Р Е Ш Е Н И Е

 

162/10.05.2014 година                                                          Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети април                                                                2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1146 по описа за 2014 година

 

 

Обжалвано е решение № 127/31.01.2014г., постановено по гр. дело №  3007/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът П.Х.К. моли, да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира за направените в двете инстанции разноски. Въззивната жалба е подробна.

 

Въззиваемият И.Х.Ч.- Директор на Областна дирекция на МВР-С. е подал писмен отговор, с който моли да се  потвърди решението и присъди юрисконсултско възнаграждение. Изложени са подробни съображения.

 

Въззиваемият Министъра на вътрешните работи като представител на МВР е подал писмени бележки, с които оспорва изцяло въззивната жалба и счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 252, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По делото е установено, че със заповед рег. № К-647екз. № 3/23.01.2013г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на ищеца, разузнавач в сектор “Борба с организираната престъпност – С.”. Прекратяването е извършено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по собствено желание на ищеца.

 

В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е разпоредено на ищеца П. К. да бъдат изплатени дължимите по специалния закон обезщетения. Разпоредено е също ищецът на основание чл. 195 и чл. 198, ал. 3 от Закона да възстанови разходите за издръжка и обучение в Академията на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на задължението за десет години служба в МВР.

 

Видно от договор № 2269/29.08.2000г. ищецът е бил курсант във Висш институт за подготовка на офицери за нуждите на МВР. В т. 1 на договора е посочено, че след успешно завършване курсантът се задължава да служи в МВР за срок не по-малък от десет години. В т. 2 е договорено,  че при освобождаване от служба по собствено желание се възстановяват разходите за обучение, за времето на неизпълнение на задължението за десет години служба в МВР.

 

С покана от 30.04.2013г. до ОД на МВР – С., ищецът е поискал да му бъде заплатено дължимото по чл. 252, ал. 1 от Закона обезщетение, съответстващо на прослужените от него осем години и четири месеца, в размер на 8 558.72 лева. С платежно нареждане от 08.05.същата година на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 6 873.72 лева. С нова покана от 10.05.2013г. ищецът е определил срок, в който да му бъде изплатен остатъка от дължимото му обезщетение в общ размер на 9 808 лева.

 

Безспорно е, че липсва плащане на поискания остатък.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че общият размер на дължимото обезщетение е 8 558.72 лева. От същата сума е удържана сумата 1 685 лева, съгласно разпоредбата на чл. 256а от ЗМВР – за неизпълнение на договор за една година и осем месеца.

 

Ищецът П.К. е бил в служебно правоотношение с МВР.

 

Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗМВР, разходите по ал. 1 се възстановяват от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.

 

Установено е по делото, че ищецът е прекратил служебното си правоотношение по собствено желание, преди изтичането на десетгодишния срок. Ето защо, той дължи на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, пропорционално на времето на неизпълнение. Тези разходи са изчислени от вещото лице в размер на 1 685.28 лева.

 

Съгласно разпоредбата на бл. 256а от ЗМВР неиздължената сума по чл. 198, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1, тоест, разходите по обучение и издръжка се възстановяват от лицето, като същата се удържа от дължимото обезщетение. В случая МВР е извършило удържане на сумата от дължимото обезщетение.

 

Въззивникът счита, че районният съд не е дал отговор на въпроса въз основа на каква норма е направен извода, че парите за храна не са елемент на брутното трудово възнаграждение, определящо размерът на обезщетението. Въззивният съд посочва, че правната норма уреждаща този въпрос е чл. 256, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба храната не се включва в трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчислява дължимото обезщетение. Законът е категоричен и неоснователни са доводите във въззивната жалба, че парите за храна са елемент на брутното възнаграждение. Неоснователно е и оплакването, че е недопустимо удържането на сумата от 1 685 лева, тъй като законът е дал ясен и категоричен отговор и по този въпрос – неиздължената сума се удържа от обезщетението, съгласно чл. 256а от специалния закон.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на двамата въззиваеми, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер по 318.17 лева, за всеки един от тях.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/31.01.2014г., постановено по гр. дело № 3007/2013г., по описа на С. районен съд.

            

ОСЪЖДА П.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. С. с ЕИК ……, ул. “Г.” № 16, сумата 318.17 лева – представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на Министерство на вътрешните работи – гр. С., ул. “Ш.” № ., сумата 318.17 лева – представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.