Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  190                                   28.05.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На осми май                                                                                                   2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1168 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на С.В.С. срещу решение № 9 от 14.01.2014 год., постановено по гр. д. № 339/2013 год. по описа на Радневския районен съд.

С обжалваното решение е допусната на основание чл. 344 ГПК във вр. чл. 69, ал. 1 ЗН съдебна делба между З.К.М., Н.Д.Д., Г.Д.Д., И.Г.Д., С.Б.С., Д.К.С., Д.К.И., И.В.С. и С.В.С. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д., обл. С.: нива с площ от 33,298 дка, ІV категория, в местността “Камъка”, представляваща ПИ № 011220 по плана за земеразделяне на селото; нива с площ от 3,250 дка, ІV категория, в местността “Суватя”, представляваща ПИ № 018130 по плана за земеразделяне на селото; нива с площ от 31,198 дка, ІV категория, в местността “Срещният алчак”, представляваща ПИ № 048080 по плана за земеразделяне на селото, при квоти: 4/16 ид.ч. за З.К.М.; 1/16 ид.ч. за Н.Д.Д.; 1/16 ид.ч. за Г.Д.Д.; 2/16 ид.ч. за И.Г.Д.; 2/16 ид.ч. за С.Б.С.; 1/16 ид.ч. за Д.К.С.; 1/16 ид.ч. Д.К.И.; 2/16 ид.ч. И.В.С. и 2/16 ид.ч. за С.В.С..

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилен решаващ извод на съда. Твърди, че е упражнил лично и като универсален правоприемник на баща си В.С. давностно владение върху процесните земеделски земи, за период от близо 20 години, като е присъединил периода на давностно владение, упражнявано от баща му към период от 8 години, в който лично и като наследник на баща си е упражнявал своене и владение на имота. От разпитаните свидетели се установило, че жалбоподателят е упражнил давностно владение в твърдените периоди, както и с изричното поведение на единствен собственик е манифестирал това свое намерение пред другите сънаследници, които не оспорвали неговото намерение. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решението, да признае правото на собственост на жалбоподателя върху процесните ниви въз основа на давностно владение и да отхвърли иска за делба. Не претендира разноски.

Въззиваемите страни не са подали отговор на жалбата, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на З.К.М., с която е предявен срещу Н.Д.Д., Г.Д.Д., И.Г.Д., С.Б.С., Д.К.С., Д.К.И., И.В.С. и С.В.С. иск с правно основание чл. 69 , ал. 1 ЗН за съдебна делба на съсобствени между страните земеделски земи.

Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗН наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя. В производството по съдебна делба ищецът следва да установи наличието на съсобственост между него и ответниците по отношение на имотите, чиято делба се иска.

С решение № 77 от 05.07.1993 г. на Поземлена комисия – гр. Р. (л.6 на първоинстанционното дело) е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Р.Д. на следните недвижими имоти:

- нива с площ от 33,299 дка, ІV категория, в местността “Камъка”, представляваща ПИ № 011220 по плана за земеразделяне на с. Д., О.Р., обл. С.;

- нива с площ от 3,250 дка, ІV категория, в местността “Суватя”, представляваща ПИ № 018130 по плана за земеразделяне на с. Д., О.Р., обл. С.;

- нива с площ от 31,200 дка, ІV категория, в местността “Срещният алчак”, представляваща ПИ № 048080 по плана за земеразделяне на с. Д., О.Р., обл. С..

От представената скица № К01287/23.05.2013 г. е видно, че нивата, представляваща ПИ № 011220, е с площ 33,298 дка.

От представената скица № К01192/05.09.2012 г. е видно, че нивата, представляваща ПИ № 018130, е с площ 3,250 дка.

От представената скица № К01193/05.09.2012 г. е видно, че нивата, представляваща ПИ № 048080, е с площ 31,198 дка.

Процесните недвижими имоти представляват земеделски земи и са годен за делба обект, като въпросът за реалната подялба стои пред втората фаза на съдебната делба.

В уеднаквената практика на ВКС в производство по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в Решение № 473/9.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г., ВКС, II г.о., се приема, че вещта се дели в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на решението, с индивидуализиращите белези към същия този момент, установени от доказателствата по делото – скица според подробен устройствен план, кадастрална карта или експертно заключение. Поради това за индивидуализиращи белези относно площта на процесните три ниви следва да се вземат тези, отбелязани в посочените скици – такава е площта към момента на постановяване на съдебното решение.

От представеното удостоверение за наследници № 01 от 09.01.2013 г., издадено от кметски наместник на с. Д., О.Р., се установява, че страните по делото са наследници на техния общ наследодател С.Р.Д., починал през 1971 г. Съсобствениците са задължителни необходими другари (виж т.12, б. “д” на Постановление № 1 от 1985 г. на Пленум на ВС) и доколкото се установява, че участващите в производството страни са всички наследници на общия наследодател, то делбата се явява процесуално допустима съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

Към датата на постановяване на решението на поземлената комисия  всеки от наследниците е получил съответен на наследствената му квота дял.

Следва да се разгледа направеното от жалбоподателя възражение за придобиване въз основа на давностно владение за повече от 7 години, включително и чрез присъединяване на владението на неговия пряк наследодател В.С.Р. за 10 години, на изключителната собственост върху процесните земеделски земи (виж отговора на искова молба на л.64-л.65 и протокола от съдебно заседание от 21.10.2013 г.).

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т.е. елементите на придобивното основание давност са два: владение и определен период от време. Разпоредбата на чл. 82 ЗС урежда въпросите за присъединяване на владение, като в настоящия случай жалбоподателят твърди присъединяване въз основа на общо правоприемство /наследяване/, поради което следва владенията на жалбоподателя и неговия наследодател да бъдат еднородни – недобросъвестно по аргумент от чл. 70 ЗС.

Владението по смисъла на чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Първият елемент, който следва да се установи е наличието на упражняване на фактическа власт от жалбоподателя върху процесните земеделски земи. Единствените доказателства в тази връзка са разпитаните по делото свидетели. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че след възстановяването никой от наследниците не е обработвал лично земеделските земи. Същите от момента на възстановяването до настоящия момент са обработвани от третото за процеса лице Г.Д.Г., арендатор от 21 години на земите в землището на с. Д.. От показанията на свидетелите се установява, че първоначално рентата е получавана от В.С.Р., баща на жалбоподателя, починал на 24.10.2006 г. (виж удостоверението за наследници). След смъртта на В.С.Р. рентата е получавана от жалбоподателя С.В.С.. Първоначално договора за рента бил сключен от В.С., а след неговата смърт от жалбоподателя.

В задължителна за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателна практика, а именно Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. Такива са случаите при наследяването като общо правоприемство, както е настоящия случай.

Разбира се, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Съгласно посоченото ТР № 1/2012 г. завладяването частите на останалите сънаследници и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. По делото няма каквито и да било данни жалбоподателят обективно да е възпрепятстван да манифестира пред останалите съсобственици намерение да владее и техните идеални части. В тази връзка следва да се посочи, че ищцата З.К.М. и сънаследницата И.В.С. имат постоянен адрес в с. Д..

Освен получаването на рентата, което по същество представлява действие на обикновено управление, по делото не се доказа по никакъв начин от показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателят е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Жалбоподателят след смъртта на прекия си наследодател единствено е продължил неговата дейност по събиране на плодовете от вещта /рентата/, което не може да се приеме, че е действие, насочено към останалите съсобственици, обективиращи неговото намерение да владее процесните земеделски земи за себе си. Още повече, че от показанията на св. Г.Д.Г. се установява, “че конфликт за тази земя е нямало никога”. Предположенията и субективната преценка на възприетите от страна на същия свидетел обстоятелства като “баща му и той, и двамата се държаха като единствени собственици на земята”, “предполагам, че щом е организирал транспорта, значи зърното е негово”, по същество не могат да докажат на наличието на манифест от страна на жалбоподателя.

Във връзка с твърдяното присъединяване на владение следва да се отбележи, че установените обстоятелства са идентични с тези относно владението на жалбоподателя (единствено събирането на рента, като не е обработвана земята лично от наследниците), като с посочените вече аргументи, съдът намира, че не е налице превръщане на държането във владение и от страна на прекия наследодател на жалбоподателя. Поради това не са налице предпоставките за присъединяване на владение по смисъла на чл. 82 ЗС.

Като заключение следва да се приеме, че нито жалбоподателят, нито прекият му наследодател, са превърнали осъществяваното държане върху идеалните части на другите сънаследници във фактическа власт, поради което възражението за придобиване въз основа на давностно владение за повече от 7 години, включително и чрез присъединяване на владението на неговия пряк наследодател В.С.Р. за период от 10 години, върху идеалните части на останалите сънаследници, остана недоказано.

Поради това искът е основателен и следва да се допусне извършването на съдебна делба на процесните земеделски земи, съгласно актуалния им статут – площ по скица, като квотите следва да се определят по правилата на чл. 5 – чл. 9 ЗН. По смисъла на посочените разпоредби съдът намира, че делът в съсобствеността на З.К.М. е в размер на 1/4 или 4/16. Делът на И.Г.Д. е 1/8 или 2/16, на Н.Д.Д. и Г.Д.Д. са по 1/16. Съответно делът на С.Б.С. е 1/8 или 2/16, на Д.К.С. и Д.К.И. са по 1/16. Дяловете на И.В.С. и на С.В.С. са по 1/8 или по 2/16.

Като заключение въззивният съд счита, че районният съд е постановил правилно решение като е допуснал извършването на съдебна делба между участващите в производството страни за процесните земеделски земи, съгласно актуалния им статут за площ по скици, и при посочените квоти, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноските за въззивното производство остават така, както са направени от страните.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 14.01.2014 год., постановено по гр. д. № 339/2013 год. по описа на Р. районен съд.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на препис на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.                   

 

                                       

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.