Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 207                              04.06.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 21 май                                               две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                              АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1190  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Целодневна детска градина №31 “Слънце” гр.Стара Загора чрез адв.Н.К. против решение № 197/17.02.2014 г., постановено по гр.дело № 5301/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

          Въззивникът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и оставен предявеният иск без уважение и в сила обжалваната заповед. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Претендира за направените разноски по делото за двете инстанции.

Въззиваемата  П.К.А. чрез адв. С. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и незаконосъобразна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да й се присъдят направените пред двете инстанции разноски. Подробни съображения излага в писмен отговор и в защита, докладвани в с.з.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”, с правно основание чл. 357 ал. 1 КТ вр. с чл. 358 ал. 1 т. 1 КТ и вр. с  чл. 187 т. 10, чл. 188 т. 1 и чл. 195 ал. 1 КТ.

 

Не се спори по делото, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищцата  П.К.А. /въззиваема в настоящото производство/ е работила по трудово правоотношение при ответника ЦДГ № 31 „Слънце” гр. Стара Загора /въззивник в настоящото производство/ въз основа на трудов договор № 2/17.09.2009 г. и допълнително споразумение към него № 1743-151/22.05.2013 г. като е заемала длъжността „старши учител по музика”. Със заповед № 41-41/09.10.2013 г. на Директора на ЦДГ № 31 „Слънце” гр. Стара Загора, на П.К.А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на осн. чл. 188 т. 1 във вр. с чл. 187 т. 10 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за това, че на 22.05.2013 г. около 12.15 ч. въззиваемата П.К.А. е предизвикала конфликтна ситуация, като е отишла в занималнята на ПГ при колежката си г-жа К.М. с цел да й търси отговорност и да я обвинява за това, че е присъствала в кабинета на директора в качеството на свидетел, при подписване на документ от нейна страна. Обиждала е както нея, така и останалите колеги, отправяйки следните квалификации – „фитешки мозъци; безмозъчни слуги на директорката, без елементарна правна култура; некомпетентни по много въпроси, които не знаят за какво гласуват на общо събрание”. Заплашила е, че „проклятието” на г-жа М. ще достигне С., Ж., Х. и всички в цялата детска градина.

 За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства. 

От показанията на разпитаните по искане на въззиваемата свидетелки Р.И.С. и Е.А.К./работещи в ЦДГ № 31 „Слънце”/ се установява, че на посочената в обжалваната заповед дата 22.05.2013 г. в 12.05 ч. въззиваемата вече е била извън сградата на ЦДГ № 31 „Слънце”. Св. С. помнела добре този ден, тъй като тогава е имало колабирало дете. Св. С. стояла в коридора непрекъснато от 11.30 ч. до около 12.00 ч. и около 11.45 ч. свидетелката видяла въззиваемата и св. М. да вървят без да говорят. Свидетелката видяла св. М. да влиза в занималнята си, а въззиваемата да се качва на втория етаж, която й извикала да побърза, за да й  отключи да си тръгне от детската градина. Въззиваемата се преоблякла и слязла при св. С., като двете си поговорили и през това време дошла св. Колева, като никой друг не бил в коридора. Около 12.00 часа св. С. отключила вратата на  въззиваемата и същата си тръгнала, като напуснала сградата на детската градина. Въззиваемата не се била връщала в детската градина и нямало как да го направи, защото нямала ключ, поради което нямало как да е влизала в занималнята на св. М. в 12.15 ч. /часът на конфликтната ситуация между  въззиваемата и св. М., посочен в обжалваната заповед/. Свидетелките С. и К.сочат също така, че  въззиваемата имала стар конфликт с директорката на ЦДГ № 31 „Слънце” Х. и двете били в обтегнати отношения.

Другата група свидетели, разпитани по делото - свидетелките К.В.М., Б.Г.К. и А.Я.Г./също работещи в ЦДГ № 31 „Слънце”/ сочат, че на 22.05.2013 г. около обяд, в работно време, в детската градина,  въззиваемата е създала конфликтна ситуация, като е обиждала колежката си – учителката К.М. в гардеробната пред занималнята на децата, което й поведение е възприето като негативна емоция от страна на обижданата учителка и е довело до това, че св. Митева се е разплакала и се е почувствала зле по време на работа и за да не натоварва децата е излязла в коридора. Св. Б.К. е станала непосредствен свидетел на случая, поради това, че преградната врата между занималнята и гардеробната на децата е стъклена и се е чувал разговора между  въззиваемата и св. М., а също така св. М. след разговора е влязла за малко в занималнята, за да си вземе кърпичка. Непосредствено след излизането на св. М. от гардеробната в коридора, същата е срещнала св. А.Г., като й е разказала за случая и св. Г. сочи, че св. М. е била разстроена и разплакана и не е била в състояние да продължи работа с децата.

 

При така установената фактическа обстановка Старозагорският районен съд е приел, че когато се оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че заповедта за уволнение е издадена при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ и в съответствие с чл. 195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Приел е, че заповедта е връчена на наказаното лице след изтичане на преклузивния двумесечен срок  от узнаване на нарушението от работодателя по чл.194 ал.1 от КТ, поради което се е погасило правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения и съответно дисциплинарната отговорност на въззиваемата за същите нарушения, поради което без да разгледа трудовия спор по същество е отменил същата на посоченото основание.

Довод за нарушаване на разпоредбата на чл.194 от КТ обаче е наведен от въззиваемата едва в писмената защита, депозирана след приключване на съдебното дирене. Такъв довод не е бил изложен от въззиваемата нито в исковата молба, нито в срока по чл.143 ал.2 от ГПК.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, съдът не следва да обсъжда наведения едва с писмената защита довод, тъй като той е направен несвоевременно. Съдът не може и служебно да се произнася по този въпрос и да признае заповедта за незаконосъобразна на основание, което не е посочено в исковата молба. Съдът не може да основе решението си на иск за признаване незаконосъобразността на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание “забележка” на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответно възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Когато по изключение съдът следи служебно за някои обстоятелства той е длъжен да ги посочи в доклада по делото, да разпредели доказателствената тежест, че не сочат доказателства за съответните факти.

В конкретния случай, като е разгледал въпроса за спазване на изискванията на чл.194 от КТ Старозагорският районен съд и е отменил обжалвана заповед само на това основание, без да разгледа спора по същество, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, поради това, че от ищцата не  е въведено фактическо основание за нарушаване разпоредбите на чл.194 от КТ своевременно.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да разгледа спора по същество, за да се прецени законосъобразността на обжалваната заповед. Въззивният съд намира, че в конкретния случай  заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при спазване на изискванията на чл.193 от КТ, тъй като на въззиваемата са поискани писмени обяснения по случая и във връзка с постъпилата декларация с вх. № 23 от 23.05.2013г. на учителя Камелия Митева с писмо изх. № 209 от 07.10.2013г. Обжалваната заповед отговаря и на изискванията на чл.195 от КТ, тъй като същата е мотивирана, като са посочени нарушението на трудовата дисциплина, кога е извършено, подробно са посочени нормативните актове, разпоредбите, които наказаната учителка е нарушила, наказанието и законния текст, въз основа на които се налага. Заповедта е издадена и връчена на наказаното лице в срока по чл.194 от КТ. Това е видно от представените по делото заповед №1764 от 07.06.2013г. за ползван от въззиваемата платен годишен отпуск и болничен лист №3702721 от 27.09.2013г. издаден от ИППМП “Д-р З.Д.” ЕООД гр.Стара Загора.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да разгледа по същество дали е извършено посоченото в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина и съответства ли то на наложеното дисциплинарно наказание.

От събраните по делото свидетелски показания на св. К.М., Б.К. и А.Г. се установява, че действително на 22.05.2013г. около обяд, в работно време, в детската градина въззиваемата е създала конфликтна ситуация, като е обиждала колежката си - учителката К.М. в гардеробната пред занималнята на децата, което й поведение е възприето с негативна емоция от страна на обижданата учителка, довело е до това, че тя се е разплакала, почувствала се е зле по време на работа и за да не натоварва децата е излязла в коридора. Учителката Б.К. е станала непосредствено свидетел на случая, тъй като преградната врата между занималнята и гардеробната на децата е стъклена  и се е чувал разговора между въззиваемата П.К.А. и св. К.В.. Установено е също така, че след разговора К.В. е влязла за малко в занималнята, за да си вземе кърпичка. Непосредствено след излизане на К.В. от гардеробната в коридора тя е срещнала св. А.Г. и й е разказала за случилото се. Свидетелката А.Г. пък е непосредствен свидетел на това, че К.В. е била разстроена, разплакана и не е била в състояние да продължи да работи с децата. Тези свидетелски показания са единни и непротиворечиви съответстват и на изложеното в декларацията в писмен вид на К.В., депозирана до Директора на ЦДГ №31 ”Слънце” гр.Стара Загора и до етичната комисия, непосредствено след инцидента, поради което въззивният съд намира, че следва да им даде вяра. Освен това установено е по делото и не се оспорва от въззиваемата, че този въпрос е бил поставен и разглеждан и от етичната комисия при ЦДГ № 31 „Слънце” гр. Стара Загора и за който и посочената от въззиваемата свидетелка Е.К. знае. Същата свидетелка – св.Е.К. не си спомня точно в колко часа е влязла в детската градина на 22.05.2013г. поради което е недоказана тезата на въззиваемата, че била излязла от градината в 12.05 часа. По отношение на въпроса за часа, показанията на другата, посочена от въззиваемата - св. Р.С., противоречат на тези на останалите свидетели, поради което съдът намира, че не следва да им се дава вяра. Още повече, че всички свидетели сочат, че това е станало по обяд около 12 часа.

 При така установеното, въззивният съд намира, че въззиваемата е извършила посочените нарушения на 22.05.2013г. и е осъществила състава на чл.187 т.10 от КТ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение на всички посочени актове в т.1,2,3,4 и 5 от обжалваната заповед. За осъщественото от въззиваемата виновно нарушение на трудовата дисциплина, въззивника в рамките на дисциплинарната си власт е й е наложил съответно наказание “забележка” при определяне, на което е отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които същото е извършено, както и конкретното поведение на въззиваемата. При така установеното настоящия съдебен състав намира за неоснователен  предявения от П.К.А. иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание “забележка” със заповед № 41-41 от 09.10.2013г. на Директора на ЦДГ №31 ”Слънце” гр.Стара Загора. Наказанието “забележка” по същината си е на границата между правната санкция и моралния укор. Поради това същото се характеризира като морално наказание. Всъщност морално е неговото съдържание.

 

Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение Старозагорския районен съд е достигнал до различен извод, следва атакуваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли предявения от П.К.А. против ЦДГ №31 ”Слънце” гр.Стара Загора иск за отмяна като незаконно дисциплинарното наказание „забележка” наложено на П.К.А., със заповед № 41-41/09.10.2013 г. на директора на ЦДГ № 31 „Слънце” гр. Стара Загора, като неоснователен и недоказан. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите не съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззивникът е поискал присъждане на разноските за двете инстанции. Предвид основателността на въззивната жалба следва да бъдат присъдени на въззивника направените разноски за двете съдебни инстанции, които съобразно представения списък с разноските са общо в размер на 615 лв.- заплатена ДТ и разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 197/17.02.2014 г., постановено по гр.дело № 5301/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.А. ЕГН ********** ***, против ЦДГ №31 ”Слънце” гр.Стара Загора ул. Отец Паисий № 2, ЕИК по Булстат 000807015, представлявана от директора Е.Г.Х. иск за отмяна като незаконно дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на П.К.А., със заповед № 41-41/09.10.2013 г. на директора на ЦДГ № 31 „Слънце” гр. Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА П.К.А. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на ЦДГ №31 ”Слънце” гр.Стара Загора ул. Отец Паисий № 2, ЕИК по Булстат 000807015, представлявана от директора Е.Г.Х. сумата …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

                                                ЧЛЕНОВЕ: