Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 215                                                    12.06.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети юни                                           две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1172 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Д.Н. против решение № 176 от 12.02.2014г., постановено по гр.дело № 3536/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля претенцията на Д.Д.Н. против А.Я.Й. за заплащане на сумата от …лева, с които ответницата се е обогатила неоснователно – платени по прекратен поради неизпълнение договор за правна защита и съдействие № 21992 от 08.04.2009г.,  като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.

 

            Въззивникът, счита, че постановеното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При установяване на фактическата обстановка, районният съд неправилно и необосновано стигнал до извода, че извършените плащания по Договора за правна защита и съдействие не били без основание и не следвало да бъдат върнати съгласно чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията на ищеца, заедно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските.

 

Въззиваемата А.Я., чрез пълномощника си адв. Н.М. взема становище за неоснователност на жалбата. Неоснователно било твърдението за неправилност и постановяване на атакуваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила. Направените в жалбата твърдения за порочността на решението били неоснователни и в противоречие със събраните доказателства по делото. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

 

Ищецът Д.Д.Н. твърди, че на 08.04.2009г. сключил договор за правна защита и съдействие с ответницата, по силата на който ответницата следвало да изпълни задължението си да заведе и води дело по чл.87,  ал.3 от ЗЗД пред първоинстанционния съд. Ответницата не изпълнила това свое задължение. По същия договор за него възникнало задължение да заплати на ответницата сумата от …лева, което било изпълнено точно и срок. Впоследствие адв.Й. поискала още …лева за делото, която сума Н.Д. – негов брат й платил от името на ищеца, за което ответницата съставила разписка. Ответницата не изпълнила произтичащото от договора за правна защита и съдействие задължение да заведе иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, а същевременно отказала да му възстанови платената сума от …лева, поради което бил принуден да ангажира и упълномощи с пълномощно от 22.07.2009г. друг адвокат, който изготвил искова молба по чл. 87, ал.3 вр.с чл.26 от ЗЗД и я депозирал в Старозагорския районен съд. С нотариална покана уведомил ответницата, че едностранно разваля договора за правна защита и съдействие поради неизпълнение от нейна страна, тъй като вече нямал интерес от реално изпълнение на договора. Моли да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от …лева съставляваща платено от него възнаграждение на отпаднало основание, заедно със законната лихва. Ответницата оспорва иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД като неоснователен. Договорът за правна защита и съдействие (ДПЗС) бил с предмет завеждане на иск по чл.87, ал.З ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане за 1/2 идеална част от недвижим имот. Твърди, че в продължение на три месеца извършила огромна по обем дейност във връзка с процесния договор – правила справки в Службата по вписванията, Община Стара Загора, нотариуси и др. Твърди, че поради липса на съдействие от страна на ищеца и брат му, не представяне на необходими документи и неизпълнение на указанията и не могла да изпълни задължението си по ДПЗС да заведе дело в съда по изготвената от нея искова молба. Моли да се отхвърли иска.

 

Не се спори по делото, че между ищеца Д.Д.Н., действащ лично и като законен представител на поставената под пълно запрещение, негова дъщеря Н.Д.Н. и адв.А.Й. *** е сключен договор за правна защита и съдействие от 08.04.2009г.  Предметът на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане на иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД и водене на делото пред първа инстанция. Договореното по същия възнаграждение е в размер на …лева, която сума е била заплатена. Ищецът не спори, че адв.Й. е изготвила искова молба от негово име, която му е предадена. Впоследствие на 22.07.2009г. ищецът е упълномощил друг адвокат да заведе дело за защита на интересите му. Такова дело е заведено на 17.12.2009г. от адв. Стефан Анков и е приключило с влязло в сила решение.  

С нотариална покана от 10.05.2013г., получена от ответницата на 27.05.2013г. ищецът е уведомил адв. Й., че оттегля дадените пълномощия по договора за правна защита и съдействие от 08.04.2009г., както и че поради неизпълнение на задълженията, вече няма интерес от реално изпълнение на договора  и го разваля.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че той и ищеца не били съгласни, че в изготвената от адв.Й. искова молба, претенцията била за 2/4 ид.част, вместо за ½ ид. част. Свидетелят установява, че заедно с ищеца взели документите от адв.Й., включително изготвената от нея искова молба и я предоставили за база на работата на адв.Анков. Последният като пълномощник на ищеца завел гражданско дело пред Старозагорския районен съд.

От показанията си свидетелката Д.А., се установява, че св. Н.Н. отишъл при нея за консултация и й показал исковата молба, написана от адв. Й. за мнение, добре ли била написана. 

 

 

При така установено, въззивната инстанция намира, че ответницата адв. А.Й. е изготвила искова молба от името на ищеца в изпълнение на сключения между страните ДПЗС. С оглед претенциите на ищеца във връзка с установените в исковата молба квоти, съдът намира, че единствено поради липса на съдействие от страна на ищеца, ответницата не е имала възможност да изпълни задължението си да подаде в съда изготвената искова молба с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и да осъществи процесуално представителство на ищеца пред първа инстанция. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилата се страна дължи връщане на всичко, което е получила без основание, при отпаднало или неосъществено основание, като при отпаднало правно основание поради прекратено договорно правоотношение се дължи връщане на даденото. В случая обаче, предпоставките на тази разпоредба не са налице. Това е така, защото в случая,  сключения между страните договор за правна защита и съдействие е по своята същност договор за поръчка.  В този хипотеза доверителят може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение – чл.288, ал.1 от ЗЗД. Предпоставките за валидно упражняване на правото на разваляне на двустранния договор са да е налице неизпълнение на договорното задължение от едната от страните и неизпълнението да е виновно. Възможността за разваляне на договора е субективно потестативно право, което изправната страна може да упражни. В случая, обаче не е налице едностранно разваляне на договора от страна на ищеца, тъй като не е налице неизпълнение на задължението по ДПЗС от страна на ответника, за което той да отговаря. По тази причина не е налице разпадане на облигационната връзка чрез разваляне на договора, при което страните да дължат връщане на даденото на отпаднало основание. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 424 от 01.06.2010г. по гр.д.№ 1211/2009г. – ІV ГО.

 

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за връщане на сумата на отпаднало основание, поради прекратения договор за правна защита и съдействие между ищеца и ответницата е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

Неоснователно е твърдението на въззивника в жалбата му, че ответникът по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД,  не можел да прави възражение за освобождаване от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на договора. Както бе посочено по – горе, между страните не е налице разваляне на договора за правна защита и съдействие, тъй като правото да развали договора има само изправната страна. В този случай е налице оттегляне на поръчката от страна на доверителя, при което оттегляне същият не се освобождава от задължението да заплати уговореното със доверителя възнаграждение, а в случай на плащането му довереникът не дължи връщане на същото.

Неправилно въззивникът се позовава на решение № 64 от 03.06.2011г. по гр.д. № 558/2010г. на І ТО, на ВКС, тъй като в случая обстоятелствата по настоящото дело и обстоятелствата по посоченото решение не са идентични.  В този смисъл цитираната от въззивника практика е неотносима към настоящия случай.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатска защита.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  176 /12.02.2014г., постановено по гр.дело № 3536/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Д.Д.Н. ЕГН ********** ***  да заплати на А.Я.Й.,*** сумата от …/…/ лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: