О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 516                               09.05.2014г.                    град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 09.05.                                                                                                               Година 2014                 

в закрито заседание, в следния състав :

 

                                                

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНДЕЛЧЕВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                         2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар

като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков

частно гражданско дело номер 1158 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по чл.423, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с чл. 423, ал. 3 и ал.4 от ГПК.

 

Делото е образувано по възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, подадено от адв. Н.М. като пълномощник на Д.П.Д. по ч.гр.дело № 5910/2013г. по описа на РС-С., с което възражение се иска спиране на изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по същото ч.гр. дело на РС-С., на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

 

Жалбоподателката счита, че атакуваната заповед издадена от първостепенния съд е неправилна, незаконосъобразна и поради това моли въззивния Окръжен съд-С. да спре изцяло изпълнението по същата и да върне делото на първоинстанционния съд с указание по чл. 423, ал. 4, изр. 1 от ГПК – производството по делото да продължи по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Подробни съображения в тази насока са изложени в писменото възражение на молителката Д. подадено по реда на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, съответно с вх. № 7080/26.03.2014г.

 

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок не е подаден писмен отговор.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,  преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и доводите изложени в писменото възражение депозирано по делото, намира за установено следното:

На датата 13.12.2013 г. лицето А.Д.Г., чрез пълномощника си адв. Д. Х. е завела заповедното производство по ч.гр. дело № 5910/2013г. по описа на РС-С., с претенции за суми срещу молителката Д.Д., като е представила документи за извършените плащания без нито един от документите да носи подписа на молителката. Посочила е същевременно и старозагорски адрес на молителката Д. в гр. С., площад “Б.”, като не е посочила адреса на наследствения й имот в гр. С., ул."П." №., за който тя самата в обстоятелствената част на заявлението за издаването на заповедта говори — на този последен адрес се намира и процесният имот, за който иде реч в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

 

Относно допустимостта на възражението и визирания законов срок: Съдът приема, че настоящото възражение пред въззивния съд е направено в едномесечния срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение, тъй като от материалите по ч.гр.д.№5910/2013г. на РС- С. е видно, че изпълнителния лист е издаден на 28.02.2014г. и е получен от пълномощника на заявителката адв. Даниела Христова на 05.03.2014г., т.е. изпълнителното дело образувано при ЧСИ К. А. във всички случаи е след датата 05.03.2014г., съответно информацията, която молетелката Д. е получила от банката за извършения запор е първия източник, от който е могла да разбере за заведеното заповедно производство, тъй като към момента на завеждане на възражението-02.04.2014 год. все още не й е връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното пред ЧСИ К. А. изпълнително дело, а от тогава, до завеждане на възражението не е изтекъл един месец.

 

Първостепенният съд е издал процесната заповед за изпълнение № 660/16.12.2013г. и е изпратил съобщение на посочения от заявителката адрес в гр. Стара . “Б.”, като във върнатото  съобщение е отбелязано, че адресата не пребивава на посочения адрес по сведение от Евдокия Георгиева – съсед от ап. 24, с отбелязване на дата 20.12.2013г. и където молителката не е била намерена. На този  адрес е било извършено и залепване по реда предвиден в ГПК, удостоверено с изявление от длъжностното лице по призоваването.

 

След това съдията-докладчик по заповедното производство е съобразил, че трябва да изиска справка за постоянния адрес на молителката и е изискал такава с разпореждане № 198 от 07.01.2014г. Видно от самата справка, издадена на 13.01.2014г. и постоянния и настоящият й адрес са едни и същи, а именно: гр. Б., секция . ж.к. “С.” № ., вх. ., ет. .. След това, по разпореждане на районния съдия е било изпратено съобщение на същия адрес в гр.Б..

 

В този случай Районният съд е изпратил съобщение на постоянния  адрес на молителката Д., което е оформено от призовкар на Бургаски районен съд на 24.01.2014г., с отметката: "На посоченият адрес живее майката на лицето, която отказва да приеме съобщението, съобщава, че лицето не живее на адреса ". Това оформление не отговаря на обективната действителност, тъй като пред въззивния съд е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че майката на молителката М. И.И. е починала на 07.04.1966г., за което е представила и горепосоченото удостоверение за наследници, в което е вписано, че е издаден и акт за смърт № 226/08.04.1966г. На посоченият адрес в Б. се установява, че живее молителката Д., което се потвърждава и от горецитираното удостоверение за постоянен и настоящ адрес.

            Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 .) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Според ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

Съобразно ал.3 от ГПК (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 , съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно ал.4  (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 . В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 .

Налага се категоричният извод, че връчването на съобщението за издаването на процесната заповед за изпълнение е връчено на лице, което е починало на 07.04.1966г. и на практика това връчване е невалидно и неправилно. Същото изцяло се подкрепя и от посочената съдебна практика - Определение № 14840 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 11399/2012 г. на ГО ЧЖ ІІ-ри състав на С. градски съд.

В аналогичен смисъл е и утвърдената практика на съдилищата в страната при решаването на сходни с настоящия казуси - Определение от 01.08.2012 г. по гр. д. № 1508/2012 г. на Окръжен съд Б.;   Определение под № 380 от 16.11.2009 г. по гр.д. № 539/2009 год. на ОС-Б..

 

Съдът счита, че са налице при оформянето на документите достатъчно данни, от които е видно, че при извършването на действията по уведомяването на молителката за издадената заповед за изпълнение от Старозагорския районен съд се съдържа данни за неправилно връчване на съдебните книжа и са налице особени, непредвидени обстоятелства, които са попречили своевременно молителката да узнае за връчването на уведомлението за издадената заповед за изпълнение. Поради тази причина съдът приема, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.З ГПК, вследствие на което, следва да спре изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК в хипотезата на чл.423, ал.З, изречение второ от ГПК.

Също така съдът следва да върне делото на първоинстанционният съд с указание по чл.423, ал.4, изречение първо - производството да продължи по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Със същото решение първостепенният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца Д. Г. да заплати на Ц. И. П. от гр. К.сумата от 500 лева, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

Настоящият съдебен състав намира, че писменото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК се явява по принцип основателно относно искането за спиране на производството по заповедта за изпълнение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на производството по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

            Настоящото определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ, чрез ОС-С..

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 279 и чл. 278, ал. 4 от ГПК и във вр. с чл. 273 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на молителката направените от нея разноски по делото, но тъй като такива не са поискани и тъй като съдът не може да се произнесе извън това, което е поискано от страните, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

   О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК по частно гр. дело № 5910/2013г., по описа на РС-С. в хипотезата на чл.423, ал.3, изречение второ от ГПК.

 

ВРЪЩА делото на първоинстанционният РС-С. с указание по чл.423, ал.4, изречение първо с указание производството да продължи по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-С..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

      

                                                                                                                            2.