същото трудово правоотношение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва да се отбележи също, че от заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че претендираните суми за изплатени аванси за заплати са осчетоводени на 31.01.2013 г., а трудовото правоотношение на ответницата е прекратено на 03.09.2012 г.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемата разноски по делото за настоящата инстанция в размер на …лв. за адвокатско възнаграждение.

                                    

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                   Р            Е    Ш     И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 10.01.2014 г., постановено по гр.дело № 2844/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, зона Голеш, ЕИК 123626427, да заплати на М.З.Й., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв. /… лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: