Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 270/ 31.07.2014 г.               Година 2014                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На петнадесети юли                                                               Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                         Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                            2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

 като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1208 по описа за 2014 година.

 

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от (ПРО) ЕАД,  ГР. С., кв. „И.”, ул. „.” № ., представлявано от Х. Г. Р. - прокурист чрез гл. юрисконсулт М.Т. срещу решение № 78/10.02.2014г., постановено по гр. дело № 2120/2013г., по описа на РС-К., на основание: чл. 258 и сл. от ГПК, с което е признато за незаконно уволнението на въззиваемия Ф.Б., отменена е Заповед № 621/15.07.2013г. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон П.Б. и е възстановен въззиваемия Ф.Б. на заеманата длъжност преди уволнението - „Ръководител направление Охрана и сигурност, както и с което е осъдено „ПРО" ЕАД да заплати разноските по делото.

 

Считат постановеното решение на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат решението и за необосновано, тъй като съдът при постановяване на решението си е допуснал съществени нарушения на процесуалноправните правила по ГПК и не е взел предвид представените по делото снимки, удостоверяващи факти и обстоятелства със съществено значение за решаване на делото. Твърдят, че снимките били копиран снимков материал,  заснет от   охранителните   камери   в Балнеокомплекс   Павел баня.  

 

Считат, че съдът  е следвало да даде указания въззиваемия Б. да се яви лично в съдебно заседание да отговори на съда на поставени въпроси, за изясняване на обстоятелствата по делото. Излагат доводи, че при постановяване на решението си съдът е допуснал нарушения на материалноправните норми, като незаконосъобразно и неправилно е приел, че по настоящия правен спор не можело да се приеме че въззиваемия Ф.Б. да е бил надлежно уведомен за уволнението си. Твърдят, че правен спор не можело да се приеме че въззиваемия Ф.Б. да е бил надлежно уведомен за уволнението си. Твърдят, че точно обратното, въззиваемия Ф.Б. е бил уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение, като считат, че той се е старал умишлено да избегне удостоверяване на законосъобразно предприетите действия на работодателя с оглед връчването на предизвестието и Заповед № 621/15.07.2013г. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон П.Б., както и удостоверяване на отказа за връчване на предизвестието и Заповед № 621/15.07.2013г. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон П.Б..

 

Считат, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил че не е налично  изрично  изискване  по действащото  законодателство да се  връчи предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.  328  от  КТ,   както  и  наложеното  в  съдебната  практика  връчване  при условията на отказ. Твърдят, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е постановил, че не приема и не анализира свидетелските показания на св. Ч.което е
процесуално нарушение, както се изтъкна в р. I, т. 1.2. от настоящата жалба.

 

Правят искане, на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК да бъде задължен въззиваемия Ф.Б. да се яви лично в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на следните въпроси: „1) След като се предявят представените по делото снимки, да отговори дали снимките са верни и може да се разпознае на тях? 2) След като се предявят представените по делото снимки, да отговори дали снимките са верни и може да се разпознае на тях собствения си автомобил, както и кое е лицето, което го управлява?" постановеното решение № 78 от 10.02.2014г.,  по гр. д. 2120/2013 г. на КРС,   като бъде постановено ново решение,  с което да бъде потвърдена Заповед № 621/15.07.201Зг. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон П.Б., като законосъобразна.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено постановеното решение № 78 от 10.02.2014г.,  по гр. д. 2120/2013 г. на КРС,   като бъде постановено ново решение,  с което да бъде потвърдена Заповед № 621/15.07.201Зг. на Директора на „ПРО" ЕАД, клон П.Б., като законосъобразна.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя са изложени във въззивната жалба на въззивника.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от  въззиваемия Ф.И.Б.,  чрез пълномощника му адв. М. С. ***, против решение № 78/ 10.02.2014 год., постановено по гр. дело № 2120/ 2013 год. по описа на РС-К., като с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2. т. 3 КТ, за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнение.

 

Моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Считат решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Излагат доводи, че първоинстанционният съд всестранно и изчерпателно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е постановил решение, с което е уважил обективно съединените искове. Считат, че са несъстоятелни  твърденията във въззивната жалба за "допуснати нарушения на   процесуалноправните норми" и ''на материалноправните норми". Твърдят, че правилно първоинстанционният съд не е приел като допустими доказателства по делото „снимките", които ответника представи с отговора си по исковата молба. Считат за несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба по отношение на отказа на съда да задължи ищецът да се яви лично в съдебно заседание за да отговори на поставените въпроси. 

Считат, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че предявеният искът по чл. 344 ал.1, т.1 КТ е основателен и доказан.

 

Излагат доводи,  с оглед наложената практика, той може да извърши връчването при условията на отказ. В този случай, обаче, работодателят е длъжен да запознае работника с нейното съдържание, като му я прочете или му съобщи съдържанието й и датата, на която е станало това, в присъствието на свидетели. Така до знанието на уволнения работник е достигнало, той е узнал съдържанието на заповедта за уволнение. Този способ за довеждане до знанието на уволнения работник на съдържанието на заповедта за уволнение може да се доказва с всички доказателствени средства. Тежестта на доказването на връчването на заповедта за уволнение, както и на запознаването с нейното съдържание е на работодателя, защото връчването е негово задължение.

  

Считат, че предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ е основателен и доказан с оглед акцесорният му характер по отношение на този по чл. 344, ал. 1, т. 1. КТ. Съдът правилно е постановил с решението си въззиваемият да бъде възстановен на заеманата от него преди процесното уволнение длъжност "Ръководител направление охрана и сигурност" в "ПРО" ЕАД, клон П.Б..Искът по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е обусловен и в този смисъл е уважен, като основателен и доказан.

 

Посочват, че по делото са събрани безспорни доказателства, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и че е останал въззиваемия без работа именно поради това уволнение за част от процесния период (копие от трудовата книжка, констатация в съдебно заседание за записите в трудовата книжка, справка от НАП и др.). Считано от 04.11.2011 год. е започнал работа при друг работодател, но с по-ниско трудово възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е определил и размера на дължимото обезщетение с оглед събраните доказателства и исковата претенция.

По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът се е произнесъл правилно, съобразно с императивни законови разпоредби. Несъстоятелни и недоказани са всички изложени във въззивната жалба съображения във връзка с това възражение.

 

Въззиваемият моли да се остави без уважение подадената въззивната жалба срещу Решение № 78/ 10.02.2014 год., постановено по гр. дело № 2120/2013 год. на Казанлъшкия районен съд, като неоснователна и да остави изцяло в сила решението на първоинстанционния съд.

 

Моли, да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемия направените съдебни и  деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

          Въззивникът   ПРО ЕАД- гр.С., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния си представител юриск. Т., който моли съда да отмени решението на районния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – подробно посочени във въззивната жалба и в представените в дадения от съда срок писмени бележки, или евентуално, ако това искане бъде оставено без уважение спора да се реши по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваем Ф.И.Б., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК / л. 72 от делото/.

 

           Въззиваемият Ф.И.Б. редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява пълномощника му адв. М. С., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и писмена защита по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият Б. е работил по трудов договор №391/04.07.2006г. с въззивника (ПРО) ЕАД, клон П.Б. на длъжността "Ръководител направление „Охрана и сигурност"". Със заповед под № 621/15.07.2013 г., считано от 16.07.2013 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ поради „съкращаване в щата, съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите от 01.04.2013 г.". В заповедта е отбелязано, че е връчена при условията на отказ на Ф.Б. да я получи, удостоверено с подписите на три лица- Л.Петкова, Васил Илиев и Полина Христова, със мотиви, че „на 15.07.2013 г. в 9 часа на лицето Б. е връчена от директора предизвестие, декларация и заповед №621/15.06.2013 г., но той не се е подписал и казал, че отива да си вземе очилата и повече не се върнал".

От ксерокопие на болничен лист №4190010/145 от 15.07.2013 г. се установява, че на въззиваемия Ф.И.Б. е разрешен от 15.07.2013 г. до 22.07.2013 г. вкл. четиринадесет дни отпуск поради временна неработоспособност, видно от представения амбулаторен лист №002606/15.07.2013 г., издаден от д-р Л.Д. –ОПЛ, като медицинският преглед е извършен на 15.07.2013 г. в 10.21 часа.

 

По делото са представени и предизвестие с №432/15.07.2013 г. и уведомление №433/15.07.2014 г. с вписано изявление за връчване при условията на отказ, удостоверено с подписите на три лица- Лилия Петкова, Васил Илиев и Полина Христова. Представен е протокол, съставен и подписан от директора Христо Чаушев и преподписан от лицата Л.П., В.И., П. Х., Д. Д., Х.К. и Е. Г. като свидетели. Приети по делото са 3 бр. докладни записки от 15.07.2013 г., изготвени от Дончо Дончев, Христо Колев и Енвер Гаваз, които съдържат идентични изявления.

 

По делото е прието за безспорно в отношенията на страните, че въззиваемия Ф.Б. е влязъл в сградата на   (ПРО) ЕАД – П. б. на 15.07.2013 г. около 7.55 часа и напуснал същата малко след в 9.00 часа, качвайки се на личния си автомобил и вдигайки бариерата с притежаваното от него дистанционно. Същото обстоятелство е било безспорно установено и констатирано от първоинстанционния съд при изготвяне доклада по делото при отделяне на спорното от безспорното /л. 124 от първоинст. дело – съдебния протокол от 21.11.2013г. на стр. 6/.  Твърдението изцяло се потвърждава и от назначената, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза от въззивния съд, изготвена от вещото лице инж. И.В.В.  и приета в съдебно заседание на 15.07.2014г. като  заключението на експертизата не е оспорено от страните.  

 

Съобразно специалната и императивна разпоредба на чл. 333, ал. 1, т.4 от КТ, случаите по чл. 328, ал. 1, т.т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 332, ал. 6 – работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.

 

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да обоснове правилния и мотивиран извод, че въззивникът и ответник не е доказал при условията на главно доказване, че на 15.07.2013 г. е запознал и въззиваемия Б. със съдържанието на заповедта и предизвестието за прекратяването на трудово правоотношение поради съкращаване на щата, но той е отказал да ги получи. Доказателствата и поведението на работодателят сочат, че е бил уведомен, че въззиваемият е със здравословен проблем и предстоят болнични от 15.07.2013 г., но считано от 16.07.2013 г. той е прекратил трудовото му правоотношение. От разпоредбата на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 от КТ следва, че в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Въпреки указаната от първостепенния съд доказателствена тежест въззивникът не е ангажирал надлежните доказателства,  нито че е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, нито че е дадено такова разрешение. Нормата на чл.344 ал.1 т.4 от КТ е императивна и неизпълнението на предпоставката и обуславя незаконосъобразността на уволнението, само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество /арг.чл.344 ал.З от КТ/. Предвид гореизложеното уволнението на въззиваемия със заповед № 621/15.07.2013г. съдът е постановил решение, с което  да признае уволнението му със заповед №621/15.07.2013 г. е незаконно и следва да бъде отменено.

 

Процесният болничен лист № 145/15.07.2013г. /на л. 104 от първоинстанционното дело/, издаден от личния лекар на въззиваемия  д-р Дражев, е бил обжалван  по административен ред пред тричленна ОЛКК с председател д-р Л. Н.,, д-р Д. – хирург и д-р Танев – невролог и след освидетелстване на въззиваемия Б., комисията е стигнала до категоричния извод, че същия болничен лист № 4190010, серия А – 2012г. /процесния болничен лист от 15.07.2013г., издаден от д-р Д./и признат по съответния ред като състоянието на въззиваемия Б. е обуславяло временна нетрудоспособност, която е правилно определена по размер. Същото е надлежно отразено в протокол № 24/19.08.2013г. /л. 107 от първоинстанционното дело/.

След като надлежно е узнал за това заболяване на въззиваемия Б., работодателят–въззивник е следвало да се съобрази със задължителната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ  и да поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда, едва след което да прекратява и трудовото правоотношение с въззиваемия.

 

Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на въззиваемия Б. е ненадлежно връчена и не е спазена процедурата по предварителната закрила на работника при уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

 

Изцяло в същия смисъл се явява и константната практика на ВКС на РБ в тази насока, а именно определение № 49/09.01.2014г. по гр. дело № 4862/2013г. на ІІІ ГО. В конкретният случай въззивният съд намира, че решаваща се явява константната практика на Върховните съдилища на Републиката, според която при връчването на предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, когато въззивникът ползва отпуск по болест за временна неработоспособност, същият следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т 4 от КТ, тъй като болничният лист който установява временната неработоспособност е от 15.07.2013г., а заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение влиза в сила от следващата дата – 16.07.2013г.  В тази насока първостепенния съд правилно и законосъобразно  е преценил, че първият обективно-съединен иск по чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно с всички законни последици от това .

 

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове имащи за последния отменяне на заповедта за уволнение, а именно за възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е разгледал и въпроса с константната практика на ВКС в тази насока и по приложението на трудово правните норми. В този смисъл първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е бил посочен и размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.2, във вр. с ал. 1 от КТ, като е била взета предвид от съда и разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ първоинстанционният съд правилно е намалил дължимата сума с полученото от въззиваемия Б. трудово възнаграждение от “ В и К” ЕООД, за периода 04.10.2013г. до 31.12.2013г. като размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ възлиза на 5 832.36 лева. Правилно е преценено, че съдът не може да присъди повече от това което е поискано от страните, в случая са поискани 3 000 лева от ищеца по отношение на този иск, поради което тази искова претенция е била уважена обосновано за този размер.

Правилно и мотивирано е било коригирано адвокатското възнаграждение по реда на чл. 36 от ЗА и съгласно специалната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, до посочения размер от 650 лева – съдебни разноски.

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            На основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът Б. следва да заплати направените от последната разноски по делото и пред въззивната инстанция общо в размер на 1 300 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. М. С., съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.07.2014 год. пред въззивния съд.

           

         Водим от горното, съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/10.02.2014 г. по гр.д. № 2120/2013г., по описа на Районен съд-К., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “ПРО” ЕАД – П. б.с ЕИК …., с адрес на управление – гр. П., ул.”О.” № ., представлявано от прокуриста Х. Г. Р., да заплати  на Ф.И.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., площад “С.” № ., ет. ., офис . – адв. М.С., сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд С.при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                       2.