Р Е Ш Е Н И Е

 

 223/25.06.2014 година                                                Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                         ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  пети юни                                                                               2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1215 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 273/07.03.2014г. постановено по гр. дело № 5624/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “Р.” ЕООД  - гр. С. счита, че съдът неправилно е приел, че не следва да се уважава възражението им за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като силата на присъдено нещо по чл. 300 ГПК се разпростира относно всички признаци на престъпния състав на деянието, но всички останали постановки в присъдата извън посочените, не се обхващат от установителното действие на силата на присъдено нещо. В случая пострадалия имал виновно и противоправно поведение, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Моли да бъде решението и да се постанови друго, с което да се намали присъденото обезщетението до разумен размер и с претендирания процент за съпричиняване.

 

Въззиваемият Т.Д.Т. чрез адв. Ч. моли да бъде потвърдено решенето, тъй като не е налице съпричиняване от страна на пострадалия и присъденото обезщетение е определено справедливо. Съобразено е с претърпени болки и страдания.

 

Въззиваемият М. В.Ч. чрез адв. С. счита, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено решението на районния съд, като неправилно.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 45, чл. 49 и  чл. 86 от ЗЗД

 

С влязлата присъда в сила № 157/23.09.2013г. по приложеното нохд № 486/2013г. на С. районен съд, ответникът Ч. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице  - охранител в дискотека, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, за което е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено.

 

От заключението на назначената по делото медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на долната челюст, кръвонасядане на двете мишници. На 10.11.2010г. ищецът е приет за лечение и е било предприето оперативно лечение. След изписването му е продължило домашно лечение. Ищецът е претърпял много силни болки и страдания като храненето му се осъществявало със сламка в продължение на не по-малко от 35 дни. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на майката на ищеца – Д., която установила, че лицето е продължавало да изпитва болка и след свалянето на шините и същата е отшумяла след около два месеца. От престъплението той претърпял и продължавал да търпи душевно притеснение – затворил се в себе си и престанал да се събира с млади хора.

 

На 19.05.2010г. ответниците са сключили трудов договор със срок за изпитване, по силата на който втория ответник е възложил, а първият ответник е приел да изпълнява при него длъжността “сътрудник – охрана” при изпълнението на която работа е признато с влязлата в сила присъда, че първият ответник е извършил престъпление против личността на ищеца.

 

Поради тези обстоятелства въззивният съд намира, че предявеният иск за обезвреда е доказан напълно по своето основание.

 

По отношение на размера му следва да се отчете, че претърпените от ищеца болки са били много силни и за период от около два месеца ищецът е претърпял страдания изразяващи се в невъзможност да приема нормална храна. Уврежданията по своя характер представляват средна телесна повреда. Ръководен от тези обстоятелства и като се има предвид възрастта на ищеца съдът намира, че справедливо обезщетение за понесените от него неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания и стрес е сумата от 12 000 лева.

 

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът бил допринесъл за настъпването на тези вреди. Такива доказателства по делото не са събрани. Тежестта да докаже това твърдение лежи върху втория ответник, а такива доказателства не са посочени. Единственият посочен свидетел Р. от страна на ответника не дава показания ищецът да се е държал арогантно спрямо първия ответник и тогава при афект първия ответник да го е ударил и да му е причинил средната телесна повреда. С влязлата в сила присъда е признато за установено, че телесната повреда представлява извършено от първия ответник с пряк умисъл престъпление, а не с афектен умисъл – състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия. Престъплението е квалифицирано като такова по чл. 131, ал. 1,  т. 2 НК, а не по чл. 132, ал. 1 НК. Първият ответник е признат за виновен и наказан с влязлата в сила присъда за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК и последната е задължителна и за втория ответник, независимо, че не е участвал в наказателното производство. Ето защо неоснователно е възражението на въззивника, че ищецът е допринесъл за непозволеното си телесно увреждане от първия ответник.

 

Отделно от това дори да се приеме, че всички останали постановки в присъдата извън признаците на престъпния състав на деянието и правната му квалификация да не се обхващат от установителното действие на силата на присъдено нещо,  то по делото не е доказано, че пострадалият е имал виновно и противоправно действие, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство подлежи на доказване. Основните положения за съпричиняването са развити в редица решения на ВКС, но в процесния случай липсват доказателства за съпричиняване.

 

Присъденото обезщетение е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Няма данни за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

 

Пострадалият е млад човек, чиято психика е била засегната тогава и в настоящия момент от причиненото увреждане и извършеното престъпление.

 

Във връзка с изложеното по-горе, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

     Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 273/07.03.2014г., постановено по гр. дело № 5624/2013г., по описа на С. районен съд.    

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

                    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.