Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  167                        15.05.2014 година                        град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        Втори граждански състав

На осми май                                                                                     2014 година

В открито заседание в следния състав: 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                      2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1169 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Р.И.Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. К. ***, срещу решение № 203 от 08.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2882/2013 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р.И.Б. срещу “Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано, поради което се моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна “Б.” ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., в депозиран отговор оспорва жалбата. Навежда доводи за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, като изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, достигна до следните фактически изводи:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р.И.Б., с която е предявен срещу “Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № 373 от 16.04.2013 г. на “Б.” ЕАД, с която е наложено на Р.Б. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността “шофьор”, последващо променена с допълнително споразумение на длъжност “шофьор, лекотоварен автомобил (междурегионален маршрут)”. Основните трудови задължения на въззивника са посочени в длъжностна характеристика за длъжността “шофьор, лекотоварен автомобил (междурегионален маршрут)” и допълнение към нея, връчени му съответно на 01.02.2012 г. и на 04.05.2012 г. Съгласно длъжностната характеристика основно задължение на работника е да не извършва действия, насочени към увреждане, разхищение или присвояване на имущество, собственост на дружеството, а именно източване на гориво от резервоари на автомобили на “Б.” ЕАД, без изрично писмено разпореждане на директора на регионалното управление (виж допълнението към длъжностната характеристика), като носи персонална /лична/ отговорност за неправомерното и нецелесъобразното използване на ГСМ /гориво смазочните материали/ на автомобила и за разхищение, неправомерно и нецелесъобразно използване на материали (т.ІV, 1 и 3). Основна отговорност на работника е също да бъде лоялен към работодателя и да не злоупотребява с неговото доверие – т.ІХ. Със заповед № 85 от 23.01.2013 г. работодателят “Б.” ЕАД, чрез директора на регионално управление “Югоизточен регион” е наредил въззивникът Р.И.Б. в изпълнение на трудовите си задължения да управлява служебен автомобил марка “И. 50С13”, ДК№ СТ 9021 АН, считано от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., като автомобилът е с определено местодомуване в автобаза С. на въззиваемия “Б.” ЕАД.

Началникът на автобазата в С. при въззиваемия подал докладна записка рег.инд. № 1165/11.03.2013 г. (л. 97) до директора на РУ “ЮИР” – гр. Б., с която го уведомил, че при направена проверка на GPS системата за зареждане и източване на гориво в периода от 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. е установено съмнение за източване на гориво в ОПС (областна пощенска станция) на РУ (регионално управление). Същият изпратил данните от GPS за проверка в централно управление в С., от където му изпратили становище, че през февруари 2012 г. имало такива нарушения от автомобил “И.” с ДК№ …, чийто водач по това време бил въззивникът Р.Б.. С писмо № 47-04-149/14.03.2013 г. (л.35-36) директорът на дирекция “Пощенски услуги и логистика” направил предложение до директора на РУ “ЮИР” – гр. Б., Л. Д., за стартиране на дисциплинарно производство и искане на писмени обяснения от служители във връзка с отчетени спадове на горива от GPS системата за месец март 2013 г. С оглед на предложението на въззивника Р.Б. е връчено на 20.03.2013 г. писмо рег.инд. № 387/13.03.2013 г. (л.37) на директора на РУ “ЮИР”, пълномощник на изпълнителния директор на “Б.” ЕАД, с което са му поискани писмени обяснения в 3-дневен срок във връзка с допуснато нарушение на трудовата дисциплина, а именно при управление на служебен автомобил Iveco Daily (Ивеко Дейли) с ДК№ СТ 9021 АН данните от фабричния датчик в резервоара на автомобила показват, че е допуснал разлика в горивото в размер на 7 литра в периода 27.02.2013 г. между 00:49:10 и 00:43:53 часа на 04.03.2013 г., която разлика е потвърдена от фабричен датчик на системата Euro GPS Smart Tracker. По делото е приложено нотариално заверено пълномощно (л.58) на изпълнителния директор на “Б.” ЕАД Д. Д., с което е упълномощена Л. Д., директор на РУ “ЮИР”, да упражнява правата и изпълнява задълженията на работодател в отношенията с работниците и служителите от регионалното управление и неговите областни пощенски станции. В писмото е отбелязано, че с описаните действия въззивникът е осъществил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7, т. 9 от КТ и нарушения на представената по делото заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. на главния изпълнителен директор на “Б.” ЕАД. С посочената заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. е забранено на работниците и служителите нерегламентирано да източват или присвояват гориво. Въззивникът е дал писмени обяснения на 22.03.2013 г. (вх. № 1365/22.03.2013 г., л. 38), в които е заявил, че в посочения в заповедта период бил в болничен и нямал достъп до автомобила, не бил нарушавал трудовата дисциплина, а относно самият автомобил добавил, че в зависимост от това дали бил спрян по наклон или на равно място се получавала лека аномалия в показанията на горивомера, което можело да се провери и според него нямало липса на гориво, а на 04.03.2013 г. резервоарът му бил зареден до горе лично от механика на автобазата.

На 25.03.2013 г. директорът на РУ “ЮИЗ” изпратил до директорите на дирекции „ПУЛ” и „УЧРС” цялата преписка по стартираното дисциплинарно производство, включваща писмото за искане на обяснения, обясненията на въззивника, пътни листове от 25.02.2013 г. и от 04.03.2013 г., болничен лист от 28.02.2013 г. В писмото си директорът на РУ “ЮИЗ” е посочил, че изпраща с него и пътните листове и болничния лист в опровержение на писмените обяснения на ищеца, че в периода от 27.02.2013 г. до 04.03.2013 г. бил в отпуск по болест и нямал достъп до автомобила, тъй като от болничния лист е видно, че е бил в отпуск по болест от 28.02.2013 г. до 01.03.2013 г., а спадовете в горивото били отчетени на 27.02.2013 г. между 00:49:10 и 00:43:53 часа на 04.03.3012 г., в които дни той бил на работа и имал достъп до автомобила, което е видно от посочените пътни листове.

По делото е представен протокол № 4/08.04.2013 г. на работна група при работодателя, която в изпълнение на заповед № РД-12-17 от 06.02.2013 г. на работодателя се събрала в централно управление и дала мнението си по данните от GPS системата, отразени в представените и по делото становища на фирма „И.” ООД, относно отчетени спадове в нивото на горивото на посочените в тях автомобили на ответника и дадените от водачите им, сред които и въззивника. В този протокол членовете на работната група изразили мнение, че е налице отчетения в становището на фирма „И.” ООД спад на гориво в резервоара на управлявания от ищеца автомобил Ивеко Дейли с ДК№ … на 27.02.2013 г. между 00:49:10 и 00:43:53 часа на 04.03.2013 г. в размер на приблизително 7 литра. На 10.04.2013 г. с придружително писмо протоколът е изпратен на директора РУ “ЮИР” и на директор дирекция “УЧРС”, с оглед посочения в него регламент (приложен по делото), утвърден от главния изпълнителен директор за дейности относно установяване на несъответствия по горивни справки от GPS система за автомобилите на “Б.” ЕАД.

На 16.04.2013 г. директорът на РУ “ЮИР” при “Б.” ЕАД Л. Д. е издала оспорената заповед № 373 от 16.04.2013 г., с връчването на която на 19.04.2013 г. на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1 от КТ и докладна записка вх. № 1165/11.03.2013 г. на Н-к „Автобаза” при РУ “ЮИР”, във връзка с постъпили данни за нарушения, установени и съгласувани между длъжностни лица с разрешен достъп до горивни справки на GPS система на РУ „БП” и оперативния GPS център. Видно от заповедта, след като работодателят е установил, че въззивникът, изпълняващ длъжността „шофьор лекотоварен автомобил междурегионален маршрут” в ОПС – С. и управляващ служебен автомобил Iveco Daily (Ивеко Дейли) с ДК№ …, чийто данни от фабричния датчик на резервоара показват, че е допуснал нерегламентирана разлика в горивото в размер на 7 литра в периода 27.02.2013 г. между 00:49:10 и 00:43:53 часа на 04.03.2013 г., която е потвърдена от фабричен датчик на системата Euro GPS Smart Tracker. В заповедта е посочено че, извършеното по този начин от служителя нерегламентирано източване на гориво е констатирано и потвърдено от оторизираните длъжностни лица с разрешен достъп до горивни справки на GPS системата на РУ „БП” и оперативния GPS център и данните са официално потвърдени от „И.” ООД, доставчик на услугата за проследяване и контрол на автопарка. Съгласно регламента за дейностите относно установяване на несъответствия по горивни справки от GPS система за автомобилите на „БП” е изготвено писмо изх. № 47-04-149/14.03.2013 г. на директор на дирекция „ПУЛ” и констатациите били потвърдени от работна група в ЦУ, от работата на която е изготвен протокол № 4/08.04.2013 г. Констатираното от работодателя нарушение е отбелязано, че представлява нерегламентирано източване и присвояване на гориво, извършено в нарушение на заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. на главния изпълнителен директор”. В заповедта е посочено още, че с описаните си действия въззивникът Р.Б. е осъществил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т.7 и т.9 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, увреждане имуществото на работодателя и нарушение на заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. на главния изпълнителен директор, свързано с нерегламентирано източване или присвояване на гориво. Изрично в заповедта е посочено, че при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното от служителя нарушение, неотговорното му отношение към изпълнението на законните нареждания на работодателя, системно констатиране на нерегламентиран спад на горивото, както и обстоятелството, че има наложено незаличено дисциплинарно наказание „забележка” със заповед № 807/12.09.2012 г., но въпреки това не е положил старание за отстраняване на допуснатите нарушения. В мотивите на заповедта се съдържа текст, че на основание чл. 188, т. 2 от КТ и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 от КТ – с писмо изх. № 387/13.03.2013 г. са изискани обяснения от служителя, обсъдени са постъпилите му писмени обяснения вх. № 1365/22.03.2013 г. и при спазване на сроковете по чл. 194 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните и което съдът възприема изцяло компетентно, се установява, че принципът на действие на внедрената в служебните автомобили на “Б.” ЕАД система за контрол Euro GPS Smart Tracker се основава на принципа на GPS системата за проследяване посредством вграден GPS модул в превозното средство, свързано към фабричния му показател за гориво, която се предава по радиовръзка и се визуализира на инсталиран специализиран софтуер. Вграденият GPS модул е свързан физически с помощта на електрическа верига към фабричния показател за горивото в резервоарите на автомобилите на ответника и ведно с данните за локализация, изпраща към сървъра данни и за нивото на горивото в резервоара, а оттам с помощта на посочения софтуер се получава информация, представяна визуално с времеви тренд, от който информацията може да бъде анализирана за различни интервали от време, по който начин се следи за нивото на горивото в резервоарите на автомобилите му. Представените от въззиваемия справки и становища по делото дават информация за рязка промяна на нивото на горивото на резервоара на управлявания от въззивника служебен автомобил Iveco Daily с ДК№ …, отчетено от тренда – 7,33 литра за периода от 00:43:53 часа до 00:49:10 часа (5 мин и 17 сек) на 27.02.2013 г., в което време автомобилът се е намирал в землището на с. Х. (т.3).

По делото е приет като писмено доказателство пътен лист от 25.02.2013 г., видно от който процесният служебен автомобил е управляван от въззивника с маршрут от 21,40 ч. на 25.02.2013 г. от гараж през гр. Г. до гр. Г. и обратно, като в 1,00 часа на 27.02.2013 г. се прибрал в гаража - автобаза С.. Установява се, че при тръгване на курса автомобилът е с показател на километража 498437 и е приет технически изправен, а при връщане в гаража показателят на километража е 498833. По делото е представен и приет втори пътен лист от 04.03.2013 г., видно от който автомобилът отново е управляван от въззивника с маршрут от 1,05 ч. на 04.03.2013 г. от гр. С. до гр. Г. и обратно, като в 13,20 ч. на 05.03.2013 г. се е прибрал в гаража. При тръгване за курса автомобилът е с показател на километража 498833 и е бил технически изправен, а при връщане в гаража показателят на километража е бил 499120. От двата пътни листа се установява, че в периода от връщане в гаража в 1,00 часа на 27.02.2013 г. до следващото му тръгване на 1,05 ч. на 04.03.2013 г. автомобилът не е използван – завръщането и тръгването са при едни и същи показания на километража. От представения по делото болничен лист № 4245041 от 28.02.2013 г. е видно, че в периода от 28.02.2013 г. до 01.03.2013 г. включително /два работни дни – четвъртък и петък/ въззивникът е бил в отпуск за временна неработоспособност (т.нар. болнични).

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. За законността на наложеното дисциплинарно наказание следва работодателят да докаже наличието на посочените предпоставки.

Въззивният съд намира, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са посочени достатъчно факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че с връчването й на въззивника Р.Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за това, че периода между 00:43:53 и 00:49:10 часа на посочената в нея дата 27.02.2013 г. е източил 7 литра гориво от резервоара на управлявания от него служебен автомобил Iveco Daily с ДК№ СТ 9021 АН, с което виновно е нарушил: поетото с длъжностната си характеристика и допълнението към нея задължение да не източва, разхищава и използва неправомерно гориво от резервоара на управлявания от него служебен автомобил без изрично писмено разпореждане на директора на регионалното управление; както и издадената от работодателя заповед № РД-08-123/24.04.2012 г., с която е наредено на служителите да не извършват действия, насочени към увреждане, разхищаване или присвояване на имущество, собственост на работодателя, а именно източване на гориво от резервоари на служебните автомобили без изрично писмено разпореждане на директора на съответното регионално управление, в която изрично е посочено, че при констатирано нарушение ще се търси строга дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда.

Не се установяват нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. От работника са поискани писмени обяснения, същият е предоставил на работодателя такива, а видно то заповедта за налагане на дисциплинарното наказание същите са обсъдени от работодателя при преценката за наличието на нарушение на трудовата дисциплина и определянето на наказанието. Не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че работодателят преди да се запознае с обясненията на работника вече е имал изградено мнение за извършеното нарушение. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание винаги започва с данни за вероятно извършено нарушение на трудовата дисциплина (докладна, сигнал и други), като законодателят е предвидил в хода на процедурата задължително изслушване на работника или искане от него на писмени обяснения, чиято цел е да даде право на работника да се защити и изложи своето становище за конкретно деяние (обяснения се искат за конкретно деяние, както е сторено в случая) и същевременно за работодателя да прецени тяхната основателност, в резултат на което да прекрати процедурата или да наложи съответно на нарушението дисциплинарно наказание. Не се опорочава процедурата с посочването в искането на работодателя, че конкретизираното деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това е така, защото последващо дадените от работника писмени обяснения могат да променят становището на работодателя и да прекрати процедурата. В случая обясненията не са променили изграденото становище на работодателя, че въззивникът е източил нерегламентирано горивото, с което е нарушил трудовата дисциплина.

Не би могъл да се сподели и последващият довод в жалбата, че процесната заповед е немотивирана. Развитите съображения, че допуснатите терминологични неточности при посочване на вмененото със заповедта нарушение водят до нейната незаконосъобразност, не се установяват. Действително в заповедта са употребени изрази “допуснал”, “източил” и “присвоил”, но от цялостния прочит на заповедта е видно, че в същата достатъчно ясно и точно са изложени факти и обстоятелства за обективната и субективната страна на извършеното от въззивника нарушение на трудовата дисциплина, които обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от страна на въззивника срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.). При така изложеното въззивният съд намира, че процесната заповед е надлежно мотивирана съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ.

Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК не са част от него. Следователно обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се преценяват въз основа на обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда. В този смисъл приетото в мотивите на постановените решения по гр.д. № 3279/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд и по в.гр.д. № 1492/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, в съдебното производство за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника, а именно че не е описано в заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност по ясен и недвусмислен начин основанието за отговорността на служителя не се ползва със сила на пресъдено нещо и не възпрепятства задължението на настоящата съдебна инстанция да изложи собствени правни изводи за мотивираността на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която впрочем е различна от заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност. Освен това съгласно чл. 203, ал. 3 КТ дисциплинарната отговорност се прилага независимо от имуществената, административнонаказателната и наказателната отговорност на работника или служителя за същото деяние. Поради изложеното се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя за зачитане на мотивите на постановените решения по посочените граждански дела за дирене на ограничена имуществена отговорност на служителя за същото деяние.

По съществото на вмененото с процесната заповед нарушение жалбоподателят посочва, че не е установено извършването и авторството на деянието. Въззивният съд не споделя тези аргументи. Видно от представените пътни листове от 25.02.2013 г. и от 04.03.2013 г. и отразените в тях показания на километража, служебният автомобил Iveco Daily с ДК№ СТ 9021 АН е управляван единствено от въззивника в периода, през който е се твърди нерегламентиран драстичен спад на гориво в размер на 7 литра. Тези пътни листове са подписани от въззивника, който не е оспорил нито авторството, нито отразеното в тях. Не променя този извод ползвания отпуск за временна неработоспобност от въззивника на 28.02.2013 г. и на 01.03.2013 г. Видно от експертизата (т.3) налице е рязък спад на горивото в периода между 00:43:53 и 00:49:10 часа на 27.02.2013 г., в който момент автомобилът се е намирал в землището на с. Х.. Установи се, че въззивникът се е върнал в гаража на въззиваемия в 1,00 ч. на 27.02.2013 г. (така е посочено в пътния лист от 25.02.2013 г.), т.е. резкият спад на гориво в резервоара е констатиран 15 минути по-рано, когато въззивникът е управлявал автомобила и се е връщал към гаража. В този смисъл по делото се установи както осъщественото източване на 7 литра от резервоара в периода между 00:43:53 и 00:49:10 часа на 27.02.2013 г., така и че същото е извършено от въззивника, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 7 и т. 9 КТ.

Обстоятелството, че в заповедта е посочен периода на извършване на нарушението „27.02.2013 г. между 00:49:10 и 00:43:53 часа на 04.03.2013 г.”, а по делото се установи да е извършено в периода между 00:43:53 и 00:49:10 часа на 27.02.2013 г. не се отразява на законосъобразността на наложеното наказание. В случая достатъчен е фактът, че се установи, че в посочения период е осъществено вмененото нарушение. Правилно в тази връзка районният съд е посочил относимата към случая уеднаквена практика на ВКС, намерила израз в постановени в производства по чл. 290 ГПК Решение № 651 от 26.09.2009 г. по гр.д. № 3265/2008 г., ІІІ г.о., и Решение № 647 от 11.10.2010 г. по гр.д. 1348/2009 г., IV г.о. Изложените съображения налагат извод, че след като в процесната заповед е посочено като част от периода и денят, в който по делото се установи да е извършено нарушението – 27.02.2013 г., то заповедта отговаря на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за посочване на момента на извършването на нарушението.

Относно тежестта на извършеното от въззивника нарушение и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че законосъобразно работодателят е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на въззивника Б.. Съвкупността от посочените обстоятелства - виновното нарушаване от страна на въззивника на трудовите му задължения, посочени в длъжностната характеристика, както и на издадената от работодателя заповед № РД-08-123/24.04.2012 г., а именно да не източва гориво от резервоара на поверения му за управление служебен автомобил; наличието на незаличено към датата на извършване на нарушението наложеното му дисциплинарно наказание “забележка” със заповед № 807/12.09.2012 г. за същото по вид нарушение (по делото не се твърди заповедта да е обжалвана и отменена), водят до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд намира, че установеното нарушение на трудовата дисциплина следва да се квалифицира като тежко по смисъла на чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ във връзка с чл. 126, т. 7 и т. 9 КТ, даващо основание при установеното в случая системно извършване на същото по вид нарушение да се наложи и най-тежкото предвидено в чл. 188 КТ дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно уволнение.

Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на въззивника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяната му е неоснователен.

Като заключение въззивният съд счита, че районният съд е постановил правилно решение като е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № 373 от 16.04.2013 г. на “Б.” ЕАД, с която е наложено на Р.Б. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, поради което следва да бъде потвърдено.

 

С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 200 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а въззивникът осъден за го заплати.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 от 08.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2882/2013 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на “Б.” ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление гр. С., Ж.К. С. град, ул. “А.С. Мл.” № ., бл. ., представлявано от главния изпълнителния директор Л.А., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата от 200 лв. (двеста лева) разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.      

                    

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.