Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 208/05.06.2014 г.                                         Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и девети май                                                    Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1181 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Е.Н. - пълномощник на ОДЗ „Д.” с. О.,  представлявано от Директора - М.Н. С., адрес на адв. кантора: гр. С., ул. „Св.” №., ет. .. офис №., против Решение № 150/ 05.02.2014г. постановено по гр.д № 4466 / 201Зг. по описа на РС С., правоприемник на ЦДГ „С.” с. М., издадена по реда на чл. 192, ал.2 от КТ от Кмета на Община Б.Д., приемайки за легитимна страна по делото - ОДЗ . „Д.” с. О. - правоприемник на ЦДГ „С.” с. М., а не Община Б.Д.. Сочат, че в конкретният случай, към датата на издаване на процесната заповед, ищцата е заемала длъжността „ Директор" в ЦДГ „С.” с. М., която по-късно с Решение № 349 от 03.09.2013г. на Общински Съвет Б.Д. е преобразувана, чрез сливане като филиал към ОДЗ “ Д. “ с.О., общ.Б.Д..

Назначена била на длъжността след спечелен конкурс, обявен и проведен от Община Б.Д. с когото ищцата е сключила трудов договор. Съгласно чл.37, ал.5 от ЗНП - Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини. Изводите на съда относно работодателя на ищцата / процесуално лигитимната страна в настоящото производство / са неправилни, тъй като ищцата не може по отношение сама на себе си да прекрати трудовото си правоотношение. Тези функции са възложени на висшестоящият орган спрямо работодателят. Последиците засягат работодателя, който е засегнат и от споровете по искове по чл. 344, ал.1 от КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна страна - ответник по делото. /съгласно ТР № 1/2010 год. на ВКС във връзка с което са изводите на съда/. Считат, че Община Б.Д. е висшестоящия орган по отношение на ищцата, заемала длъжността „ Директор" в ЦДГ „С.” с. М. и законосъобразно е упражнил правомощията си да, като е прекратил трудовото й правоотношение.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Считат, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение следва да бъде отменено. Тъй като работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата, чрез отделни писма, за които тя е представила отговори, видно от представените и приети като писмени доказателства по делото такива. Изложените в обжалваната заповед мотиви са изцяло доказани от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени копия от: Жалби, Задължително предписание на Държавна Агенция Закрила на детето, Констативен протокол на комисия назначена със заповед на Кмета на Община Б.Д., Писмо на РИО на МОНТ С., както и показанията на свидетелката Г.Р. / заемаща длъжност Зам.кмет на Община Б.Д. /, които изцяло кореспондират с тези доказателства.

Считат, че районният съд не е взел в предвид, писмените обяснения на ищцата в които твърди, че свидетелката - Й.Г. е събирала пари в детската градина, без тя да е издавала заповед. Както и самите показания на свидетелката Г., която твърди, че дарения са правени от родители - играчки / детска кухня, кукли / и други необходими консумативи за деца, които са предавани на служител на градината и не се завеждани в книга за дарения. Допуснатото нарушение на ищцата относно неспазване на Сборник с рецепти и наръчник за хранене на деца от 3 до 7 годишна възраст е констатирано и безспорно установено, че количеството приготвена храна за обяд на децата в детската градина е значително завишена, който факт не се оспорва от ищцата, както и всички разпитани по делото свидетели. Считат, че съда не е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което направените констатации и правни изводи са изцяло неправилни и незаконосъобразни. Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставена без уважение.

 

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. 

 

        Сочат, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата длъжност, независимо от преобразуване на детското заведение в което е работила, като филиал на ОДЗ “ Д. “ с.О., общ.Б.Д.. Тъй като иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан, настоящият иск не следва да бъде уважаван.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.З от КТ.

 

В решението си първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан и като такъв, на ищцата следва да бъде изпратена сумата 2328.84лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ. Считам, че иска не следва да бъде уважаван, тъй като предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и недоказан.

           Молят предвид изложеното във въззивната жалба въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 150/05.02.2014г.постановено по гр.д.№
4466/2013г. по описа на Районен съд С., като неправилно и незаконосъобразно,   поради   неправилно   прилагане   на   материалния   закон   и   съществени   нарушения   на съдопроизводствените правила. Да остави в сила като законосъобразна Заповед № 8/ 09.07.2013г. на Кмета на Община Б.Д., както и да присъди на въззивника направените съдебни и деловодни разноски.

           Не правят искане за събиране на нови доказателства.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от  адвокат М.И.З. *** като пълномощник на ищцата М.Х.Л.,  против подадената въззивна жалба вх. № 4652/2014 год. против Решение № 150/05.02.2014г. постановено по гр.д. № 4466/2013 г. по описа на РС - С.. Въззиваемият счита подадената въззивна жалба за неоснователна и необоснована, поради което счита, че следва да бъде оставена без уважение и обжалваното Решение да бъде потвърдено, като съображенията им за това са изложени в писмения отговор на въззивната жалба.

Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими факти и е постановил правилно решение, съобразено както с практиката на съдилищата, така и със събраните по делото доказателства.

Въззиваемият моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба против Решение под № 150/05.02.2014г. постановено по гр.д. № 4466/2013 г. по описа на РС - С. и да оставите в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

 

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски пред въззивната инстанция, за което прилагат списък с разноските и адвокатско пълномощно за въззивната инстанция.

           Въззивникът ОДЗ “Д.” село О., редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. Н. по делото пред въззивния съд, която взема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това.

 

Въззиваемият М.Х.Л. редовно и своевременно призован, не се явява. За нея се явява адв. М.З., който моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ

 

          Във въззивната жалба на първо място се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд в хода на първоинстанционното производство и най-вече за нарушение на разпоредбите касаещи надлежната пасивна процесуална легитимация по предявените искове.

 

          В тази насока въззивният съд намира, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се разглеждат по реда на Глава ХХV – бързо производство, съобразно чл. 310, ал. 1, т. 1, предл. 2 и предл. 3 от ГПК.В тази връзка приложими се явяват и разпоредбите на ГПК.

 

Настоящият съд намира, че се явяват неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на иска поради ненадлежна легитимация на ответника по делото. Въззиваемата и ищца Л. заема ръководна длъжност в системата на народната просвета, а съгласно чл.37, ал.5 от ЗНП сключването и прекратяването на трудовите договори с директорите общинските детски градини се извършва от кмета на общината. Трудовото правоотношение обаче, съгласно чл.61, ал.2 изр.второ КТ, възниква с предприятието по чийто щат е ръководната длъжност. В случая това е била ЦДГ „С.” с.М.. Установеното в хода на производството обстоятелство, че с решение на общинския съвет Б.Д. / лист 15 от първоинстанционното дело/ от 03.09.2013г., тоест след предявяване на иска,  е постановено преобразуване на ЗДГ ”Смехоранчета”, чрез сливане с ОДЗ „Д.”, с. О. има за резултат промяна на работодателя.  Това е така, защото при вливане на едно предприятие в друго, съгласно чл.123, ал.1 т.1 от КТ трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват. Съгласно специалната разпоредба на чл.123, ал.2 от КТ в хипотезата на вливане правата и задълженията по трудовото правоотношение, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят от прехвърлителя на приобретателя. По силата на тези законови разпоредби, надлежен ответник по иска е обединеното детско заведение, към което се е вляла детската градина, а не Община Б.Д.. В същия смисъл се явява и константната практика на ВКС на РБ, която приема че надлежният ответник е съответната детска градина-работодател, а не висшестоящия й орган - Община Б.Д..

 

Налага се извода, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и въззивният съд не констатира нарушения касателно пасивната процесуална легитимация по иска по чл.344, ал. 1, т.1, 2, и 3 от ГПК. Дори и да се приеме, че е налице някакво незначително нарушение на съдопроизводствените правила, то не се явява от категорията на съществените такива, които да обосновават отмяната на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенният съд.  В тази насока въззивният съд счита, че оплакванията във въззивната жалба в тази им част се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: въззиваемата М.Х.Л. е работила при въззивника ОДЗ “Д.” село О., като е заемала длъжността „директор" на ЦДГ “С.” село М., като въззивникът ОДЗ “Д.” село О. се явява правоприемник на тази детска градина. Не спори между страните по делото и за това, че на въззиваемата е било прекратено трудовото правоотношение  на основание чл. 190, т. 7 от КТ, като е издадена заповед под № 8/09.07.2013г. от работодателя, с която на ищцата е било наложено наказание – дисциплинарно уволнение.

 

По правило оспорването на уволнението от работника или служителя посредством предявяването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ изисква от съда да провери наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение към момента на неговото прекратяване, т.е. съответствието между приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор и конкретните обстоятелства. В случая основанието, посочено в заповедта за уволнение и формирало волята на работодателя-въззивник за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемата, е че в мотивите на заповедта на въззиваемата Л. са вменени няколко нарушения на трудовата дисциплина, а именно: че не е разработила процедура за подаване и разглеждане на жалби и оплаквания от деца, родители, членове на персонала и други лица, както и процедура за реда, организацията и действията при инциденти с деца в детското заведение; мерки и действия за превенция за насилието над деца в детското заведение; че е допуснала незаконосъобразно събиране на средства от по три лева месечно за неопределен период от време от родителите на децата, като събирането е ставало от домакина на детската градина, а за разходването на средствата няма оформена документация в съответствие с чл.11 и чл.12 от Наредба 4 за документите в системата на Народната просвета; че не е осъществила контрол при разходване на хранителни продукти на 07.06.2013 г. при приготвянето на обедното меню, с което е допуснала разпиляване на суровината – хранителни продукти. Относно установяване на нарушенията заповедта е препратила към извършени проверки от Регионален инспекторат по образование, от Държавна агенция „Закрила на детето” и протокол за проверка от 07.06.2013 г. на комисия назначена със заповед на Кмета на Община Б.Д.. В мотивите е посочено още, че в резултат на извършените проверки от Държавна агенция „Закрила на детето” и РИО на МОМН – С. са били изготвени предписания които са съобщени и на Кмета на Общината.

 

Също така се установява от писмените доказателства, приети от първостепенния съд, че до проверките на ръководената от въззиваемата детска градина се е стигнало в резултат на подадени жалби от родители в периода месец март – месец май 2013 г. В доклада относно проверка от служители на Главна дирекция „Закрила на детето” извършена на 23 и 24.04.2013 г. /лист 60 от първоинст. дело/ са направени констатации, че в градината няма регламентиран ред за подаване и разглеждане на жалби, няма приети правила за действия при инциденти с деца и не са разработени мерки и действия за превенция на насилието над децата в градината. До ищцата е издадено задължително предписание №РД-14-96/14.05.2013 г. за разработване на следните процедури: за разглеждане на жалби и оплаквания от деца, родители, членове на персонала и други; за реда, организацията, действията и отговорностите при инциденти с деца; и за мерки и дейности относно превенцията на насилието над деца в целодневната детска градина, с които да се запознаят родителите и персонала /лист 70 и 71 от първоинстанционното дело/. С писмо от 13.05.2013 г. Кметът на Община Б.Д. бил уведомен за извършените от Държавната агенция действия /лист 47/.

 

Съобразно констативния протокол под № 247 от датата 22.04.2013 год., на 15.04.2013г. в детската градина е била извършена проверка от служителите на РИО, гр.С., при която е констатирано, че във връзка с оплакванията за събиране на средства, съдържащи се в жалбата, комисията е установила, че в книгата за дарения няма отразени дарения направени в полза на детското заведение. Констатирана е и липса на документи доказващи събирането и използването на такива средства /лист 79/. Установява се от приложените копия на книгата за дарения, започната на 28.11.2003 г., че на страница осма, са отразени две дарения, като и двете са от 2010 г. /лист 82/. Със заповед под № 284 от 24.04.2013 г.  до ищцата, в качеството й на директор, са отправени задължителни предписания от началника на РИО, изразяващи се в следното: да разработи процедура за приемане на дарения, да утвърди състав на комисията за приемане на дарения и да обяви свободното място за учител в сайта на РИО – С. /лист 80/. Копие от констативния протокол за проверката е изпратен от началника на РИО на кмета на Община Б.Д. /лист 92/. Всички тези обстоятелства са били констатирани и от първостепенния съд в мотивите към обжалваното първоинстанционна Решение.

 

Съгласно императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Изискването на обяснения и изслушването на работника са съществено задължение на работодателя в производството по налагане на дисциплинарно наказание. Без да го е изпълнил той не може законосъобразно да упражни дисциплинарните си правомощия.

 

В настоящия случай работодателят е изискал обяснения само за част от вменените със заповедта дисциплинарни нарушения. Това е направено с цитираното по-горе писмо от 17.06.2013г. / лист 100 от първоинст. дело/. Относно другите нарушения - тези относно неизготвяне на правила за подаване на жалби, на процедура за дейностите и отговорностите при инциденти с деца и на мерки за превенция на насилието над деца, обяснения не са търсени. Последното обстоятелство е видно от приложените по делото писмени доказателства. Предвид това, оспорената заповед за дисциплинарно уволнение, съобразно чл.193, ал.2 КТ, е незаконосъобразна в частта си относно тези нарушения, като не следва да бъде разглеждана по същество.

 

Съдът намира, че другото визирано в заповедта нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно събиране на пари от родителите и неоформяне на свързаната с това документация, не е било установено по надлежния ред. Това е така, защото нито назначената комисия, нито съставените от РИО С., протоколи установяват конкретния период от време, в който са били събирани средства. В издадената заповед е посочено само, че средствата са събирани в неопределен период от време. Невъзможността извършването на нарушението да бъде определено във времето, е пречка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение, тъй като съгласно чл.195, ал.1 КТ, задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е указание относно това кога е извършено нарушението, а в случая такова липсва. В тази насока са изцяло правилни и обосновани изводите на първостепенния съд, които изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция. 

 

Относно нарушението свързано с количеството на приготвената храна, съдът счита, че то също не е установено по надлежен ред. Установеното от свидетелските показания относно начина по който комисията е извършила проверката на количествата приготвена храна, води до разколебаване на отразените в протокола констатации. При депозираните от свидетелките Г. и Нейкова показания, че са били претеглени само две порции от храната, без да е налице контрол върху цялото количество, резултатите от проверката не могат да бъдат преценени като обективни. Освен това, по начина по който е съставен протоколът, не могат да се разграничат отделните действия на комисията свързани с начина по който е претеглена храната, мястото където са осъществени действията, използуваните за това пособия, както и кои изводи са обосновани само от данни, извлечени от документи. Това е било наложително, тъй като със заповедта за назначаване, на комисията са били възложени точно определени действия, чието изпълнение, обаче не е разграничено в протокола.

 

Поради горните нарушения допуснати от работодателя при установяването дисциплинарните провинения и при провеждането на процедурата по чл.193 ГПК съдът намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение следва да бъде отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал хипотезата на законовата предпоставка на чл. 193, ал. 1 от КТ, в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че действително не може да се приеме, че е налице искането на писмени обяснения относно всички нарушения на трудовата дисциплина, които са вменени във вина на въззиваемата Л. и са намерили отражението си в процесната заповед под № 08/09.07.2013г. за дисциплинарното уволнение на въззиваемата.

 

С оглед на тези съображения и въззивният съд намира, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционният съд, че ответникът-въззивник не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с въззиваемата Л. и издадената заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна.

 

Уважаването на иска за отмяна на уволнението на въззиваемата предопределя и основателността на другите два иска - за възстановяването й на предишната работа, както и за заплащане на обезщетението й по чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 450 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. М.З., съобразно представения договор за правна помощ от 01.04.2014г. и представения списък на разноските по чл. 280 ГПК пред въззивната инстанция /на л. 16 и 17 от наст. дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/05.02.2014г., постановено по гр.д. № 4466/2013г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОДЗ “Детелина” село Оризово, община Б.Д., с ЕИК 000801432, представлявано от Директора М.Н. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. “Св.” № ., ет. ., офис . – адв. Е.Н., да заплати на М.Х.Л. с ЕГН **********,***, сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените от последната разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.