Р Е Ш Е Н И Е

 

163 /10.05.2014 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети април                                                                2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1163 по описа за 2014 година

 

 

Обжалвано е решение № 139/04.02.2014г., постановено по гр. дело №  5000/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “Т.” АД не са доволни от решението в частта, в която е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и молят да бъде отменено решението в тази част и присъдят направените по делото разноски в двете инстанции. Развиват подробни съображения.

 

Въззиваемият Д.Н.К. е подал писмен отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и присъдят разноските за това производство.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението на основание чл. 225, ал. 1 КТ.

 

Основателността на иска за отмяна на уволнението предопределя и основателността на другите два иска. Нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ поставя и условие наличието на вреда, която се измерва с неполученото месечно трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не-повече от шест месеца. От представеното копие от трудовата книжка, надлежно заверено се установява, че няма друго вписване, освен прекратеното трудово правоотношение с ответника, поради което следва да се приеме, че ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. В подадената искова молба е направено искане да се заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето от 05.09.2011г. до 05.01.2012г.  Обезщетението е в размер на 4 351.20 лева за претендирания период.

 

Въззивният съд намира за неоснователен доводът направен във въззивната жалба, че ищецът не е доказал факта за оставане без работа след уволнението за претендирания период. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва копието от трудовата книжка на ищеца, от което е видно, че след последното отбелязване на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, няма отметка за друго трудово правоотношение. Освен това, ответникът е имал възможност съгласно чл. 190, ал. 1 от ГПК да поиска от съда да задължи другата страна да представи оригинала на трудовата книжка. Това той не е сторил. Представеното ксерокопие на трудовата книжка – извлечение е надлежно заверено от адв. Н. К..

 

Въззивният съд приема, че най-често основанието на иска за обезщетение се доказва с копие от трудовата книжка и не е задължително представяне на удостоверение за регистрация в Бюрото по труда, тъй като лицето може да не е регистрирано като безработно.

 

Съдебната практика не поставя като условие кои са доказателствата, с които се доказва основанието на иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Регистрацията в Бюрото по труда не е условие за основателност на претенцията. В редица от решенията на ВКС е прието, че констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработица.

 

Правото на обезщетение възниква при наличието на три комулативно дадени предпоставки: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Отговорността на работодателя по този иск е договорна.

 

Неоснователно е възражението и относно присъдената законна лихва. Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение и когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен иска.

 

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред  първоинстанционния съд, тъй като то може да бъде направено само пред инстанцията която присъжда разноските.

 

Поради изложеното въззивният съд счита, че обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В останалата част е влязло в законна сила.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., което е заплатено, видно от представения договор за правна защита и съдействие и е представен списък на разноските.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/04.02.2014г., постановено по гр. дело №  5000/2013г., по описа на С. районен съд в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 351.20 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 05.09.2011г. до 05.01.2012г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “ТАБАК МАРКЕТ” АД с ЕИК 175127176, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г.” № ., да заплати на Д.Н.К. с ЕГН **********,***, сумата 450 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.