Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  716                                    27.06.2014 Година               Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 26 юни ………………………………...две хиляди и четиринадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

             Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

Членове: РУМЯНА ТИХОЛОВА    

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА                             

Секретар………………………...………………………………….………………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА …………...        

въззивно гражданско дело номер 1267…………...…..по описа за 2014 година

                               

Производството е по реда на  чл. 435 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от М.Т.М. и К.Б.П. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Б. при ОС-Стара Загора против отказа за уважаване на искането на длъжниците  по т.2 и 4 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. за редуциране на размера на главницата, лихвите и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбоподателите молят да се отменят като незаконосъобразни действията на ЧСИ рег.№ 869 – И.Б., обективирани в резолюция от 24.03.2014г, по изп.д.№20148690400053, с която резолюция са оставени без уважение исканията на длъжниците М.Т.М. и К.Б.П., направени с т.2 и т.4 от молба вх.№1593/21.03.2014г.,а именно - за редуциране размера на главницата, лихвите и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, като вместо това се постанови решение, с което да бъде:

редуциран размерът на главницата от …лв., като се приеме, че
същата е погасена преди образуване на изпълнителното дело;

редуциран размерът на лихвите, като се приеме, че същите се дължат
само за периода от 19.10.2012г. до 26.09.2013г. и възлизат в размер на сумата
от …лв. за всяка от двете длъжници;       

редуциран размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ до сумата от
…лв.   за   всяка   от  двете  длъжници,   с  оглед   редуциране   размерът   на
главницата и лихвите,
намален    като    прекомерен    размерът    на    адвокатския    хонорар, претендиран от взискателите,  като се постанови, че се дължи адвокатски хонорар само за един адвокат и то в минимален размер от 150лв.       

Постъпило е писмено възражение от адв. Д.М. като пълномощник на Н.Г.П. и М.Е.П., в което се взема становище, че жалбата е недопустима в частта относно отказа на ЧСИ за “редуциране размера на задължението”, а по отношение на неуважаване възражението по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователна. Подробни съображения са изложени за това.

          На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ЧСИ Ивелина Любенова.

          Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, извършени по и.д. №53/2014 по описа на ЧСИ- И.Б. при ОС – Стара Загора,  намери за установено следното:

Изпълнително дело №20143690400053 по описа на ЧСИ рег.№869 – И.Б. е образувано на 20.02.2014г. по молба вх.№00783/20.02.2014г. по описа на ЧСИ, подадена от Н.Г.П. и М.Е.П. за образуване на изпълнително дело срещу М.Т.М. и К.Б.П. въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2014г., издаден по гр.д.№ 1154/2012г. на Окръжен съд - Стара Загора, представени от адв.Д.М. и адв.М.С. като пълномощници на взискателите. По силата на този изпълнителен лист М.Т.М. и К.Б.П. са осъдени да заплатят на ищците сумата от …лв., обезщетение по чл.59 от ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са били представени изпълнителен лист и 2бр- адвокатски пълномощни, ведно с договори за правна защита и съдействие.

С едното адвокатско пълномощно двамата взискатели упълномощават адв М. да образува изпълнително дело по изп. лист от 14.02.2014г. срещу длъжника К.Б.П. и са заплатили веднъж сумата от …лв. адвокатски хонорар на адв.Д.М., а с второто адвокатско пълномощно двамата взискатели са упълномощили адв.М.С. да образува изпълнително дело по изп. лист от 14.02.2014г. срещу длъжника М.Т.М. и са заплатили сумата от 500лв. за това. С 2 броя постановления от 20.02.2014г. ЧСИ изрично е постановила, че приема като разноски заплатените 2бр. адвокатски хонорари, всеки за сумата от 500лв.

 

 По отношение направените в жалбата оплаквания от М.Т.М., и К.Б.П. - длъжници в производството в частта й относно отказа за „редуциране размера на задължението" въззивният съд намира, че в тази част жалбата е недопустима.

Настоящата жалба е подадена от длъжниците в изпълнителното производство М.Т.М. и К.Б.П. против действията на ЧСИ- И.Б.по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Б. при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.2 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. за редуциране на размера на главницата, лихвите и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Следователно в нормата на ал.2 на чл.435 от ГПК са посочени изчерпателно хипотезите, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител.

С оглед на това окръжният съд намира, че жалбата на М.Т.М. и К.Б.П. в тази част се явява недопустима. Обжалваното действие в изпълнителното производство не е от посочените изчерпателно в ал.2 на чл.435 ГПК хипотези, подлежащи на обжалване от длъжника. Поради това жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване, тъй като обжалваното от тях действие на ЧСИ не е от кръга на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол в конкретния случай.  Актовете, които разпоредбата на ал.2 на чл.435 ГПК посочва като предмет на обжалване от длъжника в основната си част представляват финални протоколи, в които се удостоверява осъществяването на предписаното в изпълнителния процес поведение. Те представляват окончателни произнасяния – крайна цел на веригата от последователно проведени действия – елементи от фактическия състав на процеса в рамките на съответния предписан от закона способ. Законодателят е концентрирал защитата на длъжника в тези финални произнасяния, за да осуети възможността въпроси относно нарушения, допускани в хода на развитието на процедурите да се поставят на вниманието на съда предварително.

Ето защо окръжният съд намира, че следва да бъде оставена без разглеждане жалбата на М.Т.М. и К.Б.П. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив.Б.  при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.2 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. за редуциране на размера на главницата, лихвите и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като недопустима.

 

Жалбата на М.Т.М. и К.Б.П. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Б. при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.4 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, въззивният съд намира за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, обжалва се действие, предвидено в разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК, но по същество е неоснователна.

Жалбоподателките счита на първо място, че съгласно чл.78, ал.1 от ГПК длъжникът дължи заплащане на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, а в случая с постановления от 20.02.2014г. ЧСИ е приела като разноски по делото и двата хонорара, всеки на стойност от …лв., заплатени съответно на адв.М. и на адв.М.С.. Съответно в ПДИ и запорните съобщения са били записани като задължения на доверителките ни стойността и на двата хонорара или общо сумата от 1000лв. Като е приела като разноски възнагражденията за двама адвокати, а не за един, ЧСИ е нарушила нормата на чл.78, ал.1 от ГПК и отказът й да уважи възражението ни по чл.78, ал.5 от ГПК се явявал незаконосъобразен. На следващо място сочат, че фактическата и правна сложност на делото не предполагал размер на адвокатския хонорар над минималния такъв от …лв. Освен това с молбата за образуване на делото било направено изрично възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ, с което взискателите са възложили на ЧСИ да извършва всички необходими действия по изпълнителното
дело по своя инициатива, без да е необходима молба от взискателите или техните пълномощници. По този начин адвокатският труд по делото от страна на пълномощниците на взискателите, е бил сведен до абсолютния минимум. На практика той се е изчерпил с подготвянето и депозирането на молбата по чл.426 от ГПК.
Ето защо и на това второ основание възражението им по чл.78, ал.5 от ГПК се явявало основателно, а отказът на ЧСИ да уважи това възражение - неправилен и незаконосъобразен. Дори изложеното в предходните два пункта от жалбата да не се възприемело, редуцирането на задължението по изпълнителното дело по отношение на главницата от 9250лв и лихвите за забава, обуславяли изчисляването на адвокатския хонорар само върху размера на лихвите за забава, които остават да се дължат, или както било посочено по-горе в т.2 от жалбата - върху сумата от …лв. Така съгласно чл.10, във вр, с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща до 27.03.2014г.( към която датата изпълнителното дело е било образувано, молба вх.№01593/21.03.2014г. е била входирана и резолюцията от 24.03.2014г. е била постановена), адвокатският хонорар за един адвокат също следвало да бъде …лв. С оглед на това адвокатските хонорари, претендирани от взискателите също се явявали прекомерно високи, а възражението им по чл.78, ал.5 от ГПК - основателно.

Въззивният съд намира изложеното за неправилно и незаконосъобразно. Както бе посочено по - горе с първото от приложените адвокатски пълномощни двамата взискатели упълномощават адв М. да образува изпълнително дело по изп. лист от 14.02.2014г. срещу длъжника К.Б.П. и са заплатили веднъж сумата от 500лв. адвокатски хонорар на адв.Д.М., а с второто адвокатско пълномощно двамата взискатели са упълномощили адв.М.С. да образува изпълнително дело по изп. лист от 14.02.2014г. срещу длъжника М.Т.М. и са заплатили сумата от 500лв. за това. С 2 броя постановления от 20.02.2014г. ЧСИ изрично е постановила, че приема като разноски заплатените 2бр. адвокатски хонорари, всеки за сумата от 500лв. Следователно единият адвокат е упълномощен за водене на изпълнително дело спрямо единия длъжник - К.Б.П., а другия е упълномощен да образува и води изпълнително дело спрямо длъжника  М.Т.М., т.е. не се касае до разноски на двама адвокати, а за един.

От друга страна,  с оглед обстоятелството, че искането на длъжниците за редуциране размера на заплатените от взискателите адвокатски възнаграждения, е мотивирано с твърдението за изплащане на главницата по изпълнителния лист, преди образуването на изпълнителното производство, същото и на това основание се явява неоснователно. Действително, изпълнителния лист е издаден общо за двамата длъжници, но същите не са осъдени солидарно да заплатят дължимата сума. От всяка от длъжниците, се събира съответната припадаща й се част от задължението, поради което и ангажирането на отделни адвокати от страна на двамата взискатели за представителство пред съдебния изпълнител    в    изпълнителното    производство    е    допустимо.    При това положение, с оглед размера на подлежащите на изпълнения вземания, договорените между взискателите и пълномощниците им адвокатски възнаграждения, не се явяват прекомерни и са съобразени с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че жалбата на М.Т.М. и К.Б.П. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Биволова при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.4 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

Водим от горните мотиви, окръжният съд       

         

                                          Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Т.М. ЕГН ********** и К.Б.П., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Велинград, ул…."№…длъжници по изп.д.№ 53 на ЧСИ рег.№ 869 – И.Б., подадена чрез пълномощника: П.В.П. *** съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул. "Петко Машев" № 9, ет.2, офис 11, за адв.П.П. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Б. при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.2 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. за редуциране на размера на главницата, лихвите и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1267/2014г. по описа на ОС-Стара Загора в тази му част.

 

          Решението в тази част подлежи на обжалване в седмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС-Пловдив.

         

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.М. с п.а. и К.Б.П. с п.а. против действията на ЧСИ- И.Б. по изп.д.№53/2014г. по описа на ЧСИ- Ив. Б. при ОС-Стара Загора - против отказа на ЧСИ за уважаване на искането им  по т.4 от молба с вх. № 1593/21.03.2014г. възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, като неоснователна.

 

                Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: