Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 197                           30.05.2014 година                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 30 април                                                                             2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА         

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. …………………………………………

ПРОКУРОР:………………………………………………………………….

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. № 1161 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Д.Н. чрез пълномощника му адв.С. против решение №2 от 07.01.2014 г., постановено по гр.дело №  285/2013 г. по описа на Радневския   районен съд, изменено с определение №100 от 19.02.2014г.

Въззивникът обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати разноски както следва: …лв. юрисконсултско възнаграждение по първоначалното решение, както и съобразно определение за допълване на решението – … лв. – ДТ за образуване на делото и … лв. възнаграждение за вещо лице. Счита, че тези съдебни актове са недопустими. Моли да бъде обезсилено решението в частта за разноските и бъде върнато делото за валидно произнасяне в тази му част, а в случай, че съдът приеме за разглеждане по същество тази жалба, то да измени решението, като бъде осъдена ответната страна да заплати всички разноски, а ищеца да заплати частта от евентуално заплатеното възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Въззиваемият “РЕМОТЕКС – РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево, чрез пълномощника си заявява, че счита обжалваните съдебни актове за правилни и законосъобразни, мотивирани от съда и издадено въз основа на материално правните норми, поради което моли да бъдат потвърдени. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на … лв.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е против решение №2 от 07.01.2014 г., постановено по гр.дело №  285/2013 г. по описа на Радневския   районен съд, изменено с определение №100 от 19.02.2014г., в частта, в която е осъден въззивникът да заплати разноски както следва: …лв. юрисконсултско възнаграждение по първоначалното решение, както и съобразно определение за допълване на решението – … лв. – ДТ за образуване на делото и  …лв. възнаграждение за вещо лице.

С решение №2 от 07.01.2014 г., постановено по гр.дело №  285/2013 г. по описа на Радневския   районен съд, първоинстанционният съд е осъдил “РЕМОТЕКС – РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево да заплати на С.Д.Н. сумата от 857 лв., представляваща дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца, за месеците февруари и март 2013 година и обезщетение по  чл. 221  от КТ  и чл. 224, ал.1 от КТ, като са отхвърлени исковете в останалата им част до размер 3 300 лева, като неоснователни и недоказани. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Със същото решение Радневския районен съд е осъдил “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево да заплати на С.Д.Н., сума в размер на … лева, представляваща направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и съответно е осъден С.Д.Н. ***, разноски в размер на …лева, съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.

С решението си съдът е определил и ДТ и разноски като е осъдил “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево да заплати по сметка на Радневският районен съд, държавна такса в размер на  лева, както и …лева възнаграждение за вещо лице.

          След постановяване на това решение е постъпила молба от “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево, с която на основание чл.248 ал.1 от ГПК са поискали да бъде изменено решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС в частта за разноските, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение и да се възложат на ищеца разноските за ДТ и вещо лице. След като е изпратила препис от молбата и е постъпил отговор от другата страна, РРС е постановил обжалваното определение №100 от 19.02.2014г. по същото дело като е изменил решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС в частта за разноските в следния смисъл: осъдил е С.Д.Н. *** направените разноски - юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска в размер на … лв., а също така е изменил решението си и е осъдил С.Д.Н. да заплати по сметка на РС-Раднево ДТ в размер на … лв.и … лв. възнаграждение за вещо лице.  Мотиви за изменение на решението в тази му части съдът не е изложил никакви, освен че молбата с искането по чл.248 ал.1 от ГПК е основателна.

          Гражданско дело №285/2013г. по описа на РРС е образувано по искова молба, предявена от С.Д.Н. ***, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от …лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември и м.декември 2012г., м.януари 2013г.- м.март 2013г., обезщетение по чл.221 от КТ в размер на …лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. в размер на …лева, мораторната лихва за забавените трудови възнаграждения до 16.05.2013г. в размер на … лева,  ведно със законната лихва върху сумите на всяко едно от неплатените трудови възнаграждения считано от 16.05.2013г. до окончателното й изплащане. С Решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС е приел, че исковете са частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени до размер на …лв., като в останалата част до размера на …лв.следва да бъдат отхвърлени, тъй като в хода на процеса е установено, че има извършени плащания от ответника. Предвид този изход на спора е определил разноските по делото включващи ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

          По делото е установено, че преди завеждане на исковата молба има изплатени следните суми на ищеца от ответното дружество, а именно: на 01.03.2013г. – сумата …лв.; на 28.03.2013г. – …лв.; на 19.04.2013г. – …лв. и на 23.05.2013г. – …лв. В хода на процеса след завеждане на исковата молба са изплатени допълнително следните суми: на 18.06.2013г. – … лв.; на 18.07.2013г. – …лв. и на 28.08.2013г. – …лв. обезщетение по чл.224 от КТ и обезщетение по чл.221 от КТ.

С оглед на това и съдът е отхвърлил до тези размери исковете, но при определяне на разноските по делото следва да се вземе предвид, че част от плащанията са станали много след завеждане на исковата молба, т.е. ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което разноските, които следва да му се присъдят съобразно отхвърлената част от исковете следва да се съобрази с обстоятелството, че  част от исковете са отхвърлени поради плащане, а не поради неоснователност на претенцията Изложените от ответника твърдения, че не са ги заплатили поради “влошено финансово състояние на ответника” не е извинително обстоятелство и не води до приемане, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото с поведението си. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В конкретния случай въззивният съд намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като същият е извършил плащане на част от дължимите на ищеца суми едва след като е получил препис от исковата молба, а друга част изобщо не е изплатил.

 Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че определение № 100 от 19.02.2014г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС в частта за разноските е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло. По силата на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК – такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците – работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В случая безспорно ищецът попада в тази категория лица, които не дължат заплащане на ДТ и разноски по производството. В случай, че исковете му са основателни, то тогава всички разноски – дължимата ДТ, както и разноските за възнаграждение за вещо лице, следва да бъдат възложени на работодателя, така както правилно е сторил районният съд първоначално  с решението си. Що се отнася до разноските, направени от страната за адвокатско възнаграждение вкл. юрисконсултско възнаграждение, то работниците и служителите не са освободени от заплащането на такива. В настоящия случай РРС е осъдил ищеца да заплати на ответника направените разноски от ответника за юрисконсулт съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на … лв. Въззивният съд намира, че действително такава сума им се следва съразмерно отхвърлената част от исковете, като се приспадне и сумата заплатена след завеждане на делото.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС в обжалваната му част по отношение на присъдените разноски по делото, тъй като същото е правилно и законосъобразно. Спорът, предмет на обжалване е единствено досежно разноските, поради което настоящата инстанция не може да се произнася относно правилността на самото решение по съществото на спора, а следва да съобрази и присъди разноските, направени за адвокатски възнаграждения, за възнаграждения на вещо лице и за ДТ за водене на производството съобразно приетото от РС и постановено от него решение относно уважаването и отхвърлянето на предявените искове. РРС правилно е определили същите съобразно своето решение, като е взел предвид до какъв размер са основателни исковете и е приспаднал извършените плащания от ответника в хода на процеса. Безспорно ответника е извършил плащане на сумите след получаване на препис от исковата молба, което обстоятелство като се отчете от настоящата инстанция, въззивният съд стигна до извод, че тези разноски са правилно определени.

          Въззивникът С.Д.Н. е поискал присъждане на разноските, направени за настоящата инстанция, за които е представил списък с разноските на същите. Видно от списъка, разноските му за настоящата инстанция са в размер на …лв. изплатени в брой и изцяло – адвокатско възнаграждение. Предвид основателността на въззивната жалба въззивният съд намира, че следва да присъди тези разноски на въззивника. Въззиваемия не е направил възражение за прекомерност на същите, поради което следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата … лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р    Е    Ш   И:     

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ - в частта, в която С.Д.Н. е осъден да заплати на “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево разноски както следва: …лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОТМЕНЯВА определение №100 от 19.02.2014г., постановено по гр.д.№ 285/2013г. по описа на РРС, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД гр.Раднево по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на Решение №2 от 07.01.2014г., постановено по гр.д.№285/2013г. по описа на РРС в частта за разноските, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА “РЕМОТЕКС-РАДНЕВО” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево, ул.”Заводска” №1, ЕИК 123155993, представлявано от Изпълнителния директор С.К.С. ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от …лв. /…лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

         

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: