Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 212 …………………12.06.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………….......Първи граждански състав

На четиринадесети май………………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.…………..……………...…………………………

Прокурор…………………………………...……………..…………………………

като разгледа докладваното от……………..……………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1178…..описа за 2014………………...година.

 

        Обжалвано е решение № 149 от 05.02.2014 г., постановено по гр.дело № 3855/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което М.П.И. е осъден да заплати на М.Г.К. сумата лв., представляваща неизпълнено задължение по писмен договор за заем от 27.08.2007 г. Отхвърлени са предявените от М.Г.К. против М.П.И. обективно съединени искове, както следва: за сумата от …лева по договор за заем от 21.08.2008 г.; за сумата от …лв. по договор за заем от 27.08.2008 г.; за сумата от …лв. по договор за заем от 24.09.2008 г.; за сумата от … лв. по договор за заем от 29.10.2008 г.; за сумата от …лв. по договор за заем от 28.11.2008 г. и за сумата от …лв. по договор за заем от 02.12.2008 г., като неоснователни и недоказани.

 

        Въззиваемата М.Г.К., чрез пълномощника си по делото адв.А.Ж., счита, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и необосновано. Моли същото в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени всички обективно съединени искове. Претендира за разноските по делото в двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна М.П.И., чрез пълномощника си адв.П.К., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част- правилно и законосъобразно. Моли решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено и му се присъдят разноските за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора, са докладвани в с.з.

 

        Въззивникът М.П.И., чрез пълномощника си адв.П.К., счита, че решението в осъдителната му част е неправилно. Моли същото в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за заплащане на сумата …лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 27.08.2007 г., бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:    

 

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. Ищцата М.Г.К. твърди в исковата си молба, че с ответника се запознали през м. януари 2007 г., като през пролетта на същата година станали близки и започнали постоянна връзка. Ответникът демонстрирал бизнес умения и добър жизнен стандарт. Ищцата работела по безсрочен трудов договор в „Биотест" ЕООД, а ответникът не работел. След началото на връзката им, въпреки че живеели отделно и се срещали рядко, той започнал да крои планове за съвместното им бъдеще, като й обяснявал, че са му необходими поне малко средства за стартиране на бизнес плановете му. Тя била поласкана от сериозните намерения на ответника и водена от силните си чувства към него, на 27.08.2007 г. събрала всичките си спестявания и му дала в заем сумата от … лв. Ответникът твърдял, че ще й върне парите и настоял да сключат писмен договор. Подписали договор за заем от същата дата, с който той се задължил да й върне заетата сума в срок до 30.11.2008 г. В този срок М.И. не й върнал сумата, но нуждата му от парични средства нараснала. Тъй като не работел по трудов договор, а имал непрестанна нужда от финансови средства, за да реализира бизнес идеите си, ищцата кандидатствала и получила няколко кредита от различни банки, които средства веднага след получаването им предоставяла на ответника, а именно: на 21.08.2008 г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД по договор за потребителски кредит за …лв.; на 27.08.2008 г. от „ТИ БИ АЙ Кредит" ЕАД по договор за потребителски кредит- сумата от 1000 лева; на 24.09.2008 г. от „Профи Кредит България" ЕООД по договор за револвиращ заем- …лева; на 29.10.2008 г. от „Първа Инвестиционна Банка" АД по договор за международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка- …лв.; на 28.11.2008 г. от Уникредит Булбанк АД по потребителски кредит- … лв. и на 02.12.2008 г. от „Райфайзен Банк България" ЕАД по договор за кредитна карта Рай Карт- …лв. Общият размер на паричните суми, които предоставила в заем на ответника възлизали на … лв. За всяка от сумите ответникът твърдял, че са само паричен заем и ще й ги върне, след като осъществи бизнес намеренията си. Договорили се да й възстанови всяка заета сума до една година от предоставянето й. Ищцата погасявала вноските по всеки от кредитите, като цялата й заплата от … лева била предназначена за това. От м.юни 2011 г. страните заживели съвместно. На 16.08.2011 г. се родила и дъщеря им М.. Междувременно доходите на ищцата рязко намалели, поради прекъсване на трудовото й правоотношение. Поради пълната невъзможност на ответника да осигурява издръжка за нея и детето, както и заради безотговорното му поведение, ищцата прекратила взаимоотношенията си с М. и през м.февруари 2012 г. се изнесла от съвместно обитаваното жилище. През периода на майчинството й нейните родители погасявали вноските по кредитите, а ответникът не й върнал нито част от предоставените в заем суми. Претендирала е ответникът да бъде осъден да й заплати сумата общо в размер на … лв., от които … лв.- задължение по писмен договор за паричен заем от 27.08.2007 г.; … лв.- по договор за заем от 21.08.2008 г.; … лв.- по договор за заем от 27.08.2008 г.; … лв.- по договор за заем от 24.09.2008 г.; … лв.- по договор за заем от 29.10.2008 г.; …лв.- по договор за заем от 28.11.2008 г. и 500 лв.- по договор за заем от 02.12.2008 г.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът М.П.И. е оспорил изцяло исковете по основание и размер, оспорил е и твърденията в исковата молба. Твърди, че никога не е вземал пари в заем от ищцата. Договорът от 27.08.2007 г. подписали през есента на 2009 г. във връзка с образувани ревизионни производства на фирмите му, като датите в него били „условно” посочени. Твърди също така, че не е получил нито една от посочените суми по кредитите, теглени от ищцата. Обстоятелството, че в началото на 2012 г. имал финансови затруднения и живеели скромно било причината, поради която ищцата се изнесла от семейното им жилище. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

        Не е спорно по делото, че страните са имали връзка, живели са заедно, имат и родено на *** г. дете. По делото е представен договор за паричен заем, подписан между страните по делото на 27.08.2007 г., по силата на който ищцата се задължила да предаде на ответника в заем сумата от 10000 лв., с краен срок за връщането й до 30.11.2008 г., като връщането на сумата ще стане в брой.  В т.2 и т.3 от договора е посочено, че заемната сума ще се предаде в брой в срок 27.08.2007 г.- датата на подписване на договора.

        През 2008 г. ищцата изтеглила последователно няколко кредита: от представения по делото договор за потребителски кредит …е видно, че на 21.08.2008 г. ищцата е изтеглила от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД- София потребителски кредит в размер на …лв.; от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД- София  по договор за потребителски кредит от 27.08.2008 г. получила кредит в размер на … лв.; на 24.09.2008 г. въз основа на договор за револвиращ заем № …получила заем от „Профи Кредит” ЕООД- София в размер на … лв.; на 29.10.2008 г. от „Първа Инвестиционна Банка” АД- София  по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № …. получила банков кредит- овърдрафт в размер на …лв.; с искане- договор за отпускане на паричен заем от 27.11.2008 г. получила от „Уни Кредит Булбанк” АД- София кредит в размер на … лв.; с договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Рай/Карт от 02.12.2008 г. й бил предоставен от „Райфайзен Банк /България/” ЕАД - София кредит в размер на … лв. Видно от представените нареждане- разписки с дати 28.11.2008 г., 22.08.2008 г., 24.09.2008 г. и 29.08.2008 г. отпуснатите кредити в полза на ищцата са били преведени по нейна сметка. По делото са представени и справки- извлечения от сметки на М.К. по повод движението на средства по отпуснатите кредити от посочените по- горе банки.

 

        По делото са изслушани и свидетелите Р.Д.Н.- Г.- майка на ищцата, и П.П.Т.. От показанията на свид.Р.Г. се установява, че  през м.август 2007 г. била ангажирана с изработване на копие на Самарското знаме и тъй като работата била много, ищцата й помагала. След като й платили за изработката и получили „…пари от зърно от двете семейства- моето и на съпруга ми, взехме доходи от всякъде и събрахме една доста голяма сума…”. Събраната сума била … лв. М. им казала /на свидетелката и на баща си/, че М. има нужда от пари и че има желание да му помогне. М. дошъл в дома им и дъщеря им му дала тази сума. Свидетелката уточнява, че от изработката на знамето получила около … лв. Имало една година „затишие” и когато ответникът отново имал нужда от пари, дъщеря й, която работела по трудов договор, а ответникът- не, предприела действия по теглене на банкови кредити, като ответникът обещавал веднага да върне парите, „когато нещата тръгнат добре”. Свидетелката твърди, че е придружавала дъщеря си при всяко теглене на кредитите, като в деня на получаване на сумите по тях, ответникът чакал ищцата в колата си пред съответната банка, последната му подавала парите и той веднага тръгвал. Впоследствие станало непосилно за М. да погасява месечните вноски по всички кредити. Въпреки, че ответникът обещавал да издължи всяка от сумите, същият не предприел действия в тази насока. Между страните започнали чести скандали, като поведението на ответника спрямо ищцата било грубо. Свидетелката твърди, че през целия период на съжителство между ищцата и ответника, тя и съпругът й са помагали финансово. Свид. Пл.Т.твърди, че познава ответника като свой клиент, който купувал от него пакетирана стока, която след това разнасял по магазините. Свидетелят редовно давал стока на ответника на отложено плащане. Знае, че ответникът е молел М.К. за пари, за да погаси задълженията си към фирмата на свидетеля. Тотев „мисли”, че дори М. лично на два пъти му е носила пари в склада за периода м.октомври- м. декември 2008 г.- веднъж сумата от около … лв. и веднъж – от около …лв., които суми давала от името на фирмата на М..

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, поради което независимо дали е налице писмен акт между тях или устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице.

 

        Страните по делото на 27.08.2007 г. са сключили писмен договор за заем за сумата от …лв. Тъй като се касае за договор на стойност над … лв., за доказването му законът изисква писмен документ. Видно от т.3, р.І на договора, заемодателят се е задължил да предаде заемната сума на 27.08.2007 г., т.е. в деня на подписване на договора. Както бе посочено, договорът се счита сключен с предаването на сумата и писмения документ е необходим само като форма за доказване с оглед размера на сумата. В тежест на ищцата е да докаже реалното предаване на сумата. В случая това не е сторено. В посочената т.3 от договора е посочено, че заемната сума ще бъде предадена на 27.08.2007 г. Липсват доказателства обаче, че същата действително е била предадена на тази дата на заемателя. Обстоятелството, че ответникът не е оспорил представения договор е без значение, тъй като както бе посочено в договора липсва изявление, че сумата- предмет на същия, е предадена реално от заемодателя на заемателя. Недопустимо е доказването със свидетелски показания /в случая свид.Г./ на договори на стойност, по- голяма от … лв.- чл.164, ал.1, т.3, предл.второ ГПК. Без значение за доказване на реалното предаване на сумата е и установеното от свид. Г., че към момента на сключване на договора ищцата разполагала със сумата от … лв. Впрочем, свид. Г. установява също така, че тази сума е събрана от възнаграждението й за ушиване на знамето и от пари от продажба на зърно, а твърдението на ищцата в исковата молба е, че сумата представлява нейни спестявания, т.е. и това твърдение на ищцата не е доказано. С оглед на изложеното, съдът намира, че не е доказано заемната сума по писмен договор за заем от 27.08.2007 г. да е получена реално от ответника и затова искът за сумата …лв. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

        По делото не се спори, че ищцата е сключила договори за кредит /заем/ с банките: БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- София; „ТИ БИ АЙ Кредит" ЕАД- София; „Профи Кредит България" ЕООД-София; „Първа Инвестиционна Банка" АД- София; „Уникредит Булбанк” АД- София и „Райфайзен Банк /България/" ЕАД- София. Сумите по всеки от теглените кредити е усвоена от ищцата.  Свид. Г. твърди, че в деня на получаване на сумите по всеки един от заемите, същите са били предавани веднага на ответника. По делото обаче липсват доказателства, установяващи, че сумите са били давани от ищцата на ответника като заем. Договорът за заем, освен реален е и каузален, т.е. за сключването му следва да е налице основание. По делото не са представени доказателства в тази насока. Видно от събраните гласни доказателства, се установява, че ищцата е имала намерение да помогне на ответника в развитието на бизнеса му. От показанията на свид. Т. е видно, че ищцата поне два пъти е давала на свидетеля пари заради задължения на М. към него, като според свидетеля така „вероятно е искала да му помогне за бизнеса му”. В случая от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че страните по делото са били обвързани по договори за заем. Ищцата по делото не доказа /чиято е тежестта на доказване/, че е предавала на ответника сумите по теглените от нея кредити именно на основание договор за заем. Не се установява, че ответникът се е задължил със същите суми на твърдяното от ищцата основание. Неоснователно въззивницата твърди, че по отношение на тези суми претенцията й следвало да бъде квалифицирана от съда като такава за неоснователно обогатяване. Такъв иск- по чл.59 ЗЗД не е бил предявен от ищцата. Вярно е, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, но той квалифицира претенциите съобразно изложените в исковата молба обстоятелства. В случая в исковата молба са наведени единствено обстоятелства, че претендираните суми са били дадени в заем на ответника. С оглед на изложеното съдът приема, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД относно сумите по: договор за заем от 21.08.2008 г.;  от 27.08.2008 г.; от  24.09.2008 г.; от 29.10.2008 г.; от 28.11.2008 г. и от  02.12.2008 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението в частта, с която е уважен искът за сумата …лв. по договор от 27.08.2007 г., е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което този иск бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото въззивницата следва да заплати на М.И. още …лв. разноски по делото за първата инстанция и …лв. разноски по делото за въззивната инстанция или общо …лв.

                    

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 149 от 05.02.2014 г., постановено по гр.дело № 3855/2013 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която М.П.И. е осъден да заплати на М.Г.К. сумата от …лв. по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и на държавата- държавна такса в размер на …лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.К., ЕГН **********,***, против М.П.И., ЕГН **********,***, иск за плащане на сумата от … лв. /… лева/, представляваща неизпълнено задължение по писмен договор за заем от 27.08.2007 г., като неоснователен и недоказан.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 149 от 05.02.2014 г., постановено по гр.дело № 3855/2013 г. на Старозагорския районен съд, в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА М.Г.К., с посочен адрес, да заплати на М.П.И., с посочен адрес, направени по делото разноски  в размер на … лв. /…стотинки/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване само в частта относно иска за сумата … лв. в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания  по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.