Р Е Ш Е Н И Е

 

  183 /22.05.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети май                                                                             2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1188 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 102/25.02.2014г., постановено по гр. дело № 2776/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът А.Т.А. счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени решението, уважат предявените искове и присъди направените по делото разноски пред двете инстанции.

 

Въззиваемият “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в която моли да бъде потвърдено решението и присъдят направените съдебни и деловодни разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно - съединени искове по чл. 344,

ал. 1, т. 1-3 от КТ

 

По делото е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност “охранител на обект – соларен парк” село Черганово  - трудов договор № 10262/20.05.2010г., заедно с допълнително споразумение.

Със заповед № 99/23.09.2013г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.  Изложени са причини за прекратяването и те са следните: При изпълнение на възложената му работа ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина на дати:  03.08., 04.08. и 07.08.2013г. Допуснато е разрушение на оградата на охранявания обект, както и създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и не уведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, като със своето поведение служителят е подронил доверието в качеството на предоставените охранителни услуги. Допуснато е и неправомерно използване на външни електронни носители /флашки/. Наложено е дисциплинарно наказание уволнение.

 

Видно от заповед № 86/17.09.2013г. на управителя на дружеството поискано е писмено обяснение на ищеца за описаните нарушения. Ищецът е представил писмени обяснения, в които възразява, че не е съгласен с описаните в заповедта обстоятелства и не се счита за виновен.

 

Със заповед № 69/07.08.2013г. работодателят е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая, във връзка с уведомително писмо за констатирани нарушения на охранителния режим. След проверките е установено, че са налице нарушения в установения охранителен режим на обекта – допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до пост № 2 и разрушена цялост на оградата, като е установено, че мрежата на обекта е откачена и вдигната. Използването на външен носител е довело до заразяване на компютъра с вируси и е било нарушено видео-наблюдението на част на монтираните на обекта камери.

 

По делото са изслушани свидетели. Свидетелят И.И.И. заявява, че той лично е посял около 10 кв.м. място, за което началника им П.С. дошъл да го пита. След това дошъл и другият началник П.П.. Надигнали на мястото мрежата защото нямало вода, включително и за пиене. Заявява, че ищецът работи на първи пост, а той е на втори пост. Ищецът обхождал с автомобил камерите, но тази градинка не виждала от постовете, тъй като имало голяма трева. Отново потвърждава, че ищецът не е идвал до него, за да знае дали е надигната мрежата. Свидетелят С.Д. съобщава същите данни. Той знаел, че лицето И.И. е направил зеленчуковата градина. Целостта на оградата имала отношение към сигурността доколкото в долния край е била откачена от земята и колегата му И. откачвал мрежата за да вземе вода от дерето. Ищецът не ползвал тази вода, тъй като бил на първи пост. Нееднократно той сигнализирал началника П.С., че камерите не работят, но последният им казал, че никой не може да ги оправи. Свидетелят С. Р. заявява, че за създалото се положение със зеленчуковата градина не е възможно началниците да не са знаели след извършване на обход. Категорично заявява, че ищецът не може да работи с флашка, тъй като го познава добре, защото е негов близък приятел.  

 

Свидетелите П. П. и П.С. – посочени от ответника твърдят, че не знаели за съществуването на градината, а научили за нея на 05.08.2013г. от изпълнителния директор, след което направили проверка и установили пробив в оградата. Никой от охранителите не е сигнализирал за такова нарушение.  Ищецът би следвало да установи нарушение на оградата ако си гледа работата, тъй като камерите могат да го установят. Свидетелят Г. Г., който монтира СОД системи при ответника е установил, че в началото на месец август 2013г. системата не работела, поради което се наложило да провери компютъра и какво е инсталирано в него. Не може да каже по какъв начин е правено инсталирането на игри и други, но вследствие на това системата не работела добре. Камерите работели, но нямало какво да се види, защото компютъра не работел.

 

Съдът приема показанията на свидетелите посочени от ищеца, тъй като същите са непротиворечиви, а установява противоречие в показанията на свидетелите посочени от ответника, относно обстоятелството дали камерите работят, или не. Първите двама свидетели твърдят, че камерите са работили, а свидетелят – специалист в тази област заявява, че камерите не са работели.

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства процесната заповед отговаря на изискванията на закона. Същата е издадена от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочен е нарушителя, периода на откриване на нарушението, наказанието и текста въз основа на който се налага. Изпълнени са разпоредбите на чл. 193 от КТ – взети обяснения на служителя и чл. 194 от КТ – дисциплинарното наказание е наложено в срока, който е преклузивен.

 

Във връзка с посоченото основание за дисциплинарно наказание трябва да се установи, че работникът не е изпълнил възложената му работа, отклонил се е от предписанието за изпълнение на трудовата функция, подронил е доверието на работодателя пред трети лица и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

 

Въззивният съд приема  от съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, че не са установени такива, от които да се направи извод, че ищецът не е изпълнил задължението си по спазване на трудовата дисциплина. Няма доказателства, че ищецът е създал зеленчуковата градина в обекта или е разрушил целостта на оградата на същия. Установено е, че лицето И.И. който е служител в дружеството е направил зеленчуковата градина. Това се установява от неговите свидетелски показания и от показанията на останалите свидетели посочени от ищеца. В заповедта не е посочено, че ищецът е виновен, а са използвани общи фрази като “допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект”, както и “допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта”. Отговорността е лична и следва да бъде доказана. Не би могло да се иска от ищеца да съобщи за допуснатото нарушение, тъй като това би довело до нарушаване на колегиалните отношения между служителите, а следва да се има предвид, че от събраните гласни доказателства е видно, че ръководителите – разпитаните свидетели, посочени от ответника са знаели за създадената зеленчукова градина.

 

Поради това следва да се направи извод, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Изложените по-горе съображения се отнасят и до констатираното нарушение “допуснато вмешателство на външен електронен носител /флашка/ в системата за видео-наблюдение”. Не е установено кой от работниците е извършил това действие, а има данни, че един от работниците, най-младия между тях е имал необходимите компютърни знания за това. От показанията на свидетеля С.Р. се установява, че ищецът не е можел да работи с флашка.

 

Въззивният съд приема, че наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” не съответства на тежестта на евентуално извършени нарушения, дори да се приеме, че са налице такива, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ – неуведомяване на ръководството за допуснатото нарушение и инсталиране на  флашка.

 

По изложените съображения предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

С оглед уважаването на главния иск, основателни са и предявените обуславящи искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за периода от време, през който ищецът е останал без работа, поради уволнението.

 

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза размерът на обезщетението в брутен размер и за шест месеца е 1 879.62 лева. Въззивният съд счита, че дължимото обезщетение на ищеца за оставане без работа поради уволнението следва да бъде присъдено за три месеца, в размер на 940 лева. Тези разсъждения произхождат от следните обстоятелства, установени по делото: В първоинстанционния съд е представено единствено извлечение от трудовата книжка, от която се установява, че след прекратяване на трудовия договор ищецът не е сключил нов трудов договор. Не са представени декларация за оставането без работа, регистриране в Бюрото по труда и сведение от НОИ, за евентуално регистриране на трудов договор. Във въззивната инстанция не са представени нови доказателства за оставането на ищеца без работа, който период следва да се установи, тъй като дължимото обезщетение се присъжда в първоинстанционния съд, до датата на приключване на съдебното дирене. Би следвало най-малко да бъде представен оригинала на трудовата книжка за да бъде направена констатация за посоченото обстоятелство. Посоченото обезщетение по-горе е за периода от датата на подаване на исковата молба 25.11.2013г., до 11.02.2014г.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят направени разноски в първата инстанция, в размер на 620 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. На ищеца-въззивник не се присъждат направени разноски във въззивното производството, тъй като не се представят доказателства за направени такива. Договорът за правна защита и съдействие приложен в първоинстанционното производство е за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева. Представеният списък за разноските по чл. 80 ГПК не е доказателство за направени разноски. Неговото предназначение е съвсем друго – “ако страната не е представила такъв списък, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските”.

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на бюджета сумата 133.60 лева – държавна такса.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 102/25.02.2014г., постановено по гр. дело № 2776/2013г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението А.Т.А. с ЕГН **********,*** и отменя заповеди № З10262А/23.09.2013г. и заповед № 99/23.09.2013г. и двете на Управителя на “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и е наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.   

 

ВЪЗСТАНОВЯВА лицето А.Т.А., от с ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк - с. Ч., община К..

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., с ЕИК ……., от гр. С., район “Лозенец”, ул. “Козяк” № 1-А, представлявано от Управителя В.П.П. с ЕГН **********, да заплати на А.Т.А.  с посочените по-горе данни, сумата 940 лева /деветстотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 25.11.2013г. до 11.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на настоящите искове 25.11.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата над уважения, до установения размер от 1 879.62 лева от заключението на вещото лице, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С., да заплати на А.Т.А.  с посочените по-горе данни, сумата 620 лева – направени разноски по делото в първата инстанция, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана С.” ЕООД  - гр. С.  с посочени по-горе данни, да заплати на бюджета по сметка на Окръжен съд-гр. С., сумата 133.60 лева, представляваща държавна такса.

 

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.