Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  168                                    15.05.2014 година                        град Стара Загора

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На двадесет и девети април                                                                         2014 година

В открито заседание в следния състав:                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1155 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на И.Р.Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. ***, срещу решение № 80 от 20.01.2014 г., постановено по гр.д. № 4374/2013г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р.И.Б. на неговата майка Д.И.Б., определения режим на лични отношения на бащата с детето, както и относно присъдената издръжка.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго, с което упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р.И.Б. бъдат предоставени на бащата жалбоподател, съответно да се определи режим на лични отношения на майката с детето и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв., считано от 17.09.2013 г. Претендира разноски.

Въззиваемата Д.И.Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. К. ***, в депозиран отговор оспорва жалбата с аргументи за нейната неоснователност. Претендира разноски.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.Р.Б., с която е предявен срещу Д.И.Б. иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Предявен е и насрещен иск от Д.И.Б. срещу И.Р.Б. относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на детето и фамилното име след прекратяване на брака.

Не е спорно по делото, че въззивникът И.Р.Б. и въззиваемата Д.И.Б. са сключили граждански брак на 03.08.2002 г. (удостоверение за сключен граждански брак от 1609.2013 г., издаден въз основа на акт за граждански брак № 425 от 03.08.2002 г.), прекратен с първоинстанционното съдебно решение (в тази част решението е влязло в законна сила като необжалвано от страните).

Не е спорен фактът, че от брака си страните имат дете Р.И.Б., ЕГН **********, родено на *** г. в гр. В.. (удостоверение за раждане № 20216 от 05.12.2002 г.).

От представения по делото протокол от 19.02.2013 г. от съдебно заседание по гр.д. № 4899/2012 г. по описа на С. районен съд се установява, че с въз основа на предявена молба по чл. 127, ал. 2 СК от Д.И.Б. е образувано посоченото гражданско дело, като с протоколно определение от 19.02.2013 г. е одобрена постигната между Д.И.Б. и И.Р.Б. спогодба, съгласно която е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Р.И.Б. на неговата майка Д.Б., определено е местоживеенето на детето в дома на майката в гр. В., определен е режим на лични отношения на бащата с детето и е осъден бащата да плаща на детето чрез майката месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от одобряване на спогодбата, като за периода от 01.04.2013 г. до 01.10.2013 г. същата е в размер на 400 лв. месечно.

Изслушани пред въззивния съд по реда на чл. 59, ал. 6 СК двамата родители заявяват лично желанието си да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето на всеки от тях.

От показанията на св. А. и докладът на ДСП – С. се установява, че след раздялата на родителите през месец април 2012 г., майката с детето се преместват да живеят през месец септември 2012 г. от гр. В. в гр. С. в жилището на родителите на майката. След постигане на посочената по-горе спогодба майката с детето се преместват отново в гр. В., където живеят на квартира до месец юни 2013 г. Видно от социалния доклад и обясненията на майката пред въззивната инстанция преместването през месец юни 2013 г. се дължи на обстоятелството, че обитаваната от тях квартира в гр. В. била в много лошо състояние, невъзможност да се заплаща наема за жилището, майката не е можела да разчита на помощта на близките си, а близостта на детето до баща си в гр. В. го раздвоявало и същото не се е чувствало добре. От приетото удостоверение изх. № 1450/01.10.2013 г. на директора на ОУ “К. Х..”*** е видно, че детето е записано като ученик в “Vв” клас за учебната 2013/2014 г. От приетите ученически книжки (л.54-л.77) и грамота (л. 78) се установява, че детето е постигало много добри резултати като ученик, като в периода на преместване от гр. В. в гр. С. и обратно е показало колебливост в резултатите. От това следва, че не е в интерес на детето да сменя често местопребиваването си.

От представения социален доклад от ДСП – С. се установява, че майката може да разчита на подкрепата, включително на финансова, от страна на своите родители и на брат си за грижите за детето. Жилището, в което живее с детето, разполага с добри условия за учение и почивка, като се “поддържа хигиена на отлично ниво”. От социалния доклад е видно, че майката е с висше образование “медицинска сестра” и работи по специалността си. Трудовата заетост на майката по специалността “медицинска сестра” се потвърждава и от приетите като писмени доказателства по делото трудови договори (л. 101 до л. 105 от първоинстанционно дело). От социалния доклад и показанията на разпитаните свидетели се установява, че до настоящия момент майката е полагала грижите за детето. От показанията на свидетелите се установява, че майката е полагала адекватни грижи – детето е било винаги облечено добре, водено е на доктор. Недоказани остават по делото твърденията, че майката е биела детето.

От представения по делото социален доклад на ДСП – С. е видно, че специалистите от ДСП са изразили мнение, че предвид полаганите до момента грижи за детето от майката, отношението на майката към детето, нейното желание, задоволяването на потребностите и интересите на детето от нея, в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, с която има изградена емоционална връзка и тя следва да продължи да се грижи за него. От показанията на св. А. и св. Тенева се потвърждава обстоятелството, че майката е “деен и отговорен родител”, “държи на обучението на детето, на възпитанието”, “откакто се е родило детето, Д. е като орлица над него”. Детето е имало всички необходими учебни помагала, като се е подготвяло за училище само или с помощта на майка си. Не се установява по делото майката Д. да е възпрепятствала определения със спогодбата по гр.д. № 4899/2012 г. по описа на С. районен съд режим на лични отношения на бащата с детето, в каквато насока има доводи във въззивната жалба. Почерпените във въззивната жалба аргументи в тази насока чрез анализ на показанията на св. Петрана Б. не се споделят от въззивната инстанция. Голословни са показанията на св. Б., че “има възпрепятстване” от страна на майката на режима на лични отношения. Няма конкретно посочени факти в този смисъл. В показанията си свидетелката Б. посочва неколкократно за пътуването с влак на детето, което води до извод, че същото пътува с оглед осъществяване на режима на лични отношения. Обстоятелството, че изводите на районния съд по фактите не съвпадат с преценката на въззивника, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК. Освен това въззивният съд и при действието новия ГПК е съд по същество на спора и следва да изложи собствени фактически изводи, поради което аргументи в тази насока не биха могли да бъдат основание за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение.

От показанията на св. И. П. е видно, че същата живее на семейни начала с бащата И.Б. в негово жилище в гр. В.. От социалния доклад е видно, че хигиената в жилището на бащата е на добро ниво, чисто и подредено, като бащата е готов да закупи необходимото обзавеждане за детето. От показанията на св.А.А. се установява, че бащата е употребявал неприлични изрази в присъствието на детето и го е учил да обижда колегите му, за които обстоятелства майката Д. е изразявала притеснение. Въззивникът не считал, че детето трябва да полага много усилия за обучението си, като изразявал становище, че майката го тормози при подготовката му и употребявал думите “няма да стане професор от него”. Също така се установи, че в ранна възраст на детето бащата е проявявал строгост към неговото възпитание като го е карал да прави лицеви опори като наказание. От показанията на св. И. П. се установи, че когато майката и детето са живели в гр. В. на квартира и майката Д. е била на работа, Р. и синът на свидетелката В. играели навън или на компютъра и се гледали сами, тъй като били достатъчно големи. Показанията на свидетелката Иванка Пенева, че децата са достатъчно големи и могат да се гледат сами, не се споделят от настоящия съдебен състав, защото представляват субективно мнение, а и възрастта на децата (12 години) навежда на изводи в обратен смисъл.

Съдът намира за неоснователни твърденията на бащата, че представеният по делото социален доклад повтарял представения от ДСП – С. социален доклад по гр.д. № 4899/2012 г. по описа на С. районен съд. Липсват доказателства в тази насока – по делото въобще не е представен предходния социален доклад и съдът не би могъл да направи съпоставка между тях. Освен това, видно от представения по делото социален доклад, същият е изготвен след проведена среща-разговор в ДСП с майката Д.Б., а по отношение на бащата И.Б. е получена в ДСП информация с писмо вх. № ЗД-242/0322/15.10.2013 г. (по същество същото е социален доклад от ДСП – В. – така е посочено на последната страница от социалния доклад). Не е възможно социалният доклад по настоящото дело да е изготвен въз основа на проведени срещи с майката и социален доклад от ДСП – В. от месец октомври 2013 г., а същият да е идентичен с представения година по-рано социален доклад по гр.д. № 4899/2012 г. по описа на С. районен съд.

От показанията на св. А. се установява, че майката и бащата са в лоши взаимоотношения, като бащата е контактувал само с детето при осъществяване на режима на лични отношения съгласно посочената по-горе спогодба по гр.д. № 4899/2012 г. по описа на С. районен съд. Предвид на тези данни по делото, следва изрично да се обърне внимание на родителите, че в интерес на детето е да проявяват взаимно уважение и да полагат максимални усилия да постигат съгласие за възпитанието на детето, като при разногласие следва да търсят първо пътя на диалога, а ако е необходимо и услугите на ДСП.

Изслушано в присъствието на педагога А.П. в съдебно заседание пред районния съд, детето Р. изразява предпочитание да живее в гр. В. при баща си, тъй като не му се карал и не го биел. Тъй като заявеното от малолетното дете при изслушването му е било в противоречие със заявеното пред социалните работници и отразено в социалния доклад, мнението на педагога е, че детето повтаря заучени фрази, казани му от бащата и неговите близки по бащина линия, рецитира заучен урок. В самия съдебен протокол е отразено, че при изслушването детето е било неспокойно, плачеше през цялото време, заекваше, а самото дете е заявило, че се притеснява. Поради изложеното съдът намира, че заявеното желание на детето е повлияно от външна намеса и не следва да се взема предвид.

При така установеното съдът намира, че в интерес на детето е да не се променя настоящото фактическо положение, тъй като всяка промяна се отразява негативно върху неговото психо-емоционално състояние и на неговата подготовка за училище. Освен изложеното се установи, че майката е по-пригоден родител да отглежда и възпитава детето – същата желае да бъдат предоставени на нея родителските права, притежава нужните възпитателски качества и родителски капацитет (притежава образование с хуманитарен профил “медицинска сестра”), грижела се е за детето от раждането му до настоящия момент като е полагала максимални усилия за неговото възпитание, помага му в подготовката за училище, има взаимна привързаност между майката и детето, материалните възможности на майката са достатъчни да задоволят нуждите на детето и получава подкрепа от майка си и брат си. Отчитайки тези обстоятелства съгласно чл. 56, ал. 4 СК и съобразявайки ги с постановките в ППВС № 1/12.11.1974 г. се налага извод, че следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето Р.Б. на неговата майка Д.Б..

След предоставянето упражняването на родителските права на майката, следва да се определи режим на лични отношения на бащата И.Б. с детето Р.Б.. Тъй като се установи, че е налице неразбирателство във взаимоотношенията между родителите, режимът на лични отношения на бащата с детето е необходимо да не произвеждат допълнителни недоразумения и спорове между родителите. Поддържането на лични отношения с бащата е в интерес на детето. Влошените взаимоотношения между родителите не следва да възпрепятства поддържането на нормални отношения между бащата и детето. За постигане на тази цел съдът намира, че е най-целесъобразно е да бъде определен обичайният режим, а именно: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 16 ч. в петък до 18 ч. неделя с преспиване в петъчната и съботната вечер, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Съдът следва служебно да се произнесе и по отношение на въпроса за издръжката на детето – чл. 56, ал. 2 СК. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Относно въпроса за определяне размера на издръжката следва да се спазват указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. От значение при определяне на размера на издръжката на детето са доходите на родителите му, грижите на родителя, който отглежда детето, условията, при които то живее, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението му. В тази връзка съдът отчете, че детето е на 12 години – възраст на бързо израстване, което налага отделянето на значителни средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло, здравни грижи и други. С факта на самото израстване се увеличават образователните потребности на детето и се разширяват неговите интереси. Не се установи по делото детето да страда от заболявания, които налагат допълни средства. Поради това съдът намира, че за задоволяване на нуждите на детето е необходима сума в размер около 240 лв. Относно имущественото състояние на родителите по делото са представени декларации от двамата родители. Установи се, че майката получава трудово възнаграждение в размер на 450 лв. (видно от декларацията и от изменението на последния сключен трудов договор – допълнително споразумение от 08.07.2013 г.), а бащата получава брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. (видно от декларацията и служебна бележка изх. № 38 от 16.09.2013 г, издадена от “М.” ООД). Двамата родители притежават по една втора идеална част в съсобственост върху къща с двор в с. З. О. и върху МПС – с влизане в сила на първоинстанционното решение по отношение прекратяването на брака бездяловата съпружеска имуществена общност върху това имущество е преминала в обикновена дялова съсобственост при квоти по една втора – чл. 28 СК. Не следва да се вземат предвид представените с отговора на исковата молба договори за кредит и вноски бележки, тъй като касаят период от 2010 г. до 2011 г., а определянето на настоящата е за бъдещ период, считано от 17.09.2013 г. При анализ на установените възможности на родителите и нужди на детето, като се отчете, че майката ще полага непосредствени грижи за детето, съдът намира, че бащата следва да поеме заплащането на месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 17.09.2013 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, а остатъка над 140 лв. до 240 лв. от майката.

По изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилно решение като е предоставил родителските права спрямо малолетното дете Р.Б. на неговата майка Д.Б., определил е обичайния режим на лични отношения на бащата с детето и е осъдил бащата И.Б. да заплаща на детето издръжка в размер на 140 лв. месечно, което следва да бъде потвърдено в тази му обжалвана част.

 

С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото по делото липсват доказателства за извършването на такива, то не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 20.01.2014 г., постановено по гр.д. № 4374/2013г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р.И.Б. на неговата майка Д.И.Б., определения режим на лични отношения на бащата с детето и относно присъдената издръжка.

 

          Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.         

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.