Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 214                           12.06.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 14 май                                             две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1184  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София чрез юрисконсулт Д.Я. против решение № 187/13.02.2014 г., постановено по гр.дело № 3204/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София твърди, че решението е неправилно и  незаконосъобразно, не съответства на законовите разпоредби, регламентиращи настоящото правоотношение, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и необоснован. Подробни съображения излага във въззивната си жалба и писмени бележки, докладвани подробно в с.з. Моли да им се присъдят направените разноски по делото както и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Н.Ф.Б. чрез адв. С.Г. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и незаконосъобразна и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмен отговор и писмена защита. Моли да му бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 252, ал.1 от ЗМВР, във връзка с чл.253, ал.2 от ЗМВР, чл.204 ал.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

От представените по делото и приети като писмени доказателства се установява, че с трудов договор №361 от 23.08.1993г. ищецът Н.Ф.Б. /въззиваем в настоящото производство/ е назначен в отдел “Гражданска защита” в областна администрация Стара Загора. Сключено е допълнително споразумение към договора № 461/04.12.2000г. за определяне на основна заплата и допълнително възнаграждение. С последващо допълнително споразумение  № 498 от 14.12.2000г. същия е преназначен на длъжност ръководител на спасителна група. Впоследствие на основание § 1 от ПЗР на ПМС № 53 от 02.03.2001г. с допълнително споразумение № 224-20 от 17.04.2001г. към същия трудов договор №361 от 23.08.1993г., въззиваемият  Н.Ф.Б. е назначен на длъжност “Главен специалист, спасител, той и ръководител на група” в Дирекция “ Гражданска защита” област Стара Загора към Държавна агенция “Гражданска защита” – МС. Към трудовият договор въззиваемия Н. Филипов Б. е подписал още едно допълнително споразумение № ЛС – 04-384 от 15.04.2003г. за същата длъжност.

На основание чл.118 ал.3, чл.119 и чл.123 от КТ във вр. с чл.9 от ПМС № 168/.07.07.2006г. за заплатите в бюджетните организации и дейност, въззиваемия е подписал допълнително споразумение  № ЧР-ЗН-638 от 24.08.2006г. към трудов договор №361 от 23.08.1993г. с Министъра на държавната политика при бедствия и авари. Подписано е и още едно допълнително споразумение № ЧР – 1075 от 11.06.2007г. към трудов договор № 361 от 23.08.1993г. за същата длъжност.

На 30.10.2009г. на въззиваемия Н.Ф.Б. е връчено предизвестие № 21-Н-89 от 29.10.2009г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ЧР-01-1876 от 14.12.2009г., с която на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия, считано от 28.12.2009г.

Впоследствие със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № К-11133 от 23.12.2009г. за присъждане на категория „Е” трета степен, считано от 23.12.2009г., акт за встъпване на длъжност в МВР от 28.12.2009г., заповед № РД-01-2237 от 10.01.2010г. за назначаване на държавни служители в МВР, въззиваемия Н. Филипов Б. е заел длъжност в МВР за държавен служител, категория Е-ІІІ степен, длъжност “старши спасител” в ОУ “Гражданска защита” – Стара Загора на ГД “Гражданска защита” – МВР.

Със заповед № ЧР – 01-129 от 09.12.2010г. е прекратено служебното правоотношение с Н.Б. и с акт за сдаване на длъжността от 29.12.2010г. е сдадена същата.

Всички тези обстоятелства не са спорни по делото. Безспорно е също така обстоятелството, че размера на последното получено от въззиваемия брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди освобождаването е бил 838,60 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че на въззиваемия е изплатено обезщетение по чл. 252 от ЗМВР в размер на едно брутно трудово възнаграждение, като ответникът /въззивник в настоящото производство/ е приел, че му се дължи такова обезщетение за периода 28.12.2009г. до 28.12.2010г. в размер на 838.60лв., когато е бил държавен служител. 

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на законосъобразността на решението съдът е обвързан от изложените в жалбата доводи.

Старозагорският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.252 ал.1 ЗМВР.

Установено е по делото, че въззиваемият е придобил право на пенсия докато е изпълнявал държавна служба по ЗМВР, поради което съдът намира, че релевантни към определяне на размера на дължимите обезщетения при прекратяване на държавната служба са съответните норми, относими към служебните правоотношение а именно чл.252  и чл.253 от ЗМР.

Съгласно разпоредбата на чл. 252 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Правото на въззиваемия е уредено като право да получи еднократно обезщетение, предвидено в закона с неговата горна граница. То не произтича от волята на административния орган, а се основава на нормата на закона, която определя и неговия размер.

Основния спорен въпрос между страните е правен и касае това дали въззиваемият има право на обезщетение по чл.252 от ЗМВР и за периода от 23.08.1993г. до 28.12.2009г. на основание пар. 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, през което време е заемал длъжност въз основа на трудово правоотношение и дали работата по трудово правоотношение е приравнена на такава по служебно правоотношение.

Въззивният съд намира, че относно определяне размера на обезщетенията при прекратяване на служебните правоотношения съгласно чл.252 от ЗМВР намира приложение чл.253 ЗМВР, според който относим към размера на тези обезщетения е единствено стажът, положен от държавен служител в МВР и като държавен служител – офицер, сержант или гражданско лице по отменение Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) или на военна служба без приравнения трудов стаж.

Следователно релевантен за определяне на размера на обезщетението при прекратяване на правоотношението на ищеца като държавен служител в МВР е единствено стажа, посочен в цитирания текст изброени в чл. 253 ЗМВР - държавна служба в МВР по действащия и отменения закон, военната служба, стажът на определена категория служители в Главното управление на местата за лишаване от свобода или стажът на военна служба. От тълкуването на закона не се налага друг извод.

Не е спорно между страните, а и въззиваемият сам твърди, че до назначаването му в МВР, в качеството му на служител на 28.12.2009г. не е работил в системата на МВР, а е работил по трудово правоотношение в “Гражданска защита”, която е била извън МВР. Съдът намира, че трудовият стаж на въззиваемия за периода от 23.08.1993г. до 28.12.2009г. не попада в нито една от хипотезите на чл. 253 ЗМВР. Следователно, при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране по чл. 252 ЗМВР не следва да се взема предвид посочения по – горе трудов стаж.

Не се налага различен извод и от разпоредбата на пар. 57 ПЗР на ЗИДЗМВР, в сила от 01.07.2012 г., на която се позовава въззиваемият. Съгласно пар. 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР (обн. ДВ бр. 44/2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), стажът придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по пар. 64 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно – орган по назначаване. 

На първо място, въпреки липсата на изричен довод, съдът намира, че нормата няма обратно действие, а действие само занапред и е неприложима в отношенията между страните. При прилагане на закона съдът е обвързан от действието на материално правните норми в сила към релевантния момент за възникване на правото на обезщетение по чл. 252 ЗМВР, а това е момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца на 28.12.2010г. Нормата на пар. 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР е влязла в сила много след прекратяване правоотношението между страните, респективно след възникване на правото на въззиваемия на обезщетение при прекратяване.

Освен това и за пълнота въззивният съд намира, че пар. 57 ПЗР на ЗИДЗМВР не урежда хипотези, в които трудовия стаж е приравнен на служебен стаж, каквито са твърденията на ищеца. Не е изрично предвидено тази норма да има значение при определяне на обезщетенията при прекратяване на правоотношението за държавна служба. Както се посочи и по – горе, стажа за определяне размера на обезщетението е този, посочен в чл. 253 ЗМВР.

Не на последно място нормата на пар. 57 ПЗР на ЗМВР само изрично установява, че положения от лицата по § 64 ПЗР към ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г. трудов или служебен стаж се зачита като работа при един и същ работодател, респективно орган по назначаване.  Положения стаж се зачита, но само при положение, че предходното и последващото правоотношение са от един и същи вид - трудово или служебно.

Неоснователно въззиваемият се позовава на категорията на положения труд по трудовото и по служебното правоотношение. Категорията труд е относима само към правото на въззиваемия на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО, но не и към правото му на обезщетение при прекратяване на правоотношението му.

Ако законодателят е имал предвид приравняването на трудовия към служебния стаж и това обстоятелство е относимо към размера на обезщетението по чл. 253 ЗМВР, то приравняването следваше да бъде изрично уредено в закона.  В настоящия случай липсва такава изрична разпоредба.

Предвид направените по – горе изводи, въззивният съд намира, че  искът за заплащане на още 15 брутни трудови възнаграждения на основание чл. 252 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като изводите на въззивният съд не съвпадат с тези на Старозагорския районен съд, а решението, с което е уважен иска е постановено в противоречие с материалния закон, то следва да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което искът се отхвърли. Неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл.204 ал.2 от ЗМВР въззивният съд намира същия за неоснователен. Съгласно посочената разпоредба на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло. Следователно тъй като за длъжността на въззиваемия Н.Б. “старши спасител в група “АСД” е определено, че се носи служебно облекло, то не му се следва левовата равностойност, а облекло. С оглед на това предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което също следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на спора ответникът – въззивник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски в производството за  юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 7 , ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, които са в размер на … лв.

 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 187/13.02.2014 г., постановено по гр.дело № 3204/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд изцяло, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. ФИЛИПОВ Б. ЕГН **********,***, чрез адв.Г. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от Директора Николай Николов, гр.София 1309, ул.”Пиротска” № 171А, ЕИК 129010164 иск за заплащане на сумата от …лева/… лева/, представляваща обезщетение в размер на 15/петнадесет/ месечни възнаграждения по чл.252, ал.1 от ЗМВР, както и …/…/лева левова равностойност на неполученото от ищеца за 2010г. служебно облекло, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба в съда – 14.06.2013г. до окончателното им изплащане

 

          ОСЪЖДА Н. ФИЛИПОВ Б. с п.а. да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от Директора Николай Николов, гр.София сумата …лв. /… ст./, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

                                                ЧЛЕНОВЕ: