Р Е Ш Е Н И Е

 

 161/10.05.2014 година                                                         Град С.З.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети април                                                                2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1154 по описа за 2014 година

 

 

Обжалвано е решение № 128/31.01.2014г., постановено по гр. дело №  4023/2013г., по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивникът Ж.В.Т. – Кмет на Община С.З. обжалва решението и счита, че същото е неправилно. Развити са изключително подробни съображения във въззивната жалба. Моли, да бъде отменено изцяло решението.

 

Въззиваемият В.Г.Д. е подал писмен отговор, с който счита, че жалбата е неоснователна. Моли да се потвърди решението.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.

 

Установено е по делото, че с договор от 19.10.1989г. на ИК на ОбНС – С.З., на ищеца е било отстъпено право на строеж върху УПИ ХІІ, в кв. 1, по плана на с.Е., за изграждане на вилна сграда. На основание строителните книжа е било издадено разрешение за строеж № 673/25.07.1990г., след което ищецът започнал строителството, но сградата не била завършена в указания в договора петгодишен срок.

Кметът на Общината е издал заповед от 22.02.2013г., с която е била определена комисия да установи, дали е реализирано това право, или не. За извършения оглед е бил съставен констативен протокол от 17.05.2013г., с който е констатирано, че в процесния недвижим имот е започнало изграждането на сграда, но същата не е довършена до степен “груб строеж”.

 

Ищецът е бил уведомен за извършената проверка, като в отговор на полученото уведомление е отговорил писмено, че няма претенции върху правото на собственост на имота, но е отправил искане за оценка на извършеното от него частично строителство и заплащане на направените подобрения, като се е позовал на чл. 5 от договора от 1989г.

 

По делото е приета заповед № 10-00-1727/29.07.2013г. за изземване, с която е определен срок за доброволно освобождаване на имота – частна общинска собственост, за което е съставен акт за частна общинска собственост № 04819/03.02.2006г. В същия акт имотът е описан само като УПИ с площ 460 кв. метра. В него не е посочено извършено строителство.

 

Видно от удостоверение № 10-33-1-90/05.06.2013г. на Община С.З. подписано от главния архитект на Общината, в процесния имот е започнато изграждането на сграда, но същата не е довършена до степен “груб строеж”, съгласно легалната дефиниция на понятието в §5, т.46 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.

 

Видно от договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 19.10.1989г. в т. 5 от същия - ако строителят започне строежа, но не го довърши или завърши строежа извън определения срок, със заповед на Председателя на ИК се отнема мястото на постройката. Платената сума за отстъпено право на строеж не се връща, а извършения строеж се заплаща по цени определени от Наредбата за цените на недвижими имоти. Сградите се заемат след като бъдат заплатени на строителя.

 

В случая следва да се даде определение на понятието “сграда” . Чл. 181, ал. 2 от ЗУТ казва, че след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Точка 46 от §5 на допълнителните разпоредби на ЗУТ дава определение на понятието “груб строеж” и по смисъла на закона “груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. В процесния случай постройката не е изпълнена в “груб строеж”, поради което по смисъла на специалния закон тя не представлява сграда. В сключеният договор за отстъпване право на строеж е предвидено, че само сградите се заплащат на строителя. В този случай, съгласно констатациите на общинските органи сградата не е довършена до степен “груб строеж”. Поради това не се дължи заплащане на същата.

 

Въззивният съд счита, че по делото не е изследван един от основните елементи на нормата на чл. 72 от ЗС, а именно: Дали чрез влагане на труд и средства владелецът е допринесъл за увеличаване на стойността на владения имот. В приетата по делото експертиза се взема предвид само вложения в имота материал, а не това как влияе същия върху цялостната оценка на имота и съставлява ли тя подобрение по смисъла на закона, или не. Не е установено дали собственикът би могъл да се възползва от построеното, или не и има ли интерес същият от запазване на излятата плоча или следва да ангажира средства за нейното премахване, с оглед извършването на бъдещи действия по разпореждане с имота. Не е изяснено иззетия имот, във вида в който се намира годен ли е да бъде използван по предназначението си. В закона не съществува легална дефиниция за “подобрение”. Съдебната практика е приела, че подобрението представлява създаване на такова състояние на имота, което увеличава неговата ползвателна стойност. Практиката обособява разноските за подобрения в две групи – необходими, които се влагат за запазване на вещта и за които се приема, че те не увеличават стойността им и луксозни разноски, които са средства, които увеличават абсолютната стойност на вещта. Разноските, които ищецът претендира не попадат в нито една от двете категории.

 

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, поради което обжалваното решение, с което е уважен същият следва да бъде отменено и отхвърлен иска.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 128/31.01.2014г., постановено по гр. дело № 4023/2013г., по описа на С. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.Г.Д. с ЕГН **********,*** ., представлявана от Ж.В.Т. …, гр. С.З., бул. “Ц.” № ., за заплащане на сумата  3 620 лева, представляваща стойността на извършено подобрение в УПИ ХІІ, в кв. 1, по плана на с.Е., община С.З., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.