Р Е Ш Е Н И Е

 234 /01.07.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юни                                                                            2014година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1177 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 61/01.02.2013г. постановено по гр. дело № 3062/2012г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Въззивникът М.А.П. чрез адв. Е. моли да се постанови решение, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ищцата Н.П. и предостави ползването на семейното жилище на съпруга М.П..Възразява и относно ползуването на фамилното име. Претендира за направените съдебни и деловодни разноски.

 

Въззиваемата Н.Ш.П. е подала  чрез адв. Р  е подала  писмен отговор, като счита, че жалбата  е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.

 

С решение № 209/17.05.2013г. по въззивно гр. дело № 1117/2013г. състав на ОС-С. е потвърди решението.

 

С решение № 130/09.04.2014г. по гр. дело № 5721/2013г. ВКС  е обезсилил решението на въззивния съд и е дал указания да се проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, като остави без движение исковата молба и даде указания да се индивидуализира семейното жилище.

 

С разпореждане от 15.04.2014г. въззивният съд остави без движение исковата молба на Н.П. и даде необходимите указания. С писмена молба от 29.05.2014г. адв. Г. като пълномощник на ищцата направи уточнение в следния смисъл: Семейното жилище на страните е построено върху дворно място дарено на ответника. Същото е построено по време на брака и представлява СИО. Състои се от два етажа като на първия етаж е ход и кухня с трапезария, а на втория етаж са обособени три спални с обща баня и тоалетна.

 

В съдебно заседание на 19.06. във връзка с направеното уточнение адв. Е. – пълномощник на въззивника уточни, че семейното жилище е с два самостоятелни входа към всеки етаж, с две самостоятелни тоалетни, и е възможно всеки от бившите съпрузи да ползва поотделно по един от етажите на къщата. Моли да се предостави първия жилищен етаж на въззивника, тъй като и до момента се ползва от него, а на съпругата втори жилищен етаж.

 

Производството по делото с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

От удостоверение за граждански брак издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 3/14.04.1979г. се установява, че страните по делото са сключили гр. брак на 14.04.1979г.,  като съпругата е приела да носи фамилно име П..

 

 По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката С. П. – дъщеря на страните заявява, че от 2004г. майка й работи в Република И. и когато е в отпуск се връща в Б.. Отношенията между страните когато живеели заедно не били добри. Ответникът злоупотребявал с алкохол и нагрубявал ищцата. Ответникът започнал връзка с друга жена, което принудило ищцата да подаде молба за развод. Свидетелят Й. дава показания, че когато живеели заедно страните често са имали конфликти. Свидетелят потвърди, че към момента ответникът има връзка с друга жена и не биха могли да продължат да живеят заедно с ищцата.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорно е, че страните от девет години се намират във фактическа раздяла. Ответникът поддържа извънбрачна връзка с друга жена. Очевидно е, че брачната връзка между страните съществува формално. Предявеният иск за развод е основателен.

 

Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Няма категорични доказателства, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има само мъжът. Страните са във фактическа раздяла по причина у жената. При наличие на такава дълготрайна раздяла не би могло да се приеме, че бракът между страните може да бъде съхранен. Установеното, че ответника има извънбрачна връзка е обстоятелство, от което до известна степен се оправдава от отсъствието на съпругата. Освен това самият факт не означава, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство е у него. Следвало е да се установи как съществуването на това обстоятелство се е установило върху брачните отношения. Такива доказателства не са събрани.

 

По отношение на семейното жилище.

 

С поправената искова молба ищцата е уточнила, че семейното жилище на страните е построено от двамата съпрузи.

 

По отношение на същото въззивната страна заяви, че желае да й бъде предоставено правото на ползване, с оглед на уточнението, че това фактически е възможно. Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. По смисъла на същия текст и разпоредба семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи само когато има необходимите самостоятелни сервизи за всяка от обособените за живеене части. Съдът решава спора за ползване на жилището и ако счете, че то може да се разпредели подобно за поотделно ползване, само конкретизира жилищните и сервизни помещения, които предоставя на единия и на другия съпруг.

 

С оглед на установеното съдът приеме, че семейното жилище следва да се ползва поотделно и от двамата съпрузи, като на въззивника следва да се предостави първия жилищен етаж от къщата, тъй като и до момента се ползва от него, а на съпругата – втори жилищен етаж.

 

По отношение на фамилното име на съпругата.

 

Съдът е постановил след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име П.. Въпреки, че въззивникът не желае ищцата да носи неговото фамилно име, то това е без правно значение. Съгласно чл. 93 от СК дадена е възможност на съпругът след развода да възстанови фамилното име преди този брак, но същият може да продължи ползването на фамилното име на другия съпруг след прекратяване на брака. Това не зависи от волята на другата страна. От значение е правното изявление на ищцата, че желае за в бъдеще да носи брачното си фамилно име П..

 

Във връзка с изложеното следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи и да се предостави ползването на семейното жилище находящо се в село Т., община М., ул. “И.” №., на двамата поотделно. Ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име П..

 

В полза на въззивника следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция и пред ВКС, в размер на 1 410 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 61/01.02.2013г. постановено по гр. дело № 3062/2012г., по описа на К. районен съд в частта, в която е прието, че вина за дълбокото му и непоправимо разстройство има вина само съпруга и е предоставено ползването на семейното жилище единствено на ищцата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи – Н.Ш.П. и М.А.П..

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в село Т., община М., ул. “И.” № ., поотделно на всяка една от страните, както следва:

-                                              На Н.Ш.П. – втори жилищен етаж на къщата, състоящ се от три спални, с обща баня и тоалетна.

 

-                                              На М.А.П. – първи жилищен етаж, състоящ се от хол и кухня с трапезария и сервизни помещения.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

 

В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА Н.Ш.П. с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.П., с ЕГН **********, в размер на 1410 лева,/ хиляда четиристотин и десет/ лева направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен от получаване препис от решението пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:     1.                            2.