Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 216                                               17.06.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

На седемнадесети юни                                                                        2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.Г.,

Прокурор: Вероника Гьонева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 10 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл.5 от ЗЛС и чл. 336 и сл. от ГПК.

           

Образувано е по молба от П.Д.Н., с която моли съда да постави под пълно запрещение сина си Д.Н.Н., като страдащ от психично заболяване. В ИМ ищцата сочи, че ответникът страда от параноидна шизофрения и е лежал е многократно в психоболницата в гр. Раднево. Не желае да си пие лекарствата, което влошава състоянието му и става агресивен към околните.

 

Назначения особен представител - адвокат на пълнолетното лице – ответник счита, че събраните по делото доказателства не установят по категоричен и безспорен начин необходимостта, ответникът да бъде поставен под пълно запрещение. Същите указват, че той трябва да се постави под ограничено запрещение в каквато посока е заключението на вещото лице. Ако към същия бъдат приложени допълнителни мерки, това би довело до успешно лечение. Счита, че в интерес на ответника е да се постави под ограничено, а не под пълно запрещение.

 

Представителят на ОП Стара Загора счита, че от доказателствата по делото се установява, че лицето страда от заболяване, но е в състояние да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си при по-елементарна житейска ситуация. Проблемите му възникват при сложна ситуация, касаеща едно абстрактно мислене. Счита, че лицето следва да бъде поставено под ограничено запрещение.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

Не се спори между страните по делото, че ищцата е майка на пълнолетния ответник Д.Н.Н. и съгласно разпоредбата на чл. 336, ал.1 от ГПК, за нея е налице правен интерес от предявения иск. Това обстоятелство се установява от представеното по делото Удостоверение за раждане № 0873/16.07.1959 г. от Община Стара Загора.

 

Съгласно изискването на чл. 337 от ГПК, съдът придоби непосредствени и преки впечатления за ответника в проведеното открито съдебно заседание. Същият е ориентиран за време и място, успява да задоволи сам потребностите си, може да чете и пише може да се обслужва сам и взема лекарства за депресии. 

 

От представените по делото експертни решения № 0753/23.03.2006 г. и № 0712/17.03.2008 г. се установява, че ответника страда от “параноидна шизофрения. Епизодично – ремитентно протичане с прогресиращ дефицит”.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели Димо Тотев Г. и Атанас Г. Карушков се установява, че Д. е психично болен от много години. Понякога буйства, понякога е добре. Лекували са го, но не може да се излекува. Оправя се сам донякъде. Може да отиде да си купи хляб, да се обслужва. Не работи, пенсионер по болест е.

 

От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че ответника страда от параноидна шизофрения. Епизодично – ремитентно протичане с прогресиращ дефицит. Не разбира в пълен обем свойството и значението на това, което върши и не може да се грижи в достатъчна степен за собствените си интереси. Предвид естеството на заболяването на ответника в състоянието, което се намира същият, е опасен най – вече за своите близки, в значително по – малка степен за себе си и за околните. Ответникът може сам да ръководи действията и постъпките си в по – елементарни, ежедневни ситуации.  Може да взема самостоятелни решения, когато не изискват сложно мислене и категории. Трудно му  да предвижда последствията по тях.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи

 

Във всеки случай в производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не интереса на активно легитимираните да го предявят. Предвид съвкупната преценка на доказателствата и при определящо значение на заключението на СПЕ, съобразила състоянието на ответника непосредствено преди решаване на делото и преценката на отговорите и поведението му, възприети от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС, настоящият съд приема, че ответникът може ограничено да разбира и да ръководи действията и постъпките си и да се грижи за себе си. Не е налице такова състояние при него, което да се определи като толкова тежко, че да обоснове пълна негова недееспособност да може да се грижи за своите работи и от там предпоставките както от медицинския, така и от юридическия критерий за поставянето му под пълно запрещение. При него е налице частична неспособност напълно сам да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Ответникът може да се справя с елементарните дейности от ежедневието и самообгрижването си, би могъл да борави със собствените му средства - от пенсията и от някакъв ежедневен труд. Трудно обаче той би могъл да се справи в по-сложни ситуации.

 

Предвид заболяването му, което представлява "душевно заболяване" по смисъла на закона, частично е нарушена годността на ответника да разбира свойството и значението на постъпките си, да полага грижи за своите работи, и особено в по - сложни, непривични за него ситуации, и така той не е в състояние сам да защитава личните и имуществените си интереси.

 

Съобразно което, съдът обосновава извод за поставянето на ответника под ограничено запрещение. Ето защо искът следва да бъде уважен в този смисъл.

 

Предвид горното, съдът                               

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОСТАВЯ под ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице Д.Н.Н., ЕГН **********,***.

 

РАЗПОРЕЖДА препис от Решението, след влизането му в законна сила да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство - Кмета на Община Стара Загора, както и на ТЗ “ГРАО” Стара Загора – Областна служба на МРРБ-София, ГД “ГРАО” по ЕСГРАОН, съгласно чл.97 от ПСАРОВАС и чл.115, ал.1, т. 7 от ЗГР.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от днес чрез Окръжен съд гр. Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив. 

 

 

                                        

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :