Р Е Ш Е Н И Е

 

178                                                       21.05.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  седми май                                                          две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          АСЕН ЦВЕТАНОВ

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1131 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на С.И.Р.,  действащ чрез пълномощника си адв.Д.Г. против решение № 55 от 29.01.2014г., постановено по гр.дело № 2779/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от него против „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД - гр. София искове с правно основание както следва: по чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед № З12414/23.09.2013г за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №107/23.09.2013 година на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, т.8, т.10 и чл. 190 ал.1 т. 7 от КТ; по чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ  за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “охранител” в “АСО „ Сириус” ЕООД - гр.София и по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от … лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от време, през който е останал без работа поради уволнението, считано от 25.09.2013 г., като неоснователни; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на КТ и процесуалните правила. Неправилно решаващият съд приел, че ищецът бил извършил посочените в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Предвид гореизложеното, моли да се отмени решението на КРС и вместо него да се уважат предявените искове. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

 

Въззиваемият „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД - гр. София, чрез пълномощника си адв. Д.С. в писмената си защита взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на Казанлъшкия районен съд.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

           

Ищецът С.И.Р. твърди, че с ответника бил в трудово правоотношение в продължение на две години и девет месеца, като за целия период съвестно изпълнявал задълженията си и не му били налагани наказания. Твърди, че на 08.08.2013г. ръководителят му П.С. събрал служителите и им заявил, че ищецът и неговите колеги са отстранени от работа без да им бъдат дадени обяснения за причините. Сочи, че на 25.09.2013г. му била връчена заповед, с която му било наложено наказание “Дисциплинарно уволнение”и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Твърди, че записаното в заповедта, че допуснал извършването на тежки нарушения на трудовата дисциплина на дати: 02.08.2013г., 03.08.2013г., 06.08.2013г. и 07.08.2013г. не отговаряло на фактическата действителност, тъй като на тези дати при дежурствата си ищецът не бил проверяван от регионалния представител на ответника г-н П.П.. Оспорва отразеното в процесната заповед, че допуснал разрушаване целостта на ограда в охранявания обект, че създал зеленчукова градина на територията на обекта, както и че не  уведомил работодателя си за настъпили неправомерни посегателства. Не оспорва обстоятелството, че на територията на охранявания обект е съществувала такава градина, която била направена от колегата му И.И. и за което регионалния представител на ответника бил уведомен. Изразява несъгласие със записаното в процесната заповед, че не изпълнявал други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове- правилник за вътрешния трудов ред на ответника, колективен трудов договор и длъжностна характеристика, както и че е уронил доброто име на предприятието- работодател и го злепоставял пред възложителя по договора за охрана, по съображения, че при сключване на трудовия договор на ищеца не била връчена длъжностна характеристика, както и че последния не членува в синдикална организация, каквато при ответника няма създадена. Твърди, че съвестно е изпълнявал преките си задължения, като с поведението си никога не злепоставял работодателя си и не подронвал доверието в качеството на предоставяната охранителна услуга. По повод вписаното в заповедта нарушение във връзка с неправомерно ползване на външни електронни носители / флашки/, които смущавали сигнално- охранителната техника, ищецът заявява, че до този момент не бил виждал, нито използвал такива носители и дори не знаел как се използва такъв вид техника. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, наложено с  обжалваната заповед  като незаконосъобразна и неправилна, да бъде възстановен на преди заеманата длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк с. Черганово и да се осъди ответника да му изплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за месеците, които останал без работа в размер на 1860 лв., заедно със законната лихва. Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че работодателят законосъобразно упражнил правото си да потърси дисциплинарна отговорност на ищеца за неизпълнение на възложените му трудови задължения и неспазване на трудовата дисциплина. Сочи, че в периода 01.08.2013-07.08.2013г. ищецът не изпълнил основното си задължение, а именно: да уведоми началника на охранителния екип, началника на РОС или оперативния дежурен център на Централен офис на ответното дружество за изменената обстановка в охранявания обект, както и за нарушение на охранителния режим. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни. Евентуално, в случай, че съдът приеме исковете за основателни прави възражение за прихващане на исковата претенция по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ с размера на надплатените на ищеца аванси срещу заплати в размер на …лв.

 

Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „охранител на обект- Соларен парк с.Черганово”, назначен с Трудов договор № 12414/20.04.2012 година, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на …лв., а  от 01.01.2013г. - …лева.

 

Със Заповед № З12414/23.09.2013г., на основание чл. 330 ал.2 т. 6 от КТ на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Заповедта е връчена на ищеца на 25.09.2013 година. Със Заповед 107/23.09.2013 г., на осн.чл. 195, ал.1 във вр. чл.190 ал.1 т.7 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, т.8 - предложение първо и чл. 187 т. 10 от КТ, управителят на ответното дружество е наложил наказание “дисциплинарно уволнение” на ищеца. В заповедта се сочи, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.-08.08.2013 година и в частност на дати: 01.08.2013г., 02.08.2013г., 05.08.2013г. и 06.08.2013г.по време на дежурствата нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, допуснато неправомерно използване на външни електронни носители (флашки),  несъвместими с монтираната на обекта сигнално-охранителна техника, уронване доброто име на работодателя пред възложителя по Договор за охрана- „Би Си Ай Черганово” ЕООД.

 

Видно от писмо от 07.08.2013 година, представител на възложителя по Договор за охрана- „Би Си Ай Черганово” ЕООД е уведомил ответното дружество за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08-07.08.2013 г. В сигнала се съдържат данни за извършени нарушения на охранителния режим в обекта, за нарушена ограда в източния край на охранявания обект (в близост до Пост № 2), за наличието на създадена зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта.

Със Заповед № 069/07.08.2013 година, управителят на дружеството-ответник е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая. За извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П.П. - регионален представител на „Агенция За Сигурност и Охрана Сириус” ЕООД от 06.08.2013г.,  от Л.Л., заемащ длъжността Директор “Фирмена сигурност” в дружеството- ответник от 07.08.2013г. и от Г.Г.- СОТ техник за гр. Казанлък от 10.09.2013г. От  докладните записки се установява, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим: допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2; разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2, на компютъра за видеонаблюдение е допуснато използването на външен носител, вследствие на което компютъра е бил заразен с вируси и е било нарушено видеонаблюдението на част от монтираните на обекта камери.

По делото е приложен и Протокол за извършена проверка от „КомТех България”  ЕООД от 10.09.2013г. относно състоянието на монтираната техника за видеонаблюдение на Соларен  парк- с.Черганово.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. и Д.Ю., които са работили като охранители в Соларния парк – с. Черганово, се установява, че на територията на обекта е била създадена зеленчукова градина с разрешението и знанието на ръководството – П.П. и П.С.. Твърдят, че градината е била създадена от техния колега И.И.И.. По отношение на нарушената цялост на оградата свидетелите заявяват, че знаят, че имало такова вдигане на ограда, тъй като на два метра от нея има канал, от който вземали вода, която да се ползва за миене. Двамата свидетели заявяват, че са компютърно- неграмотни и че никой от тях не знае какво е флашка и не работят с такава техника. Твърдят същото и за ищеца.

Свидетелят П.П. , заемащ длъжността  “Началник РОС-гр.Казанлък“ твърди, че не бил давал разрешение за създаване на зеленчуковата градина на обекта, а за констатираните нарушения научил чрез телефонно обаждане от Изпълнителния директор на ответното дружество от гр. София на дата 05.08.2013 г. По сигнала извършил проверка още на следващия ден /06.08.2013 г./, при която установил, че има дупка в оградата. Никой от охранителите, който е бил на смяна не го бил информирал за разрушението в оградата, нито за градината. Никъде в дневниците за приемане и предаване на постовете нямало отбелязване за констатирани нарушения в охранявания обект. Свидетелят сочи, че С.И.Р. е работил на Пост № 2, където било констатирано нарушението. Оградата на обекта била на пет метра от поста и имало пряка видимост. Също така установява, че в района на оградата е имало висока трева, повече от метър и самата ограда до тази височина не се е виждала от тревата. Същото обстоятелство е посочено в докладната записка от 06.08.2013г. съставена от свидетеля Петров.

Свидетелят П.С., заемащ длъжността инспектор „Физическа охрана“ при ответника, заявява, че не е уведомяван за разрушаването на оградата в Соларния парк, както и че не е давал съгласие и разрешение за създаването на зеленчукова градина. Никой от охранителите, включително и С. Радев не го е уведомявал и не е вписвал в дневника, че има нарушение на оградата.

От показанията на свидетеля Л.Д.Л., заемащ длъжността Директор „Фирмена сигурност“ при ответното дружество се установява, че в началото на месец август 2013г. е получил информация от П.П., че в Соларния парк е нарушена работата на камерите, които са термовизионни и осигуряват охраната на обекта. Свързал се с техник, посочен от възложителя по договора за охрана, който след извършена проверка установил, че има вмешателство в компютъра и това е довело до срив на системата и нарушение на камерите. Оказало се, че на компютъра е използвана флашка.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че процесната заповед от формална гледна точка отговаря на изискванията на закона. Издадена е от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочени са констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителят, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл.194 от КТ, след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 от КТ.

 

По отношение на нарушението по чл. 187 т. 3, във връзка с чл. 187 т.10 от Кодекса на труда – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неуведомяване на работодателя за извършените посегателства, съдът намира за установено следното:  От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Ю. се установява, че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е станало със знанието и непротивопоставянето на представителите на ответното дружество П. и С..  Съдът намира, че следва да кредитира с доверие тези показания, предвид факта, че градината е създадена още през м. май 2013г. съгласно показанията на двамата свидетели и за периода от няколко месеца до м. август, когато е констатирано нарушението, не би могло да се приеме, че управителите на дружеството – ответник не са знаели или разбрали за съществуването и. От друга страна, безспорно е по делото, че свидетелят П.– пряк ръководител на обекта на 05.08.2013г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството – собственик на парка за нарушението целостта на оградата и едва тогава и по този повод е започнал проверка и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. При тези данни от събраните доказателства, съдът приема за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време от м. май  2013т до началото на м. август 2013г. – когато е констатирано това нарушение от собственика на соларния парк. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че ищецът Р. не е извършил нарушението, изразяващо се в допускане създаването на зеленчукова градина в охранявания обект и неуведомяване на работодателя за това.

По отношение на допускането нарушаване целостта на оградата и неуведомяване на работодателя за посегателството, съдът намира, че по делото не се установява, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за него. Това е така, защото от показанията на св. П. се установява, че самият той и св. С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност, над метър около оградата. Безспорно се установи, че поради високата трева около оградата, нарушението в нея не е било видимо при обход от страна на служителите. Не са налице категорични данни от доказателствата по делото, че ищецът е знаел за разрушаването целостта на оградата и не е сигнализирал, съобразно задълженията си работодателя. Но дори да се приеме, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата, тъй като същото е направено от един от охранителите за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, и не е уведомил работодателя за нарушението, съдът намира, че това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл от събраните по делото доказателства не се установява извършване на нарушение- уронване на доброто име на работодателя пред възложителя, във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги. 

 

По отношение на цитираното в пункт 2 от заповедта дисциплинарно нарушение „допуснато вмешателство на външен електронен носител (флашка) в системата за видеонаблюдение”, съдът установи следното: Не се спори,  по делото, че ищецът е давал дежурства като охранител на Пост №2, в който пост няма компютър за видеонаблюдение. В този смисъл, съдът намира, че не може да се ангажира отговорността на ищеца за  соченото в обжалваната заповед нарушение - допуснато внедряване на такъв носител от трето лице. При това нарушение отговорността на съответния служител, който е използвал неправомерно външен носител на компютъра на работодателя, следва да бъде лична, след като се установи авторството на деянието. Недопустимо е да се ангажира колективна отговорност на всички охранители за действие, извършено от един от тях. В този смисъл, тъй като изобщо не са налице твърдения извършителят на това нарушение да е ищеца, съдът намира, че не е извършено и третото посочено нарушение на трудовата дисциплина.

 

С  оглед на изложените мотиви, въззивният съд намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. 

 

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, е в зависимост от първия иск, поради което същия следва да бъде уважен, като се възстанови ищеца на преди заеманата длъжност “охранител ” на фотоволтаичен парк – с. Черганово, при ответника.

            Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, съдът намира за неоснователен. По делото не са представени никакви писмени доказателства, които да установяват, че ищецът е останал без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение, работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Уважаваното на иска предполага доказване от страна на работника или служителя факта на оставане без работа за период от 6 месеца, поради незаконното уволнение. Предвид липсата на доказателства за установяване на горните обстоятелства, претенцията на ищеца за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

 

            Поради неоснователността на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа не следва да се обсъжда и направеното от ответника възражение за прихващане с надплатените аванси срещу заплата на ищеца в размер на 950 лв.

 

Предвид изложените съображения, въззивната  инстанция намира, че жалбата на въззивника е основателна. Решението на Казанлъшкия районен съд, с което обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ, са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло. Вместо това следва да се уважат предявените обективно съединени искове  с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ.  

 

Решението на Казанлъшкия районен съд, в частта относно присъдените разноски също е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на …лв. за адвокатско възнаграждение върху уважените искове за двете инстанции, от които … лв. - за първата и …лв. - за втората инстация. Следва ответникът за заплати държавна такса върху уважените искове в размер на …лв., от които …лв. - за първата инстация и …лв. за обжалването пред настоящата инстация.

 

Водим от горните мотиви, съдът

             

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 55 от 29.01.2014г., постановено по гр.д.№ 2779/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ., както и в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.И.Р., ЕГН ********** ***  и отменя Заповед № З12414/ 23.09.2013г. на Управителя на “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД В.П.П. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и за налагане наказание “дисциплинарно уволнение”, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.   

 

            ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Р. на преди заеманата длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк с. Черганово, община Казанлък при “Агенция за сигурност и охрана Сириус”  ЕООД, гр. София.

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ.

 

            ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, гр. София, ЕИК: 130363179, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул.Козяк № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ЕГН ********** да заплати на С.И.Р., ЕГН ********** *** сумата от … /…/ лв., представляващи направените по делото разноски за адв. защита, съразмерно на уважените искове, от които … лв. - за първата инстанция и  … лв. - за въззивната инстация 

 

            ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, гр. София, ЕИК: 130363179, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул.Козяк № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса за уважените искове и за обжалване пред въззивната инстанция в размер на … лв., /… лева  / по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

 

            Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

ЧЛЕНОВЕ: