Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  213                          12.06.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 14 май                                             две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1180  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс” АД гр. София чрез адв. М.Г. против решение № 1403 от 04.12.2013 г., постановено по гр.дело № 7225/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           Въззивникът ЗД „Бул Инс” АД гр. София чрез адв. М.Г. е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва изцяло в срок. Счита същото за неправилно, необосновано и несъобразено с установените по делото факти. В хода на производството в първата инстанция не било категорично доказана пасивната материална легитимация. Ищецът не доказал твърденията си, че при тях била сключена и е била валидна към датата на ПТП, задължителна застраховка гражданска отговорност. При условията на евентуалност оспорва правилността на констатациите на съда относно липсата на съпричиняване на вредите от самия пострадал. Молят   да се отмени обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като им се присъдят направените разноски в двете инстанции. При   условията   на   евентуалност молят   да   се намали размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Въззиваемият А.Г.А. чрез  адв. Ж.З. заявява, че счита жалбата за неоснователна и необоснована, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че от представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива, се е установило безспорно, че за управлявания от свидетеля Офидис автомобил е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” и ответното дружество не е представило доказателства за прекратяване на застрахователното правоотношение между него и собственика на автомобила. Още повече, че от справка  в  официалния  сайт  на Гаранционен  фонд  било  видно,  че  за  въпросния автомобил, към датата на ПТП е била валидна застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от деликвента автомобил. Относно твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, счита, че ответното дружество не ангажирало никакви доказателства в тази насока. Относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, счита, че същото е съобразено с практиката на съда по идентични случаи и е справедливо определено.

Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и да му се присъдят направените по делото съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция, за което прилага списък с разноските и адвокатско пълномощно за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск  с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ.   

По делото е установено, че на 23.12.2011г., около 17.50ч., в гр.Стара Загора, на ул.”Кап.Петко Войвода” – 10 м. северно от бул.”Славянски”, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген пасат”  с ДК № СТ1318АХ, собственост на "Фрико” ООД гр. Стара Загора и управляван от Х.О. и ищеца А.Г.А. /въззиваем в настоящото производство/, като пешеходец. С Постановление от 04.09.2012г., образуваното и водено срещу водача Х.О.наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 129, ал.2 от НК е било внесено в съда, който с определение от 22.11.2012г. го е прекратил на основание чл. 24, ал.1, т.9 от НПК заради заявено искане от пострадалия за това, по реда на чл. 343, ал.2 от НК. По настоящото дело е приложено  дело НОХД № 1943/2012г. по описа на СтРС, ведно ДП № зм 836/2011г. по описа на ПП – ОДП гр. Стара Загора и писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП 2712 от 23.12.2011 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, скица и фотоалбум към него.

За изясняване на  обстоятелствата по делото Старозагорския районен съд е допуснал и разпитал в качеството на свидетел Х.О.– водача на лекия автомобил „Фолксваген пасат”  с ДК № СТ1318АХ. Същия установява, че произшествието е станало на прав път, със суха настилка. Пострадалият пешеходец по време на настъпването на удара се е намирал на пътя, като ударът е бил отпред на автомобила – на огледалото на шофьора и „отгоре на колата”. Свидетелят не си спомня дали улицата е била осветена от улични лампи, като твърди, че на мястото на инцидента не е имало пешеходна пътека.

По делото е назначена съдебно авто-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява,  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

че пешеходецът е вървял по метален мост над открит канал, преминал е разстояние от 1.6м. от края на моста до западния бордюр и е започнал да пресича улицата в посока изток. Мястото на удара е на около 4.50 м. източно от западния бордюр на ул.”Кап.Петко Войвода”, в лентата за движение в посока север, на около 0.7 м. вдясно от мислената осова линия. В посока север – юг удара е срещу средата на металния мост, по който е преминал пострадалия или на около 1.5м. южно от северния парапет. Скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара е една и съща – 47.23 км/ч. Не са съществували зрителни прегради между водача и пешеходеца, ограничаващи взаимната им видимост. Имало е намалена видимост, заради тъмнината. В зоната на настъпилото ПТП няма хоризонтална маркировка, но съобразно закона на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Кръстовището е Т-образно, а пешеходецът е навлязъл в кръстовището когато е станала удара. Няма знаци от наличното знаково стопанство, имащи отношение към ПТП. Според вещото лице, водачът на автомобила с аварийно спиране е можел да предотврати настъпването на ПТП, като предприеме спиране в момента на възникване на опасността. С аварийно спиране водачът на автомобила е можел да предотврати настъпването на ПТП. Заключението е компетентно и мотивирано, не е оспорено от страните по делото, поради което правилно съдът го е възприел изцяло.

По 

 

 

 

 

 

 

 

 делото са приложени заверени ксерокопия от Епикриза ИЗ № 21973/ 28.12.2011 г., издадена от Нервнохирургично отделение при МБАЛ „Плоф. д-р Ст. Киркович” АД гр. Стара Загора и амбулаторни листове от 29.12.2011г., 30.12.2011г., а също така е назначена съдебно медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение, от които се установява, че: при процесното ПТП въззиваемият е получил контузии на главата и сътресение на мозъка, счупване на главичката на дясната малко пищялна кост. След извършен на 30.12.2011г. преглед от ортопед е поставена диагноза – счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена. При извършен на 14.02.2012г. преглед на пострадалия, е установено, че е налице „дефицит в екстензията около 10 – 15 гр.. Ходи с помощно средство. Препоръка да ходи още 3 седмици с помощно средство”. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени от механизма на травма на пешеходец при блъскане от лек автомобил. Описанието на състоянието на пострадалия от очевидци съвпада с медицинските критерии за пълна загуба на съзнание. Сътресението на мозъка с пълна загуба на съзнание осъществява медико – биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на главичката на дясната малко пищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, които при правилно протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок от около 2 месеца. Според вещото лице, в случая възстановяването е приключило в обичайния срок, като в бъдеще е възможно пострадалия да има оплаквания на мястото на счупването на костта.

 

 

 

 

Съдът правилно е кредитирал заключението на съдебномедицинска експертиза, тъй като е изготвена от експерт, разполагащ с нужните специални знания, което му позволява да даде отговор на поставените въпроси. Освен това същото не е оспорено от страните по делото.

       Въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционният съд относно това, че е безспорно установено, че за  

 

 

 

процесния автомобил е имало валидно сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, по застрахователна полица №  0251048822416 с период на покритие от 26.01.2011 г. до 25.01.2012 г., препис от която е представен по делото. Въззивникът твърди в жалбата си , че този извод е неправилен, тъй като с отговора на исковата молба те са възразили, че посочената полица не е била действаща към датата на събитието, тъй като по нея не са заплатени всички вноски за застрахователна премия.  Въззивният съд намира, че това твърдение е останало недоказано, тъй като няма представени такива доказателства по делото, поради което правилно районният съд е приел, че застраховката е валидно сключена. Ищецът е представил валидно сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество и след като ответникът твърди, че не е валиден поради неплащане на всички вноски, то същия следва да установи тези факти, което обаче не е сторено.

          По делото е  

 

 

 

изслушаната в качеството на свидетел В.Ж.Г.– майка на въззиваемия, която установява, че  когато видяла сина си в болницата – след инцидента, същият бил силно замаян. Около три дни въззиваемият бил в тежко състояние – не можел да става и да се обслужва. Твърди също, че впоследствие страдал от силни болки в главата, като от момента на настъпилото ПТП насам, последният е получавал припадъци, придружени със загуба на съзнанието. Твърди също, че той изпитва непрестанна болка в крака, което наложило да преустанови трудовото правоотношение по заеманата от него длъжност. Понастоящем пострадалият продължавал да приема медикаменти, като не винаги намирал облекчение при изпитваната от него болка в коляното.

Съдът е кредитирал свидетелските показания на Валентина Георгиева, като същите са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В показанията се излагат лични възприятия, логични са, съпоставени с медицинските документи и експертното заключение, като не са налице други доказателства, на които да противоречат.

При така установената фактическа обстановка изводите на Старозагорския районен съд са правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

В конкретния случай са налице всички тези предпоставки, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан. Налице е валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на процесния автомобил и застрахователя, налице е противоправно деяние на водачът Х.О.. Водачът на л. а. “Фолксваген пасат” е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. От обективна страна, същият при управление на автомобила, движейки се в тъмната част на денонощието, не е съобразил скоростта на движение, която да е такава, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. От субективна страна, деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата, които регламентират движението по пътищата и е могъл да съобрази поведението си с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. С оглед на това правилно е приел, първоинстанционният съд, че въззивникът ЗД "БУЛ ИНС” АД гр. София дължи на въззиваемия обезщетение за причинените му в резултат на ПТП вреди.  

 

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. В настоящия случай е установено от събраните доказателства, че на въззиваемия са били причинени контузии на главата и сътресение на мозъка, счупване на главичката на дясната малко пищялна кост. Сътресението на мозъка с пълна загуба на съзнание осъществява медико – биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на главичката на дясната малко пищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, които при правилно протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок от около 2 месеца.  Въз основа на показанията на свидетелката Георгиева, съдът е направил изводи за болките, които пострадалият е претърпял и продължава да търпи и понастоящем, взел е предвид и обстоятелствата, че въззиваемият е имал припадъци със загуба на съзнанието. При тези установени факти, съдът правилно е приел, че размера на обезщетението за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди следва да се определи на …лв. В тази посока въззивният съд намира, за неоснователно възражението, което се прави във въззивната жалба за прекомерност на определения размер на обезщетението. Настоящата инстанция намира, че същия е съобразен изцяло с критерия, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, направено от въззивника, че е налице съпричиняване 20 % от страна на пострадалия. По делото липсват доказателства,  установяващи такова съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия. Действително същия 

 

 

 

 

 

 

 

 е предприел пресичане на пътното платно, без да има обозначено за това място. Установено е, обаче, че такова обозначено място – пешеходна пътека, изобщо липсва в процесния участък. Видно от становището на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза пешеходецът не е бил в опасната зона за спиране на автомобила. По делото липсват данни за несъобразяване на пешеходеца с разстоянието до приближаващия се автомобил и с неговата скорост на движение. Всяко вредоносно поведение следва да бъде конкретно доказано. В случаите, когато се касае до евентуално съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно поведение на единия участник, насрещното такова поведение да се презюмира. Поради тези причини, въззивният съд счита, че липсват доказателства за доказано нарушение на съответните законови текстове по ЗДП от страна на пострадалия пешеходец, поради което не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

          Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите му съответстват напълно на събраните по делото доказателства. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, като е представил списък с разноските. Същия не е оспорен от въззивника, поради което въззивният съд намира, че следва да осъди въззивника да изплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 830лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1403 от 04.12.2013 г., постановено по гр.дело № 7225/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          ОСЪЖДА “ЗД БУЛ ИНС” АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул.”Лавеле” № 19, представлявано от С.П.и П.П.да заплати на А.Г.А. ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.”Х.Д.Асенов” № 119, ет.1, офис 1, адв. Ж.З. – СтАК, сумата …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

                                                ЧЛЕНОВЕ: