Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  164 /12.05.2014 г.                                       Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и девети април                                                  Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1136 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. В.К. ***, действаща като пълномощник на въззивницата И.К.С., против Решение № 223 от 27.12.2013 год. по гр. дело 571/2013год., по описа на РС-гр.Р.. Въззивницата не е доволна от така постановеното решение на първоинстанционния съд  и счита, че същото е  неправилно и незаконосъобразно и противоречащо на разпоредбата на чл. 34. ал. 1 от ЗС. Моли решението на районния съд да бъде изцяло отменено като се оставите без уважение предявения иск за делба на процесиите имоти, а именно: нива -  категория IV, с площ от 3334.00 кв.м., находяща се в местността „С.", в землището на с. С.;  нива - категория V, с площ от 9690.00 кв.м., находяща се в местността “Д., в землището на с. С.; ливада- категория IV , с площ от 3 000.00 кв.м., находяща се в местността „=.", в землището на с. С.; нива - категория III, с площ от 10 000 кв.м., находяща се в местността „Садъшката" , в землището на с. С.; лозе, трайни насаждения, категория IV, с площ от 1 000 кв.м., по плана за земеразделяне на с. С., находящо се в местността ..Лозя", в землището на с. С.. Имотите са подробно описани в депозираната от нея искова молба пред Районен съд, гр. Р.. Позовават се на разпоредбата на чл.  341. ал. I, т. 2 от ГПК, според който законът изисква удостоверение или други писмени доказателства за принадлежността на имотите към наследството, които да бъдат убедителни и установяващи принадлежността на имотите към наследството. С оглед обстоятелството, че решението по допускане на делбата и решението по извършване й са правната основа за извършването й, тъй като решението, а в равна степен и спогодбата за извършването й, има вещноправен транслативен характер и следва по безсъмнен начин да се установи собствеността. Считат, че без доказване собствеността на имотите, този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата, както и че освен с писмени доказателства принадлежността на имотите към наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на имотите, предмет на делбата.

Излагат доводи, че в конкретния случай по делото липсват доказателства, че имотите да са принадлежали на наследодателя К.Г.С., починал на 27.09.2002 год. и  б.ж. на с. С., общ. Р., като е оставил за свои законни наследници съпруга Т.Т.С. и дъщеря И.К.С., видно от удостоверение за наследници изх. № 49 от 26.02.2013 год., изд. от Кмета на с. С., общ Р.. Липсвали и доказателства, имотите да са принадлежали и на общия наследодател Г. С. Ж., както и такива, установяващи наследствено правоприемство между двамата наследодатели.

Само въз основа на признания, че имотите са наследствени, дори направени от всички наследници, съдът не може да приеме това и да допусне делбата. Считат, че въпросът за собствеността е преюдициален за допускането й.

 Считат, че само с представено едно доказателство по делото договор за делба на недвижим имот от 12.10.2000 год., вписан в Службата по вписванията, гр. Р. с акт № ., том .. рег. № .год., чрез който документ не е достатъчно да се докаже и установи факта на собствеността. Считат, че от приетите от съда удостоверения за данъчна оценка по чл. 264. ал. I от ДОПК-5 броя и от приложените скици на процесиите земеделски земи, също не било възможно да се констатира факта на собствеността по безспорен начин и считат, че предявеният иск за за делба се явява неоснователен и недоказан.

Излагат доводи, че РС-Раднево не постановил решението си на установените по делото факти и обстоятелства и не е обсъдил всестранно и задълбочено доводите и възраженията на въззивницата – ответница по делото, в резултат на което решението е постановено в нарушение на материалния закон.

 

Не правят искане за събиране на доказателства.

                    

Претендират за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и  отменено постановеното решение на първоинстанционния съд и бъде отхвърлен предявения иск за делба.

 

          Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Т.Т.С. чрез пълномощника й адвокат А.Г.М. от АК-В., със служебен адрес: гр. С. 6000, ул. „Ц. С." N . вх.. ет.. ап.., тел. ………, против Решение № 223 от 27.12.2013г, по гр.дело № 571/2013г. на Районен Съд Р., като считат, че въззивната жалба е подадена в установеният от закона срок, от легитимна страна и според правилата на чл.258 и сл.ГПК., считат същата за процесуално допустима, но изцяло за неоснователна. Молят, да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и бъде постановено решение с, което въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение. Считат, че решението на РС-Раднево е правилно и законосъобразно и постановено с оглед събраните по делото доказателства и при точно и правилно прилагане на материалния и процесуалният закон. Считат изложените оплаквания във въззивната жалба за неоснователни. Считат, че  на основание чл.133 ГПК е преклудирано правото за възражения, подаване на становище, оспорване истинността на документ, тъй като не е бил представен пред РС писмен отговор на исковата молба. Считат, че направените възражения с въззивната жалба са неотносими с оглед предмета на делото.

          Молят да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба на въззивника като недоказана, необоснована, банкетна и да бъде постановено от въззивната инстанция решение с, което да се потвърди решение № 223 от 27.12.2013г., по гр.дело № 571 по описа за 2013г. на Районен съд – Р., което считат, че е постановено с оглед събраните по делото доказателства и точното и при правилно прилагане на материалния и процесуалният закон.

         

          Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

           Въззивницата И.К.С., редовно и своевременно призована не се явява, вместо нея се явява адв. К., която заема становище пред въззивния съд, че изцяло поддържа подадената въззивна жалба, поради което моли изцяло да бъде отменено постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно и да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски. Заявява в случай, че жалбата не бъде уважена, на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на другата страна до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год.

 

Въззиваемият Т.Т.С. - редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо него се явява адв. М. и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 и сл. от ЗН, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От съдържанието на представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 49 от 26.02.2013г. на кметство с. С., общ. Р.,  се установяват фактът на смъртта на наследодателя К.Г.С., както и неговите наследници по закон, а именно въззивницата И.К.С. – дъщеря и въззиваемата Т.Т.С. - съпруга.

 

Видно от представеният Договор за доброволна делба в дял първи общият наследодател е придобил посочените в исковата молба и процесни недвижими имоти.

В хода на производството както пред първостепенния съд, така и пред въззивния съд не се събраха  данни, за процесните имоти да е била извършена доброволна или друг вид делба между съделителките.

 

В този смисъл първоинстанционният съд правилно е преценил, че предявеният иск за делба, с горепосоченото правно основание се явява процесуално допустим, при обосновано в ИМ съществуване на потестативното право на делба на сънаследниците – въззивницата С. и въззиваемата С..

Обсъден по същество, искът за допускане на делба между съделителите-страни в процеса, първостепенният съд е приел за основателен и доказан, поради което го е уважил.

 

Основното оплакване във въззивната жалба на жалбоподателката касае представените и приети писмени доказателства пред първостепенния съд, документи касаещи правото на собственост върху процесните земеделски земи и съответно, доказателствената стойност и тежест на същите в първоинстанционното производство.

 

В тази насока въззивният съд намира, че по делото са били приети от първостепенния съд следните писмени доказателства: Договор за делба на съсобствен недвижим имот № 194, том IV , рег.№ 4800/2000г., Удостоверение за наследници на К.Г.С, Удостоверения за данъчна оценка на описаните имоти - 5бр., Нотариална покана от нотариус Тодорова, Удостоверение за характеристика на имоти в землището на с.С., ЕКАТТЕ …. Скици на процесиите имоти както следва: Скица под № К02631/ 29.07. 2013г., Скица № КО2632/29.07.2013г., Скица № КО2633/29.07.2013г., Скица № КО2634/29.07.2013г., Скица № КО2635/29.07.2013г. Въззивният съд счита, че същите писмени доказателства са достатъчно и същевременно с това убедителни и установяват не само правото на собственост на наследодателя на страните К.Г.С., но и имотите на общия и негов наследодател Г. С. Ж. – б.ж. на село С., община Р.. Договорът за доброволна делба е извършен в изискуемата се от закона /ЗСПЗЗ/ писмена форма и е надлежно вписан в Службата по вписванията – Р. с рег. № 1097/12.10.2000г., том ІV, № 56. Същият документ се явява надлежно и относимо към делото доказателство за правото на собственост на страните, още повече, че в самия договор е отбелязано, че при сключването на договора за доброволна делба е бил представен и нот.акт под № .., том ., нот.дело № ./.г. на РС-Р..

 

Освен това въззивният съд счита, че на основание чл.133 от ГПК е преклудирано правото за възражения, подаване на становище, оспорване истинността на документ, тъй като не е бил представен пред РС писмен отговор на исковата молба. Оспорването на горепосочените и приети от първостепенния съд доказателства е следвало да стане най-късно с писмения отговор на въззивницата-ответница И.К. Стоянова, което тя категорично не е направила и това право е било преклудирано след този момент още на първоистанционното производство.

 

Изложеното обуславя изводът на съда, че именно тези от процесните имоти формират наследствената-делбена маса и следва да се допуснат до делба. Първостепенният съд е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че последните имат характер на новооткрито наследство по смисъла на ЗИДЗН-ДВ бр.60/92г и кръгът от наследниците на лицето със съответните квоти следва да се определят към момента на неговата смърт. С надлежните и годни доказателствени средства /удостоверение за наследници/, категорично установено по делото е, че страните в процеса въззивницата и въззиваемата са наследници по закон от първи ред,  на общия наследодател К.Г.С., починал на 27.09.2002г. и оставил  за свои наследници – ищцата Т.Т.С. / съпруга/ и ответницата И.К.С. /дъщеря/.

 

При това положение, кръгът от наследниците е от първи ред- низходящи от първа степен, като квотите им от наследството, съдът определи, съобразно правилата на чл. 5, ал.1 от ЗН във връзка с чл.9 ,ал.1 от ЗН и техните квоти възлизат на  по 1/2 идеална част, за всеки от тях. В този смисъл изводите на първостепенния съд са обосновани и мотивирани и изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 1 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. А.М. по договор за правна защита и съдействие № 204405 от 03.02.2014г., представен с писмения отговор на въззиваемия /на лист 17 от въззивното дело/ и представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Пред настоящият въззивен съд е направено възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата и пълномощникът й адв. М., по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК относно което въззивният съд намира за установено следното:

 

Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2  от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при обжалваем интерес от 1 000 лева до 5 000 лева – е в размер на 300 лева плюс 7% на горницата над 1 000 лева. В конкретния случай обжалваемият интерес и въззивната жалба на въззивницата касаят обжалване на първоинстанционното решение в частта му относно всички процесни имоти предмет на делото, като общата им стойност съобразно представените данъчни оценки възлиза на 3 444.20 лева. В същия размер е и цената на иска, която определя и обжалваемия интерес.

 

В конкретния случай въззивния съд счита, че не следва да намери приложение § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради следните съображения: Това е така тъй като уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 от ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 от ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил Законът за адвокатурата, но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум.

 

В аналогичен смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката - в тази насока Определение № 74/07.11..2011 год. по ч.гр.дело. № 46/2011 год., Определение № 74/07.02.2011 год. по ч.гр.д. № 46/2011 год., на ІV г.о. на ВКС на РБ. Настоящото дело не е с някаква особена фактическа или правна сложност, което да налага присъждането на адв. хонорар в поискания от въззиваемата и нейния пълномощник размер.

 

Налага се извода, че минималното възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. /последно изменение ДВ брой 28/28.03.2014г. в сила от 01.04.2014г./ възлиза на 471.09 лева, тъй като съответния процент от 7% начислен върху горницата над 1 000 лева от обжалваемия интерес възлиза на 171.09 лева, към което следва да се прибави и установената сума от 300 лева.

 

В тази насока  конкретния случай следва да се квалифицира съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва заключението, че възнаграждението на пълномощника на въззиваемата адв. М. да бъде намалено от 1 500 лева, на 471.09 лева.

 

На основание чл.280, ал.1 от ГПК настоящото Решение  не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/27.12.2013г. постановено по гр.дело № 571/2013г., по описа на Р. районен съд, като правилно и законосъобразно.

                 

      ОСЪЖДА И.К.С. с ЕГН **********,***, да заплати на Т.Т.С. с  ЕГН **********,***,   сумата в размер на 471.09 /четиристотин седемдесет и един лева и 09 ст./ лева, представляващи направените от последната разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.