Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 262                                   24.07.2014 г.                  гр.Стара Загора

 

                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на трети юли 2014г.

в публично заседание в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 29 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание  чл.79, ал.1 във вр. с чл.92, ал.1, изр.1 и чл.240 ,ал.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД, и във вр. с чл.535, т.3 във вр. с чл.487, ал.1, т.4 и на осн. чл.536, ал.2 във вр. с чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ.

 

         Постъпила е Искова молба от физическото лице- пълнолетен български гражданин З.Н.З. ***, в която иска съдът да приеме за установено, че ответницата му дължи по писмен договор за паричен заем от 20.03.2013г. и Запис на заповед от същата дата 20.03.2013г. общо сумата 66 655, 33 лв., от която главница 60 000 лв., мораторна лихва 5 146, 32 лв. и договорна неустойка 1 509, 01 лв., както и разноските по делото, като моли ответницата да бъде осъдена да му ги заплати изцяло, ведно със законните последици от това, включително и разноските по делото. В пледоарията си процесуалния представител- адвокат на ищеца заявява, че по делото е установена и доказана фактическа и правна обстановка, идентична на описаната в Исковата молба. Моли искът по чл.79 от ЗЗД да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това. Претендира и направените по делото разноски.  Въпреки дадената му изрична възможност, ищецът не е представил писмена Защита по делото в дадения му от съда 5- дневен срок за това.

 

         В Отговора на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК ответницата- пълнолетната българска гражданка П.В.И. *** твърди, че не е получила посочената в договора от 20.03.2013г. сума, че Записът на заповед от същата дата- 20.03.2013г. не съдържа задължителния атрибут “падеж”, което го правило нищожен, че има 2 падежа- на определен ден/30.06.2013г./ и на предявяване/01.07.2013г./, което също го прави нищожен. Поради което моли съда осъдителния паричен иск против нея за сумата от общо  66 655, 33 лв. да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това. Не е сочила конкретни доказателствени искания по делото. Ответницата не се е явила лично или чрез процесуален представител, не е взела устно становище по исковата претенция, по доказателствата и по същността на спора, и не е пледирала пред настоящата първа съдебна инстанция. Въпреки дадената й изрична възможност, ответницата не е представила писмена Защита по делото в дадения й от съда 7- дневен срок за това.

 

         Съдът, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени доказателства, със заключенията на приетите по делото 2 бр. съдебни експертизи, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

         Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора с оглед неговата цена и с оглед местоживеенето на ответницата по делото.

         Поради което съдът следва да се произнесе по неговата материалноправна основателност с настоящото първоинстанционно съдебно решение.

 

         ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

         По делото няма искани и събирани гласни доказателства.

 

         Видно от събраните по делото множество писмени доказателства, между страните по делото/вменяеми пълнолетни български граждани, непоставени под запрещение/, е сключен на български език, написан на кирилица писмен Договор за паричен заем от 20.03.2014г./л.33- 35 от делото/, съгласно който ищецът е дал на заем на ответницата сумата 60 000 лв., който тя е следвало да му върне до 30.06.2013г. включително/ч.3 от Договора/. За обезпечаване на същия ответницата е подписала в полза на ищеца Запис на заповед от същата дата/20.03.2013г./ и за същата сума/60 000 лв./, като този запис на заповед има както атрибута “падеж”/30.06.2013г./ по смисъла на чл.535, т.3 във вр. с чл.487, ал.1, т.4 от ТЗ, така и “при предявяване” по смисъла на чл.536, ал.2 във вр. с чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ.

         Сумата от 60 000 лв./идентична по Договора за заем и по Записа на заповед/- и двата от 20.03.2013г., е предадена от кредитора/ищец/ на длъжницата/ответница/ реално и в брой на същата дата- 20.03.2013г., видно от Разписката към договора за заем/л.36 от делото/.

         Видно от заключението на съдебно- графологичната експертиза по делото, чието цялостно заключение съдът кредитира изцяло като професионално, компетентно, пълно и мотивирано, и трита процесни писмени документа/Договора, Записа на заповед и Разписката/ са подписани саморъчно от ответницата- длъжница И., като тя саморъчно е изписала и трите си имена “Димитрина В.И.” и под “ИЗДАТЕЛ” на Записа на заповед от 20.03.2013г.

 

         Следователно наличието и на двата изискуеми поотделно по закон атрибута в процесната Запис на заповед от 20.03.2013г./”падеж” и “предявяване”/ не правят в никакъв случай този Запис на заповед “нищожен” по смисъла на чл.486, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.4 и във вр. с чл.535, т.3 и чл.536, ал.2 от ТЗ.

 

         Още повече, че процесната сума от 60 000 лв. е дадена от ищеца- кредитор и е получена от ответницата- длъжница и въз основа на писмения Договор за паричен заем по смисъла на чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД от същата дата/20.03.2013г./ и за същата сума/60 000 лв. в брой/, както и по Записа на заповед.

 

         От тази суми ответницата е платила на ищеца само 1 вноска от 500 лв. с платежно нареждане/представено като писмено доказателство по делото/, преди завеждане на делото в съда/21.02.2014г./, до представяне по делото на назначената съдебно- счетоводна експертиза/18.06.2014г./ и до обявяване на делото за решаване на 03.07.2014г.

 

         Предвид на което ответницата/длъжница/ е получила и не върнала в договорения между страните краен срок/01.07.2013г./ сумата от 60 000 лв. главница на ищеца/кредитор/. Поради което първият обективно съединен иск за тази главница от 60 000 лв. се дължи от ответницата на ищеца, същата не е заплатена нито частично, нито изцяло, ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съгласно чл.9, ал.1, пр.1 от Договора между тях главницата от 60 000 лв., ведно с всички законни и договорни последици от това.

 

         Доколкото по Договора за заем от 20.03.2013г. срокът за връщане на цялата сума е на 30.06.2013г./неделя/ съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора, и доколкото тази дата/30.06.2013г.- неделя/ е посочена и като дата на “падежа” по Записа на заповед, издаден на същата тази дата/20.03.2013г./, и доколкото тази дата е практически идентична със следващия ден/първия работен ден/ 01.07.2013г./понеделник/ като дата на Предявяването на Записа на заповед лично на длъжницата- ответница/, то съдът приема, че последната дата за плащане по Договора и Записа на заповед е 30.06.2013г./неделя/, а от следващата дата 01.07.2013г./понеделник/ е извършено Предявяването на Записа на заповед на ответницата- длъжница “без протест” съгласно изричния й текст на самата Запис на заповед.  

 

         Разпоредбата на чл.9, ал.1, пр.2 от Договора за паричен заем от 20.03.2013г. между страните, заемополучателят/ответницата/ следва да заплати на заемодателя си/ищеца/ договореното между тях възнаграждение по чл.9, ал.1, пр.2 във вр. с 12, ал.1 от Договора между страните, чиито размер съгласно т.1, 2 и 3 от Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза е в размер на сумата 5 146, 32 лв./точно колкото е и исковата претенция на ищеца против ответницата по този втори обективно съединен иск/. Следователно и втората искова претенция за договорена между страните парична неустойка по смисъла на чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД се явява изцяло основателно и доказана по фактическо и правна основание, както и по размер, и следва да се уважи напълно, ведно със законните последици от това.

 

         Съгласно чл.12, ал.1 от Договора, длъжницата/ответница/ дължи на кредитора си/ищеца/ поради невръщане на получената сума в договорения срок/до 01.07.2013г./ договорно възнаграждение/мораторна лихва/ в размер на 0, 1 % за всеки просрочен ден върху невърната част от заемната сума или неплатеното възнаграждение съгласно нормативната разпоредба на чл.240, ал.2, изр.1 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, но не повече от 10 000 лв. Ответницата не е върнала обратно на ищеца получената от нея и дължима сума от 60 000 лв. главница и 5 146, 32 лв. възнаграждение, поради което и му дължи договорна лихва в размер на 1 509, 01 лв. съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза по делото/точно колкото е и тази искова претенция по делото/.

 

         Не се установи и доказа ответницата да е заплатила на ищеца до датата на обявяване на делото за решаване на 03.07.2014г./четвъртък/ извън 1 бр. частично плащане друга някаква сума за лихва, възнаграждение, главница или каквито и да са разноски по договора между тя или пък по настоящото първоинстанционно гражданско дело. В този смисъл е и т.5 от заключението на съдебно- счетоводната експертиза по делото, чието цялостно заключение съдът кредитира изцяло като професионално, компетентно, пълно и мотивирано.

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и с оглед гореизложените съображения съдът счита, че исковете на ищеца против ответницата са изцяло обосновани, законосъобразни и доказани, поради което следва да се уважат напълно, ведно с всички законни последици от това.

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.92, ал.1, изр.1 и чл.240 ,ал.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД, и във вр. с чл.535, т.3 във вр. с чл.487, ал.1, т.4 и на осн. чл.536, ал.2 във вр. с чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ,  първоинстанционния ОС- Ст.Загора

 

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

 

        ОСЪЖДА ответницата П.В.И.- ЕГН ********** *** да заплати на ищеца З.Н.З.- ЕГН ********** *** общо сумата 66 655, 33 лв./шестдесет и шест хиляди шестстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, от която главница 60 000 лв. по Договор за заем от 20.03.2013г., ведно с мораторната лихва 5 146, 32 лв. върху главницата от 60 000 лв. за времето от 20.03.2013г. до 20.02.2014г. и договорната неустойка в размер на 1 509, 01 лв. за времето от 30.06.2013г. до 20.02.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.

 

                                     

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :