Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  239                                  04.07.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На пети юни                                                                                                  2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1211 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на В.Ж.В. и С.Д.В., чрез процесуалния им пълномощник адв. Г. ***, срещу решение № 124 от 10.03.2014 год., постановено по гр. д. № 2948/2013 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която е развален договора за гледане и издръжка за размера над 1/2 идеална част до 4/6 идеална част.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, иска се неговата отмяна и да се развали договора за издръжка и гледане до размера на 2/4 ид.част по отношение на ищцата, а по отношение на починалия й съпруг искът да се отхвърли като погасен по давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.Г.Ж., чрез адв. С. ***, оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност. По изложените в отговора съображения моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т.Г.Ж., с която са предявени срещу В.Ж.В. и С.Д.В. при условията на субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размер на 4/6 идеални части.

         С нотариален акт №. г., том ., дело № . г. (л. 8), за право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка, издаден от районен съдия при К. районен съд, е признат Ж.В.Ж. за собственик по давност на дворно място от 1625 кв.м. със застроените в имота къща, лятна кухня, гараж и всички други подобрения, находящ се в с. К. с отреден парцел ХІІ-437 в кв. 11 по плана на селото. Към датата на признаване правото на собственост на Ж.В.Ж. върху посочения недвижим имот, същият е бил в законен брак с Т.Г.Ж., видно от удостоверение за граждански брак № 26 от 30.12.1953 г. (л.7), поради което е придобит в условията на съпружеска имуществена общност (СИО).

         С нотариален акт № 141 от 04.08.1993 г., том ХVІ, дело № 3797/1993 г., за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, Ж.В.Ж. и Т.Г.Ж. са прехвърлили на сина си В.Ж.В. посочения по-горе недвижим имот срещу задължението на приобритателя за гледане и даване на издръжка на прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, при пожизнено запазване правото на ползване върху имота. Не е спорно между страните по делото, че към момента на прехвърляне на собствеността върху имота приобретателят В.Ж.В. е бил в законен брак със С.Д.В., поради което недвижимият имот е станал СИО. Поради тази причина искът е насочен срещу двамата съпрузи, които в процеса имат качеството на задължителни необходими другари (Решение № 674/06.03.1980 г. по гр.д. № 2776/1979 г. на ВС, ІІ г.о.).

         Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 123 от 18.11.2013 г. прехвърлителят Ж.В.Ж. е починал на 04.11.2003 г. и след смъртта си е оставил законни наследници съпругата си Т.Г.Ж., сина си В.Ж.В. и дъщеря си Иванка Ж. Костадинова.

         С влязла в сила на 21.10.2013 г. заповед № 2219 от 04.10.2013 г. на кмета на община К. на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 136, ал. 1 ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация на част от квартал 52 по плана на с. К., като се разделя УПИ ХІІ-437 на УПИ ХVІ-758 и УПИ ХVІІ-759. За актуалния статут на имотите е представена по делото скица № 1670 от 23.10.2013 г.

         По делото е представено експертно решение № 1841 от 02.07.2013 г. на ТЕЛК, с което на В.Ж.В. е призната 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години /до 01.07.2015 г./ с водеща диагноза “………..”. От представеното удостоверение изх. № 228 от 15.01.2014 г. на ТП на НОИ – гр. С.е видно, че В.Ж.В. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок до 01.07.2015 г. в размер на 243,61 лв. От представеното по делото удостоверение изх. № 36 от 11.01.2014 г., издадено от “А.” АД, се установява, че С.Д.В. работи в предприятието и получава брутен доход за последните 12 месеца от 12.2012 г. до 11.2013 г. в размер на 6198,86 лв.

         От показанията на св. Е. Д. се установява, че въззивникът В. Вълков е идвал при въззиваемата Т. Ж. до преди една или две години да й помага, а снахата С.В. е идвала само един два пъти. Установява се, че въззиваемата Т. Ж. сама се е грижела за себе си, като е идвал да й помага сина на нейната дъщеря /зет/, а свидетелят да и помага за тежката работа. Каквото е изкарвала ищцата, го е давала на сина си В. и на дъщеря си И..

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници. Тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права (ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1037/27.12.85 г. по гр.д. № 715/85 г., II г.о., Решение № 1048/27.11.97 г. по гр.д. № 82/97 г., II г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл следва да се даде отрицателен отговор на възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, че ищцата няма право да претендира разваляне на договора по отношение на наследствените си права за неизпълнението на задълженията на приобретателите спрямо починалия неин съпруг.

След като ищцата има право да иска разваляне на договора, следва да се установи до какъв размер от предмета на прехвърленото с договора, тя може да иска разваляне, т.е. до какъв размер искът се явява основателен. С исковата молба ищцата е поискала договора да се развали, поради неизпълнението му от ответниците В.В. и С.В., както по отношение на нея, така и по отношение на наследствените си права от починалия й съпруг – другия прехвърлител Ж.В.Ж., т.е. поискано е разваляне за 4/6 идеални части от недвижимия имот. Останалите 2/6 идеални части са права на низходящите на починалия прехвърлител – 1/6 идеална част за негова дъщеря И. Ж. К. и 1/6 идеална част за неговия син В.Ж.В. – ответник по иска и приобретател по договора.

         В производството по разваляне ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 212/2010 г., III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).   За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.). Също така съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Справедливостта налага извод, че след като приобретателят е обективно възпрепятстван да престира дължимите грижи и издръжка, то прехвърлителят може да иска разваляне на договора и връщане на имота с оглед на постигане на преследвания резултат – получаване на грижи и издръжка. Наличието на заболяване на ответника В. не го освобождава от задължението да престира поетото с договора задължение за гледане и издръжка. Следва да се посочи, че ответницата С.В. не оспорва обстоятелството, че не е полагала грижи за ищцата и не й е давала издръжка (виж устните състезания в първата инстанция). Установява се по делото от показанията на св. Е. Д., че ищцата е имала необходимост от грижи, за които се е отзовавал той и синът на нейната дъщеря /зет/, но не и ответниците. По делото се установява, че ответникът В.В. не е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка по отношение на ищцата Т.Г.Ж. през последните две години, тъй като е заболял на 14.05.2012 г. (така е посочено в решението на ТЕЛК), а ответницата С.В. през целия период на действие на договора, с което се обосновава основателност на иска за разваляне до размера на 1/2 или 3/6 идеални части – представляващи нейната лична част като прехвърлител по сделката. В случая не може да намери приложение постановката на Тълкувателно решение № 6/2011 от 15.05.2012 г. по т.д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС, тъй като се установява неизпълнение на задълженията от страна на двама приобретатели.

         По делото не се твърди и не се поддържа от ответниците да са възпрепятствани от ищцата за полагането на дължимите грижи и даването на издръжка, поради което съдът не следва да разглежда въпроса за трансформация на задължението в парично. Трансформирането на задължението за гледане в парично може да се направи единствено в случай, че длъжникът/длъжниците по алеаторния договор е/са изправна страна – т.е. че кредиторът неоправдано не е приел предложените му грижи, каквито данни липсват по делото (Решение № 818 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1371/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

         По отношение на искането за разваляне на договора по отношение на наследствените права на ищцата Т.Г.Ж. от починалия неин съпруг Ж.В.Ж. в размер на 1/6 идеална част, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения. Съгласно уеднаквената съдебна практика, намерила израз в постановените в производство по реда на чл. 290 ГПК Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV г.о., ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. При установената фактическа обстановка алеаторният договор е бил изпълняван в уговорения обем – до момента на смъртта на прехвърлителя Ж.В.Ж. са били осигурени грижи и издръжка съобразно уговорените нужди и предпочитания. Няма данни по делото, че някой от прехвърлителите преди 2003 г. е изразявал недоволство от грижите и издръжката, която е получавал по договора. Още в исковата си молба ищцата твърди, че “на 04.11.2003 г. прехвърлителят Ж. В. почина” и “от тогава ответниците не се грижат за мен, не ме издържат”. Напротив, нито има данни за наличието на конфликтни отношения между възрастните и младото семейство, а свидетелят Д. посочва, че страните са в добри отношения, а в исковата си молба ищцата потвърждава това, като посочва, че са си помагали взаимно. Освен това ищцата не твърди починалият й съпруг да е боледувал, да е имал нужда от грижи или издръжка, а приобретателите да не са я престирали. Без значение е и обстоятелството, че страните по договора не са живели в общо домакинство, защото такова задължение в договора не е уговорено, нито се предполага от обстоятелствата, при които същият е сключен. Съществено е това, че приживе починалият й съпруг Ж.В.Ж. не е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора. Следва да се приеме, че до смъртта на Ж.В.Ж. прехвърлителите са били удовлетворени от престираното от приобритателите, а съгласно посочената по-горе съдебна практика, когато кредиторът е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне. Следователно за 1/6 идеална част от имота, каквато е частта от наследството на Ж.В.Ж., на която ищцата Т.Г.Ж. има право да иска разваляне, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

         За пълнота на изложението и във връзка с наведения във въззивната жалба довод за изтекла погасителна давност следва да се посочи, че искът за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане се погасява с изтичането на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение (Решение № 346 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Правото да се иска разваляне на договора е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т.е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението (Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2372/2008 г., ІІІ г.о.). Развалянето на договора има обратно действие независимо, че задължението на приобретателя е с продължително изпълнение. Развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие, тъй като при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. Следователно последица от развалянето е връщането на имота в патримониума на прехвърлителя. В този смисъл следва да се даде отрицателен отговор на контра аргументите в отговора на въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД не е приложима към развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Съдът обаче съгласно чл. 120 ЗЗД не може да приложи служебно давността, а само по възражение на страната. Съгласно чл. 133 ГПК правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност под страх от преклузия на процесуални права следва да се извърши в срока за отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се съдържа възражение за липсата на материалните предпоставки за наличието на правото на ищцата да претендира развалянето на договора за наследствената си част от починалия съпруг, но е и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Такова се съдържа едва във въззивната жалба и поради настъпилата преклузия не следва да се разглежда от въззивния съд.

         Поради изложеното въззивната жалба се явява основателна, а тъй като с обжалваното решение е развален договора до размера на 4/6 идеална част, същото като неправилно следва да се отмени за частта над 1/2 идеална част до 4/6 идеална част като неправилно и да се отхвърли иска в тази част. Решението, в частта, с която е развален договора за гледане и издръжка до размера от 1/2 идеална част като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

        

По разноските:

         При този изход на спора въззивниците имат право на разноски. Същите са претендирали разноски за въззивното производство и същите са доказани в размер на 48,87 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, които следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

        

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 124 от 10.03.2014 год., постановено по гр. д. № 2948/2013 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 04.08.1993 г., е уважен за размера над 1/2 идеална част до 4/6 идеална част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.Г.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., община К., ул. “И.” № ., срещу В.Ж.В., ЕГН **********, и С.Д.В., ЕГН **********, и двамата с адрес с. К., община К., ул. “Х.” № ., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 04.08.1993 г., над размера от 1/2 идеална част до 4/6 идеална част.

 

ОСЪЖДА Т.Г.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., община К., ул. “И.” № ., да заплати на В.Ж.В., ЕГН **********, и С.Д.В., ЕГН **********, и двамата с адрес с. К., община К., ул. “Х.” № ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 48,87 лв. (четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на препис на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

                    

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.