Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 257                                     21.07.2014г.                   гр.Стара Загора

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и първи юли 2014г.

в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1058/2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.135 от ЗЗД.

 

Ищецът- пълнолетния български гражданин П.Т.П. от *** твърди в Исковата си молба, че въз основа на влязло в законна сила съдебно Решение по гр.д.№ 1115/2010г. по описа на ОС- Ст.Загора първата ответница Р.Т. му е длъжник за сумата от 56 278, 18 лв., която не му е изплатила въобще, като вместо плащане към него тя се е разпоредила със свои активи, като е продала “про форма” на сина си Т.Т./втория ответник/ притежавания от нея недвижим имот/апартамент/ в ***, който е станал СИО на сина й- купувача Т.Т. и съпругата му/третата ответница и снаха на първата ответница/ В.Т., тъй като е бил придобит от тях по време на брака им. Поради което моли да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него тази сделка/покупко- продажба на недвижим имот/ с апартамента, който първата ответница продава на втория ответник и на третата ответница по делото, тъй като първата ответница е знаела, че с тази сделка уврежда неговите интереси като неин кредитор.

В пледоарията си неговият процесуален представител- адвокат сочи, че моли съда да уважи предявения иск по чл.135 от ЗЗД, като му присъди и направените по делото разноски, за което са представили списък.

В Писмената си защита по делото ищецът счита, че искът му е изцяло основателен и доказан, и моли да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

Първата ответница- пълнолетната българска гражданка Р.Ч.Т. от *** в Отговор си на ИМ по чл.131- 133 от ГПК сочи, че не е имала специална цел да уврежда интересите на “кредитора” си- ищеца, а е целяла да си осигури финансови средства за лечението си. Поради което смята, че ще докаже оборимата презумпция по чл.135 от ЗЗД . Предвид на което счита, че искът против нея се явява неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.

 

Вторият ответник- пълнолетния български гражданин  Т.П.Т. от *** в Отговора си на ИМ по чл.131- 133 от ГПК сочи, че е закупил със собствени средства апартамента от майка си, защото тя е имала спешна нужда от пари и се е канела да го продаде на други лице. Счита, че искът против него по чл.135 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и моли съда да го отхвърли изцяло, със законните последици.

 

Третата ответница- пълнолетната българска гражданка В.И.Т. от *** в Отговора си на ИМ по чл.131- 133 от ГПК сочи, че покупката на процесния апартамент от съпруга й е станала заради необходимостта на семейството им от по- голямо жилище от тогава обитаваното от тях, и необходимостта на свекърва й от значителни средства за лечението й. Моли искът против нея по чл.135 от ЗЗД да се отхвърли изцяло, със законните последици от това.

        

СЪДЪТ,  след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:

 

Относно процесуланата допустимост на иска :

Съдът намира, че предявените от ищеца против тримата ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора, тъй като искът е в размер над границата от 50 000 лв., и е подсъден като първа инстанция на ОС съгласно императивната разпоредба на чл.104, ал.1, т.3 от ГПК.

 

Относно материалната основателност на иска :

От фактическа страна- видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното- Решение №31/14.04.2011г. на СОС, Писмо №56/17.02.2011г. на Общинска банка АД ФЦ Бургас, Банково бордеро от 10.12.2008г., Нот. акт за покупко– продажба на недвижим имот №195/26.11.2010г., Удостоверение за наследници №932/29.03.2010г. на Община Ст.Загора, Справка по лице от 18.04.2011г., Пълномощно от 20.04.2011г., Молба от адв. М. от 17.05.2011г., Схема №4854/05.05.2011г., Писмо изх. №11-04-5824/09.05.2011г. на Община Ст.Загора, вписана Искова молба от 17.05.2011г., Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №195/26.11.2010г., Писмо изх. №11-04-5824/09.05.2011г. на Община Ст.Загора, Удостоверение за наследници №932/29.03.2010г. на Община Ст.Загора, Схема №4854/05.05.2011г., Молба от адв. М. от 26.05.2011г., Молба от адв. М. от 20.06.2011г., Молба от адв. М. от 22.06.2011г., 3 бр. Удостоверения за адрес №11-04-8165/22.06.2011г. на Община Ст.Загора, Отговор от Р.Т. и П.П. от 07.07.2011г., Отговор от адв. Ж. от 02.08.2011г., Отговор от Т.Т. от 14.09.2011г., Становище от П.П. от 12.10.2011г., Писмо изх. №838/09.03.2012г. на ПАС, Писмо изх. №153/14.01.2014г. на ПАС, Молба от Р.Т. от 06.02.2014г., Молба от адв. Ж. от 06.02.2014г., Епикриза  №636, Фактура от 09.05.2013г., Фактура от 11.05.2013г., Фактура от 14.05.2013г., Медицинско направление от 29.04.2013г., Резултати от лабораторни изследвания, Фактура от 03.12.2012г., Епикриза № 7289/3554, Фактура от 17.10.2011г., Амб. лист №1135/16.09.2011г., Мед. направление от 07.10.2011г., Амб. лист №9702/05.10.2011г., Експертно решение №1679/23.06.2011г., Протокол за мед. комисия №228/20.05.2011г., Експертно решение №1177/17.05.2012г., Фактура от 21.01.2014г., Нареждане за касов превод от 21.01.2014г., Фактура №8368/03.06.2013г., Нареждане за касов превод от 03.06.2013г., Фактура №8474/13.08.2013г., Нареждане за касов превод от 13.08.2013г., Фактура №8506/19.09.2013г., Нареждане за касов превод от 1909.2013г., Фактура №8615/03.12.2013г., Нареждане за касов превод от 03.12.2013г., Кс. копия на касов бон, 9 бр. изследвания за остеопороза, Молба от Т.Т. от 11.02.2014г., Становище от адв. М. от 19.02.2014г., Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.11.2010г., Договор за продажба на дружествен дял от 02.12.2010г., ГФО за 2009г. и 2010г., 4 бр. Извадки от Търговски регистър от 17.02.2014г., Нот. акт за продажба на недвижим имот №19/01.12.2010г., Справка по лице, първата ответница Р.Ч.Т. е длъжник на ищеца, като това се установява и от приетото като доказателство влязло в законна сила решение по гр.д.1115/2010 г. по описа на Старозагорски Окръжен съд. Не се спори между страните и обстоятелството, че на 26.10.2011 г. първата ответница Р.Ч.Т., като продавач, е прехвърлила на сина си Т.П.Т.- ЕГН **********, като купувач и В.И.Т.- ЕГН **********, като съпруга на купувача, процесния апартамент. Първият ответник е знаел, че извършвайки горепосоченото правно действие уврежда интересите ми, защото още от 10.12.2008 г., когато съм й превел по банков път сумата от 56 278,18 лв. е била наясно, че ще трябва да се върне тази сума на ищеца- неин кредитор. Още повече, че на 22.10.2010 г. - няколко дни преди да извърши продажбата на имота, е получила съобщение с указание, в законния 1- месечен срок да вземе становище по вече образуваното гражданско дело № 1115/2010г. по описа на ОС- Ст.Загора, което е с предмет връщане на сумата от 56 278,18 лв. За увреждането на неговите интереси е знаело и третото лице - втори ответник по иска, защото същото е сред лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, неин син, съгласно удостоверение за наследници N 932 от 29.03.2010 г. издадено от Община Стара Загора и знанието му се предполага

 

Видно от събраното по делото 3 бр. гласни доказателства– показанията на 3 брой свидетели/пълнолетни български граждани/ се установи следното :

Първият свидетел Д.Н.Н. от *** заявява, че с първата ответница Р. се познава от 10-12 години, добри приятели са били с нея. А със сина й се запозна по-късно, 2-3 години след това. Семейно с жената, с която живее на съпружески начала, са ходили на нейната вила, тя е идвала при тях. Това е научил от жената, с която живее, защото е била женска болест, за която на  него не му е удобно да сподели, но първата ответница е споделила с нея- било е карценом и е била закъсала тогава. Те живееха в източния край на града, 4-5 етажен блок, а сега живеят на ***”. Поводът за преместването бил, че втория ответник Т. се оженил и планували да имат деца, и искали да вземат по-голям апартамент за отглеждането, и трябвало да направят размяна, но Р. като заболяла, се наложило те да й наплатят парите на този апартамент, за да може да си купува лекарства. Тя е била горда жена и не била казвала много дълго време, че е болна от тази болест. Мисли, че през 2010– 2011г. е станало разплащането, че много минимална сума платили, но не зная размера на сумата. Според него малкият й син още не знае за заболяването й, а големият научил наскоро. После като изпаднала в невъзможност, първата ответница се съгласила да приеме пари от големия си син. Двете много си споделяли с жената, с която живее- Ж.Г.Н.. Втория ответник и третата ответница имат момиченце, което е кръстено на Р. и си живеят в този апартамент със сина й. Първата ответница е казвала, че са й много скъпи лекарствата и още продължава лечението. По- рано първата ответница Р. била представител на фирма “ИТОНГ”, но нищо не му е споделяла за бизнеса си. За имотите нищо повече не знае, какъв й е бизнеса и колко печели не зная.

 

Вторият свидетел И.Х.Л. от гр.С., заявява, че там е роден и там живее. По образование бил строителен инж. и преподавател във ВИАС, но от 16г. се занимавал с биологично- активни добавки, като във фирмата е №2 в България, един от топ лидерите на фирмата “Вижън интернешънъл пийпъл груп”. Преди 10 г. имал семинар с презентация с негова група в гр.П., и след това първата ответница Р.Т. дошла при него и му споделила своя здравен проблем, и го попитала какво да прави. От тогава до сега са поддържали непрекъсната връзка. Тя била лежала в болнично заведение в гр.С., била оперирана онкологично. Той я посъветвал да пие добавките в определени дози и количества, по определена схема и тя започна да ги пие. За една година състоянието й било изключително подобрено, като това било преди 10 г.  Той я посъветвал да пие повече, но тя решила, понеже правела много медицински манипулации, да не пие такива големи дози, но 2010г. по това време споделила с него, че не вървят добре нещата, а те съветвали хората да ги пият периодично в големи дози поне 1-2 месеца годишно. Тя тогава започнала да пие големите дози- 10, 20, 30 до 100 капсули на ден. Продуктите били натурални, безвредни и чистели клетките. Счита, че добавките не са евтини по българските норми за представа. Като конкретно той е посъветвал Р. да започне да ги купува от офиса на фирмата на едро, защото от 1000 лв. нагоре можеше да излиза на месец, а тя ги купувала по 300, 500, 600 лв. на месец. Поне 6, 8 месеца, 1 година се пият в такива дози и после намалила големите дози. Той е съветвал винаги да ги пие в максимално големи дози, като продължава да ги пие и понастоящем, като този ден й донесъл от С. цял кашон, който продължава да пие. Разговаряли периодично, тя се съветвала с него поне 1-2 пъти месечно. Състоянието й вече било според него прилично, стабилизирано. Обяснява, че официалната медицина не обучава лекарите да работят с добавки, и те понятие си нямат от добавки. Тя забранява на хората, на които им дават добавки да казват думата лечение. Той имал медицински издателства на Руската академия  на науката, методични препоръки за използване на добавките, като те препоръчвали да се използват добавките и той следвал техните препоръки. Заявява, че не твърди, че с тези добавки се решава проблема с онкологични заболявания, но ако не ги дава, с абсолютна сигурност химиотерапията е убийство за раковите и здравите клетки. Знам, че е бил нещо свързано със строителството по- рано бизнеса на първата ответница, но не е общувал с нея на тази тема.

 

Третата свидетелка Ж.Г.Н.  от *** заявява, че познава много добре първата ответница Р.Т., защото били приятелки над 10 г. Познавала и втория ответник Т. и третата ответница- съпругата му В.. Извън приятелските отношения, нямали някакви други бизнес отношения. Р. боледувала от около преди 10г. от рак на яйчниците и е оперирана от това. Малко преди тя да се разболее, мъжът й починал от рак. Р. живеела в един апартамент на ***, а имала друго жилище, което продала на сина си Т./втория ответник/, преди повече от 3 години, можело и повече. Знае от първата ответница, че тя имала и друго жилище в ***, но не знае къде се намира. Ходила е в апартамента на *** Когато оперирали Р. в гр.С., и приключила химиотерапията, знае, че е започнала да взема някакви медикаменти, които бил доста скъпи и с годините тези медикаменти поскъпвали с проценти, примерно 30 – 40 % и тя й се е оплаквала, че трябва да дава много пари на месец. Била притеснена, че мъжът й е починал и ще остави децата си сираци. Плакала е преди нея. Когато синът й Т./втория ответник/ се оженил за третата ответница,  не може да каже къде, но са живеели в началото. Второто жилище било на Р. свободно и Т. й предложил да го плати, тя така или иначе била решила да го продаде. С нея била споделила, че по-добре да го продаде на сина си, отколкото на друго лице. Не може да каже на каква цена, но знае, че и Т. й дал пари, понеже трябвало да плаща това скъпо лечение. Р. била много притеснена, че заболяването ще се завърне, имала симптоми, ходила на прегледи и това я принудило да направи тази продажба, понеже й трябвали пари. Притеснявала се е, че има някакви симптоми, тъй като това е рак все пак, и никой не знае дали няма да се върне. Знае, че получавала лекарства от гр.С. и знае, че в някакъв момент вземала по-силни дози, тъй като трябвало да се увеличава дозата, но кой ги й е предписвал не знае. Мисли, че тя е плащала над 1000 лв. месечно,  в продължение на повече от 3 години. Първата ответница имала още един син Ч./брат на втория ответник Т./, но според нея другият й син според нея не знаела за това й заболяване. Тя била такъв човек, че не искала да си травмира децата, дори до последно не искала да им казва какво се случва, но при положение, че болестта започнала да се завръща, нямало накъде. Синовете й били малки децата след смъртта на баща си П., който починал през 2001г. Потвърждава, че първо сина й Т. е живял в апартамент на родителите на съпругата му или на някой друг/не е сигурна/, но не били в жилището на Р.. Третата ответница В. познава малко, откакто дошла като снаха при нея. Мисли, че са се оженили през 2008г. Р. преди да почине мъжа й работела във фирмата за борба с градушките. Мъжът й бил стълба на бизнеса и на семейството, и след неговата смърт всичко се стоварило на нейните рамене- дали тя е поела бизнеса на мъжа си, дали с друг човек, не знае. Те били само лични приятелки, не говорели за бизнес. Р. й се оплаквала, че дава всеки месец много пари за лекарства и те се увеличавали всеки месец, като лично пред нея тя е плакала, че ако умре, ще остави децата си сираци.

 

СЪДЪТ кредитира в значителна степен показанията на всички тези свидетели, които не са в преки родствени или други особени отношения с някоя от страните, показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен съответстват помежду си, подкрепят се от събраните по делото многобройни писмени доказателства и липсват по делото данни някои от свидетелите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия спор.

От показанията на тези разпитани по делото общо 3 бр. свидетели съдът установи, че процесния недвижим имот/апартамент/ е продаден от първата ответница по делото, на сина й/втория ответник/, като поради наличието на брак и СИО с третата ответница- негова съпруга/снаха на първата ответница/, с ясното съзнание от страна на страните по сделката/тримата ответници/, че с това разпореждане с нейния ценен недвижим имот/апартамент в ***/ паричната претенция на ищеца е останала неудовлетворена, че той вече не може да насочи изпълнението на паричното си взема против първата ответница срещу нейната дотогавашна собственост/процесния недвижим имот/, и той защитава правото си по чл.135 от ЗЗД с искане за обявяване за недействителна процесната разпоредителна сделка с недвижимия имот- апартамента.

 

Следователно от събраните по делото писмени и гласни  доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин следното:

Ищецът като кредитор на първата ответница/негова длъжница/ за сумата в размер на  56 278, 18 лв./видно от влязлото в законна сила Решение № 31/14.04.2011г. по гр.д.№ 1115/2010г. по описа на ОС- Ст.Загора/, упражнява правото си по чл.135 от ЗЗД. Безспорно се установи в хода на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно дело, че първата ответница е извършила действия на разпореждане със своя недвижим имот/ апартамент в *** с данъчна оценка 74 700, 50 лв. към момента на сделката/ с което е увредил интересите на кредитора си – ищец по делото. Увреждането е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. За да бъде прогласена недействителността на процесната сделка спрямо ищеца, трябва да са налице и останалите изисквания на закона.

 

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза и обясненията на вещото лице- АГ лекар се установи, че Хранителните добавки не фигурират като лекарства. Те затова са хранителни добавки. Традиционната медицина не смята, че това е лечение. Много по-важно е лечението с химиотерапия при пациентката и балнеолечението, което е прилагано по отношение на последващите заболявания и оперативната интервенция. Много се използват и не фигурират в официалния алгоритъм за лечение. Използват се като имуностимулиращи. Не е провеждано лечение с мед. препарати. Пациентката е претърпяла злокачествено заболяване. Тази диагноза е за цял живот. Последващата химиотерапия и последващата остеопороза, която възниква като следствие на първото лечение, по-важно е решението на ТЕЛК, което дава 56% нетрудоспособност. Рискът за тази пациентка съществува. Злокачествените страдания при човека, според Световната здравна организация, се определят като хронични и са за цял живот. Снемат се от отчет, защото е невъзможно всички да бъдат на отчет. В България има бум на злокачествените заболявания. Оплакванията започват след операцията на пациентката. Субективните оплаквания започват след проведената химиотерапия. За това намирам връзка, че остеопорозата е последващо заболяване. Към материалите по делото са приложени изследвания на костна плътност. С всяко изследване костната плътност намалява. Стандарт преди заболяването няма. Фактът, че започва субективни оплаквания и са приложени обективни изследвания на костна плътност е достатъчно основание да се приеме, че заболяването започва, след злокачественото заболяване на пациента. Увреденото общо състояние се базира на два основни стълба прикаченото злокачествено заболяване с метастаза и тежка остеопороза с фрактури. Фрактурите са над 20 пъти по-чести отколкото при хората без това заболяване. Балнеосанаториумите изобилстват точно с фрактури при остеопороза. Би могла да има симптоми. Това е тежест, болки ниско в корема и тя отива заради тези оплаквания при първа среща с лекар. Това е разпознаваем симптом.

 

От правна страна- предмет на разглеждане в настоящото производство е конститутивен иск по чл.135 от ЗЗД, съгласно която разпоредба кредиторът/ищец/ има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него на всички действия, с които длъжникът му/първата ответница/ го уврежда. За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора. Следващата предпоставка е вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника,  което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, и длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действиеНа следващо място длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имота.

Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца. От възприетата фактическа обстановка съдът приема, че ищецът е доказал безспорно качеството си на кредитор- съгласно влязлото в законна сила Решение № 31/14.04.2011г. по гр.д.№ 1115/2010г. по описа на ОС- Ст.Загора/, за сумата от 56 278, 18 лв.

 Чрез извършване на процесната продажба на недвижимия имот/апартамента с данъчна оценка 74 700, 50 лв. въпреки записаната в Нотариалния акт продажна цена от 53 000 лв./, първата ответница е намалила актива на имуществото си с тази стойност/реално с 74 700, 50 лв., формално с 53 000 лв./. Това правно действие обективно като правна последица води до финансовото увреждане на кредитора- ищец, тъй като се приема, че е налице увреждане на кредитора винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора си, какъвто и настоящия казус по делото.

Наред с увреждане интересите на ищеца трябва да са налице и останалите предпоставки, визирани в нормата на чл.135 от ЗЗД, за да бъде уважен иска, които се доказаха от ищцовата страна по един несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото, потвърждавайки и доказвайки изцяло исковата претенция на ищеца.

Тъй като продавач по първата сделка е първата ответница, за тях е налице необорената от никой от тримата ответници оборима законова презумпция за знаене за увреждането по смисъла на чл.135, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1, изр.2 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.135, ал.2, изр.2 от ЗЗД в случая е необходимо и знанието и на втория ответник- купувач, който е син на продавачката/първата ответница/. Съдът счита, че за втория ответник се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че е знаел за материалните задължения на първата ответница- продавачката/негова майка/, и за нейните здравословни проблеми и финансови задължения и необходимости.

С оглед на факта, че сделката е възмездна и купувачът Т.Т./втория ответник/ се явява лице, изрично посочено в чл.135, ал.3 от ЗЗД, е необходимо и неговото знание за увреждането, като съгласно чл.135, ал.1, изр. 3 от ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица/третата ответница- съпруга на купувача, втори ответник и снаха на продавачката- първата ответница/ са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.  В хода на съдебното следствие по делото се установи и доказа от ищеца, че третата ответница поради качеството си на съпруга на сина на продавачката/длъжничка на кредитора си- ищеца, и нейна снаха, с която от един момент нататък са живели в едно жилище/ е знаел, че със сключването на посочената сделка ще увреди имуществените права кредитора на продавачката/първата ответница/, и очевидно е знаел за наличието на такъв неин паричен кредитор поради голямата нужда от ежемесечни парични средства в продължение на години за лечението на свекърва си/първата ответница/. С оглед на това съдът приема, че са налице всички кумулативно изискуемите предпоставки на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД и следователно искът следва да бъде уважен изцяло, като напълно обоснован, основателен и недоказан, ведно със законните последици от това поради необорване в хода на делото от страна на тримата пълнолетни ответници на оборимата законова презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Следователно по делото безспорно е, че ответницата Р.Ч.Т. е длъжник на ищеца П.Т.П., като това се установява и от приетото като доказателство влязло в законна сила решение по гр.д.1115/2010 г. по описа на Старозагорски Окръжен съд. Не се спори между страните и обстоятелството, че на 26.10.2011г. първата ответница Р.Ч.Т., като продавач, е прехвърлила на сина си Т.П.Т. с ЕГН- **********, като купувач, и В.И.Т. с ЕГН- **********/като съпруга на купувача/, процесния недвижим имот- апартамент. Първата ответница очевидно е знаела, че извършвайки горепосоченото правно действие, тя е увредила интересите на кредитора си/ищеца/, защото още от 10.12.2008г., когато той й е превел по банков път сумата от 56 278,18 лв. и тя е била наясно, че ще трябва да му върне тази сума. Още повече, че на 22.10.2010 г./тоест няколко дни преди да извърши продажбата на имота/, първата ответница е получила съобщение с указание, в 1- месечен срок да вземе становище по вече образуваното гражданско дело, което е с предмет връщане на сумата от 56 278,18 лв. За увреждането на неговите интереси е знаело и третото лице - втория ответник по иска/неин син/, защото същото е сред лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като неин син, съгласно Удостоверението за наследници N 932/29.03.2010г. от Община- Стара Загора, и знанието му се предполага.

Съгласно разпоредбите на чл.135, ал.2 от ЗЗД „Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника”. Т.е. установената презумция на закона би следвало да бъде оборена от ответниците по делото и те пълно и главно да докажат, че с тази продажба първата ответница не е увредила ищеца. В тази връзка, както потвърждава и процесуалния представител на ответника „Единственият въпрос е за мотивите за сключване на сделка". В хода на съдебното дирене се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че ответниците не успяха да оборят законната презумция за увреждането на ищеца с процесната сделка, защото по делото са приети многобройни писмени доказателства, установяващи, че целта на ответницата Т. е да увреди ищеца, като отчужди абсолютно всички недвижими имоти на трети лица/сина и снаха си/, и да прехвърли собствеността на дружествените си дялове в „Агротранс" и „Трансексим" на трето лице. С тези си действия същата не е оставила никакво имущество, което да бъде предмет на изпълнение. Видно от приетите като доказателства извлечения от търговския регистър за актуални състояния на „Агротранс" ЕООД и на „Трансексим' ЕООД/на които еднолични търговски дружества Ч. е била едноличен собственик на капитала и управител от 26.06.2009 г. до 01.05.2011 г./, и Договори за покупко- продажба на дружествени дялове, нотариално заверени на 29.11.2010 г. и на 02.12.2010 г. се установява, че Ч. е продала дружествените си дялове и в двете дружества на едно и също лице. При това тези дружества са работещи и добре печеливши, което се установява от годишните финансови отчети за 2009 г. и 2010 г. на „Агротранс" ЕООД. От счетоводния баланс на „Агротранс" ЕООД за 2009 г. се установява, че видно от отчета за паричните потоци Р.Ч. има допълнителни вноски към дружеството в размер на 248 000 лв., като видно от отчета за приходите и разходите и счетоводната печалба печалбата на дружеството е 103 000 лв. А видно от счетоводния баланс на дружеството е налице неразпределена печалба в размер на 998 000 лв., както и липса на съществени задължения към кредитори. И същевременно видно от ГФО за 2010 г. Агротранс" ЕООД е с още по-добри финансови показатели.

Освен, че е продала дружествените си дялове в „Агротранс"- ЕООД и в „Трансексим”- ЕООД, Т. е продала и процесния апартамент на 26.11.2010 г. и не е спряла дотук. На 01.12.2010 г. Р.Т. е продала на синовете си Т. и Ч. Т. -собствените си 4/6 идеални части от еднофамилна жилищна сграда с площ от 114 кв. м. и друга къща с площ от 58 кв.м., както и поземлен имот с площ от 4 392 кв. м. в *** за сумата от 8 000 лв. и още на 29.11.2010 г. Т. е продала 4/6  идеални части от жилище с площ от 77, 200 кв.м. в ***, . На 11.03.2011 г. първата ответница е станала солидарен длъжник с фирмата на която вече е продала дяловете си -„Агротранс"- ЕООД за кредит отпуснат от „Райфайзенбанк" на „Агротранс"- ЕООД. Тази информация се установява от справки по лице от имотния регистър по партидата на ответницата Т., както и от Нотариален акт за продажба на недвижим имот 19, том 4, рег.№ 6197, нот.дело № 570/2010 г. по описа на Нотариус Куцарова. Лесно прозира и целта на Т. - за периода от 26.11.2010 г. до 01.12.2010 г. успява да „разпродаде" всичките си  реални активи на свое име- недвижими имоти и на 01.05.2011 г. да продаде и дружествените си дялове и в двете дружества, на които е едноличен собственик на капитала/ЕООД/, и които дружества са били с много добри финансови показатели, с цел да осуети изпълнението на задължението си към кредитора си- ищеца. Що се отнася до представената медицинска документация, очевидно същата сама по себе си не е доказателство от вида на тези, което би могло да обори презумпцията на чл.135 от ЗЗД, защото видно от отговорите на вещото лице в съдебно заседание се установява, че хранителните добавки не са лекарства и не са били предписани като лечение. Обстоятелството, че първата ответница Т. е решила да приема такива добавки изобщо е неотносимо и не оборва презумцията по чл.135 от ЗЗД. От свидетелските показания на св. Д.Н. пък се установява, че „много минимална сума платиха, просто това зная като факт, но не зная размера на сумата". Т.е. още едно доказателство, че тази сделка е относително недействителна спрямо ищеца и цели увреждането му като кредитор на първата ответница- негова длъжница.

 

Поради изложеното съдът счита, че следва да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца- кредитор на увреждащата го сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот N 195, том III, рег. 3627, дело N 322/2010 г. по описа на Нотариус Искра Тотева, сключен между първата ответница Р.Ч.Т.- ЕГН  **********, като продавач, и втория ответник/сина й/ Т.П.Т.- ЕГН **********, като купувач, и третата ответница В.И.Т.- ЕГН **********, като съпруга на купувача, с който първата ответница продава на втория ответник гореописания недвижим имот/апартамент/, и той става СИО между купувача/втория ответник/ и съпругата му/третата ответница/, ведно с всички законни последици от това.

 

 Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му АС- Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.135 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА за относително недействителна спрямо ищеца- кредитор П.Т.П.- ЕГН ********** *** на сделката, представляваща покупко- продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 195, том II, рег.№ 3627, нот.дело № 322/2010г. на нотариус Искра Тотева рег.№ 086- Стара Загора, на недвижим имот- апартамент в ***, ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.144.1.18 със застроена площ 83, 97 кв.м., заедно с избено помещение *** с площ от 2 кв.м., заедно с 2, 97 % от общите части на сградата и общите помещения, и заедно с 2, 97 % от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ I, кв.28 по плана на *** от 1992г., от продавачката- първата ответница Р.Ч.Т.- ЕГН **********, на купувача- втория ответник Т.П.Т.- ЕГН ********** и съпругата му- третата ответница В.И.Т.- ЕГН **********- и тримата от ***, ***.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните чрез Окръжен съд–Ст. Загора пред Апелативен съд–Пловдив.

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :