Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

номер 187                                     23.05.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На петнадесети май                                                                                      2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1182 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Д.Д.Г., чрез процесуалния си пълномощник адв. П. ***, срещу решение № 219 от 20.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1946/2013 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят поддържа становище, че в обжалваната част първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено в отхвърлителната част и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано изплащането на трудовите възнаграждения за месеци май и юни 2012 г. въз основа на ведомости, които не били представени като писмени доказателства по делото и въпреки задължаването на работодателя да ги представи по делото на основание чл. 190 ГПК. Било нарушено правото на страната да оспори автентичността на положените подписи във ведомостите за месеци май и юни 2012 г., а по същество съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 161 ГПК във вр. чл. 190, ал. 2 ГПК. Посочва се, че неправилно първостепенният съд е приел, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на 290 лв., а не в размер на 390 лв. Намира, че работодателят е създал пречки за установяване размера на уговореното трудово възнаграждение като за нуждите на експертизата и процеса бил подменил документите в трудовото досие, което не представил по делото, макар и задължен на основание чл. 190 ГПК. Посочва, че работодателят е посочил в трудовата книжка, че размерът на трудовото възнаграждение е 390 лв., който размер е следвало да се приеме за установен по делото. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Й.Н. Б. в качеството й на ЕТ “Б.” не е подала отговор на жалбата, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

         Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.Д.Г., с която са предявени срещу Й.Н. Б. в качеството й на ЕТ “Б.” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

         Решението, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ като необжалвано от страните е влязло в законна сила, като предмет на настоящата въззивна проверка е решението само в отхвърлителната му част по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.

         Не е спорно между страните, че са били в трудовоправни отношения въз основа на сключен трудов договор за изпълнение на длъжността “разносвач”, който е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване обема на работа, считано от 25.10.2012 г. Макар и безспорни между страните, за установяването на тези обстоятелства по делото са представени предизвестие № 3 от 24.09.2012 г. и заповед № 90 от 23.10.2012 г.

         Работодателят-въззиваем не оспорва обстоятелството, че въззивницата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовия договор. Между страните не е спорно, че въззивницата е полагала труд през месеците май, юни, юли и септември 2012 г., полагала е труд през месец август 2012 г., в който месец е ползвала 7 дни платен отпуск, полагала е труд в рамките на 8 работни дни през месец октомври 2012 г., в който месец е ползвала отпуск за временна неработоспособност (т.нар. болнични) за 7 дни, като 3 от тях следва да заплати работодателят (чл. 40, ал. 5 КСО). За посочените периоди работодателят-въззиваем дължи на въззивницата съответното трудово възнаграждение, поради което исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ са доказани по своето основание.

         Доказан по своето основание е и искът с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ – трудовият договор е прекратен поради намаляване обема на работа и въззивницата е останала без работа в предвидения в разпоредбата едномесечен срок (за установяване на този факт е направена констатация на трудовата книжка на въззивницата от районния съд).

         При така установеното спорни между страните са два въпроса: относно размера на уговореното основно месечно трудово възнаграждение, база за изчисление и на брутното трудово възнаграждение, както и относно изплащането на трудовите възнаграждения за месеци май и юни 2012 г. Въззиваемата страна не оспорва, че не е заплатила трудовите възнаграждения за месеци юли, август, септември и октомври 2012 г. и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

         По отношение на спорния въпрос за размера на уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение въззивният съд намира, че същото е уговорено в размер на 390 лв. За да достигне до този извод, съдът отчете, че по делото е представен заверен препис на трудовата книжка на въззивницата (чл. 183 ГПК). На стр. 6 и стр. 7 от трудовата книжка работодателят е вписал следните данни: считано от 01.02.2011 г. въззивницата е преназначена на длъжност “разносвач” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв., което е увеличено от 01.01.2012 г. на 390 лв. и като такова се е запазило до датата на прекратяване на трудовия договор – 25.10.2012 г. Работодателят е вписал също, че тези данни са извлечени от изплащателните ведомости. Срещу посочените вписвания в трудовата книжка работодателят е положил подпис и печат (виж колона № 9), като подписи са положени от счетоводителя и управителя и в края на двете страници. Съгласно чл. 349, ал. 2 КТ работодателят има задължението точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по чл. 349, ал. 1 КТ и настъпилите промени в тях. Видно от чл. 349, ал. 1, т. 6 КТ в трудовата книжка се вписва уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Както нееднократно е изяснено в съдебната практика и правната теория присъщата материална доказателствена сила на документите е налице освен при официалните документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, така и по отношение на онези документи, за които законът изрично предвижда наличието на такава – например чл. 347 КТ, чл. 118, ал. 3 ЗДДС и други. В този смисъл относно вписаните в трудовата книжка данни от работодателя е налице материална доказателствена сила, която задължава съдът да ги приеме за установени. В този смисъл тежестта да обори вписаните в трудовата книжка данни лежи върху работодателя, което в настоящия процес последният не е сторил. Напротив, въпреки задължаването на работодателя на основание чл. 190 ГПК по молба на въззивницата да представи по делото личното й трудово досие, ведно с всички допълнителни споразумения към трудовия договор и самия трудов договор, същият не е представил по делото каквито и да било доказателства. Непредставянето на документите се преценява от съда съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК по правилата на чл. 161 ГПК, а именно съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Представените на вещото лице по назначената СЧЕ две заповеди от 01.09.2011 г. за промяна на ОМВ – 270 лв. и от 25.04.2012 г. за промяна на ОМВ – 290 лв., но непредставени по делото като писмено доказателство, противоречат на вписаните в трудовата книжка данни от работодателя. Тези две заповеди са издадени от работодателя, представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни нему факти. Няма данни да са подписани от въззивницата, поради което не могат да й бъдат противопоставени. С оглед на данните по делото съдът намира, че двете заповеди са изготвени с оглед на процеса и предвид разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК във връзка с възпрепятстването на доказването от страна на работодателя, съдът не следва да ги кредитира. За пълнота следва да се отбележи, че съдът напълно споделя направения във въззивната жалба довод, че с непредставянето като писмени доказателства по делото на въпросните две заповеди, работодателят е лишил работника от правото да оспори тяхната истинност. Не би могло страната да черпи права от собственото си пасивно процесуално поведение, особено за обстоятелства по делото, за които носи тежестта за доказване.

         В тази връзка съгласно приетото допълнително заключение на СЧЕ се установява, че дължимото от работодателя нетно трудово възнаграждение (в какъвто размер е поискано с исковата молба) и дължимото обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения е в размерите както следва:

         - нетно трудово възнаграждение за месец май 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.06.2012 г. до 18.04.2013 г. – 27,66 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец юни 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.07.2012 г. до 18.04.2013 г. – 25,08 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец юли 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.08.2012 г. до 18.04.2013 г. – 22,31 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец август 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.09.2012 г. до 18.04.2013 г. – 19,64 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец септември 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.10.2012 г. до 18.04.2013 г. – 17,05 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2012 г. (8 работни дни и 3 дни отпуск за временна неработоспособност) – 136,22 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.11.2012 г. до 18.04.2013 г. – 6,42 лв.

         Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ съгласно допълнителното заключение на СЧЕ е в размер на брутното трудово възнаграждение за 1 месец – 390 лв. или в нетен размер от 318,36 лв. (както е поискано в исковата молба).

         Заплащането на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения е задължение на работодателя и той носи тежестта да ги докаже в процеса. Законодателят е регламентирал в нормата на чл. 270, ал. 3 КТ съответен ред за изплащане на трудовите възнаграждения, според която трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника на негови близки или на влог в посочена от него банка. От това следва, че изплащането на трудовото възнаграждение се удостоверява с акт в писмена форма (ведомост, разписка, платежно нареждане), т.е. за изплащането на трудовото възнаграждение законодателят е предвидил писмена форма за доказване. По делото работодателят не е представил никакви писмени доказателства за изплащане на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Работодателят единствено е представил на вещото лице по назначената СЧЕ платежни ведомости за месец май и юни 2012 г., в които имало положен подпис от страна на въззивницата. Въпреки задължаването на работодателя на основание чл. 190 ГПК по молба на въззивницата да представи по делото платежните ведомости (виж особеното искане в исковата молба и протоколно определение от 01.10.2013 г.), същият не е представил по делото каквито и да било доказателства. Както се посочи по-горе непредставянето на документите се преценява от съда съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК по правилата на чл. 161 ГПК, а именно съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. С оглед на данните по делото съдът намира, че предвид разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК във връзка с възпрепятстването на доказването от страна на работодателя, съдът не следва да кредитира заключението на вещото лице в частта, че за месеци май и юни 2012 г. е изплатено трудово възнаграждение в размер на 215,72 лв. Следва да се посочи, че в допълнителното заключение вещото лице не е отбелязало плащането въз основа на посочените две разплащателни ведомости. Въззивният съд споделя и втория направен във въззивната жалба довод, че непредставяйки като писмени доказателства по делото на платежните ведомости работодателят е лишил работника от правото да оспори истинността им и в частност автентичността на подписите. Както вече се отбеляза, не би могло страната да черпи права от собственото си пасивно процесуално поведение, особено за обстоятелства по делото, за които носи тежестта за доказване. В тази връзка съдът приема, че работодателят не доказа по делото да е изплатил на работника дължимите трудови възнаграждения и обезщетения в установените по-горе размери и за процесните периоди.

         Поради изложените по-горе съображения се налага извод, че исковите претенции са доказани освен по своето основание, но и по своя размер. Исковете е следвало да бъдат уважени в следните размери:

         - нетно трудово възнаграждение за месец май 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.06.2012 г. до 18.04.2013 г. – 27,66 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец юни 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.07.2012 г. до 18.04.2013 г. – 25,08 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец юли 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.08.2012 г. до 18.04.2013 г. – 22,31 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец август 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.09.2012 г. до 18.04.2013 г. – 19,64 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец септември 2012 г. – 305,72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.10.2012 г. до 18.04.2013 г. – 17,05 лв.

         - нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2012 г. (8 работни дни и 3 дни отпуск за временна неработоспособност) – 136,22 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.11.2012 г. до 18.04.2013 г. – 6,42 лв.

         - нетен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ - 318,36 лв.

        

         Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна като обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ до пълните претендирани размери след допуснатото изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК и същите бъдат уважени в тази отхвърлена част.

 

         По разноските:

         При този резултат пред въззивната инстанция следва да се ревизират разноските, определени от първата съдебна инстанция, като се отмени решението в частта за разноските и същите се определят от въззивния съд.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат в полза на въззивницата Д.Д.Г..

Поради цялостното уважаване на исковите претенции въззиваемата страна следва да заплати на въззивната страна сторените разноски пред първата съдебна инстанция, които са доказани в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.04.2013 г.

Дължимата държавна такса за уважените обективно кумулативно предявени искове от двете инстанции е в размер на 216,59 лв., а приетите заключения на СЧЕ са общо в размер на 100 лв., които суми следва да заплати въззиваемата страна.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 219 от 20.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1946/2013 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА Й.Н. Б. в качеството й на ЕТ “Б.”, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК….., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “П.” № ., да заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. “Р.” № ., ет. ., ап. ., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 305,72 лв. (триста и пет лева и 72 ст.) нетно трудово възнаграждение за месец май 2012 г., сумата от 305,72 лв. (триста и пет лева и 72 ст.) нетно трудово възнаграждение за месец юни 2012 г., допълнително сумата от 90 лв. (деветдесет лева) нетно трудово възнаграждение за месец юли 2012 г., допълнително сумата от 90 лв. (деветдесет лева) нетно трудово възнаграждение за месец август 2012 г., допълнително сумата от 90 лв. (деветдесет лева) нетно трудово възнаграждение за месец септември 2012 г., допълнително сумата от 33,04 лв. (тридесет и три лева и 4 ст.) нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2012 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.04.2013 г. до пълното им погасяване; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 245, ал. 2 КТ сумата от 27,66 лв. (двадесет и седем лева и 66 ст.) обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец май 2012 г. за периода от 01.06.2012 г. до 18.04.2013 г., сумата от 25,08 лв. (двадесет и пет лева и 8 ст.) обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец юни 2012 г. за периода от 01.07.2012 г. до 18.04.2013 г., допълнително сумата от 6,57 лв. (шест лева и 57 ст.) обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец юли 2012 г. за периода от 01.08.2012 г. до 18.04.2013 г., допълнително сумата от 5,78 лв. (пет лева и 78 ст.) обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец август 2012 г. за периода от 01.09.2012 г. до 18.04.2013 г., допълнително сумата от 5,02 лв. (пет лева и 2 ст.)  обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец септември 2012 г. за периода от 01.10.2012 г. до 18.04.2013 г., допълнително сумата от 1,56 лв. (един лев и 56 ст.) обезщетение за забавено плащане върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2012 г. за периода от 01.11.2012 г. до 18.04.2013 г.; на основание чл. 222, ал. 1 КТ допълнително сумата от 91 лв. (деветдесет и един лева) обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2013 г. до пълното й погасяване.

 

         Решението, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

 

         ОСЪЖДА Й.Н. Б. в качеството й на ЕТ “Б.”, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “П.” № ., да заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. “Р.” № ., ет. ., ап. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение в първата съдебна инстанция.

 

         ОСЪЖДА Й.Н. Б. в качеството й на ЕТ “Б.”, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “П.” № ., да заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 216,59 лв. (двеста и шестнадесет лева и 59 ст.) – държавна такса за уважените искове и сумата от 100 лв. (сто лева) – възнаграждение за вещо лице.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

          

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.