Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№217                                         18.06.2014 г.                     град Стара

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети юни                                                                                     2014 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 23 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 422 от ГПК.

 

В ИМ ищецът М.Г.К., чрез адв. Н.В. твърди, че ответникът по делото - Н.И.Н. е издала запис на заповед на 10.06.2008 г., с падеж 09.07.2008 г., като задължението произлязло от предоставена сума на ответницата. Тъй като в предвидения срок последната не изплатила дължимата сума, ищецът със Заявление по реда на чл. 417 от ГПК поискал издаването на заповед за изпълнение. По образуваното ч. гр. дело № 5820/2009 г. по описа на СтРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По това дело постъпило възражение от ответницата, поради което предявява настоящия иск, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 58 000 лв., главница – обезпечаваща вземания по ЗЗ от 10.06.2008 г. и законна лихва върху сумата, считано от 15.12.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, ведно със разноските по делото. С оглед направеното от съда разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл. 146 от ГПК сочи, че процесната сума е предоставена на ответницата във връзка с уговорка, последната да прехвърли на ищеца свои земеделски земи в ***.   

 

            Ответникът Н.И.Н. взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск. Оспорва приложения в ч. гр. дело № 5820/2009 г. по описа на СтРС Запис на Заповед, относно неговото авторство. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Освен това счита, че ищецът не е посочил каузалното правоотношение между страните, което се обезпечава с процесния ЗЗ.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    

Не е спорно обстоятелството, че по подадено от ищеца Заявление по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ – ЗЗ от 10.06.2008 г. било образуваното ч. гр. дело № 5820/2009 г. по описа на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По делото е постъпило възражение от ответницата, поради което ищецът е предявил настоящия установителен иск.

 

Във връзка с направеното оспорване на процесния ЗЗ относно неговото авторство е назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза. От заключението на същата се установява, че подписът положен долу в дясно срещу реквизит “подпис на издателя” в Записа на заповед от 10.06.2008 г., с падеж 09.07.2008 г. за сумата 58 000 лв., не е изпълнен от ответника Н.И.Н.. Вещото лице подробно и мотивирано е посочило установените различия на общите и частни признаци в подписите на „издател” и представените сравнителни образци. На поставените въпроси относно вероятността за умишлено изменение на подписа, вещото лице отговаря през призмата на своята дългогодишна практика и опит в професионалната област, в която е специалист.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

В производството по чл. 422 ГПК ищецът- кредитор следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответникът- длъжник- възраженията си срещу вземането.

 

На първо място, съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В конкретния случай падежа на процесния ЗЗ е 09.07.2008 г.. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено в СтРС на 15.12.2009 г., от което може да се направи извода, че давностния срок не е изтекъл, следователно това възражение е неоснователно. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна, процесният запис на заповед като абстрактна сделка и то формална, макар и да съдържа всички предвидени от закона реквизити, с оглед на направеното от ответника оспорване на подписа на издателя, спорен се явява въпроса дали е действителен.

 

От заключението на изслушаната по делото съдебно- графическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като изготвена добросъвестно, компетентно и обективно, се установява, че подписът положен долу в дясно срещу реквизит “подпис на издателя” в Записа на заповед от 10.06.2008 г., с падеж 09.07.2008 г. за сумата 58 000 лв., не е изпълнен от ответника Н.И.Н..

 

Съдът, въз основа на заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-графическа експертиза приема, че ответникът не е автор на волеизявлението, съдържащо се в Записа на заповед. Предвид на това, по силата на този писмен документ за ответника - длъжник не би могло да възникне менителничното задължение. Ефектът на абстрактната сделка не е настъпил, тъй като макар и издадена ценната книга - Запис на заповед от 10.08.2008 г., представлява недействителен документ и като такъв не съставлява източник на задължение от страна на ответника.

.

 

 

И в двата случая обаче и при редовен запис на заповед и при недействителен, при предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдът е задължен да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува. В самия запис на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче, винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента. В направеното към исковата молба уточнение се съдържат твърдения, че между страните е съществувала каузална сделка –уговорка за прехвърляне на недвижим имот. Във връзка с това твърдение обаче не са ангажирани от страна на ищеца никакви доказателства, поради което същият не установи по категоричен начин, че претендираното парично вземане в размер на 58 000 лева, е било свързано с уговорка за прехвърляне на недвижим имот и че процесният Запис на заповед е в релевантна връзка към тези отношения между страните по настоящото гражданско производство. Това е така, защото обещанието за прехвърляне на недвижим имот по своята правна същност представлява предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, за който писмената форма е задължителна с оглед неговата действителност и тези обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания, а и такива не бяха поискани.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

По изложените съображения съдът намира за основателно оспорването по реда на чл. 194, вр. с чл. 193 от ГПК на Запис на заповед, с дата на издаване 10.06. 2008 г. и падеж 09.07.2008 г., поради което и на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, следва да го признае за неистински и да го изключи от доказателствените материали по делото при условията на чл. 194, ал. 3, предложение първо от ГПК. Тъй като процесния запис на заповед е вече изпратен по пр. пр. № 1193/2014 по описа на РП Стара , съдът намира, че не следва да се произнася за това с отделен диспозитив.

 

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски общо в размер на 240 лева.

 

Ето защо, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.К., ЕГН **********,***, против Н.И.Н., ЕГН ********** *** , иск за установяване съществуването на вземане от 58 000 лв. /петдесет и осем хиляди лева/, представляващо задължение по запис на заповед от 10.06.2008г., с падеж 09.07.2008г., за което е издадена заповед за изпълнение № 4572/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 5820/2009 на СтРС, като неоснователен и недоказан.

 

ПРИЕМА за установено, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, по заявеното от ответника Н.И.Н., ЕГН ********** *** , оспорване на истинността на представения от ищеца М.Г.К., ЕГН **********,***, запис на заповед от 10.06.2008г., с падеж 09.07.2008 г., че документът е неистински в частта относно авторството на “подпис на издателя” на ответника, като на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.

 

ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати на Н.И.Н., ЕГН ********** *** , сумата 240 лв., /двеста и четиридесет лева/, разноски по делото.  

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :