Р Е Ш Е Н И Е

 

175                                     16.05.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети април                                  две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                   

         РУМЯНА ТИХОЛОВА 

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1128 по описа за 2014 година.

       

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.А.Б., действащ чрез пълномощника си адв. Н.К. против решение № 120 от 29.01.2014г., постановено по гр.дело № 5232/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от Р.А.Б. *** представлявана от кмета Ж.В.Т., да му заплати сумата от …лева за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 09.07.2012 г. до 09.10.2012 г. и законна лихва върху тази сума от 06.11.2013 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да се отмени и уважи предявения иск със законните последици. Счита, че възприетото от съда тълкуване на материалния закон било неправилно. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се отмени решението и да се уважи предявения иск. Претендира за направените разноски.

 

Въззиваемата страна Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.Т. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно, съответства на събраните доказателства и е постановено при точно приложение на материалния закон. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди решението на Старозагорския районен съд. В съдебно заседание юриск. Д.В. поддържа отговора и претендира за разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл.225 от КТ.

 

Ищецът Р.А.Б. твърди в исковата си молба, че работил при ответника на длъжност „началник отдел общински пазари”. Със заповед, считано от 09.04.2012 г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, договорът му бил прекратен. Обжалвал заповедта, като предявил и инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на трудовия договор за посочената длъжност. По исковете му било образувано гр.д. № 3259/2012 г. на СтРС. С влязло в сила решение № 41/25.01.2013 г. по в.гр.д. № 538/2012 г. на СтОС, му било присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, след обявяване на трудовия му договор за посочената длъжност в Община Стара Загора за недействителен, за времето от 09.04.2012 г. до 09.07.2012 г., в размер на …лева, след прихващане полученото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на … лева при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Решението на СтОС по гр.д.№ 538/2012 г. за обя­вяване недействителността на трудовия му договор влязло в сила на 24.09.2013 г. Не бил работил по трудово правоотношение в шестмесечния срок след уволнението му и за периода от 09.07.2012 г. до 09.10.2012 г. ответникът му дължал обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от …лева. Моли да се осъди ответника да му заплати тази сума, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ след обявяване на недействителността на трудовия му договор с влязлото в сила на 24.09.2013 г. решение на СтОС, за времето от 09.07.2012 г. до 09.10.2012 г., през което останал без работа, заедно със законна лихва. Ответникът Община Стара Загора оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 206/24.11.2008 г. за неопределено време на длъжност „началник отдел” в звено “Общински пазари”. Трудовият договор е прекратен от ответника едностранно, считано от 09.04.2012 г., със заповед № 40/06.04.2012 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, която е връчена на ищеца на 06.04.2012 г. Ищецът е предявил против ответника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата длъжност и за осъждане на ответника да му плати обезщетение от … лева по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 09.04.2012 г. до 09.07.2012 г., през което останал без работа, поради уволнението, заедно със   законна лихва. Предявил е срещу ответника и инцидентен установителен иск по чл. 74 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между страните трудов договор.

 

С постановеното по гр.д. № 3259/2012 г. на СтРС решение исковете на ищеца по чл. 74 и чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ са отхвърлени като неоснователни. По жалба решението на Ст.РС е отменено от СтОС, в частта му, с която са отхвърлени инцидентният установителен иск по чл. 74 от КТ и искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като вместо него въззивният съд е обявил за недействителен сключения между страните трудов договор и е осъдил ответникът да заплати на ищеца сумата от …лева - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 09.04.2012 г. до 09.07.2012 г., заедно със законна лихва. В останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, първоинстанционното решение е потвърдено/макар и да липсва изричен диспозитив в този смисъл/. Решението на СтОС не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 24.09.2013 г.

 

От представената от ищеца справка от ТД на НАП е видно, че същият не е работил по трудово правоотношение след прекратяване на трудовото правотношение на 09.04.2012 г. до датата на справката -  30.09.2013 г. От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че за периода 09.07.2012 г. - 09.10.2012 г. размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е 2179.50 лева.  

 

Претенцията на ищеца е за обезщетяване на вредите, които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното уволнение. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. Уважаването на иска предпоставя наличието на следните материално - правни предпоставки: незаконно уволнение, оставане без работа за срока от 6 месеца след уволнението и причинно – следствена връзка между оставането без работа и незаконното уволнение. Незаконно уволнение ще е налице при уважаване от съда на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Оставането без работа след уволнението следва да се докаже от ищеца, както и следва да се докаже наличието на причинно – следствена връзка между оставането без работа и незаконното уволнение - чл. 225, ал. 1 КТ.

 

По делото се установи по безспорен начин, че искът на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение по гр.д. № 3259/2012 г. на СтРС. Ето защо, въззивната инстация намира, че прекратяването на трудовото праоотношение на ищеца не е незаконно.

 

Липсата на установено по съдебен ред незаконно уволнение, влече неснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,  за осъждането на ответника да му плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за претендирания период от 09.07.2012 г. до 09.10.2012 г., през който  шщицът е останал без работа поради това уволнение. Това е така, защото уважаването му изисква призната от съда незаконност на уволнението, каквато в случая не е налице. В този смисъл, въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК.

 

Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд, че без правно значение в случая е обстоятелството, че с влязло в сила на 24.09.2013 г. решение по в.гр.д. № 538/2013 г. на СтОС са уважени исковете по чл. 74 КТ за обявяване на сключения между страните трудов договор за недействителен, както и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 09.04.2012г. до 09.07.2012г., предхождащ процесния период. Това е така, защото в случай на обявяване недействителност на трудовия договор, КТ не предвижда обезщетение за работника или служителя. За присъждане на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е от значение дали уволнението му е признато от съда за незаконно и отменено, каквото в настоящия случай не е налице. В този смисъл е и  цитираното от въззивника в жалбата му решение № 236 от 08.05.2000г. на ВКС, по гр.д.№ 1199/1999г. ІІІ ГД. Правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, съществува - от датата на незаконното уволнение до обявяването на недействителността на трудовия договор, но не повече от 6 месеца. Не така стоят нещата, обаче при отхвърляне с влязло в сила решение на иска на работника по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна и уважаване само на иска по чл. 74 от КТ за обявяване на недействителност на трудовия договор, както е в случая.

 

Наистина влязлото в сила решение по гр.д.№ 538/2012г. на Старозагорския окръжен съд е задължително за страните и съда, който го е постановил,  както и всички съдилищата в РБ / чл.297 ГПК/, но също така то е влязло в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание / чл.298, ал.1 от ГПК/. То няма сила на присъдено нещо по отношение на претенцията на ищеца за следващия тримесечен период за обезщетение, поради оставане без работа, заради незоконото уволнение по чл.225, ал.1 от КТ.  Това е така, защото цитираното влязло в сила решение на СтОС няма произнасяне нито в мотивите, нито в диспозитива по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконност на уволнението, което обстоятелство би било преюдициално при решаване на спора по чл.225, ал.1 от КТ. В този случай, тъй като липсва произнасяне с диспозитив в решението на СтОС по този иск, следва да се приеме, че е потвърдено решението на СтРС, в частта му,  с която иска на ищеца по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е отхвърлен като неоснователен. При това положение не са налице предпоставките на чл.225, ал.1 от КТ за уважаване на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, тъй като не е налице един от елементите от фактическия състав на тази разпоредба, а именно незаконно унолнение. В този смисъл неоснователно е оплакването на въззвника в жалбата му, че първоинстанционния съд е възприел неправилно тълкуване на материалния закон, както и че решението на СтОС е задължително за решаващия съд относно същото правно основание. 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстация намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Поради гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

       На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на …лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.7, ал.1, т.1  от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. бр.28 от 28.03.2014г./ 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 29.01.2014г., постановено по гр.д.№ 5232/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Р.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от кмета Ж.В.Т. сумата …лв./…ст./, представляваща направените пред настоящата инстация разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               

ЧЛЕНОВЕ: