Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 188                                    23.05.2014 година                        град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На петнадесети май                                                                                      2014 година

В открито заседание в следния състав:                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1186 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Д.Г.Ю., чрез пълномощника си адв. Г. ***, срещу решение № 104 от 25.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2777/2013 г. по описа на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д.Г.Ю. срещу Агенция за сигурност и охрана “С.” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му със заповед № З12386/23.09.2013 г. за незаконосъобразно и отмяна на заповед № 97/23.09.2013 г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, т.8, т.10 и чл. 190 ал.1 т. 7 от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “охранител” в АСО „С.” ЕООД, гр.С. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1860 лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от време, през който е останал без работа поради уволнението, считано от 26.09.2013 г., като неоснователни.

Въззивникът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на КТ и процесуалните правила. Неправилно решаващият съд приел, че въззивникът е извършил посочените в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни съображения в жалбата си. По изложените в жалбата съображения моли да се отмени решението на К. районен съд и вместо него да се уважат предявените искове. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД, гр. С., чрез процесуалните си пълномощници адв. К. и адв. Сариева взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на К. районен съд.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.Г.Ю., с която са предявени срещу „Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Не е спорно между страните по делото, че въззивникът е работил по трудово правоотношение във въззиваемото дружество на длъжност „охранител” на обект соларен парк с. Черганово, назначен с трудов договор № 12386/12.04.2012 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв., а от 01.01.2013г. - 310 лева (допълнително споразумение № Д12386-1 от 01.01.2013 г.).

Със заповед № З12386/23.09.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на управителя на въззиваемото дружество е прекратено трудовото правоотношение на въззивника. Заповедта е връчена лично на въззивника на 25.09.2013 г. Със заповед № 97/23.09.2013 г. на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, предл. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ, управителят на въззиваемото дружество е наложил наказание “дисциплинарно уволнение” на въззивника. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.2013-08.08.2013 година и в частност на дати: 01.08.2013 г., 04.08.2013 г. и 05.08.2013 г., по време на дежурствата на въззивника в качеството му на охранител, нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, уронване доброто име на работодателя и злепоставянето му пред възложителя по договора за охрана “Б.” ЕООД, с което е подронено доверието в качеството на предоставяните охранителни услуги.

Видно от приетото по делото като писмено доказателство писмо (л. 61-62), представител на възложителя по договора за охрана “Б.” ЕООД е уведомил въззиваемото дружество за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08.2013-07.08.2013 г. В сигнала се съдържат данни за извършени нарушения на охранителния режим в обекта, за нарушена ограда в източния край на охранявания обект (в близост до Пост № 2), за наличието на създадена от охранителите зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта.

Със заповед № 69/07.08.2013 г., управителят на въззиваемото дружество е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая. За извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П.П. - регионален представител на „Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД от 06.08.2013 г. и от 07.08.2013 г. В  докладните записки е посочено, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим: допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2 и разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2. От същите се установява, че в района на оградата е имало висока трева, повече от метър, и самата ограда до тази височина не се е виждала от тревата.

Със заповед № 83 от 17.09.2013 г. на управителя на въззиваемото дружество е открита процедура за преценка на извършени дисциплинарни нарушения и са изискани обяснения от въззивника Ю. във връзка с допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства. Заповедта е връчена лично на въззивника на 18.09.2013 г., като на 19.09.2013 г. са дадени обяснения, в които е посочено, че не е констатирал посочените нарушения, не е участвал в създаването на зеленчуковата градина.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността “охранител” (л.71-л.72), връчена на въззивника на 12.04.2012 г., видно от която работникът следва да е запознат с План-инструкцията за охрана на обекта, да вписва в книгата за рапортите всички открити неизправности по постовете, на оградите и корпусите на охраняваните обекти. В представената План-инструкция (л.63-л.66) не се установяват конкретни задължения за известяване на началниците при констатирани неизправности по оградата, но това следва от характера на длъжността “охранител”.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. и И.К., които са работили като охранители в соларния парк – с. Черганово, се установява, че на територията на обекта е била създадена зеленчукова градина с разрешението и знанието на ръководството на въззиваемото дружество. Установяват, че градината е била създадена от техния колега И. И. И. през месец май 2012 г. По отношение на нарушената цялост на оградата свидетелите заявяват, че оградата не е разрушена, била в добро състояние, имало дупка като се надигне, но като се пусне няма разплитания, тъй като била стоманена мрежа. Посочват че мрежата била обрасла с трева.

От показанията на свидетеля П.П., представител на въззиваемото дружество на местно ниво, се установява, че за констатираните нарушения научил чрез телефонно обаждане от изпълнителния директор г-н Бачев на дата 05.08.2013 г. По повод на това извършил проверка заедно с П.С. още на следващия ден /06.08.2013 г./, при която установил, че има дупка в оградата. Оградата била алуминиева с пластмасова обшивка против корозия, била откачена от обтегачаи с разнищени влакна отгоре. Никой от охранителите, който е бил на смяна не го бил информирал за разрушението в оградата, нито за градината. Никъде в дневниците за приемане и предаване на постовете нямало отбелязване за констатирани нарушения в охранявания обект. Посочва, че въззивникът принципно не отбелязва нищо в дневника, а само докладва на “старши смяната”, който правел записванията. Свидетелят посочва, че въззивникът Ю. е работил на Пост № 2, където било констатирано нарушението. Свидетелят П. е посочил, че когато видял зеленчуковата градина, тя била висока и се виждала, но ако била ниска, нямало как да се вижда.

Свидетелят П.С., заемащ длъжността началник отдел “ОДЧ” при въззиваемото дружество, заявява, че не е уведомяван за разрушаването на оградата в соларния парк, както и че не е давал съгласие и разрешение за създаването на зеленчукова градина. Никой от охранителите, включително и въззивника Ю. не го е уведомявал и не е вписвал в дневника, че има нарушение на оградата.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че процесната заповед от формална гледна точка отговаря на изискванията на закона. Издадена е от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочени са констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителя, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ и след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ.

По отношение на посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т. 3, предл. 1 във връзка с чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда – неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неуведомяване на работодателя за извършените посегателства, съдът намира за установено следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и К. се установява, че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е осъществено от охранителя Иван Иванов, като няма данни по делото това да е станало по време на дежурствата на въззивника Ю.. Освен това се установи, че създаването и поддържането на градината е било със знанието и непротивопоставянето на представителите на въззиваемото дружество П. и С..  Съдът намира, че следва да кредитира с доверие тези показания, предвид факта, че градината е създадена още през м. май 2012 г. съгласно показанията на двамата свидетели и за период от година и половина до началото на месец август 2013 г., когато е констатирано нарушението, не би могло да се приеме, че представителите на въззиваемото дружество не са знаели или разбрали за нейното съществуване. От друга страна, безспорно е по делото, че свидетелят П. – пряк ръководител на обекта на 05.08.2013 г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството – собственик на парка за нарушението целостта на оградата и едва тогава и по този повод е започнал проверка и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. При тези данни от събраните доказателства, съдът приема за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време от м. май  2012 г. до началото на м. август 2013 г. – когато е констатирано това нарушение от собственика на соларния парк. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че въззивникът Ю. не е извършил нарушението, изразяващо се в “допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта” и “неуведомяване на работодателя за нейното съществуване”

По делото не се установява, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата, съответно и не е уведомил работодателя за него. Това е така, защото от докладната записка от 06.08.2013 г. на П.П. се установява, че самият той и св. С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност над метър около оградата. Безспорно се установи, че поради високата трева около оградата, нарушението в нея не е било видимо при обход от страна на служителите. Не са налице категорични данни от доказателствата по делото, че въззивникът е знаел за разрушаването целостта на оградата, тъй като същата е била повдигната от един от охранителите, за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, което има за последствие и неуведомяването на работодателя за това. Но дори да се приеме, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за нарушението, съдът намира, че това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагане на най – тежкото предвидено в нормата на чл. 188 КТ дисциплинарно наказание “уволнение”. В този смисъл от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушението - уронване на доброто име на работодателя пред възложителя във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги.

С  оглед на изложените мотиви, въззивният съд намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като се отменят като незаконосъобразни двете процесни заповеди.

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е в зависимост от първия иск, поради което същият следва да бъде уважен, като се възстанови въззивникът на заеманата преди уволнението длъжност “охранител ” при въззиваемото дружество.

Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, съдът намира за основателен за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение, работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Уважаването на иска предполага доказване от страна на работника или служителя на факта на оставане без работа за период от 6 месеца, поради незаконното уволнение. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание от 11.02.2014 г., районният съд е направил констатация на трудовата книжка на въззивника, видно от която няма отбелязване същият да е бил зает в друго трудово правоотношение, до която дата искът е основателен. За последващия период до претендираните общо шест месеца въззивникът не е представил пред въззивната инстанция доказателства за новонастъпилия факт на трудовата си незаетост, поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен в тази част като недоказан.

Съгласно изменението на трудовия договор брутното трудово възнаграждение на въззивника е в размер на 310 лв., като такова е било и в последния пълен отработен месец преди уволнението – това е месец август 2013 г. За периода от 25.09.2013 г. до 30.09.2013 г. (4 работни дни), който месец има общо 20 работни дни, се установява среднодневно БТВ в размер на 15,50 лв. или за 4 работни дни общо сумата е в размер на 62 лв. За периода от 01.10.2013 г. до 31.01.2014 г., представляващи 4 месеца по 310 лв. или общо в размер на 1240 лв. За периода от 01.02.2014 г. до 11.02.2014 г. (7 работни дни), който месец има общо 20 работни дни, се установява среднодневно БТВ в размер на 15,50 лв. или за 7 работни дни общо сумата е в размер на 108,50 лв. При така посоченото за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. обезщетението е общо в размер на 1410,50 лв. (62+1240+108,5), за която сума и период следва искът да се уважи. За горницата до претендираните 1860 лв. и за периода от 13.02.2014 г. до 25.03.2014 г. искът е неоснователен като недоказан и следва да се отхвърли.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата на въззивника е основателна. Решението на К. районен съд, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и обезщетението поради незаконното уволнение за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г. и за сумата до 1410,50 лв. са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Вместо това следва да се уважат предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ в посочения смисъл. Решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.02.2014 г. до 25.03.2014 г. и за сумата над 1410,50 лв. до 1860 лв. следва да се потвърди.

 

По разноските:

В полза на въззивника следва да се присъдят направените разноски за първата инстанция в размер на 620 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 22.11.2013 г.

Няма доказателства да са извършени разноски от страните пред въззивната инстанция. Въпреки представения списък на разноски по чл. 80 ГПК от страна на процесуалния пълномощник на въззивника, то не следва да се присъждат такива.

Следва въззиваемата страна за заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 142 лв. (по 40 лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 62 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 104 от 25.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2777/2013 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за незаконно уволнение за сумата до 1410,50 лв. и за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д.Г.Ю., ЕГН **********,***  и отменя като незаконосъобразни заповед № З12386/23.09.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и заповед № 97/23.09.2013 г. за налагане наказание “дисциплинарно уволнение”, издадени от управителя на “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД В. П. П..

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Г.Ю. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк с. Ч., община К. при “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД, гр. С..

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД, гр. С., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. С., район “Л.”, ул. “К.” № ., представлявано от управителя В. П., да заплати на Д.Г.Ю., ЕГН **********,***, сумата от 1 410.50 лева (хиляда четиристотин и десет лева и 50 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 25.09.2013 г. до 11.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска - 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 25.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2777/2013 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 1410,50 лв. до предявения размер от 1 860 лева и за периода от 12.02.2014 г. до 25.03.2014 г.

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД, гр. С., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., район “Л.”, ул. “К.” № ., представлявано от управителя В. П., да заплати на Д.Г.Ю., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 620 лева (шестстотин и двадесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД, гр. С., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С., район “Л.”, ул. “К.” № ., представлявано от управителя В. П., да заплати на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 142 лв. (сто четиридесет и два лева) държавна такса за уважените искове.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.   

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.