Р Е Ш Е Н И Е

 

206                                                      04.06.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  двадесет и първи май                                          две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          АСЕН ЦВЕТАНОВ

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1187 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.П.Г.,  действащ чрез пълномощника си адв.Д.Г. против решение № 101 от 25.02.2014г., постановено по гр.дело № 2775/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от него против „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД - гр. София искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед № З13132/23.09.2013г за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 98/23.09.2013 година на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, т.8, т.10 и чл. 190 ал.1 т. 7 от КТ; по чл. 344 ал.1, т. 2 от КТ  за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “охранител” в “АСО “Сириус” ЕООД - гр.София и по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от … лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от време, през който е останал без работа поради уволнението, считано от 25.09.2013 г., като неоснователни.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на КТ и процесуалните правила. Неправилно решаващият съд приел, че ищецът бил извършил посочените в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Предвид гореизложеното, моли да се отмени решението на КРС и вместо него да се уважат предявените искове. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

 

Въззиваемият „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД - гр. София, чрез пълномощника си адв. В. К. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание.  Моли да се потвърди решението на Казанлъшкия районен съд.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

           

Ищецът Г.П.Г. твърди, че с ответника бил в трудово правоотношение в продължение на пет месеца. Сочи, че на 25.09.2013г. му била връчена заповед, с която му било наложено наказание “Дисциплинарно уволнение” и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Твърди, че записаното в заповедта, че допуснал извършването на тежки нарушения на трудовата дисциплина на дати: 02.08.2013г., 03.08.2013г., 06.08.2013г. и 07.08.2013г. не отговаряло на фактическата действителност, тъй като на тези дати при дежурствата си ищецът не бил проверяван от регионалния представител на ответника г-н П.П.. Оспорва отразеното в процесната заповед, че допуснал разрушаване целостта на ограда в охранявания обект, че създал зеленчукова градина на територията на обекта, както и че не уведомил работодателя си за настъпили неправомерни посегателства. Не оспорва обстоятелството, че на територията на охранявания обект е съществувала такава градина, която била направена от колегата му И.И. и за което регионалния представител на ответника бил уведомен. Изразява несъгласие със записаното в процесната заповед, че не изпълнявал други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове- правилник за вътрешния трудов ред на ответника, колективен трудов договор и длъжностна характеристика, както и че е уронил доброто име на предприятието- работодател и го злепоставял пред възложителя по договора за охрана, по съображения, че при сключване на трудовия договор на ищеца не била връчена длъжностна характеристика, както и че последния не членува в синдикална организация, каквато при ответника нямало създадена. Твърди, че съвестно е изпълнявал преките си задължения, като с поведението си никога не злепоставял работодателя си и не подронвал доверието в качеството на предоставяната охранителна услуга. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, наложено с обжалваната заповед като незаконосъобразна и неправилна, да бъде възстановен на преди заеманата длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк с. Черганово и да се осъди ответника да му изплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за месеците, които останал без работа в размер на … лв., заедно със законната лихва. Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че работодателят законосъобразно упражнил правото си да потърси дисциплинарна отговорност на ищеца за неизпълнение на възложените му трудови задължения и неспазване на трудовата дисциплина. Сочи, че в периода 01.08.2013-08.08.2013г. ищецът не изпълнил основното си задължение, а именно: да уведоми началника на охранителния екип, началника на РОС или оперативния дежурен център на Централен офис на ответното дружество за изменената обстановка в охранявания обект, както и за нарушение на охранителния режим. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с надплатени на служителя Г. аванси срещу заплати в размер на …лв.

 

Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „охранител” на обект- Соларен парк с.Черганово, назначен с Трудов договор № 13132/06.03.2013 година, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на …лева.

 

Със Заповед № З13132/23.09.2013г., на основание чл. 330 ал.2 т. 6 от КТ на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.Със Заповед № 98/23.09.2013 г., на осн.чл. 195, ал.1 във вр. чл.190 ал.1 т.7 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, т.8 - предложение първо и чл. 187 т. 10 от КТ, управителят на ответното дружество е наложил наказание “дисциплинарно уволнение” на ищеца. В заповедта се сочи, че наказанието се налага за установени в периода 01.08.-08.08.2013 година и в частност на дати: 01.08.2013г., 02.08.2013г., 05.08.2013г. и 06.08.2013г. по време на дежурствата нарушения на трудовата дисциплина, представляващи допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта, както и неуведомяване на работодателя за настъпилите неправомерни посегателства, уронване доброто име на работодателя пред възложителя по Договор за охрана- „Би Си Ай Черганово” ЕООД.

От представените по делото страници от трудова книжка на ищеца – копие се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 25.06.2013г., същият не е започнал работа при друг работодател. 

 

Видно от писмо от 07.08.2013 година, представител на възложителя по Договор за охрана- „Би Си Ай Черганово” ЕООД е уведомил ответното дружество за констатирани нарушения на охранителния режим в периода 01.08-07.08.2013 г. В сигнала се съдържат данни за извършени нарушения на охранителния режим в обекта, за нарушена ограда в източния край на охранявания обект (в близост до Пост № 2), за наличието на създадена зеленчукова градина, както и за наличието на проблем при работата на сигнално - охранителната техника, монтирана на обекта.

 

Със Заповед № 69/07.08.2013 година, управителят на дружеството-ответник е разпоредил да се извърши незабавна проверка по случая. За извършените проверки на обекта са съставени докладни записки от П.П.- регионален представител на „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД от 06.08.2013г. и 07.08.2013г.  От  докладните записки се установява, че са констатирани нарушения в установения охранителен режим на обекта като служителите не са изпълнили изрично възложените им задължения и са допуснали следните нарушения на охранителния режим: допуснато създаване на зеленчукова градина в близост до Пост № 2; разрушена цялост на оградата в близост до Пост № 2.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Р. и И.К., които са работили като охранители в Соларния парк – с. Черганово, се установява, че на територията на обекта в близост до пост № 2 е била създадена зеленчукова градина с разрешението и знанието на ръководството – П.П. и П.С., от охранителя И.И.. По отношение на нарушената цялост на оградата свидетелите заявяват, че знаят, че имало такова вдигане на ограда, тъй като на два метра от нея имало канал, от който вземали вода за миене, но твърдят, че оградата не била повредена. Установяват също, че Г. работил като охранител на пост № 1, а градината и нарушената цялост на оградата били близо до пост № 2, който бил на два километра и половина разстояние.

 

Свидетелят П.П., представител на ответника на местно ниво, твърди, че не бил давал разрешение за създаване на зеленчуковата градина на обекта, а за констатираните нарушения научил от г-н П. – изп. директор, на 05.08.2013 г. По сигнала извършил проверка, при която установил, че има дупка в оградата, която се виждала след като се окосила тревата. Преди това, поради високата разстителност не можело да се види. Г., който работил на пост № 1 не го бил информирал за разрушението в оградата, нито за градината.

 

Свидетелят П.С., заемащ длъжността инспектор „Физическа охрана“ при ответника, заявява, че не бил уведомяван от Г. за разрушаването на оградата в Соларния парк, както и че не бил давал съгласие и разрешение за създаването на зеленчукова градина.

 

Показанията на св. Г. Г. и Л.Л. са неотносими към предмета на делото, тъй като в обжалваната заповед не се сочи извършване на нарушение във връзка с използването на компютърната система от ищеца, поради което не следва да се обсъждат.

 

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че процесната заповед от формална гледна точка отговаря на изискванията на закона. Издадена е от компетентно длъжностно лице, в писмена форма, посочени са констатираните дисциплинарни нарушения, нарушителят, периода на откриване на нарушението, мястото на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл.194 от КТ, след вземане обяснения от служителя по реда на чл. 193 от КТ.

 

По отношение на нарушението по чл. 187 т. 3, във връзка с чл. 187 т.10 от Кодекса на труда – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неуведомяване на работодателя за извършените посегателства, съдът намира за установено следното:  От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и К. се установява, че създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е станало със знанието и непротивопоставянето на представителите на ответното дружество П.и С. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие тези показания, тъй като от създаването на градината до откриването и е минал сравнително продължителен период от време от няколко месеца. От друга страна, безспорно е по делото, че свидетелят Петров – пряк ръководител на обекта на 05.08.2013г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството – собственик на парка за нарушението целостта на оградата и едва тогава и по този повод е започнал проверка и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. При тези данни от събраните доказателства, съдът приема за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите /И./ зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време, до констатирането на това нарушение от собственика на соларния парк. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че ищецът Г. не е извършил нарушението, изразяващо се в допускане създаването на зеленчукова градина в охранявания обект и неуведомяване на работодателя за това.

 

По отношение на допускането нарушаване целостта на оградата и неуведомяване на работодателя за посегателството, съдът намира, че по делото не се установява, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за него. Това е така, защото от показанията на св. П. и докладната му записка се установява, че самият той и св. С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност, над метър около оградата. Безспорно се установи, че поради високата трева около оградата, нарушението в нея не е било видимо при обход от страна на служителите. От друга страна ищецът е работил като охранител на пост № 1, от където не е имал възможност да види нарушението на целостта на оградата. Не са налице категорични данни от доказателствата по делото, че ищецът е знаел за разрушаването целостта на оградата и не е сигнализирал, съобразно задълженията си работодателя. Но дори да се приеме, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата, направено от един от охранителите за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, и не е уведомил работодателя за нарушението, съдът намира, че това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл от събраните по делото доказателства не се установява извършване на нарушение- уронване на доброто име на работодателя пред възложителя, във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги. 

С  оглед на изложените мотиви, въззивният съд намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. 

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, е в зависимост от първия иск, поради което същия следва да бъде уважен, като се възстанови ищеца на преди заеманата длъжност “охранител ” на фотоволтаичен парк – с. Черганово, при ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение, работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Уважаваното на иска предполага доказване от страна на работника или служителя факта на оставане без работа за период от 6 месеца, поради незаконното уволнение. Фактът, че едно лице е останало без работа по ТПО за определен период от време е отрицателен. Този факт се установява от представените страници от трудова книжка – ксерокопие на ищеца, от които е видно, че след прекратяването на ТПО с ответника, ищецът не е започнал друга работа. В случай, че работодателят твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да установи този факт. Доказателства в този смисъл не са представени, поради което следва да се приеме, че фактът на безработицата за период от 26.09.2013г. до 26.03.2014г , поради незаконното уволнение е установен.  В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 132 от 11.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1513/2009г., ІV ГО. Искът с правно основание чл.344, ал.1 , т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен в претендирания размер от … лв.

По направеното възражение за прихващане с размера на надплатените на ищеца аванси в размер на …лв., предявени при условията на евентуалност, съдът намира за установено следното: Предвид уважаването на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за безработица, направеното от ответника възражение за прихващане следва да бъде разгледано. По същество, това възражение е неоснователно. Това е така, защото от заключението на вещото лице по назначената  съдебно – счетоводна експертиза се установява, че няма надплатени суми във вид на аванси срещу заплати.

 

Предвид изложените съображения, въззивната  инстанция намира, че жалбата на въззивника е основателна. Решението на Казанлъшкия районен съд, с което обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 , т. 2 и т.3 от КТ, са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло. Вместо това следва да се уважат предявените обективно съединени искове.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на …лв. за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, доколкото за този размер са  представени доказателства за направени разноски в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие  от 18.11.2013г. Следва ответникът да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на … лв., от които … лв. - за първата инстанция, … лв. за обжалването пред настоящата инстанция по неоценяемите искове, както и … лв. за иска по т.3 от чл.344 КТ за първата инстация и …лв. за обжалване пред въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, съдът

             

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 101 от 25.02.2014г., постановено по гр.д.№ 2775/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.П.Г., ЕГН ********** ***  и отменя Заповед № З13132/ 23.09.2013г. на Управителя на “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД В.П.П. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и за налагане наказание “дисциплинарно уволнение”, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.   

 

            ВЪЗСТАНОВЯВА Г.П.Г. на преди заеманата длъжност “охранител” на фотоволтаичен парк с. Черганово, община Казанлък при “Агенция за сигурност и охрана Сириус”  ЕООД, гр. София.

 

            ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, гр. София, ЕИК: 130363179, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул.Козяк № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ЕГН ********** да заплати на Г.П.Г., ЕГН ********** *** сумата от …лв./….лв. /, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 26.09.2013г. до 26.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.11.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата от …/…/ лв., представляващи направените по делото разноски за адв. защита.

 

            ОСЪЖДА “Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, гр. София, ЕИК: 130363179, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул.Козяк № 1А, представлявано от управителя В.П.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса за уважените искове и за обжалване пред въззивната инстанция в размер на … лв. /…лева и 60 ст. / по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

 

            Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

ЧЛЕНОВЕ: