Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  231           26.06.2014 г.      Година 2014             Град С=

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети юни                                                                                Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

 като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1209 по описа за 2014 година, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по постъпила  въззивна жалба от адв. Д.Г., действаща като пълномощник на въззивника П.Х.И., против решение № 149/17.03.2014г., постановено по гражданско дело № 2756/2013г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

         

 В законоустановеният срок въззивникът чрез законния си представител обжалват постановеното първоинстанционно решение и изразяват становище решението да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове от въззивника с правно основание чл. 226 КТ, във вр. Чл. 86 от ЗЗД – за задържане на трудова книжка за периода 17.07.2012г. до 15.10.2013г., в размер на сумата 8 075.40 лева, както и обективно-съединения с него иск за заплащане на законната лихва за забава. Считат решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззивникът твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционният РС неправилно е счел, че само факта на задържане на трудовата книжка не било основание за уважаване на предявения иск за обезщетение, както и че не връщането на трудовата книжка не било достатъчно да възникне предвидената в закона отговорност на работодателя.

 

Излагат доводи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание всички събрани писмени доказателства по делото и е направил неправилен извод относно събраните гласни доказателства по делото като е приел, че по делото не са ангажирани и представени никакви доказателства, че задържането на трудовата книжка възпрепятствало ищеца да сключи нов трудов договор, респ. да получи обезщетение като безработен. Въззивникът сочи, че пред районния съд е представил на съда копие от служебна бележка от Бюрото по труда – С. изх. № 21958/21.10.2013г., от която било видно, че въззивникът не е работил по друго трудово правоотношение, поради обстоятелството, че трудовата му книжка е в ответното дружество задържана, без която не може да започне работа и да получава обезщетение от НОИ.

 

Относно посочените свидетелски показания на свидетелката Т..– “Личен състав” във въззивното дружество  “Б.” АД-К. и твърденията на свидетелката, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на въззивника бил изготвен след проверката на Инспекцията по труда – С., което означавало, че документите за прекратяване на трудовото му правоотношение са изготвени и предадени на 15.10.2013г., тоест – 15 месеца след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение и на тази дата въззивникът е получил трудовата си книжка, която била незаконно задържана от въззиваемия. Въззивникът сочи, че не работи по трудов договор, тъй като работодателят му го е заличил в регистъра на НАП, както и не му била връчена Заповедта за уволнение при напускането му на 17.07.2012г.

 

По изложеното молят, да бъде отменено изцяло постановеното решение от РС-К., като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове за незаконно задържаната трудова книжка за периода 17.07.2012г. до 15.10.2013г., в размер на 8 075.40 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

 

Претендират за присъждане на разноските направени пред двете съдебни инстанции.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия “Б.” АД-К. чрез процесуалният им представител адв. М.С., в който излагат доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Считат постановеното решение от РС-К. за правилно и законосъобразно.

 

Считат, че неправилно и необосновано е възражението на въззивника срещу приетото от първоинстанционния съд, че самото задържане на трудовата книжка не е основание за уважаване на предявения от въззивника иск по чл. 226 КТ. Считат, че нямало събрани данни да е била отказана регистрация в Агенцията по заетостта на въззивника, още повече, че липсата на трудова книжка не е пречка при желание от негова страна да бъде регистрирано като лице, търсещо работа.

 

Твърдят, че въззивникът бил регистриран в Агенцията по заетостта  и предявяването на иска едва преди завеждането на настоящото дело. Считат, че не е налице другата предвидена в закона предпоставка – незаконно задържане на трудовата книжка на въззивника, тъй като още при постъпването си на работа в дружеството въззивникът е възложил на работодателя да му съхранява трудовата книжка, която е била оформена и готова за предаване на работника още през месец юли 2012г. Твърдят, че от показанията на разпитаните двама свидетели пред районния съд е било категорично доказано, че въззивникът не се е явил да получи документите си от работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение и въззивникът се е явил да получи трудовата си книжка едва след изрична покана от страна на работодателя. Считат, че единствено забавено е било издаването на заповед за прекратяване на трудов договор, като същото  станало поради незнание от страна на служителите на въззивното дружество “Б.” АД-К., че такава следва да бъде издадена при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

 

Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено решението на РС-К. като правилно и обосновано.

 

Не претендират за събиране на нови доказателства и не  правят искане за присъждане на разноски.

 

Въззивникът П.Х.И. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител по делото.

 

Въззиваемият “Б.” АД - гр. К. редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. Хр. Б., надлежно преупълномощена от адв. С., която заема становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

 

         

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ, във   връзка с чл. 350, ал. 1 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Не е спорно между страните, че между същите е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззивника е изпълнявал длъжността „електромонтьор" в дружеството-въззиваем. От представената и приета като писмено доказателство от първостепенния съд декларация от въззивника П.Х.И. с дата 26.09.2006г. се установява, че  същият е декларирал съгласието си трудовата му книжка да се съхранява от работодателя в личното му трудово досие.

По делото е приложен заверен препис от молба на ищеца до ответника с дата 02.07.2013г., от която е видно, че И. е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл.327, т.2 от КТ, поради забавяне на трудовите му възнаграждения. Липсват данни тази молба да е достигнала до знанието на работодателя-ответник в настоящото производство. Трудовото правоотношение между въззиваемия и въззивника било прекратено със Заповед № 144/09.10.2013г. на Изпълнителния директор на „Б." АД, гр. К., на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 17.07.2012г. С писмо изх. № 02-ВтрД-7522/10.10.2013г. ищецът бил приканен в най- кратък срок да се яви в Личен състав на ответното дружество, за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка. Видно от приложеното по делото известие за доставяне по образец на „ Български пощи" ЕАД е, че писмо изх. № 02-ВтрД-7522/10.10.2013г. е връчено лично на въззивника И. на 15.10.2013г. На същата дата-15.10.2013г. той се е явил в ответното дружество и е получил, видно от ръкописно записване върху Заповед № 144/09.10.2013г., препис от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка.

По делото е приложен заверен препис от трудова книжка № 019 на името на П.Х.И., видно от която е, че същият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за времето от 31.03.2008г. до 17.07.2012г. и има зачетен трудов стаж от 4 години, 3 месеца и 16 дни.

От приложената по делото служебна бележка с изх. № 21958/21.10.2013г. на Дирекция „ Бюро по труда", гр. К. е видно, че ищецът е регистриран като търсещо работа лице в периода 27.04.2001г. - 12.08.2001г.

         По делото пред първоинстанционния съд са били събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите Г. И. К. и Н. М. Т. и двамата без родство със страните по делото и бивши работници в ответното дружество – въззиваем се установява, че ищецът е бил освободен от работа през лятото на 2012г. Свидетелстват, че въззивника П.И. им е споделял, че не е получил трудовата си книжка от работодателят, за което не бил регистриран и на трудовата борса. Свидетелите твърдят в показанията си, че заедно с ищеца са ходили в „Б.", за да може въззивника П.И. да получи документите във връзка с прекратяване на трудовия му договор и трудовата си книжа. Първия от свидетелите сочи, че са ходили дори в Личен състав на дружеството, откъдето категорично отказвали на ищеца да му предадат трудовата книжка под предлог, че чакат документ от гр.С..

 

От събраните до настоящия момент доказателства се явява безспорен извода, че работодателят – въззиваем е задържал незаконно трудовата книжка на въззивника И., след като е прекратил трудовото му правоотношение за периода от 17.07.2012г. до 15.10.2013г., като едва на последната дата му е била върната трудовата книжка. Същото се потвърждава изцяло и от представеното и прието като доказателство от първостепенния съд официално писмо-отговор, изх. № 0068-5527/11.10.2013г. на ИА “Главна инспекция по труда” /на л. от първоинстанционното дело/.

 

 Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно решение съдът е приел, че по делото не са ангажирани и представени никакви доказателства, че задържането на трудовата книжка е възпрепятствало въззивника да сключи нов трудов договор, респ. да получава обезщетение като безработен. По тези съображения съдът е направил извода, че не са доказани нито вида, нито размера на претърпените от въззивника вреди и вследствие на това е отхвърлил предявения от него иск.

 

В тази насока въззивният съд счита, че първоинстанционният съд  правилно е установил фактическата обстановка по делото, но неправилно и незаконосъобразно е приложил материалния закон към същата, поради което въззивната жалба се явява правилна и законосъобразна, поради следните съображения:

Съобразно константната практика на ВКС на РБ обективирана в решение № 606/27.10.2009г. по гр. дело № 908/2009г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното увреждане вреди. Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Освен това съгласно чл. 226, ал. 3, предл. 2 от КТ обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжна на работника след прекратяване на трудовото правоотношение е  в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, тоест, размерът на обезщетението е нормативно определен. Изцяло в същия смисъл са и решение № 519/09.01.2012г. по гр. дело № 1741/2010г. на ІV ГО на ВКС, както и решение № 444/15.06.2010г. на ВКС по гр. дело № 827/2009г. на ІV ГО на ВКС и двете също постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

 

В тази насока видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета като неоспорена като доказателство по делото пред районния съд, размерът на дължимото обезщетение по чл. 226 КТ за периода от 17.07.2012г. до 15.10.2013г. е в брутен размер от 8 075.40 лева, а в нетен размер възлиза на 7 267.86 лева. Съгласно чл. 226, ал.3, предл.2 от КТ обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжна на работника след прекратяване на трудовото правоотношение е  в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка.

 

В тази връзка въззивният съд счита, че следва да бъдат присъдени брутните суми за трудови възнаграждения на въззивника, с оглед на специалната разпоредба на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ и съобразно константната практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и цитирана по-горе.

 

Постановеното от съда решение в обжалваната му част противоречи изцяло на материалния закон и на горецитираната практика, поради което следва да бъде изцяло отменено, ведно със законните последици от това, като въззивният съд уважи предявения от въззивника иск, съобразно заключението на вещото лице.  

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемият “Б.” АД следва да бъде осъден да заплати на въззивника  П.И. направените от последния разноски по делото пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 850 лева, от които сумата от 550 лева – разноски пред първата инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК /на л. 48 от делото пред първоинст. съд/, както и сумата от 300 лева – възнаграждение за един адвокат, разноски пред въззивната инстанция направени от въззивника.

 

          На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска над 5 000 лева, а именно 8 075.40 лв. съобразно допуснатото увеличение на иска от първостепенния съд в открито съдебно заседание на 10.03.2014г. /л. 55 от първоинст. дело/.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

          ОТМЕНЯ изцяло решение № 149/17.03.2014г., постановено по гр. д № 2756/2013 год. по описа на К.районен съд, с което същият съд е отхвърлил предявения от П.Х.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д. Г. от АК- Х., кантора: гр. К., ул. „ И." № ., ет.. офис ., против „Б." АД, гр. К., ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ц." № .,представлявано от Изпълнителен директор Г.Х.Г. иск за заплащане на сумата от 8075,40лв., представляваща обезщетение по чл. 226 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка на П.Х.И. ***.07.2012г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 22.11.2013г. до окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ-К" АД, гр. К., ЕИК 833067562, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ц." № 46, представлявано от Изпълнителен директор Г.Х. Г. да заплати на П.Х.И., ЕГН ********** ***, сумата от 8075,40лв. /осем хиляди и седемдесет и пет лева и 40 ст./, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка на П.Х.И. *** в периода от 17.07.2012г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 22.11.2013г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок считано от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС-С. при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от  ГПК.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                            

                                                                                2.